Р Е Ш Е Н И Е № 1723
10.10.2018 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
единадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 8022/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Братя Т.“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. Царацово, обл.
Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 26, представлявано от у. Г.Р.Т., ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № 261488-F260680 от 27.03.2017
г., издадено от М.П.-С. – Заместник териториален директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на основание чл.
74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 200 (двеста)
лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди НП да не било
подписано от вписания издател, както и че вписаният издател не разполагал с
представителна власт, което да представлява съществено процесуално нарушение.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание се
представлява от адв. Д., който поддържа да е изтекла
абсолютната давност за осъществяване на администратвинонаказателната
отговорност на жалбоподателя, както и да не е доказано по несъмнен начин актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) да е бил предявен на
санкционираното лице.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт П., който
оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище да не
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по
установяване на нарушението и неговото санкциониране, а извършването на същото
да е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Братя Т.“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация. Въпросът за срочността и допустимостта
на жалбата е бил разрешен с Определение № 465/02.03.2018 г. по ч.к.а.д. №
237/2018 г. на Административен съд – Пловдив, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, макар и на
различни от изложените в нея основания, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 19.07.2016 г. в ТД на НАП – Пловдив било получено
писмо с изх. № 20-00-143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП, което било входирано с № 04-01-1156. Въз основа на писмото били
инициирани проверки на търговци, които не били подали заявление за обявяване на
годишен финансов отчет (ГФО) за 2015 г. в срок до 30.06.2016 г.
Свидетелят Й.М.Б. – и.по п. в ТД на НАП-Пловдив,
извършил проверка на търговско дружество „Братя Т.“ ООД, което било подало
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. с вх. № 1600И0333584/23.03.2016
г., както и годишен отчет за дейността. В част V от декларацията било декларирано,
че общите приходи, включително нетни приходи от продажби на дружеството, били
28 767,87 лева. Свидетелят Б. направил справка в Търговския регистър за
вписани обстоятелства относно подаването на заявление за обявяване на годишния
финансов отчет за 2015 г. на дружеството „Братя Т.“ ООД, при което установил,
че жалбоподателят не бил публикувал ГФО за 2015 г., като го заяви за вписване и
представи за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
срок до 30.06.2016 г.
На жалбоподателя - „Братя Т.“ ООД, била изпратена
покана да се яви в 7-дневн срок от 09:00 до 17:30 часа в ТД на НАП – Пловдив за
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била
изпратена без обратна разписка.
На 28.09.2016 г. св. Б. съставил АУАН № F260680
против „Братя Т.“ ООД в присъствието на свидетел, но в отсъствието на
представител на санкционираното лице.
На 20.01.2017 г. препис от акта бил връчен на Г.Т., у.
на „Братя Т.“ ООД, който подписал разписката за получаването на препис от акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Й.М.Б. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка относно подаването на годишен финансов
отчет за 2015 г. от страна на жалбоподателя, както и относно съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и последващо
предприетите действия за неговото връчване. На първо място се изяснява, че след
получаването в териториалната дирекция на писмо от ЦУ на НАП свидетелят Б. е
извършил справка в Търговския регистър, което е станало след 01.07.2016 г., при
което е установил, че жалбоподателят не бил публикувал ГФО за 2015 г. като го
заяви за вписване. Изяснява се на следващо място, че била изпратена покана до
нарушителя за явяване за съставянето на АУАН, като последният бил съставен в
отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател, тъй като такъв не се
бил явил. Свидетелят уточнява, че след като е съставил акта, той лично не е
извършвал действия по неговото връчване, а актът е бил изпратен в съответното
кметство, откъдето впоследствие е бил връчен на жалбоподателя. Съдът намира, че
показанията на св. Б. са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в
тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като
очевидец. Не се установяват основания, по които да се приеме, че свидетелят е бил
предубеден или заинтересован. Съдът намира и че показанията на Б. се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства, които се ценят като обективни и
послужиха за проверка достоверността на свидетелските показания. По тези
съображения настоящият състав изцяло кредитира показанията на разпитания като
свидетел актосъставител.
От покана с изх. № 70-00-7073-603/22.07.2016 г. (лист
114 от делото) се изяснява, че
жалбоподателят „Братя Т.“ ООД е бил поканен чрез представляващия дружеството да
се яви в 7-дневен срок от 09:00 часа до 17:30 часа в ТД на НАП – Пловдив за
съставянето на АУАН.
От писмо с изх. № 11-01-3462/30.08.2018 г. (лист 111
от делото) и писмо с изх. № 11-01-3226/30.08.2018 г. (лист 113 от делото) се
установява, че покана с изх. № 70-00-7073/22.07.2016 г. до „Братя Т.“ ООД за
явяване за съставяне на процесния АУАН е била
изпратена без обратна разписка.
От писмо с изх. № 18-561/20.07.2018 г. от ръководител
„Обслужване на клиенти“ при „М и БМ ЕКСПРЕС“ ООД (лист 107 от делото) се
изяснява, че всяка пощенска пратка се индивидуализира чрез баркод,
свързан с вида на заявената услуга, подател и получател, като за извършване на
справка за движението на пратката е необходимо да бъде посочен нейният баркод номер.
От заключението на съдебно-почеркова
експертиза № 403 (лист 69-73) се установява, че ръкописният текст „20.1.17 Г.Т.,
**********, управител“ в разписката за връчване на препис от АУАН № F260680 от
28.09.2016 г. не е изпълнен от лицето Г.Р.Т., ЕГН: **********, но подписът в
графата „получил“ в същата разписка е изпълнен от Г.Р.Т., ЕГН: **********.
Съдът изцяло дава вяра на експертното заключение. До своите изводи вещото лице
е стигнало след като се е снабдило със сравнителен материал, необходим за
провеждане на изследването. Експертното заключение е обективно, обосновано и
добросъвестно дадено, отговорено е в пълнота на
поставената задача. Заключението е изготвено и от лице, разполагащо с
необходимите специални знания в съответната област на науката.
От Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на министъра на
финансите се установява, че процесното НП е издадено
от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на
своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя
произтича пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗСч.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства се установява дружеството-жалбоподател да е осъществило
нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. На първо място „Братя Т.“ ООД е
търговец по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 във връзка
с глава тринадесета от ТЗ, поради което е годен субект на нарушението. Доказа
се на следващо място от служебно направената от съда справка в търговския
регистър, както и от представената от въззиваемата страна справка за подаване
на заявление Г2 – за обявяване на годишен финансов отчет, по електронното дело
на търговеца, че ГФО на дружеството за 2015 г. не е бил заявен за вписване и
представен за обявяване в търговския регистър в законоустановения
срок до 30.06.2016 г. Срокът е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 1 ЗСч. В тази връзка правилен е изводът на наказващия орган, че
нарушението е било извършено на 01.07.2016 г. Така описаното бездействие
осъществява и изпълнителното деяние на процесното
нарушение. Същото е формално, поради което от обективна страна е било довършено
именно с осъществяването на изпълнителното му деяние.
Въпреки доказаността на
извършеното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, настоящият
съдебен състав намира, че в хода на производството по осъществяване на
отговорността на жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение,
съставляващо основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Установи се, че АУАН е бил съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН в
отсъствието на жалбоподателя. Това е допустима от процесуалния закона хипотеза
за поставяне на началото на административнонаказателното
производство, но при спазването на ясна и стриктно регламентирана процедура,
която е установена с оглед обезпечаване правото на защита на лицето, срещу
което се образува производството. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, за да се състави
актът в отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може да се
намери или след покана да не се явява за съставянето на акта. Фактът на
отправената покана до жалбоподателя беше доказан по делото, а именно покана с
изх. № 70-00-7073-603/22.07.2016 г. Адресирането на поканата до жалбоподателя
не е самоцелно и изолирано действие, а част от процедура. Целта зад изпращането
на покана е да бъде уведомено лицето, срещу което се съставя актът, и съответно
ако то избере да не се яви, да не може да черпи права от това си поведение.
Следователно не може да се приеме, че с чисто формалното действие по
изпращането на една покана процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН е спазена. Напротив,
необходимо е преди да се пристъпи към съставянето на АУАН актосъставителят да
се увери, че поканата е била получена.
Това е така, защото предпоставката да се пристъпи към съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя е не просто да се изпрати покана, а нарушителят да
бъде поканен. Последният може да се
приеме, че е бил поканен само ако се установи, че адресираната до него покана е
била доведена до знанието му. Такъв факт не се доказа обаче по делото. Установи
се, че процесната покана до „Братя Т.“ ООД е била
изпратена без обратна разписка съгласно постъпилите писма от директора на ТД на
НАП – Пловдив, приложени на лист 111 и 113 от делото. При доказателствена
тежест за административнонаказващия орган не се доказа и по никакъв друг начин
по делото поканата да е била надлежно връчена на своя адресат преди
актосъставителят да е пристъпил към съставянето на акта. От съда бяха дадени
указания да се представи такова доказателство. При бездействие на въззиваемата
страна отново служебно от съда с оглед разкриване на обективната истина по
делото бяха предприети действия по установяване на пощенския оператор,
предоставял пощенски услуги на ТД на НАП - Пловдив към момента на изпращане на
поканата. От постъпилото писмо от ръководител „Обслужване на клиенти“ при „М и
БМ ЕКСПРЕС“ ООД се установи, че за извършването на справка за движението на
пратката е необходимо да бъде посочен нейният баркод
номер. Въпреки дадените от съда указания с писмо с изх. № 22111/27.07.2018 г.
(лист 104 от делото) изисканата информация не беше предоставена от въззиваемата
страна, която в отговор от 30.08.2018 г. (лист 111 от делото) разясни, че
поканата до жалбоподателя е била изпратена без обратна разписка. Обратната
разписка не е задължителен елемент от процедурата, но тя се използва за доказателствени цели. Въпреки това фактът на връчването на
поканата на жалбоподателя може да се доказва с всички допустими в процеса
доказателства. Както се посочи, тежестта на доказване в процеса се носи от
наказващия орган и поради това въззиваемата страна следва да понесе и тежестта
от това, че спазването на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН остана недоказано в
процеса.
Отделно от това настоящият съдебен състав намира и че
самата покана не отговаря задължителните изисквания към своето съдържание. Съблюдаването
на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН изисква адресираното на ясна и
недвусмислена покана до нарушителя с посочване на време и място за явяването за
съставяне на АУАН. В случая актосъставителят, който е отправил поканата, е
приел подход не да посочи конкретна дата за явяване, а да определи срок, в
който представляващият дружеството-жалбоподател да може да се яви за
съставянето на акта – в 7-дневен срок от 09:00 ч. до 17:30 ч. в ТД на НАП –
Пловдив. Такъв подход е допустим, но след като се определя срок, той трябва да
бъде индивидуализиран не само с крайния, но и с началния си момент. В случая от
съдържанието на поканата по никакъв начин не става ясно от кога започва да тече посоченият 7-дневен срок – дали това е от
съставянето на поканата, от нейното връчване или от друг момент. В случай че
срокът е започнал да тече от връчването на поканата, което е юридически, а и
житейски логичната и разбираема хипотеза, то неясно остава как актосъставителят
е преценил, че така даденият 7-дневен срок е бил изтекъл към 28.09.2016 г.,
когато АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като не се
установява дали този 7-дневен срок въобще е започнал да тече. По тези
съображения съдът намира, че с поканата не е определено по ясен и недвусмислен
начин времето за явяване за съставянето на АУАН, нито е доказано, че този срок
е бил изтекъл към датата на съставянето на акта.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
актосъставителят е пристъпил към съставянето на АУАН само въз основа на факта
на изпращането на покана, но без да се е уверил, че жалбоподателят е бил
надлежно уведомен за отправената му покана за явяване, а следователно и без да
е бил поканен. Допуснатото нарушение е неотстранимо пред въззивната
инстанция, а същевременно е довело и до неоправдано ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя. Последният е бил лишен от право да участва на този
етап от административнонаказателното производство, да
бъде своевременно запознат с фактическите и правни рамки на предявеното му
обвинение и да направи възраженията си, отделно от това тези действия на
администрацията са в пряко противоречие и с императивни норми на ЗАНН. По тези
съображения съдът намира, че обжалваното НП трябва да бъде отменено като
незаконосъобразно поради така допуснатото съществено процесуално нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за
неоснователни наведените от жалбоподателя възражения за наличие на други отменителни основания. На първо място категорично не се
споделя становището да е изтекъл срокът на абсолютната погасителна давност. С
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г.
на ВКС и ВАС беше преустановена противоречивата съдебна практика относно
приложеното на института на абсолютната давност в производствата по ЗАНН, като
се прие, че „разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс“.
Съобразно възприетите разрешения в тълкувателното постановление в
производствата по ЗАНН е изцяло приложим институтът на чл. 81, ал. 3 от НК,
като от своя страна срокът по посочената правна норма следва да бъдат
изчисляван във връзка с този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В Тълкувателно
постановление се посочва още, че „в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична
на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно
тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр.
с чл. 11 от ЗАНН“. Следователно срокът на абсолютната давност е четири години и
шест месеца от момента на извършване на нарушението, който срок категорично се
установява, че не е изтекъл. По тези съображения съдът намира възражението на
жалбоподателя за неоснователно (така Решение
№ 82 от 20.01.2017 г. по н. д. № 3031/2016 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 314 от 12.02.2016 г. по н. д. №
3099/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1423 от 14.07.2015 г.
по н. д. № 1058/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Не е изтекла и
обикновената тригодишна давност от последното прекъсващо я действие.
Неоснователно е и възражението АУАН да не е бил предявяван на жалбоподателя.
Доказа се по категоричен начин от заключението на съдебно-почерковата
експертиза, на което съдът даде вяра, че подписът в разписката за връчване на
препис от АУАН е изпълнен от управителя на дружеството-жалбоподател. Неясно е
възражението, че вписаният издател на НП не разполагал с представителна власт.
Същият следва да разполага не с представителна власт, а с компетентност да
направи съответното властническо волеизявление, като компетентността на
наказващия орган също се доказа по делото.
Това обаче не води до промяна в крайния извод на съда
за наличие на основание за отмяна на НП, поради констатираното по-горе
съществено процесуално нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 261488-F260680 от 27.03.2017
г., издадено от М.П.-С. – Заместник териториален директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на „БРАТЯ Т.“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, обл. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 26, представлявано
от у. Г.Р.Т., ЕГН: **********, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ