Решение по дело №1087/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 509
Дата: 28 май 2025 г.
Съдия: Игнат Асенов Тимофеев
Дело: 20251720101087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Перник, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20251720101087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на В. Р. Т. срещу Ц. М. С.. Молителката твърди, че ответникът е
баща на двете деца и неин фактически съжител, който системно упражнявал физическо и
психическо насилие спрямо нея. Посочва, че на 06.03.2025 г. отново упражнил акт на
домашно насилие спрямо нея, изразил се в силен шамар през лицето и отправяне на заплахи
за живота и здравето , които породили основателен страх у нея.
При явяването си в откритото съдебно заседание ответникът оспорва изложените в
молбата факти, както и искането за защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Решението по ЗЗДН като постановено по спорна администрация не се ползва със сила
на пресъдено нещо, поради което то не предрешава спорове от друг характер между
страните. Целта му е да даде защита на пострадало от насилие лице. С оглед на това и като
се държи сметка за житейските трудности при битови конфликти пострадалият да ангажира
доказателства, доказателствените изисквания в настоящото производство са занижени
спрямо тези в общия процес по ГПК. Допустимо доказателствено средство е и едностранно
създадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, за верността на чието съдържание като баланс
молителят носи наказателна отговорност по чл. 290а НК. От значение за това отстъпление от
пълното доказване по ГПК е също, че основните мерки по ЗЗДН не навлизат съществено в
правната сфера на молителя – това са мерките, изразяващи се в задължение за ответника да
се въздържа от домашно насилие, да не контактува с молителя, да не го приближава, да
посещава специализирана програми за овладяване на агресията си.
В светлината на изложените общи постановки, съдът намира, че по настоящото дело е
1
събрана еднопосочна доказателствена съвкупност – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, данни
за съдимост на ответника, оценка за висок риск от извършване на домашно насилие,
информация за предходни прояви на домашно насилие, за които е издавана заповед по реда
на ЗЗДН.
От тези доказателства се изяснява, че на 06.03.2025 г., през деня, ответникът се появил
на работното място на ищцата и започнал да сипе обиди и закани по неин адрес, като
междувременно се похвалил, че е напуснал работа. Впечатление за неадекватността на това
поведение изразила и собствената майка на ответника, която работела на същото място. На
прибиране от работа ищцата отишла по указания на ответника в кафене близо до общия им
по това време дом, за да вземат заедно двете си деца, съответно от градина и училище. При
срещата им ответникът я нападнал с обвинения, че закъснява и я ударил със силен шамар
през лицето, от който тя залитнала. При опит ищцата да набере телефон 112, ответникът
извил ръката, изскубнал телефона, ударил го в земята, след което си го сложил в джоба.
Свидетели на тази сцена станали майка му и сестра му, които стъписани го запитали отново
ли иска да отиде в затвора. Ответникът продължил с агресията си, този път вербално, като
се опитал със заплахи да накара ищцата да тръгне с него, но тя отказала. По-късно същия
ден ищцата заедно с двете си деца потърсила помощ от полицията и била настанена в
кризисен център, където се намира и досега.
С оглед на установените актове на насилие от ответника спрямо ищцата, осъществени
на 06.03.2025 г., с решението следва да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.
1, 3 и 4 ЗЗДН. Упражненото насилие има характера на домашно (чл. 2 ЗЗДН), тъй като
страните са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което имат и родени деца.
При съобразяване на оценката за високия риск от повторно извършване на домашно насилие
от ответника спрямо ищцата, срокът на мерките по т. 3 и 4 следва да бъде в максимален
размер от 18 месеца, считано от постановяване на съдържащата същите мерки заповед за
незабавна защита от 21.03.2025 г. (чл. 5, ал. 2 ЗЗДН).
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати:
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН 25 лв. държавна такса за образуване на делото по
сметка на Районен съд Перник (чл. 16 от Тарифата към ГПК);
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 600 лв. адвокатско възнаграждение в полза на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА следните мерки за защита на В. Р. Т., ЕГН **********, срещу Ц. М. С., ЕГН
**********, за осъществени актове на домашно насилие на 06.03.2025 г.:
• ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ц. М. С., ЕГН **********, да се
въздържа от актове на домашно насилие по отношение на В. Р. Т., ЕГН **********.
• ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Ц. М. С., ЕГН **********, да
приближава В. Р. Т., ЕГН **********, жилището , местоработата и местата за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 150 метра, за срок от осемнадесет месеца
считано от 21.03.2025 г.
• ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН на Ц. М. С., ЕГН **********, да
2
осъществява контакт с В. Р. Т., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, за срок от осемнадесет месеца считано от 21.03.2025 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН заповед за защита, съдържаща
наложените мерки и предупреждението по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, че при неизпълнение
полицейският орган, констатирал нарушението, е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на Прокуратурата.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Ц. М. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд Перник сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. М. С., ЕГН **********, да заплати на В.
Р. Т., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в седемдневен срок
считано от 28.05.2025 г.
Решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и на ОДМВР Перник,
за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3