РЕШЕНИЕ
Гр.С., 14.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
При секретаря Е.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 3497/2008 г. по описа на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по разглеждане на инцидентен
установителен иск (ИУИ) с правно основание чл. 124,
ал. 4 ГПК, предявен от ищците В.А.М., И.А.А. и А.-А.А.А.
против Н.К.М., Д.Х.П. и И.П.С., след въззивна отмяна на определението на СГС, с което е
прекратено производството по ИУИ, инкорпорирано в решение по делото от
21.02.2013 г. Определението е отменено от САС по гр.д. № 22**/2013 г.
Ищците твърдят в исковата молба, че процесния УПИ № I не е станал
собственост на ответниците (физически лица и Държавата), тъй като продавачите по
сделката с ответниците-физически лица – Й. Б.М. и В. С.М., са купили имота от В.
К.Д. и И.В.Д., като последните са се легитимирали като собственици с н.а. № 21,
т. 89, дело 17258/1975 на нотариус на СРС, но ищците не могли да получат копие
от архива, тъй като същият попада в том, който е предмет на разследване за
фалшифициране на нотариални актове и за конкретния акт има несходство между
съдържание и регистър за вписванията и азбучник. Затова ответниците не били
станали собственици на имота.
В своя молба от 08.10.2008 г. (л. 127) – допълнение към исковата молба ищците твърдят, че
нотариалният акт не е подписан от нотариус Н.В.; положеният печат не е този на I Нотариус; вероятно този нотариален акт е поставен в тома, където е бил
подвързан впоследствие, чрез подмяна на истинския нотариален акт; в азбучния
указател и двойно-входящия регистър за
С молба от 03.12.2009 г. (л. 555) ищците са уточнили исковете си, като относно предявения ИУИ са посочили, че предявяват същия по отношение само
на физическите лица Н.К.М. с ЕГН **********,***,
Д.Х.П. с ЕГН ********** *** и И.П.С. с ЕГН **********,***.
Инцидентният установителен иск е приет за разглеждане с определение на
съда от 20.05.2010 г. (л. 749)
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д.Х.П., Н.М. и И.П.С. са депозирали
идентични отговори на исковата молба Ответниците не са
изразили становище по предявения инцидентен установителен иск.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при
прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото са представени
и приети нотариални актове, чрез проследяването на които се установяват
сделките извършени с процесните имоти от лицата, на чието име за първи път са
издадени констативни нотариални актове до тези, удастоверяващи сделките, чрез
които ответниците Н.М., Д.П. и И.С. са придобили части от имотите, които се претендират от ищците. Един от тези
актове е нотариален акт за собственост на недвижим имот № 21, т. 89, дело №
17258/1975 г. на Н. В.ева, нотариус при СРС, с който, по молба на В. К.Д., на
осн. чл. 483 ГПК (отм.) молителят е признат за собственик на Ерегулиран парцел I-д, с площ от
около 4 500 кв.м. и северозападната ½ реална част от Урегулиран
парцел II-9, с площ от
около 2200 кв.м., находящи се в гр. С.-Б., кв. 15 по регулационния план на м. „П.П.“,
одобрен със заповед 11969:1970 г., при граници: от изток – парцел XVI-10, парцел III-10, а от
другите им страни – улици.
За доказване предмета на
предявения инцидентен установителен ис по делото е изслушана комплексна
графическа и техническа експертиза на документ – нот. акт № 21, т. 89 , дело №
17258/1975 г. на нотариус Н.В., изготвена от вещото лице И.И.И., която установява, че положените
подпис и печат в нотариалния акт не са на нотариус Н.В.. Заключението е
прието в съдебно заседание на 15.02.2011 г. и не е оспорено от страните. В него
е посочено, че в нотариалните актове, подписвани от нотариус Н.В. същата се е подписвала
ръкописно чрез изписване на двете си имена, а в изследвания акт подписът е „Н. В.ева“,
освен това обаче, при сравняване на двата подписа обосновано е заключено, че не
са изпълнени от едно и също лице. Съдът намира, че заключението е компетентно
дадено, пълно и обосновано и не споделя доводите на ответниците за обратното,
предвид твърдение за изследване на подписа на нотариуса от копие, а не от
оригинал. На стр. 2 от заключението е записано, че „Всички подписи – обекти и образци, се изследваха в
оригинал“ и никъде не е посочено, че този акт липсва в книгите на Службата по
вписвания.
По делото е
изслушана и приета и техническа експертиза (л. 834) относно начина на
присъединяване на процесния нотариален акт в т. 89 /1975 г., като вещите лица –
служители на Държавна агенция „Архиви“, са посочили, че т. 89 от
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Инцидентният установителен иск има за предмет установяване
съществуването или несъществуването на правоотношение с преюдициално значение
за спорното право, което е предмет на първоначалния иск. Т.е., негов предмет е
юридически факт, от чието съществуване или несъществуване зависи съществуването
или несъществуването на уреденото в диспозицията на правната норма
правоотношение. Следователно, негов предмет може да бъде само правоотношение,
което е преюдициално по отношение на правото, което е предмет на първоначалния
иск. Правният интерес от предявяването му е да бъде въведено като предмет на
делото това преюдициално правоотношение и по него съдът да се произнесе с
диспозитива на решението, като формира сила на пресъдено нещо относно него.
В отменителното си определение по гр.д. № 22**/2013 г.
САС е приел, че е правилно виждането на частните жалбоподатели, че доказването
на липса на вещноправен транслативен ефект на оспорения нотариален акт
обосновава липса на основание за осъществяването от ответниците владение над
имота. Прието е още, че дали ищците доказват принадлежността на правото на собственост
в техния патримониум или не, не обосновава изводите на съда за допустимостта на
производството по инцидентния установителен иск.
Настоящият състав е задължен да разгледа предявения ИУИ
по същество, предвид определението на САС по ч.гр.д. № 22**/2013 г.
ИУИ е предявен в срока по чл. 212 ГПК – преди провеждане
на първото по делото съдебно заседание с твърдения за неистинност на н.а. № 21,
т. 89, дело № 17258/1975 г. на Н. В.ева, нотариус при СРС в нейните две форми -
неавтентичност и невярност. Настоящият състав намира, че следва да бъде
разгледан по същество единствено въпросът за твърдяната неавтентичност, като
форма на родовото понятие „неистинност“ на документа, доколкото относно
верността на констативния нотариален акт не е допустим иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г. е
прието, че оспорването на собствеността, удостоверена с констативен нотариален
акт не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на
документа, а съществуването на удостовереното с него право. След като
оспорването по чл. 193 ГПК е неприложимо по отношение изводите на нотариуса относно
притежанието на правото на собственост,
то съответно недопустим е и иск за оспорване на тези изводи по реда на чл. 124,
ал. 4 ГПК.
Със същото тълкувателно решение е прието, че предвид
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото
на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, какъвто е процесния случай, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. За да отпадне легитимиращото
действие на нотариалния акт е необходимо да бъде доказано, че титулярът не е
бил собственик или е престанал да бъде собственик. Безспорно, макар и да не е
посочено в това тълкувателно решение, легитимиращият ефект на констативния
нотариален акт ще отпадне и ако бъде доказано, че нотариалният акт е
неавтентичен, поради което нотариалното удостоверяване ще бъде нищожно на
основание чл. 576 вр. чл. 580, т. 6 ГПК, съответно – документът няма да има
легитимиращият ефект на автентичния нотариален акт като официален документ.
Съдът намира, че посредством приетата и неоспорена от
страните комплексна графическа и техническа експертиза на документ беше доказано пълно от ищците, че н.а. № 21, т. 89, дело № 17258/1975 г.
на Н. В.ева, нотариус при СРС е неавтентичен документ – не е подписан от
нотариуса, който се сочи за негов автор и върху него не е поставен печата на
този нотариус. Макар и съставляващи косвено доказателство, изводите на другата
приета по делото експертиза, че този нотариален акт не е подреден в съответния
том заедно с останалите актове, залепен е допълнително и се намира малко
по-навътре, има данни за умишлено разкъсване на тома, в който се намира, също
допринасят към извода, че н.а. 21/1975 г. е манипулиран и не оставят никакво
съмнение в правилността на изводите на графологическата експертиза. Следователно,
твърдението на ищците, че документът е неавтентичен (неистински) е доказан и
искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на ответниците следва
да бъдат възложени направените от ищците разноски за ИУИ, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като доказани по делото са 30 лева – държавна такса по ИУИ (внесената такса
е била прикачена на л. 125 от делото, към настоящия момент липсва, но това
обстоятелство е отразено в определение на съда от 04.12.2009 г. - л. 594),
както и 200 лева – депозити за вещи лица. Не
са доказани разноски за адвокат по ИУИ отделно.
Воден от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А.
с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С.И.Х. от САК, инцидентен
установителен иск, с правно
основание чл.212, във връзка с чл.124, ал.4 ГПК, по отношение на ответниците Н.К.М.
с ЕГН **********,***, Д.Х.П. с
ЕГН **********,*** и И.П.С. с
ЕГН **********,***, че нот.акт № 21, том
89/1975 г. на I Нотариус при
СРС, с който В. К.Д. е признат за собственик на парцел І-9, с площ от около
4500 кв.м., и северозападната 1/2 реална част от парцел II-9, с площ от около
2200 кв.м., находящи се в гр.С.-Б., кв.15, по регулационния план на местност „П.П.",
е неистински (неавтентичен) документ.
ОСЪЖДА Н.К.М. с ЕГН **********,***, Д.Х.П. с ЕГН **********,*** и И.П.С. с ЕГН **********,*** да заплатят на В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, всички
със съдебен адрес *** – адв. С.И.Х. от САК, сумата от 230 (двеста и тридесет) лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване решението на страните.
СЪДИЯ: