РЕШЕНИЕ
№ 4452
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110200157 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на „МЕГАТРАНС ТОП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“,
ул. „Христо Чернопеев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя
Д. А. Т.-Д., срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2300481 от
23.11.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” -
София (ДИТ София), с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата
от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ,
изразяващо се в това, че на 01.09.2023 г. дружеството, в качеството на
работодател, не е изпълнило, дадено с протокол за извършена проверка №
ПР2321948 от 23.08.2023 г. предписание № 3 от протокола и не е изплатило
уговореното трудово възнаграждение на Д. М. С., ЕГН **********, за
положения от него труд през м. април 2023 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ в
дадения му срок до 31.08.2023 г.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени поради
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Твърди се, че НП не отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не са изложени обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Счита, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т.
7 ЗАНН в АУАН е посочен адрес по месторабота, вместо точният адрес на
свидетелите, подписали акта. Сочи се и че в НП не е посочено мястото на
извършване на нарушението. Според въззивника, в НП не е посочено защо се
приема, че е нарушена въпросната разпоредба и защо са дадени конкретните
задължителни предписания, при положение, че в представените от
дружеството документи, в т. ч. писма, изпратени от Д. С., същият е бил
поканен да получи дължимите парични средства както по електронна поща,
1
така и по пощата на посочения от него адрес. Изтъква се, че от проверяващите
не са били изискани доказателства, че лицето е получило поканите, изпратени
до него. В тази връзка се твърди, че дружеството е положило усилия да
уведоми лицето, за да получи дължимото му се възнаграждение, като се сочи,
че дружеството не разполага негова банкова сметка, и е било в обективна
невъзможност да изпълни процесното задължение, а Д. С. не оказвал
необходимото за това съдействие. Твърди се и че пред АНО е представена
декларация от служител, който потвърждава, че на Д. С. са изплатени
трудовите възнаграждения за м. май 2023 г. и за м. април 2023 г. Посочва се, че
Д. С. е постъпил на работа на 24.04.2023 г., като за м. април 2023 г. има
отработени 5 работни дни, за които му се дължи трудово възнаграждение, като
му е заплатено възнаграждение в общ размер от 186, 92 лв., която
представлява част от сумата от 1 000 лв., която му е дадена авансово, на ръка и
е съставен РКО от 19.05.2023 г. Изразява се становище за приложимост на чл.
28 от ЗАНН. По тези съображения е направено искане за отмяна на
атакуваното НП или за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както и за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
процесуален представител в лицето на юрк. Иванова, която поддържа жалбата
и направените искания. Намира, че от доказателства по делото се установява,
че трудовото възнаграждение на Д. С. за м. април 2023 г. в размер на 186, 92
лв., за отработени 5 работни дни, му е било изплатено. Наред с това изтъква,
че размерът на възнаграждението е незначителен на фона на наложената
санкция. Намира и че с отделни наказателни постановления дружеството е
било санкционирано за неизплащането на трудовото възнаграждение на Д. С.
за отделни месеци, което представлявало едно нарушение, а не отделни
такива. Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Стоянова, която изразява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице сочените от
въззивника съществени процесуални нарушения, като административното
нарушение, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател е
категорично доказано и не са налице предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН. Поради това моли атакуваното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и в полза на въззиваемата страна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба и
доводите на страните, и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
В периода от 12.06.2023 г. до 23.08.2023 г. длъжностни лица при
Дирекция „Инспекция по труда” - София (ДИТ) извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„*********************************, представлявано от управителя Д. А.
Т.-Д. с предмет на дейност Товарен автомобилен транспорт - НКИД 49.41,
която проверка била извършена в ДИТ-София по изискани и представени
документи, в присъствие на упълномощен представител на дружеството-
работодател - Т. М. Г., и за същата е съставен Протокол № ПР2321948 от
23.08.2023 г. При проверката било установено, че работодателят не е изплатил
на Д. М. С. уговореното и начислено трудово възнаграждение за извършената
от него работа за м. април 2023 г., което е в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
До този извод проверяващите достигнали след преглед на представен
платежен фиш за м. април 2023 г., от който било видно, че на Д. С. е начислено
трудово възнаграждение за отработеното време за м. април 2023 г., но от
2
страна на работодателя не били представени платежни документи (фиш, касов
ордер, банково извлечение или подпис на лицето във ведомостта за м. април
2023 г.), удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение. Поради
констатираното нарушение е дадено писмено предписание работодателят да
изплати уговореното трудово възнаграждение на Д. С., за положения от него
труд през м. април 2023 г., съгласно чл. 128, т.2 от КТ, за изпълнението на
което е даден срок 31.08.2023 г.
В периода от 15.09.2023 г. до 30.10.2023 г. е извършена последваща
проверка от страна на длъжностни лица при ДИТ спрямо "МЕГАТРАНС ТОП"
ЕООД, при което е установено, че на 01.09.2023 г. работодателят не е изпълнил
предписание под № 3, дадено му на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ, с
протокол за извършена проверка № ПР2321948 от 23.08.2023 г. да изплати
уговореното трудово възнаграждение на Д. М. С. за положения от него труд
през м. април 2023 г., съгласно чл. 128, т.2 от КТ, в дадения срок до 31.08.2023
г. В съставения протокол за извършената последваща проверка № ПР2336867
от 30.10.2023 г. било отбелязано, че в хода на проверката са били представени
покани, изпратени от „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД до г-н С. на електронна
поща ******.*@gmail.com, с които г-н Стойнев е бил поканен да се яви в
офиса на дружеството, за да получи дължимите работни заплати, като обаче
не са били представени доказателства, че лицето е получило поканите, нито че
между него и работодателя му е било договорено връчване на документи чрез
електронна поща. В ДИТ-София постила и декларация от управителя на
дружеството с приложени фишове за заплати на Д. С. и декларации от двама
свидетели, че на г-н С. са изплатени трудовите възнаграждения за м. април
2023 г. и за м. май 2023 г., „при отказ да се подпишат ведомости". Представен е
и разходен касов ордер от 19.05.2023 г., според който на Димитър Стойнев са
изплатени 1000 лв., като проверяващите счели, че не е посочено основание за
плащанията и сумата не съвпада с дължимата съгласно фишовете за заплати
на лицето. С оглед на това и предвид обстоятелството, че от дружеството-
жалбоподател не били представени доказателства за изплащането на
трудовото възнаграждение на Д. С. за отработеното време за м. април 2023,
длъжностните лица (главен инспектор, инспектор и старши инспектор при
ДИТ) са приели, че работодателят не е изпълнил, даденото с протокол за
извършена проверка № ПР2321948 от 23.08.2023 г. предписание № 3 от
протокола, което представлява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
На 30.10.2023 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-2300481 от главен инспектор при ДИТ София, в
присъствието на двама свидетели и в присъствието на упълномощен
представител на "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, като на последния е връчен
екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени възражения
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен за нарушение, извършено от
дружеството на 01.09.2023 г. в предприятието на работодателя, изразяващо се
в това, че работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение
на Д. М. С., за положения от него труд през м. април 2023 г., съгласно чл. 128,
т. 2 от КТ, което е прието, че съставлява неизпълнение на предписание под №
3, дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2321948 от 23.08.2023 г.,
със срок за изпълнение до 31.08.2023 г. Прието е, че това съставлява
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
АУАН.
На 23.11.2023 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, в което
фактическата обстановка по случая е детайлно описана и е прието, че на
01.09.2023 г. в предприятието на работодателя от страна на дружеството
3
"МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ,
изразяващо се в това, че работодателят не е изпълнил, даденото с протокол за
извършена проверка № ПР2321948 от 23.08.2023 г. предписание № 3, а именно
в срок до 31.08.2023 г. да изплати уговореното трудово възнаграждение на Д.
М. С., за положения от него труд през м. април 2023 г., съгласно чл. 128, т. 2 от
КТ. Административнонаказващият орган е приел, че случаят не е маловажен,
както и че са налице основания за налагане на имуществена санкция, която е
определена в размер на сумата от 1500 лева. НП е връчено на 19.12.2023 г. и в
същото е разяснено правото на обжалване, което е своевременно упражнено от
страна на жалбоподателя с депозиране на жалбата, по повод на която е
образувано настоящото съдебно производство на 22.12.2023 г.
Видно от представения разходен касов ордер, на 19.05.2023 г. Д. С. е
получил от дружеството-жалбоподател сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева,
като не е посочено основание за плащането. Съгласно приложените платежни
фишове на С. са начислени сумите от 186.92 лева за м. април 2023 г., 511.60
лева за м. май 2023 и сумата от 58,43 лева за м. юни 2023 г. Така изплатената
сума от 1000 лева надхвърля начислените на С. по приложените фишове, но от
представения РКО не става ясно за кои месеци се отнА. плащането, а от други
доказателства по делото е видно, че същото представлява авансово плащане.
Това следва от показанията на свидетеля С. Г., съгласно които той е бил заедно
с Д. С. в кабинета на управителя около средата на месец май 2023 г., когато се
получават авансови плащания при предварително направено искане. Това
следва и от представената покана от 13.09.2023 г., подписана от управителя на
дружеството-жалбоподател, в която изрично е посочено, че предадената на
19.05.2023 г. сума от 1000 лв., за която е наличен подписан от С. РКО
представлява авансово плащане, като се иска връщане на така предоставената
сума. Същото следва и от изпратените покани, подписани с КЕП от
управителя на "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД съответно на 13.09.2023 г.,
19.09.2023 г., адресирани до Д. С., в които е посочено, че за периода от
24.04.2023 г. до 12.06.2023 г. "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД му дължи сума в общ
размер на 756.95лв., като изрично е посочено, че същата включва и трудово
възнаграждение за м.04.2023г. в размер на 186.92лв.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните доказателства по делото.
По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът
приема за достоверни: Наказателно постановление (НП) № 22-2300481 от
23.11.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда ” -
София (ДИТ София) и известие за доставянето му; (АУАН) № 22-2300481 от
30.10.2023 г.; покани до Д. С. и разпечатки от електронна поща за
изпращането им и от електронна система за проследяване на пощенски
пратки; разходен касов ордер от 19.05.2023 г.; платежни фишове за м. 04, 05 и
06 2023 г.; молба от Д. С. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 12.06.2023 г.; платежна ведомост за Д. С. за м. 04 2023 г.;
автобиография на Д. С.; писмени възражения срещу АУАН с вх. №
23119354/03.11.2023 г.; заповед № 0693 от 15.08.2022 г. на изп. директор на
ИА ГИТ; заповед № 1744 от 20.12.2022 г. на изп. директор на ИА ГИТ;
длъжностна характеристика за длъжността „ директор ” на ДИТ; протокол за
извършената проверка № ПР2336867 от 30.10.2023 г; протокол за извършена
проверка № ПР2321948 от 23.08.2023 г.; писмени обяснения и декларация от
управителя на дружеството-жалбоподател, адресирани до ИА ГИТ; заверено
копие на НП № 22-2300482/23.11.2023 г., издадено от директора на ДИТ –
София.
4
Посочените писмени доказателства не разкриват вътрешни
противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим.
Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата
обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата,
възпроизведени с показанията на свидетеля А. Н., които съдът приема за
достоверни. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата
около извършената с нейно участие последваща проверка в качеството й на
главен инспектор в ДИТ, заедно с още двама нейни колеги, която проверка
била извършена в периода от 15.09.2023 г до 30.10.2023 г. в ДИТ-София по
изискани и представени документи и която била насочена към това да се
установи, изпълнени ли са дадените с протокол от предходна проверка
предписания към дружеството, а именно да изплати уговореното трудово
възнаграждение на Д. С., за положения от него труд през м. април 2023 г.,
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, за изпълнението на което предписание бил даден
срок до 31.08.2023 г. От показанията на свидетеля А. Н. се установява и че при
последващата проверка длъжностните лица при ДИТ са установили, че до
приключването й от страна на дружеството-жалбоподател не били
представени документи, удостоверяващи плащането на дължимото трудово
възнаграждение на Д. С. за м. април 2023 г., за което било дадено
предписанието на дружеството, поради което на 30.10.2023 г. свидетелят Н.
съставила АУАН за констатираното административно нарушение. От
показанията на свидетеля става ясно, че е бил представен РКО за сума, която
не отговаряла на начисленото възнаграждение на Д. С. и не било отразено
основание за плащане, както и че трудовото досие на С. не е съдържало
документ, удостоверяващ негова банкова сметка. Доколкото показанията на
свидетеля Н. са логични, последователни и подкрепени от останалите
доказателства по делото, съдът ги кредитира и ги ползва при формирането на
фактическите си изводи.
По делото е проведен разпит на свидетеля С. Г., който сочи, че работи
като счетоводител в дружеството-жалбоподател, като в средата на месец май
2023 година, е бил в кабинета на управителя заедно с Д. С. – юрисконсулт в
дружеството, където получили в брой авансово трудово възнаграждение. В
тази връзка сочи, че Д. С. е получил парична сума и се е подписал на разходен
касов ордер, като не може да посочи размера на сумата и основанието за
получаването й, като не му е известно дали С. е подписал ведомост за
работната заплата. Съдът намери, че показанията на свидетеля Г. са
достоверни и съответни на наличните по делото писмени доказателства,
поради което им се довери.
Съдът не кредитира приложената по делото декларация от свидетеля С.
Г. /л. 24/, доколкото от една страна същата съдържа извънсъдебни изявления,
които не са приобщени по реда на НПК и чрез способа за събиране на
доказателства – разпит на свидетел, а от друга страна разпитан пред съда
свидетелят Г. изрично заявява, че не знае какъв е размерът на получената от Д.
С. сума, нито основанието за плащането й, предвид което и същият не би
могъл да удостоверява тези обстоятелства чрез изявлението, съдържащо се в
коментираната декларация. Декларацията от А. Йо. Хр. пък се отнА. до друг
работодател – „ТРАНС РАДИАЛ 2000“ ЕООД, поради което е неотносима към
предмета на доказване по настоящото дело.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
5
Конкретният АУАН е издаден от компетентен орган - главен инспектор в
ДИТ София към ИА ГИТ, който се явява компетентен орган съгласно чл. 21,
ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ”, който текст предвижда, че
инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в КТ
включително тези по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Законодателят е възложил
именно на ИА „ГИТ” осъществяването на цялостен контрол за спазване на
трудовото законодателство, както и извършването на контролна дейност по
спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по
трудово или служебно правоотношение. Обжалваното НП е издадено въз
основа на АУАН от директор на дирекция ДИТ София, който е компетентен за
това орган с оглед приобщените заповеди по делото. Както АУАН, така и НП
съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо
съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В
АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на нарушението,
като са конкретизирани всички значими обстоятелства. Нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са описани по ясен и недвусмислен
начин както в АУАН, така и в НП, включително и е посочено мястото на
извършването му – в предприятието на работодателя, поради което и
възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не са основателни. При
издаването на двата акта е спазен процесуалният ред за това и е налице
редовна процедура по връчването им. Неоснователно се явява и възражението
за това, че в АУАНН не били посочени адресите на свидетелите по акта,
доколкото съдържащите се в него данни са достатъчни за тяхната
индивидуализация и същевременно не се достига до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. В случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията, дадени в ТП №
1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.
Въз основа на доказателствата по делото се установява по категоричен
начин, че на 01.09.2023 г. в предприятието на работодателя от страна на
дружеството "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, е извършено административно
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че в качеството си на
работодател не е изпълнило, даденото с протокол за извършена проверка №
ПР2321948 от 23.08.2023 г. предписание № 3, а именно в срок до 31.08.2023 г.
да изплати уговореното трудово възнаграждение на Д. М. С., за положения от
него труд през м. април 2023 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.
В конкретния случай е установено без съмнение, че към 01.09.2023
дружеството "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД не е изпълнило предписание № 3,
дадени в Протокол за извършена проверка № ПР2321948 от 23.08.2023 г., като
за наличието на административно нарушение е без значение какви са
вътрешноорганизационните причини, поради които задължението за
изпълнение на предписанието не е изпълнено. Не може да се сподели като
основателен доводът, че дружеството е било в обективна невъзможност да
изпълни предписанието, тъй като не разполагало с банкова сметка на Д. С.,
който освен това не оказвал необходимото съдействие, като нито представял
банкова сметка, нито се явявал в офиса на дружеството, за да получи
дължимото му се трудово възнаграждение. В тази връзка следва да се има
предвид, че в разпоредбите на чл. 269, ал. 1 и сл. от КТ са предвидени правила
за изплащане на трудовото възнаграждение, като при липса на правна уредба,
6
следва да намерят субсидиарно приложение общите гражданскоправни
нормативни актове. Съгласно разпоредбата на 270, ал. 1 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.
Съгласно ал. 3 на същия член трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова
платежна сметка. От това следва, че вземането за трудовото възнаграждение е
търсимо, доколкото място на изпълнението му е в предприятието на
работодателя. В случай, че на падежа работникът или служителят не се яви в
предприятието за получаване на трудовото възнаграждение, то той не оказва
необходимото за това съдействие и изпада в т. нар. забава на кредитора.
Специални правила, уреждащи забавата на кредитора трудовото
законодателство не предвижда, поради което приложение следва да намери
общата гражданскоправана регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 95 от
ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Според чл. 97, ал. 1 от
ЗЗД ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава,
длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в
подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари,
ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по
местоизпълнението и без разрешение от съда. Съдът намира, че така
предвидената в закона възможност за длъжника да се освободи от
задължението си е следвало да предприеме и дружеството-жалбоподател в
настоящия случай, което обаче не е било сторено. Във връзка с изложеното
следва да се посочи и че изпълнението на паричните задължения е винаги
възможно, за тях не настъпва обективна невъзможност за изпълнение (арг. от
чл. 81 от ЗЗД). Ето защо съдът намира за неоснователни коментираните
възражения на жалбоподателя.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.”.
В конкретния случай се установява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, с
оглед на което то следва да бъде санкционирано именно по реда на този
законов текст, както е сторил наказващият орган. Не се установяват
отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, като конкретното
нарушение е първо подобно. Ето защо следва да се определи санкция към
минималния предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция
вразмер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, както е процедирал
административнонаказващият орган. При това положение определената по
вид и размер санкция е законосъобразна и следва да се потвърди.
По довода за маловажност на случая следва да се посочи, че чл. 415в, ал.
1 от КТ предвижда, че „За нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. ”, а в случая не
се твърди и не се доказва нарушението да е отстранено веднага след
узнаването му. Следва да се отчете и обстоятелството, че самото нарушение се
състои в неизпълнение на предписание, дадено по повод констатация за
предходно извършено идентично нарушение, с оглед на което случаят не може
7
да се определи като маловажен. Размерът на дължимото възнаграждение не се
приема от съда за незначителен и същият не е от естество да се приеме, че е
налице по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в
сравнение с други нарушения от същия вид. Ето защо искането на
жалбоподателя за определяне на случая като маловажен и за прилагане на чл.
415в, ал. 1 от КТ е неоснователен.
Съдът не намира за основателно и възражението на жалбоподателя, че с
отделни наказателни постановления дружеството е било санкционирано за
неизплащането на трудовото възнаграждение на Д. С. за отделни месеци,
което представлявало едно нарушение, а не отделни такива. В тази връзка
следва да се посочи, че дружеството в случая е наказано за неизпълнение на
дадено от контролните органи на ДИТ писмено предписание, а не за
неизпълнение на задължението му като работодател да изплаща трудовото
възнаграждение на съответния работник или служител. Следва да се има
предвид и че за работодателя възниква отделно самостоятелно парично
задължение за заплащане на трудово възнаграждение за съответния месец,
поради което и неплащането на възнаграждение за отделни различни месеци
не би могло да се счита за едно единно нарушение, а биха били налице
отделни такива.
По изложените съображения съдът приема жалбата за
неоснователна, при което атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
юрисконсултът се е явил в откритото съдебно заседание. За заплащане на тази
сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал
повод за това въззиваемата страна да направи разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-2300481 от
23.11.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” -
София (ДИТ София), с което спрямо "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„************“, ул. „****************“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2,
представлявано от управителя Д. А. Т.-Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се
в това, че на 01.09.2023 г. дружеството, в качеството на работодател, не е
изпълнило, дадено с протокол за извършена проверка № ПР2321948 от
23.08.2023 г. предписание № 3 от протокола и не е изплатило уговореното
трудово възнаграждение на Д. М. С., ЕГН **********, за положения от него
труд през м. април 2023 г., съгласно чл. 128, т.2 от КТ, в дадения му срок до
31.08.2023 г.
8
ОСЪЖДА "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „*** *****“, ул. „***** *******“ № 5, вх.
А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д. А. Т.-Д., на основание чл. 63д
от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” - София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9