№ 98
гр. Балчик, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100657 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от П.К.Б. ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., *** срещу М. М. Б. от с. К., ***,
за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца,
произтичащи от договор за потребителски кредит от *** г. в размер на сумите
от 3 000 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането; сумата в размер от 604,03 лв.,
представляваща договорно възнаграждение; сумата в размер на 41,13 лв.,
представляваща лихви за забава върху главницата; сумата в размер на 8,28
лв., представляваща лихва за забава върху договорното възнаграждение;
сумата в размер на 475,01 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021 г .; сумата в
размер на 95,64 лв., представляваща законна лихва върху главницата от
датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на
вземането, представляващо неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит №***.
Предявени са и осъдителни искове за заплащане на сумата в размер на
3 601,44 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; сумата в размер на 49,38 лв.,представляваща лихва за
1
забава, начислена върху него, дължими от 21.02.2019 г. до 31.07.2019 г.;
сумата в размер на 570,25 лв., представляваща законна лихва, дължима от
31.07.2019 г. до датата на подадена заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
Претендират се и съдебно - деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения, прие
за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит №***/*** г., по силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в
размер на 3 000 лв., със срок на плащане 24 месеца, с размер на месечната
вноска 185,46 лв., с годишен лихвен процент 41,17 и годишен процент на
разходите 49,89.
Между страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги, по силата на което ответникът дължи възнаграждение в
размер на 3 601,44 лв., което е следвало да заплати на 24 варни месечни
вноски, всяка от по 150,60 лв. В тоя смисъл е представения погасителния
план.
Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения по договорите, а
ответникът не заплатил изцяло дължимите суми.
Образувано е ч.гр.д. №356/2021 г. по описа на Районен съд-Б., по
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Искането е уважено
частично. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът възразява, че не дължи
изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Прави
възражение за погасителна давност.
Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът възразява, че е сключил договор и споразумение при
сочените условия в исковата молба и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Намира клаузата в договора за предоставяне на потребителски кредит за
заплащане на допълнителен пакет от услуги за неравноправна. Прави
2
възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави,
неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишна
лихва. Оспорва размера на посочения годишен процент разходи, като твърди,
че в същия следва да се включи и задължението по договора за предоставяне
на допълнителен пакет услуги. Възразява срещу сочения размер на
възнаградителна лихва.
Навежда доводи относно липсата на уведомяване за предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита.
Прави възражение, че чл. 12.4 и чл. 17.4 от ОУ към договора са
нищожни и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП и чл. 26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията.
Правната квалификация на исковете е по чл. 124 от ГПК.
Исковете са допустими. Подадени са при наличие на правен интерес, в
законноустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК и от лице, с
представителна власт.
По отношение на тяхната основателност:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***/***
г., по силата на който дружеството предоставя на ответника заемна сума в
размер на 3 000 лв. В тоя смисъл е представеният договор, погасителен план
към него и извлечение от сметка на ищеца относно сумата в размер на 3 000
лв. – 16 от делото, преведена на ответника по делото.
Според договора, ответникът се задължава да върне така посочената по
– горе сума, на 24 равни месечни вноски, всяка от по 185,46 лв., която
включва главница и договорна лихва, при първа погасителна вноска на
20.02.2019 г. Крайният срок на договора е 20.01.2021 г. Посочен е годишен
процент на разходите в размер на 49,89, като и годишен лихвен процент в
размер на 41,17. Или общо дължима сума по кредита в размер на 4 451,04 лв.
Страните са сключили и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от *** г., предмет на което е предоставяне една или
всички от посочените услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен
3
брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възнаграждението за предоставения пакет допълнителни услуги възлиза на 3
601,44 лв., което е следва да се заплати на 24 равни месечни вноски, всяка от
по 150,60 лв. В тоя смисъл е представения погасителния план.
Ответникът не направил никакви вноски по кредита. Това обстоятелство
не се спори по делото
Ищецът твърди, че е обявил кредитът за предсрочно изискуем, на
основание т.12.3.1 поради неплащане на две или повече вноски, за което
представя уведомително писмо – л. 26 от делото и обратна разписка с
отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявлението само на едната от страните по договора и при
наличието на две кумулативно съществуващи предпоставки:обективния факт
на неплащането и упражненото от кредитора права да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасеният остатък от него за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момента са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
Действително уведомителното писмо не е достигнало до длъжника, но
кредитодателят е положил дължимата грижа като я е изпратил на адреса,
посочен от кредитополучателя, а последният не е възразил срещу
отбелязването в обратната разписка, че е напуснал към този момент адреса.
(т.к. към момента той обитава същия адрес).
Съобразно съдебната практика, щом кредиторът е положил дължимата
грижа и усилия да връчи на сочения по договора адрес, където е установено,
че лицето вече не пребивава там, той няма задължението да го издирва, а
уведомлението за предсрочната изискуемост на задължението следва да се
счита връчено, а последиците на предсрочната изискуемост - настъпили. Тези
изводи са застъпени и в Решение на Съда на Европа по дело *** от 17.11.11 г.
4
В тоя смисъл съдът намира възражението на ответника за
неоснователно. Следва да се съобщи по делото, обаче, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е настъпил
падежа на последната вноска по кредита.
Процесният договор се регулира от разпоредбите на ЗПК.
По отношение на направеното възражение за недействителност на
договора.
Законът за потребителския кредит обявява за недействителен договора,
при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
В разглеждания казус следва да се отбележи, че не се установи
договорът да не е сключен в писмена форма. Напротив същият е обективиран
на хартиен носител, неговите разпоредби са формулирани по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт. Не се установи, той да е по-малък от 12.
Договорът е съставен на разбираем български език, посочен е общия размер
на кредита и условията за усвояването му, както и размера на лихвения
процент по кредита и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Налице е нарушение, според съда, на т. 12 от ал.1 на чл. 11 от ЗПК -
погасителния план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и допълнителните разходи.
Така за ГЛП е посочен 41,17, а за ГПР 49,89.
Като се ръководим от чл. 19 от ЗПК, където „годишният процент на
разходите по кредита“ изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, става, явно, че ГПР може да е равен или по-висок от
ГЛП, като във втория случай той включва допълнителни разходи, които
следва да се посочат изрично в погасителния план, като условие за
5
действителност на договора по силата на цитираната по – горе норма.
Посочването на дължимите разходи за пакет допълнителни услуги в
погасителния план– не внасят яснота в тоя смисъл, поради техния размер
спрямо общия размер на кредита и сочения размер ГПР.
С оглед тези съображения съдът намира, че ищецът не е отразил в
погасителния план поотделно всички допълнителните разходи по кредита,
или определения размер ГПР не съответства на действителния.
Като правна последица от този извод е недействителността на
процесния договор за кредит.
По силата на решение №***/12.11.2021 г . по в.гр.д. №***/2021 г. на
Окръжен съд-Д., при недействителност на договора за кредит, приложение
намира разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, т.е. когато договорно
правоотношение не съществува, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Хипотезата,
според решението на въззивната инстанция се базира на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване. В случая производството е
образувано въз основа на предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове за
установяване на дължимостта на парични вземания, произтичащи от договор
за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съдът не може да признае дължимостта на главницата, респ. на част от нея на
извъндоговорно основание по чл. 23 от ЗПК, когато се претендира на
договорно основание, на което основание е издадена и заповедта за
изпълнение за същата сума.
Установителните и осъдителните искове са изцяло неоснователни.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.К.Б.“ ***, със седалище и адрес на
управление:гр. С., *** от с. К., ***, за признаване за установено, че
ответникът М. М. Б. има задължения към „П.К.Б.“ ***, произтичащи от
договор за потребителски кредит от *** г. в размер на сумите от 3 000 лв.(),
представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на постъпване на
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането; сумата в размер от 604,03 лв.(три хиляди лева),
представляваща договорно възнаграждение; сумата в размер на 41,13 лв.,
представляваща лихви за забава върху главницата; сумата в размер на 8,28
лв.(осем лева и двадесет и осем ст.), представляваща лихва за забава върху
договорното възнаграждение; сумата в размер на 475,01 лв.(четиристотин
седемдесет и пет лева и една ст.), представляваща законна лихва върху
главницата от датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021 г .; сумата в
размер на 95,64 лв.(деветдесет и пет лева и шестдесет и четири ст.),
представляваща законна лихва върху главницата от датата на предсрочната
изискуемост до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №***.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.К.Б.“ ***, със седалище и адрес на
управление:гр. С., *** от с. К., *** за заплащане на сумата в размер на
3 601,44 лв.(три хиляди шестстотин и един лева и четиридесет и четири ст.),
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
сумата в размер на 49,38 лв.(четиридесет и девет лева и тридесет и осем
ст.),представляваща лихва за забава, начислена върху него, дължими от
21.02.2019 г. до 31.07.2019 г.; сумата в размер на 570,25 лв.(петстотин и
седемдесет лева и двадесет и пет ст.), представляваща законна лихва,
дължима от 31.07.2019 г. до датата на подадена заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Д. в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7