№ 1195
гр. София, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение №226 от 20.10.2021г. по ЧНД №518/2021г., Окръжен съд Враца е оставил
без уважение молбата на осъдения В. П. И. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му увеличено общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години, наложено му с Определение от
29.06.2016г., постановено по чнд №920/2016г. по описа на РС Монтана, с остатък от 3
месеца и 9 дни.
Срещу това определение на ОС Враца е постъпила жалба от осъденият В.И.. В нея се
изразява несъгласие с прокурора, според който осъденото лице не се е поправил и че не е
работено с него по повод осъждането му за шофиране след употреба на алкохол. В жалбата
си И. посочва, че е завършил курс по програма „Формиране на умения за безопасно
шофиране у осъдени лица по чл.343Б от НК“, която била проведена през месец октомври
2020г. в Затвора в гр.Враца. Подчертава също, че е завършил курс за умения за мислене,
което никъде по делото не било споменато. Поради тези причини се моли да бъде
преразгледано делото и съдът да се произнесе справедливо.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение №226 от 20.10.2021г. по ЧНД №518/2021г., Окръжен съд Враца е
оставил без уважение молбата на осъдения В. П. И. да бъде условно предсрочно освободен
1
от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му увеличено общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години, наложено му с Определение от
29.06.2016г., постановено по чнд №920/2016г. по описа на РС Монтана, с остатък от 3
месеца и 9 дни.
Най-напред съдът установил, че по отношение на осъденото лице В.И. с определение от
29.06.2016г. по нчд №920/2016г. на РС Монтана е било извършено групиране на
наказанията му, наложени по нохд №30176/2015г. и по нохд №1490/2015г. и двете по описа
на РС Монтана, при което му е било определено за изтърпяване едно общо наказание в
размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. На осн.чл.24 от НК, така
определеното общо наказание е било увеличено с 6 /шест/ месеца, при което В.И. е следвало
да изтърпи общо увеличено най-тежко наказание в размер на 5 /пет/ години лишаване от
свобода.
Осъденото лице е постъпило в Затвора в гр.Враца на 11.07.2017г., като до момента
фактически е изтърпял 4 години, 3 месеца и 9 дни, като от предварителен арест му е бил
зачетен 1 ден, а от работа – 5 месеца и 11 дни. Остатъкът към момента на произнасяне от
първия съд е бил 3 месеца и 9 дни.
Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка,
визирана в чл.70 ал.1 т.2 от НК, а именно осъденият И. да е изтърпял не по-малко от 2/3 от
наложеното наказание, тъй като наложеното наказание е при опасен рецидив.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е
налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне. Съдът констатирал, че при първоначално изготвената оценка са били
отчетени средни стойности на риска от рецидив – 52 точки, към момента снижени до 48
точки. В профила на осъдения с дефицитни стойности са били зоните отношение към
правонарушението – трайно утвърдени криминални нагласи и липса на мотивация за
промяна на криминалното поведение; начин на живот и обкръжение – интегриран в
криминални среди, податлив на отрицателно влияние и склонен към рисково поведение;
злоупотреба с алкохол – не приема вредата и отрицателното въздействие от злоупотребата;
умения за мислене – не разпознава всичките си проблеми и не винаги решава по
законосъобразен начин, не предвижда всички възможни последствия. С близки до
дефицитните стойности е и раздела „настоящо правонарушение“.
При последната извършена ревизия и в резултат на работата с осъденото лице И., е
била отчетена позитивна промяна в зоната „умения за мислене“ – той обмисля действията си
и преценява реално последствията от тях, участва активно в организираните курсове и
групови дейности. Успешно е приключил участието си в образователна програма „начална
компютърна грамотност“ и клуб по интереси „Шахмат“. Полага доброволен труд и стриктно
изпълнява възложените му задачи. При така установените факти, настоящият съд счита, че
2
са неоснователни доводите на осъденото лице, изложени в жалбата, поради което и не могат
да бъдат споделени.
Независимо от изложеното, лишеният от свобода има наложени пет дисциплинарни
наказания, последните две през 2021г. Награждаван е три пъти със „Заличаване или отмяна
на наложено дисциплинарно наказание“, по отношение на последните три наказания.
Според ИСДВР, в поведението на И. се наблюдават положителни промени, но не са
налице убедителни доказателства за пълното му поправяне и превъзпитание. Необходимо е
да продължи работата с него в посока формиране на нагласи към спазване на установените
норми и осъзнаване на вредата от злоупотреба с алкохол, тъй като И. е многократно
осъждан за шофиране след употреба на алкохол и без свидетелство за правоуправление, а и
не само за престъпления от този вид.
Все още при осъденото лице В.И. с дефицитни стойности остават следните зони –
„Отношение към правонарушението“, „Злоупотреба с алкохол“ и „Умения за мислене“, по
отношение на които корекционната работа е необходимо да продължи, за да бъде
максимално снижен рискът от бъдещо противоправно поведение.
Първостепенният съд, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК е преценил в
съвкупност и останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на
осъденото лице и достигнал до извод, че следва да се осигури възможност на
администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока
поправяне в пълнота на осъденото лице и постигане на положителен резултат в процеса на
превъзпитание.
Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд
изводи като правилни и законосъобразни.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №226 от 20.10.2021г. по ЧНД №518/2021г., с което
Окръжен съд Враца е оставил без уважение молбата на осъдения В. П. И. да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му увеличено
общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години, наложено му с
Определение от 29.06.2016г., постановено по чнд №920/2016г. по описа на РС Монтана, с
остатък от 3 месеца и 9 дни.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4