Решение по дело №1605/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 890
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720201605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 795/26.11.                                    Година  2019                                     Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                              Втори наказателен състав На тридесети октомври                                                                                          Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                     Председател: Петя Котева

Секретар  Биляна Миткова

като разгледа  докладваното от съдията административнонаказателно дело №  01605  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 19-1158-002604 от 08.07.2019 г. (НП), издадено от С.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на С.В.С., ЕГН ********** са наложени комулативни административни наказания глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 103 от същия закон, извършено на 30.04.2019 г., в 00:15 часа в с. К., общ. Перник в качеството му на водач на товарен автомобил „Тойота Хайлукс” с рег. № ******.

Жалбоподателят С.В.С.  по изложени в жалбата доводи, моли да бъде отменено НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в обжалваното НП нарушение, тъй като не е управлявал автомобила на визираните в него място и време. Лично не участва в хода на съдебното производство, за което е редовно призован, като не се представлява и от свой процесуален представител.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 30.04.2019 г., около 00:15 часа, свидетелите А.В.С. и Д.Е.Д. – полицейски служители към група „Охранителна полиция” към Второ РУ при ОД на МВР Перник, които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в с. К., общ. Перник, възприели, че в центъра на селото в посока към хижа Селимица се движел товарен автомобил „Тойота Хайлукс” с рег. № ******. Решили да извършат проверка на неговия водач, поради което подали звукова и светлинна сигнализация от полицейския автомобил в резултат на което скоростта на следваното от тях моторно превозно средство се увеличила. Това наложило неговото преследване с полицейската кола, но тъй като товарния автомобил се отправил към гористата местност над с. К., полицейските служители го изгубили от погледа си. Сутринта, около 06:00 часа, свидетелите А.С. и Д.  Д. установили автомобила паркиран на ул. Брезовица в с. К., пред дома на жалбоподателя. Полицейските служители изготвили докладна записка за случилото се, въз основа на която свидетеля А.Б.Г. - на длъжност полицейски инспектор във Второ РУ, съставил на С.В.С. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0645592 от 23.05.2019 г., с който ангажирал неговата  административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.103 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят вписал, че има възражения, но допълнителни писмени такива не депозирал в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– Началник на сектор „ПП”  към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН  приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на С.В.С. за нарушение на  чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му наложил комулативни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство  за срок от един месеца.

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 02.09.2019 г.

                  От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Свидетелят А.Б.Г. притежава материална компетентност да състави процесния АУАН, с оглед чл. 189, ал.1, вр. чл. 165, ал.1 от ЗДвП  и горепосочената заповед на Министъра на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението на водача на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За да е налице нарушение на тази норма следва недвусмислено да е установено и доказано кое лице управлява моторното превозно средство и че същото е възприело така подаденият му сигнал. В настоящия случай свидетелите А.С. и Д.Д., които са преки свидетели на посоченото нарушение са категорични, че не са възприели лицето, което е управлявало автомобила, а че пътното превозно средство са установили паркирано пред дома на жалбоподателя след около шест часа. В контекста на тези показания на единствените свидетели-очевидци на нарушението следва да се прецени презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН досежно авторството на нарушението. Съдът приема, че констатациите на актосъставителя, който не е имал непосредствени възприятия за поведението на водача на процесния автомобил, тъй като не е присъствал при установяване на нарушението не са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не може да бъде игнорирано. Не е спорно, че законодателят не е предвидил изрично изискване актосъставителят да е очевидец на нарушението, но неговото участие при установяването му следва да бъде преценено съобразно всеки конкретен случай, тъй като евентуалното приемане, че такова може да бъде което и да е материално овластено лице води до заобикаляне на императивната уредба на ЗАНН и на практика до реализиране на хипотеза, в която актосъставителя установява не факта на извършване на определено нарушение, а факта на констатирането на нарушение от друго лице, което прави безпредметна процесуалната фигура на актосъставителя и съответно доказателствената стойност на АУАН. Същевременно АНО не ангажира доказателства  каква е връзката между собственика на автомобила– ЮЗП, гр. Благоевград, който е посочен както в АУАН така и в НП и жалбоподателя, както и такива, че именно С.С. е управлявал въпросния автомобил на посочените в АУАН и НП време и място, въпреки, че именно за наказващия орган  е останала доказателствената тежест за процесното нарушение, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че същият е имал качеството водач на автомобила за описаното в НП административно нарушение и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него. Субектът, който е извършил нарушението не би могъл  да почива на догадки и предположения, а на обективни данни, въз основа на които да се направи безспорен извод, че това е С.С.. Изложеното мотивира извод за недоказаност на разглежданото нарушение, тъй като не е установено по несъмнен начин, че към момента, когато е била подадената звукова и светлинна сигнализация от полицейския автомобил за спиране на „Тойота Хайлукс” с рег. № ******, последната се е управлявала от жалбоподателя, т. е че той е  имал качеството водач на моторното превозно средство по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

С оглед горното съдът намира, че  НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като нарушението е недоказано, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1158-002604 от 08.07.2019 г., издадено от С.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на С.В.С., ЕГН ********** са наложени комулативни административни наказания глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 103 от същия закон, извършено на 30.04.2019 г., в 00:15 часа в с. К., общ. Перник в качеството му на водач на товарен автомобил „Тойота Хайлукс” с рег. № ******.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ