Решение по дело №106/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 59
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Люлин Венелинов Лозанов
Дело: 20221300600106
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Видин, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.

Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221300600106 по описа за 2022 година
С присъда № 141/29.03.2022г. по НОХД № 237/2020г. по описа на Районен съд Видин,
подсъдимия И. О. П. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на неустановена
дата през месец май 2019г., в с. Новоселци, общ. Видин, в условията на опасен рецидив, от
имот, находящ се на ул. „*“ № *, представляващ двуетажна къща със стопански постройки и
мазе, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
катинар, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. метални врати с размери 1,10x2,0 м. на
стойност от 80 лв. всяка, или общо 160 лв.; 1 бр. метална врата с размери 3,0x2,0 м. на
стойност от 200 лв.; 25 м. алуминиев шестжилен ел. кабел на стойност от 1 лв. метър, или
общо 25 лв.; 2 бр. дървени маси на стойност от 15 лв. всяка или общо 30 лв.; 3 бр. дървени
столове на стойност от 5 лв.; 1 бр. мотофреза марка „Хонда“ на стойност от 350 лв.; 25 м.
ламиниран паркет на стойност от 10 лв. метър, или общо 250 лв.; 1 бр. плазмен телевизор
марка „Самсунг“ - 19 инча на стойност от 60 лв.; 1 бр. плазмен телевизор марка „Нео“ - 32
инча на стойност от 180 лв.; 1 бр. стенен часовник на стойност от 5 лв.; 3 бр. дървени
столове с тапицерия на стойност от 10 лв. или общо 30 лв.; 2 бр. гоблени на стойност от 50
лв. всеки или общо 100 лв.; 12 бр. кухненски чинии от „Дуралекс“ на стойност от 2 лв. всяка,
или общо 24 лв.; 15 бр. ловджийски ножове на стойност от 8 лв. всеки или общо 120 лв.; 1
бр. микровълнова печка марка „Сиетрон“ на стойност от 70 лв.; 1 бр. кожена чантичка на
стойност от 5 лв.; 1 бр. огледало с размери 24/45 см. на стойност от 5 лв.; 1 бр. дървена
закачалка с размери 1/,08 м.; 1 бр. ръчна помпа на стойност от 2 лв.; 1 бр. постамент за
1
бетоново корито на стойност от 20 лв.; 1 бр. вентилаторна печка марка „Делонги“ на
стойност от 20 лв.; 1 бр. прахосмукачка марка „Елит“ на стойност от 30 лв.; 3 бр. комплект
кристални чаши от по 6 бр. всеки на стойност от 48 лв. броят, или общо 144 лв.; 1 бр.
хидрофор марка „Сперони“ на стойност от 300 лв.; 1 бр. филтър за вода на стойност от 20
лв.; 1 бр. кислороден концентрат на стойност от 2 лв.; 1 бр. помпа за вода марка „Вида-4“ на
стойност от 120 лв.; 1 бр. СОТ система на стойност от 120 лв.; 1 бр. смесителна батерия за
мивка на стойност от 10 лв.; душ в комплект със смесителна батерия на стойност от 15 лв.;
12 бр. родопски одеяла на стойност от по 20 лв. всеки или общо 240 лв.; 1 бр. винтоверт
марка „Рattfielt“ на стойност от 30 лв.; 1 бр. чифт дамски кожени обувки № 39 на стойност от
20 лв.; 2 бр. нови пуловери на „Зара“ на стойност от 20 лв. или общо 40 лв.; 1 бр. рокля
марка „Цея“ на стойност от 40 лв.; 1 бр. малък флекс марка „Бош“ на стойност от 40 лв.; 2
бр. неустановена марка винтоверт на стойност от 20 лв. всеки или общо 40 лв.; 1 бр. меден
казан за ракия с капак и охладител от 120 лв. на стойност от 240 лв.;1 бр. руски дрелки на
стойност от 30 лв. всяка или общо 60 лв.; 2 бр. дървени тапицирани столове на стойност от
40 лв.; 3 бр. ножове с дължина на острието 30 см. на стойност от 30 лв., като общата
стойност на вещите възлиза на 3202 лв., от владението и собственост на М.М. М., ЕГН:
**********, с. Буковец, ул. „*“ № *, без нейното съгласие, с намерението противозаконно да
бъдат присвоени - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което и на основание чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, на подсъдимия П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 /една/
година, която да бъде изтърпяна при първоначален строг режим.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимият И. О. П., чрез неговия
служебен защитник-адвокат С.С.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание
е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена
оправдателна присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да
бъде оставена без уважене и да се потвърди първоинстанционната присъда, която е
правилна.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС следва да бъде отменена, тъй като е постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила.
При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е
абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата
на чл. 305 от НПК, в която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна
част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на
съдията, подписано от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.
3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се
2
считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се
излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Така наречените мотиви, изразяват формален подход на първоинстанционният съд.
Фактическата обстановка е почти дословен препис на описанието на случая в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като дори ВРС е използвал термина
„обвиняем“, вместо „подсъдим“. Обобщено е отбелязано, че фактическата обстановка се
доказва от: „… гласните доказателства: показанията на свидетелите Г., К., Л., М., Н, М., Л.В.
и В.В., писмените доказателства: протоколи за доброволно предаване, протоколи за
отговорно пазене, разписка за получаване на вещи по опис, постановления за връщане на
веществени доказателства, докладни записки, заключението на съдебно-оценъчната
експертиза, заключението на допълнителната съдебно-оценъчна експертиза, както и справка
за съдимост и карта за обвиняемо лице. Между тези доказателства няма противоречия, те се
допълват, кореспондират помежду си и безспорно и категорично установяват
констатираната фактология.“ ВРС е посочил, че установената фактическа обстановка
/фактология?/ се потвърждава от показанията на свидетели /изброени поименно/ и писмени
доказателства. Прави впечатление, че само са преписани имената /повечето- само по
фамилии/ на свидетелите от приложението към ОА, което е далеч от изискуемия анализ на
доказателствата. Ярък израз на формалния подход е и това, че между имената на
свидетелите фигурират и имената на Л. В., В. В. и О. П.а К, които с оглед чл.121, ал.1 от
НПК са отказали да дават показания, каквито не са инкорпорирани в доказателствения
материал по делото. Фигурира и името на М., но свидетелката М. М.е починала по време на
съдебното производство пред ВРС, не е разпитвана по делото и нейни показания не са
инкорпорирани в доказателствения материал по делото. Формалния подход и липсата на
анализ на доказателствата се вижда и от това, че в т.нар. „мотиви“ липсва анализ на
доказателствата по делото, досежно значимите обстоятелства с оглед предмета на
обвинението. Неговите рамки са установени с ОА, където времето на извършване на
деянието е формулирано по следния начин „ на неустановена дата през месец май 2019г.“,
т.е. една дата през посочения месец и година. Видно от ОА, е налице голямо несъответствие
/преповторено напълно в т.нар. „мотиви“/ между описаните вещи, установени като
липсващи, времето когато са установени тези липси /например: относно металните врати
3бр. липсата е констатирана през м. март 2019г./ и вещите, за които е посочено, че на
неустановена дата през месец май 2019г. са отнети от подсъдимия /предпоследния абзац, от
горе надолу, на стр.3 в ОА, преписан в т.нар. „мотиви“ на ред 24-36, на стр. 3/. Видно е, че
тези вещи като обем са чувствително по- малко от фигуриращи в диспозитива на ОА и в
присъдата, като отнети от подсъдимия на неустановена дата през месец май 2019г. В тази
насока е налице несъответствие относно предмета на посегателство в инкриминираното
време, както между обстоятелствена част и дизпозитив на ОА, така и между присъда и
„мотиви“, както и в самите „мотиви“. Липсва анализ на доказателствата относно това
значимо обстоятелство /вещите включени в предмета на посегателства на инкриминираната
дата/, което не е изяснено. Всъщност, изобщо и напълно липсва анализ на доказателствата
3
по отделно и в съвкупност.
ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерността на
деянието. Вместо обсъждане на обективната страна, ВРС е преписал дословно диспозитива
на обвинителния акт. Формалния подход се вижда и от това, че не е изключена фразата „…с
намерение противозаконно да ги присвои“, която се отнася към субективната страна на
деянието. Не са обсъдени и обосновани конкретните елементите от обективна страна на
деянието на подсъдимия. Не са обсъдени и обосновани квалифициращите обстоятелства.
Първоинстанционният съд си е послужил с общи формулировки за субективната
страна, респ. с общи фрази и теоретични постановки, без анализ на конкретното поведение
и субективно отношение към стореното от страна на подсъдимия.
Липсват мотиви и при индивидуализацията на наказанието- един от основните
въпроси на които трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК. В т.нар.
„мотиви“ липсва обосновка за вид и конкретен размер на наложеното наказание, както и в
частност за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
В крайна сметка, допуснатите процесуални нарушения са съществени по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Отмяната на присъдата на ВРС и връщането на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване
на съществените процесуални нарушения.
Следва да се има предвид, че ВРС е допуснал и друго нарушение, предхождащо
посоченото. Доколкото в ОА липсва ясно описание на престъплението във фактически
аспект, вкл. време и начин на извършването му, в която насока ясно следва да се
конкретизира предмета на посегателството извършено от подсъдимия на инкриминираната
дата /неустановена, но една, според обвинението/, ВРС е следвало да упражни
правомощията си по чл.249, ал.1 и 2 от НПК, тъй като ОА в този му вид не отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 141/29.03.2022г. по НОХД № 237/2020г. по описа на Районен съд
Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се
отстранят допуснатите съществени процесуални нарушение, посочени в обстоятелствената
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5