Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
31.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 54 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на началник РУ – Кирково срещу Решение № 22/ 25.02.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 16/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград. Решението се
обжалва като неправилно, като се оспорват изводите на РС – Момчилград относно
несъобразяване времето на настъпване на ПТП предвид обстоятелството, че то е
настъпило в тъмната част на деня, не са установени: скоростта на движение на
автомобила и дали е употребил спирачки, както и на какво разстояние е възприел
животното ( което не е установено) и
дали то внезапно и непредвидено е пресякло пътното платно и се е блъснало в
МПС, или е било без надзор в обхвата на пътя, дали животното е попадало в „мъртвата
зона“ на автомобила. Твърди се, че санкционираното лице не се е съобразило с
предупредителен знак А21 „Възможна е появата на домашни животни“, поставен на км.***+***м,
като след 500 м, т.е. на км.***+***м., участва в ПТП. Като втори аргумент за несъобразена
скорост се посочва, че след настъпване на ПТП е успял да спре управляваното МПС
на км.***+***м., т.е. на 230 м. след мястото на ПТП. Иска се да се отмени
оспорено решение и се постанови решение, с което се потвърди наказателното
постановление. В съдебно заседание касаторът не се
явява и не се представлява.
Ответникът – Р.Д.Х., редовно
призован, не се явява и не се представлява. В отговор на касационна жалба и
молба от пълномощника му се изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на
деловодни разноски в настоящото производство.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 16/ 2020
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Момчилград е отменил Наказателно постановление № 19-0318-000476/ 04.11.2019г.,
издадено от Началник РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, с което на Р.Д.Х. с ЕГН
********** и адрес: ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.2, предл.1-во от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
РС – Момчилград е изложил
мотиви, че от събраните по делото доказателства не е безспорно доказано, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочената като
нарушена норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни
превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и задължение да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Приел
е, че не е доказано по несъмнен начин, че вина за настъпилото ПТП има
санкционираното лице.
Решението е правилно.
Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна. Изводът на
РС – Момчилград за незаконосъобразност на оспореното пред него НП на началник
РУ – Кирково съответства на правилно установената фактическа обстановка, която
е следната:
На 01.09.2019 г.,
след получен сигнал в ОДЧ – Кирково за настъпило ПТП с материални щети,
полицейски служители посетили мястото на произшествието. Там установили лицето Р.Д.Х.,
което им обяснило, че на посочената дата, около *** часа, по път ***,
км.***+*** м., по посока от *** към ***, управлявайки лек автомобил „Мазда“ с рег. № ***, блъснал домашно животно (крава), което
според водача пресичало от ляво на дясно платното за движение. Домашното
животно не било установено. При оглед на място полицейските служители от РУ –
Кирково установили наличие на материални щети по лекия автомобил. Така
установеното било определено като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което
бил съставен АУАН и впоследствие издадено оспореното пред РС – Момчилград
наказателно постановление на началник РУ – Кирково.
Като довод за
неправилност на оспореното решение, в касационната жалба, се изтъква
обстоятелството, че Районният съд не е взел предвид наличието на знак А21
„Възможна е появата на домашни животни“, поставен на км***+***м. Това твърдение
е необосновано, тъй като не е подкрепено с доказателства, нито в административнонаказателната преписка, приета в
производството по а.н.д. № 16/ 2020 г. на РС – Момчилград, нито с
доказателства, приложени с касационната жалба. Посоченото обстоятелство не може
да се установи и от касационния състав на АС – Кърджали посредством справка, то
не е служебно, съответно – ноторно известно на
настоящия съдебен състав.
Следващото основание,
изложено в касационната жалба, е наличието на спирачен път на управляваното от
ответника по касация МПС. Твърди се, че след настъпване на ПТП той е успял да
спре управляваното МПС на км.***+***м., т.е. на 230 м. след мястото на ПТП.
Доказателства, както писмени (включително в съставния Протокол за ПТП), така и
гласни, за това твърдение отново липсват. Поради изложеното и този довод се
преценява като необоснован.
При тези данни, както
правилно е преценил районният съд, нарушението не е доказано от обективна страна
и субективна страна, тъй като липсват безспорни данни за неизпълнениe
на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В
производството пред районния съд не са били ангажирани, съответно приети
доказателства, нито са били направени доказателствени
искания, които да установят поне приблизително скоростта, с която се е движил
ответникът по касация, за да бъде извършена преценка, доколко в конкретния
случай същата се явява несъобразена с характера и интензивността на движението,
атмосферните условия и релефа, а и с конкретнтите
условия на видимост, като такива доказателства не са налични и в административнонаказателната преписка, представена по
делото в съда. В протокола за ПТП липсват данни да е измерван спирачен път, а
няма и твърдения от страна на актосъставителя и на
свидетеля по акта, такъв въобще да е бил измерван при пристигането им на
местопроизшествието.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 2,
предл. 1-во от ЗДвП изисква деецът да е причинил ПТП
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
на задълженията си по ал. 1. В тази връзка, релевантно за настоящия случай е
обстоятелството, дали на 01.09.2019 г. Р.Х. се е движел с несъобразена скорост
и дали вследствие на това е настъпило описаното в наказателното постановление
ПТП. Събраните в производството пред районния съд доказателства по никакъв
начин не установяват тези обстоятелства по несъмнен начин. В този смисъл следва
да се посочи, че на посочената дата, час и място безспорно ответникът по
касация е управлявал посочения, в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление, лек автомобил, но липсват безспорни доказателства,
които да обосноват извода, че е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП.
Събраните в производството пред районния съд доказателства дори не могат да
обосноват извод за внезапна поява на домашно животно ( крава) на пътното
платно, тъй като то не е било установено. При установената от РС – Момчилград
фактическа обстановка безспорно е доказано, че е настъпило ПТП, но не и, че то
е причинено от ответника по касация поради несъобразена скорост спрямо релефа
на местността, както е записано в оспореното пред РС – Момчилград наказателно
постановление на началник РУ – Кирково.
При този изход на
спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на деловодни
разноски. Същите следва да се определят в пълния претендиран
размер от 300 лв. съгласно ДПЗС с дата 13.04.2020 г. поради липсата на
възражение за прекомерност. На основание чл.9, ал.1 от Правилника за устройството
и дейността на Министерството на вътрешните работи деловодните разниски се дължат от ОДМВР – Кърджали.
Други основания за
неправилност на оспореното решение не са посочени в касационната жалба. От
изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е
валидно и допустимо и следва да се остави в сила.
Ето защо, на
основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от
ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 22/ 25.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 16/ 2020 г. по
описа на РС – Момчилград.
Осъжда Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кърджали да
заплати на Р.Д.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на
300 лв. (триста лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.