Решение по дело №3537/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3041
Дата: 9 септември 2022 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20215330103537
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3041
гр. Пловдив, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330103537 по описа за 2021 година
Предявен е иск с основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.22 ЗПК.
Ищцата А. В. Р. твърди, че е сключила с ответното дружество договор за кредит
„Бяла карта“ на ****** за срок от 6 години. Поддържа, че в така сключения договор не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради което договорът е
нищожен. Моли съдът да прогласи нищожността, като признае това за установено по
отношение на кредитора.
Ответникът „Аксес Файненс“ ООД излага подробни доводи за това, че
договорът е действителен и поражда права и задължения за страната. Моли искът да
бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
На **** ищцата сключила с ответника договор за кредит „Бяла карта“ / лист 42/.
По силата на този договор „Аксес Файненс“ ООД предоставила на ищцата револвиращ
кредит в максимален размер на 500 лв. под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта „Бяла карта“ . Самата карта била
предоставена по силата на същия договор / чл.2/. За ползваните суми следвало
кредитополучателят да заплаща фиксиран годишен лихвен процент 43,2 % / чл.4 ал.1/.
Годишният процент на разходите по кредита бил определен на 45,9% .
Установява се от писмените доказателства приложени към отговора, че на *****
1
между „Аксес Файненс“ ООД и „**************“ ООД бил сключен рамков договор
за прехвърляне на парични задължения. С него ответникът по делото цедирал вземания
по договори за кредит сред които било и това по договора с ищцата Р. / лист 40/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Ищецът основава предявения иск на правопрепатстващ факт – нищожност
поради противоречие със закона. Този факт може да бъде успешно противопоставен
само на кредитора. Поради това за да бъде искът основателен следва да се установи, че
ответникът по него е кредитор по задължението, чието погасяване се претендира, че е
настъпило.
В настоящия случай се установи, че вземането по процесния договор, за което
ищцата претендира, че е нищожен, е било прехвърлено на трето лице с договор за
цесия още преди завеждане на настоящото производство. Цесията не е била съобщена
на длъжника към датата на подаване на исковата молба, но това следва да се счита
сторено в последствие с отговора на исковата молба.
С прехвърлянето на вземането по реда на чл.99, ал.2 ЗЗД то е преминало към
новия кредитор с всички свои привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително и изтеклите лихви – арг. от чл.99, ал.2 ЗЗД. Това е така, защото входа на
настоящото дело на ищцата е бил връчен отговора на исковата молба, в който се
съдържат доказателства относно сключването на цесията, като това е станало на
****** / лист 109/. Следователно от датата на уведомяването цесията има действие по
отношение на длъжника, по аргумент от чл.99, ал.4 ЗЗД и той вече дължи изпълнение
на цесионера. От това следва, че смяната на кредиторите е произвела действие и по
отношение на ответника. Това е така, защото няма пречка съобщаването на цесията да
бъде извършено в хода исковото производството, като то следва да бъде взето предвид,
като новонастъпил факт / в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК/.
Горното означава, че предявеният срещу ответника „Аксес Файненс“ ООД се
явява неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като той не е титуляр на вземането,
относно което се претендира, че се основава на нищожен договор.
Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 150
лева възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.124, ал.1 ГПК, предявен от А. В. Р. ЕГН **********
с адрес гр. *******, ул. ******* №*** против „Аксес Файненс“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул.
2
Балаша №1, бл.9, ет.2 за признаване на установено, че договор за кредит „Бяла карта“,
сключен на ******** е недействителен на осн. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1 т.9, т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА от А. В. Р. да заплати на „Аксес Файненс“ ООД на осн. чл.78, ал.3
ГПК, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3