Р Е Ш Е Н И Е
№ 923
Гр. Перник, 15.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 00322 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С.Б.Р.
срещу „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД и срещу Р.И.С. кумулативно субективно
пасивно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът „Бесттехника ТМ – Радомир“
ПАД не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 72, находящ се в *** – имущество, върху което е насочено
принудителното изпълнение на парично вземане по изпълнително дело №
20117530400864/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б. *** действие Окръжен съд – Перник,
както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Констативен нотариален
акт № 173, том II, рег. № 1471, дело № 335 от 23.05.2007 г. на нотариус И.И.
*** действие Районен съд – Перник.
Настоящото производство е второ по ред и е образувано след
като с Решение № 203 от 04.01.2018 г. по гр. дело № 4925/2015 г. по описа на
ВКС, Първо ГО е потвърдено Решение № 192 от 29.05.2015 г. по
в. гр. дело № 191/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд в частта, в която е
обезсилено постановено в хода на първото гр. дело № 6673/2013 г. по описа на Районен
съд – Перник Решение от 23.12.2014 г. по отношение на процесния иск по чл. 440,
ал. 1 ГПК и е отменен КНА и след постановена отмяна на въззивното решение в
частта, в която производството по гр. дело № 6673/2013 г. по описа на Районен
съд – Перник е прекратено, като вместо това делото е върнато за ново
първоинстанционно разглеждане в тази част.
Ишцата С.Р. твърди, че процесният недвижим имот – апартамент
№ 72, находящ се в ***, ѝ е предоставен за ползване с Настанителна заповед № 59 от
01.06.1983 г. от „ТК – Заводи за тежко машиностроене – гр. Радомир“, за което
дружество същата работила по силата на трудов договор. Изяснява, че тогава
жилището било държавна собственост. Твърди, че към момента на образуване на
делото тя, заедно със семейството си, продължава да живее в този апартамент.
Излага съображения, че в хода на изпълнително дело № 20117530400864/2011 г. по
описа на ЧСИ С.Б. срещу процесния имот било насочено принудителното изпълнение,
тъй като същият бил обявен за публична продан. Заявява, че за това
обстоятелство е узнала случайно, при възприемане на обявлението в съда.
Посочва, че страни по делото са Р.И.С., в качеството му на взискател и
„Бесттехника ТМ – Радомир“ АД, в качеството му на длъжник. Поддържа, че
последното дружество не е собственик на имота. Конкретно посочва, че към 1983
г. апартаментът е бил държавна собственост и е предоставен за стопанисване и
управление на социалистическо предприятие „Комбинат за тежко машиностроене –
гр. Радомир“, чийто правоприемник през 1991 г. става държавното търговско
дружество „Тежко машиностроене“ ЕООД, по – късно преименувано на държавна фирма
„Радомир Метал“. Ищцата намира, че собствеността върху процесното жилище не е
преминала нито върху това дружество, нито впоследствие в правната сфера на
правоприемника му – „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД – не са извършвани
разпоредителни сделки, имотът не е включен като непарична вноска в капитала му,
не се води и в активите на дружеството в публикуваните годишни финансови
отчети. Поддържа, че констативният нотариален акт, чиято отмяна се търси и
издаден в полза на ответното дружество, не е основан на писмени доказателства
от естество да установят правото на собственост на едно търговско дружество
върху имота. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите
претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Бесттехника ТМ –
Радомир“ ПАД, чрез изпълнителния си директор А.М., е депозирал писмен отговор,
в който оспорва исковата претенция при твърдението, че ищцата не е
процесуалноправно легитимирана да предяви иска, тъй като единствено държи
процесния имот, но не е негов собственик. Намира, че от представените в хода на
делото писмени доказателства по безспорен начин се установява носителят на
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Поддържа, че принципната
отговорност за материалноправната и процесуалноправната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение е съответно на взискателя и на съдебния изпълнител,
намирайки, че в случая няма основание за такава. Счита искането по чл. 537, ал.
2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт за недопустимо, евентуално
излага съображения за неоснователността му. Твърди, че има качеството на
длъжник в изпълнителния процес, както и, че е публично дружество по см. на
ЗППЦК, за което са налице всички необходими вписвания. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на иска /доколкото останалите са насочени към искова претенция,
която не е предмет на настоящото производство/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК другият ответник – Р.И.С., не е
подал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата С.Р., лично и чрез пълномощника си адв. Д.Н., поддържа предявените искове. От
името на доверителката си процесуалният ѝ представител посочва, че от
събраните по делото доказателства не се установява ответникът и длъжник в
изпълнителния процес „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД да е придобил собствеността
върху процесния недвижим имот. Намира, че този извод не се разколебава от
представения по делото нотариален акт, имащ констативен характер и от описаните
в същия документи, доколкото те не са от естество да легитимират ответното
дружество като носител на права върху имота. Поддържа се, че до 1989 г. същият
е бил държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на
„Комбинат за тежко машиностроене“ – гр. Радимир, което предприятие от своя
страна е издало настанителната заповед в полза на ищцата. Липсата на собственически
права върху жилището препятства включването му в имуществото, срещу което е
насочено преинудителното изпълнение за удовлетворяване вземането на ответника Р.
Серафомов, в качеството му на взискател. С тези мотиви се отправя
искане за уважаване на претенциите. Претендират се разноски за настоящото
производство .
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат свои
представители.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от материалите, съдържащи се
в приетия по делото заверен препис от изпълнително дело № 20117530400864/2011
г. по описа на ЧСИ С.Б. *** действие Окръжен съд – Перник, се установява, че
последното е образувано по молба на настоящия ответник Р.И.С., в качеството му на
взискател и въз основа на изпълнителен лист от 18.05.2011 г., издаден по гр. дело № 583/2010 г. по описа
на Окръжен съд – Перник, с който ответното дружество „Бесттехника ТМ – Радомир“
АД е осъдено да му заплати сумата от 78 412,83 лв., представляваща стойност на
извършена превозна услуга по фактура № 139/25.05.2005 г. и сумата от
13 000 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2009
г. до 10.07.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 19.08.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер от 4 717
лв. Изяснява се, че в хода на изпълнителния процес – на 04.11.2011 г. бил
изъвршен опис на процесния недвижим имот – апартамент № 72, находящ се в ***,
със застроена площ от 63,04
кв. м., по време на който присъствала ищцата С.Р., в качеството си на наемател
на жилището. Изгответна била и експертна оценка на имота с вх. № при ЧСИ
12695/28.11.2011 г. съгласно която средно претеглената пазарна стойност на
същия възлизала на сумата от 42 500 лв. С протокол от 13.12.2011 г. частният
съдебен изпълнител насрочил първата публична продан на имота за времето от
13.01.2012 г. до 13.02.2012 г., нестанала поради липсата на наддавателни
предложения. Установява се, е впоследствие били насрочвани нови публични
продани. Съгласно данните, съдържащи се в представеното по делото писмо от 05.07.2018
г. от ЧСИ С.Б. последната такава била насрочена за времето от 16.12.2013 г. до 16.01.2014 г., но
въпреки това към момента имотът не е продаден, а други изпълнителни действия не
са били предприети. Съдебният изпълнител изяснява, че изпълнителното дело е
висящо, като не е спряно или прекратено.
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства
се установява, че с Настанителна
заповед № 59 от 01.06.1983 г., издадена от „ТК – Заводи за тежко машиностроене“
– гр. Радомир на ищцата С.Б. Х. /сега Р./ е предоставено правото да ползва
недвижим имот – апартамент № 72, находящ се в ***за срок от 5 години, считано
от датата на настаняването, като не се спори имотът да е идентичен с процесния,
находящ се в ***С Удостоверение от 13.02.2004 г. дружеството „Радомир – Метали“
АД е заявило, че няма претенции по отношение собствеността на апартамента,
който не е включен в активите му, както и, че ищцата няма задължения към него
във връзка с имота. В Удостоверение с изх. № 168/15.09.2006
г., издадено от „Жилфонд“ ЕООД – гр. Перник е посочено, че за ***е издаден Акт
за държавна собственост съгласно който имотът е предоставен за поддържане,
стопанисване и за събиране на наем на СП „БКС – Жилфонд“, но е собственост на
„Тежко машиностроене“ – гр. Радомир, правоприемник на КТМ – ЗМТ, с настояща фирма
„Бесттехника ТМ – Радомир“. С Удостоверение с изх. № 06/СПУ-5718/17.10.2006 г.
Община Перник е заявила, че за процесния апартамент няма съставен акт за
общинска собственост.
С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 173, том II, рег. № 1471, дело №
335/2007 г. от 23.05.2007 г. на нотариус И.И. *** действие Районен съд – Перник
дружеството „Бесттехника ТМ – Радомир“
Публично АД е признато за собственик на апартамент № 72, находящ се в ***въз
основа на представени писмени документи, сред които: Акт за държавна
собственост № 8144 от 01.01.1983 г., Удостоверение с изх. № 168/15.09.2006 г., издадено от
„Жилфонд“ ЕООД, Удостоверение № 06/СЛУ-5718/17.10.2006 г. от Община Перник, Извлечение
от инвентарната книга на дружеството, както и решение и удостоверение по
фирмено дело № 413/1996 г. на Окръжен съд – Перник. С писмо с рег. №
14996/06.06.2018 г. по настоящото дело нотариус И.И. уведомява съда, че не е
възможно да предостави заверено копие от нотариално дело № 335/2007 г., тъй като
същото е унищожено поради изтичане на петгодишния срок за съхраняването му, за
което представя и Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение от 12.05.2014 г.
По делото се установява, че с договор за наем на жилищен имот
от 01.05.2008 г. ответникът „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД, в качеството си на
наемодател, предоставил на ищцата С.Р.,
в качеството ѝ на наемател, за ползване срещу заплащане, жилище,
представляващо апартамент № 72, находящо се в ***, притежаван от него по силата
на Нотариален акт за собственост № 173 по нот. дело № 335/2007 г. срещу
заплащането на месечен наем в размер на сумата от 157 лв.
Изяснява се, че във връзка с покана от 04.11.2008 г. за
закупуване на процесния имот, отправена от ответното дружество до ищцата, на
13.01.2010 г. между тях е сключен предварителен договор за покупко-продажба
съгласно клаузите на който продавачът „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД и
купувачът С.Б.Р. се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба
на процесния имот срещу заплащане от купувача на сумата от 40 000 лв. с една
първоначална вноска от 7 300 лв., платима в деня на подписване на
договора, а останалата сума на 4 равни вноски от по 8 175 лв. В клаузата
на чл. 10 от договора било уговорено
предоставяне за ползване на имота на купувача. От фактура №
**********/13.01.2010 г., издадена от ответното дружество, се установява, че
ищцата е заплатила първоначалната авансова вноска за закупуване на апартамента.
Не е спорно, че към настоящия момент същата продължава да живее в него.
При така
приетата за установена фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно субективно пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, които съдът намира
за процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата
на чл. 440, ал. 1 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Този отрицателен установителен иск е нормативно предвиден
като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при
индивидуално принудително изпълнение на парични притезания вследствие нарушение
на принципа, че принудителното изпълнение на такова вземане трябва да бъде осъществявано само върху имуществото на длъжника в
изпълнението. Допустимостта на исковата претенция е обусловена от
навеждане на твърдения от страна на ищеца за съществуването в неговия
патримониум на право – вещно или облигационно върху имущество, по отношение на
което са предприети изпълнителни действия, които са от естество да засегнат
твърдяното право и едновременно с това от отричането на правата на длъжника в
изпълнителния процес върху съответната вещ, предмет на изпълнението.
В настоящия случай ищцата навежда доводи, че има правото да
ползва жилище, срещу което, в хода на висящо изпълнително производство, е
насочено принудително изпълнение /извършен е опис и е обявена публична продан/
за задължения на ответното дружество спрямо взискателя – втория ответник, като
наред с това същата оспорва правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата
ползва процесния имот въз основа на настанителна заповед от 01.06.1983 г.,
по-късно по силата на договора за наем от 01.05.2008 г., а впоследствие на
основание предварителния договор за покупко-продажба от 13.01.2010 г. Изясни се
също, че за събиране на съдебнопризнати вземания на ответника Р. Стефанов срещу
ответното дружество „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД е образувано изпълнително
дело № 20117530400864/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б. *** действие Окръжен съд –
Перник, в хода на което принудителното изпълнение е насочено и върху процесния
недвижим имот – апартамент № 72, находящ се в***, чрез опис и насрочване на
публична продан на същия. Това производство продължава да е висящо. Установи
се, че ответникът и длъжник в изпълнителния процес „Бестехника ТМ – Радомир“
ПАД се легитимира като собственик на апартамента на основание Констативен
нотариален акт за собственост от 23.05.2007 г., като с исковата си молба ищцата,
ползваща имота, отрича правото на собственост да принадлежи на дружеството.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички
предпоставки, обуславящи допустимостта на процесната форма на защита по реда на
чл. 440, ал. 1 ГПК и доводите на ответника за липсата на процесуалноправна легитимация на ищцата да
предяви същите се явяват неоснователни – арг. т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. ОСГТК на ВКС, както
и съображенията, изложени в Решение № 203 от 04.01.2018 г. по гр. дело №
4925/2015 г. по описа на ВКС, Първо ГО, с което делото е върнато за ново
разглеждане.
При доказване наличието на твърдените в исковата молба факти,
обуславящи правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателни
установителни искове, в доказателствена тежест на ответника „Бесттехника ТМ –
Радомир“ ПАД е да установи, че вещта, върху която е насочено принудително
изпълнение – процесният апартамент е негова собственост.
Тук е мястото да се отбележи, че въпреки липсата на наведени
конкретни твърдения от страна на този ответник, че същият е собственик на недвижимия
имот, обект на принудителното изпълнение и непосочване на конретното основание,
от което произтичат правата му, а с това и неизпълнението на указанията, дадени
му с проекта за доклад по делото, съдът съобрази, че с отговора на исковата
молба „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД е оспорило по основание исковите
претенции, отричайки ищцата да притежава вещни права върху имота и посочвайки,
че представените по делото писмени доказателства безспорно сочат носителя на
правото на собственост, за което обстоятелство ищцата е била уведомена при
подписване на настанителната заповед и последвалите я договори. Посочва се, че
същата държи имота първоначално за настанилия я, а по-късно за собственика. Тези
твърдения са достатъчни, за да се приеме, че ответното дружество оспорва по основание
отрицателната искова претенция, позовавайки се на представените писмени
доказателства.
Както беше изяснено, с Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 173, том II, рег. № 1471, дело № 335/2007 г. от 23.05.2007 г. на
нотариус И.И. с рег. № 134 на НК и с район на действие
Районен съд – Перник, съставен въз основа на представени писмени документи,
ответното дружество „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД е признато за собственик на
апартамент № 72, находящ се в ***Следователно, това е и актът, въз основа на
който последното се легитимира като носител на права върху имота.
Констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК е резултат
на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост. Целта на това производство е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на
собственост, в който процес дейността на нотариуса не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а
решаваща, тъй като същият не удостоверява юридически
факти, а се произнася по съществуването на едно право. Констативният
нотариален акт, издаден въз основа на писмени доказателства, представлява
официален документ – съставен от надлежно оправомощено
длъжностно лице, в рамките на предоставената му компетентност и
по установения от закона ред. Той се ползва с формална доказателствена сила по см. на чл. 179,
ал. 1 ГПК относно извършените
от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него
време и място, че са представени описаните в акта документи. Съдържащата се в
акта констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен
извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън
доказателствената сила на документа, определена по чл. 179, ал. 1 ГПК.
Трайна и последователна обаче е
съдебната практика, че правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила
решение. Това е така, доколкото издаването на
констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка на нотариуса дали
молителят е собственик на имота. Последната се извършва въз основа на
представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/, след преценка на
които нотариусът
прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава
нотариален акт.
Това легитимиращото
действие на нотариалния акт относно
принадлежността на правото на собственост задължава третите лица и съда да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота до установяване на противното с влязло в сила съдебно решение /в този
смисъл задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, както и Решение № 126 от 15.08.2014 г. по гр. дело № 5207/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се
отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.
е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване
на правото на собственост. Оспорването може да се
изразява, както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик, като тежестта на доказване е на оспорващата констатациите в нотариалния акт страна, която
не разполага с документ за собственост – в този смисъл Решение
№ 113 от 31.07.2014 г. по гр. дело №
6740/2013 г., I г. о., ГК на ВКС, Определение
№ 161 от 12.04.2017 г. по гр. дело № 3785/2016 г., II г. о., ГК на ВКС/.
В настоящия случай в полза на
ответника „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД е издаден Констативен нотариален акт,
с който дружеството е признато за собственик на процесния имот, върху което
впоследствие е било насочено принудително изпълнение, като констатацията на
нотариуса е формирана въз основа на представени писмени документи, описани в
акта. Предвид това и при съобразяване с изложените съображения за
доказателствената стойност на посоченото нотариално удостоверяване, правният
извод на нотариуса относно носителя на правото на собственост върху имота
обвързва настоящия съд и третите лица, освен при наличието на събрани
доказателства, които да го опровергават. Такива обаче не са приобщени към
доказателствената съвкупност по делото. Една част от документите, описани в
Констативния нотариален акт и дали основание за извода на нотариуса, а именно:
Акт за държавна собственост № 8144 от 01.01.1983 г. и Извлечение от
инвентарната книга на дружеството не са представени по делото, а други – Удостоверение
с изх. № 06/СПУ-5718/17.10.2006 г., издадено от Община Перник и Удостоверение с изх. № 168/15.09.2006 г., издадено от „Жилфонд“ ЕООД са
приобщени от доказателствената съвкупност. Независимо от това, съдът намира, че
опровергаването на констатациите на нотариуса следва да бъде осъществено чрез
други доказателства, извън документите, които същият е анализирал при формиране
на правния си извод, доколкото в противен случай би се стигнало до проверка на
изводите му, а не до тяхното опровергаване, какъвто е смисълът на разпоредбата
на чл. 537, ал. 2 ГПК и
разтълкуван в съдебната практика. Същевременно сами по себе си данните,
съдържащи се в двете удостоверения сочат единствено, че за процесния имот
действително има съставен акт за държавна собственост и същият не е актуван като
общински.
По делото не са представени
доказателства, които да опровергаят извода, обективиран в Констативния
нотариален акт от 23.05.2007 г. Част от тях – настанителна заповед, договор за
наем, предварителен договор за покупко-продажба, препис от изпълнително дело №
20117530400864/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б., установяват наличието на
предпоставките за допустимостта на исковите претенции съгласно разпоредбата на
чл. 440, ал. 1 ГПК. Друга
част – конкретно представеното от ищцата Удостоверение от 13.02.2004 г.,
издадено от „Радомир – Метали“ АД, съдържащо твърдение, че процесният
апартамент не се води в активите на дружеството, само по себе си не е
достатъчно, за да опровергае – при условията на пълно доказване констатацията,
че ответникът „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД не е собственик на имота.
Изложеното дотук дава основание на
съда за извод, че оспорването на правата на ответното дружество „Бесттехника ТМ – Радомир“ ПАД съгласно
Нотариалния акт за собственост върху имота, обект на принудително
изпълнение, а по този начин и на легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване, е останало недоказано от
страна на ищцата. Това прави
отрицателните искови претенции и искането за отмяна на нотариалния акт
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При този изход на
спора – неоснователност на предявените искания принципно право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат ответниците. Доколкото в настоящото
производство същите не са направили искане в този смисъл, то и такива не следва
да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Б.Р., с ЕГН: ********** от ***, срещу „Бесттехника
ТМ – Радомир“ ПАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Радомир, обл. Перник, Индустриална зона и срещу Р.И.С., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, субективно пасивно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът „Бесттехника ТМ – Радомир“
ПАД не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 72, находящ се в *** – имущество, върху което е насочено
принудителното изпълнение на парично вземане по изпълнително дело №
20117530400864/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б. *** действие Окръжен съд – Перник,
както и искането за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на Констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имот № 173, том II,
рег. № 1471, дело № 335/2007 от 23.05.2007 г. на нотариус И.И. *** действие
Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: