Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
351 Година 2017, 16.10 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд.................................граждански
състав.........................................
На
двадесет и седми септември ....................... Година две хиляди и седемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
............................... Жана Кметска ....................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ........................Р.
Калиманова........................................
търговско
дело номер ............. 177 ……....... по описа за ........ 2015 ….... година.
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковите претенции на „Билдинг инвестмънт“АД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.„Перущица“№62,
ет.5 - в несъстоятелност чрез синдика на същото М.И.К. с адрес *** против А.Д.У.
*** за осъждане на ответника да заплати на дружеството в несъстоятелност сумата
от 50000 лева, представляваща дължима от него цена по сключен между тях договор
за продажба на дружествени дялове от капитала на „Аларик“ЕООД от 13.04.2010
година с нотариална заверка на подписите, както и сумата от 25591.87 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху претендирания размер главница от
датата на сключване на договора - 13.04.2010 година до датата на депозиране на
настоящата искова молба - 09.04.2015 година, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до
нейното окончателно изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че страните по
него са сключили нотариално заверен договор за продажба на дружествени дялове
на 13.04.2010 година, по силата на който дружеството в несъстоятелност е
прехвърлило на физическото лице-ответник 50 дяла от капитала на търговско
дружество „Аларик“ЕООД, всеки от които на стойност 1000 лева. Дяловете са на
стойност 50000 лева, която сума съставлява цената на договора. Същият е вписан
във водения от Агенция по вписванията търговски регистър и е приложен по
партидата на дружеството. Съобразно постигнатите там договорености, плащането е
следвало да стане по силата на отделно споразумение. Такова не е било сторено
от ответника в полза на ищеца, като същевременно задължението за плащане на
цената не е било погасено с друг способ за погасяване на задълженията. Поради
това продажната цена е дължима на дружеството в несъстоятелност и събирането на
тази сума е процес на попълване на масата на несъстоятелността. Сумата е
дължима ведно с лихва за забава, която до момента на подаване на исковата молба
възлиза на 25591.87 лева.
Ответникът-физическо
лице, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към
нея, в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор. В същия е
посочено, че предявените против него искови претенции са допустими, но напълно
неоснователни.
Твърди се там, че
цената по процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове е изцяло
заплатена от него. С прехвърляне на дяловете от „Билдинг инвестмънт”АД - в
несъстоятелност на А.Д.У. е било погасено задължение на дружеството в
несъстоятелност към „Инвестмънт СП клуб”АД и „Верто доро”ООД в размер на 50000
лева. Това плащане е станало чрез ефективно прихващане на насрещни задължения
посредством поредица от сделки. Първата от тях представлява сключен между ищеца
и ответника на 13.04.2010 година договор за встъпване в дълг, по силата на който
последният се е задължил да погасява задължението на първия към „Инвестмънт СП
клуб”АД до размера от 50000 лева. По силата на втората ответникът е изкупил от
„Соалдо” ООД вземанията му към „Инвестмънт СП клуб”АД и по-специално сумата от
18902.77 лева, дължима за възстановяване на част от постъпили в
дружеството-длъжник суми, платени от Катлийн Хенри по предварителен договор за
покупка на недвижим имот, находящ се в комплекс „Съни бийч хилс”, апартамент Д
5.5, собственост на „Соалдо“ООД, за което има издадено ДКИ 102/20.06.2008
година; сумата от 4497.34 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
сумата от 18902.77 лева за периода 21.07.2009 година до 13.04.2010 година;
сумата от 20663.02 лева, дължима за възстановяване на постъпили в дружеството-длъжник
суми, платени от Винсент Бърн по предварителен договор за покупка на недвижим
имот, находящ се в комплекс „Съни бийч хилс”, апартамент Д 5.8, собственост на
„Соалдо“ООД, за което има издадено ДКИ № 108/20.06.2008 година; сумата от
4916.16 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 20663.02
лева за периода от 21.06.2008 година до 13.04.2010 година.
По този начин
ответникът е погасил задължението си за плащане на продажната цена на
прехвърлените му дружествени дялове и по-специално той е заплатил дългове на
прехвърлителя „Билдинг инвестмънт”АД - в несъстоятелност към трети лица.
Направено е било и изрично волеизявление за прихващане на задълженията,
отправено от ответника с нарочна нотариална покана до кредитора на „Билдинг
инвестмънт”АД - в несъстоятелност - „Инвестмънт СП клуб”АД.
Сочи на следващо място,
че недължимостта на претендираните суми произтича и от обстоятелството, че с
влязло в сила решение по търговско дело № 317/2013 година по описа на Бургаския
окръжен съд е била прогласена относителната недействителност на процесната
сделка за продажба на дружествени дялове от капитала на „Аларик”ЕООД по
отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник „Билдинг инвестмънт”АД - в
несъстоятелност, поради което и за синдика не съществува правен интерес от
водене на настоящото дело.
Ищцовата по делото
страна, на която съдът е пратил препис от отговора и доказателствата към него,
в указания от съда и закона срок не е депозирала допълнителна искова молба, не
е представила писмени доказателства, както и не е направила доказателствени
искания.
На ответника е било
съобщено, че ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, като същевременно
му е било указано, че в срока по чл.373 ал.1 от ГПК може да предприеме
действията, посочени в същата. Ответникът не е депозирал допълнителен отговор,
не е представил допълнителни доказателства, както и не е направил допълнителни
доказателствени искания.
Предявените искови
претенции са с правно основание чл.620 ал.5 от Търговския закон във връзка с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните и
ангажирани по делото доказателства се установява, че с решение №44 от
21.06.2012 година Бургаският апелативен съд е отменил решение №210 от
23.12.2011 година по търговско дело №266/2010 година по описа на Бургаския
окръжен съд и вместо него е постановил друго, с което е обявил
неплатежоспособността на „Билдинг инвестмънт“АД с начална дата 22.12.2011
година, открил е производство по несъстоятелност по отношение на същото,
допуснал е обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимите му имоти и
запор върху движимото имущество и всички негови вземания, назначил е временен
синдик и е свикал първо събрание на кредиторите. Впоследствие, с решение №344
от 28.10.2013 година по посоченото по-горе търговско дело №266/2010 година
съдът е обявил дружеството в несъстоятелност, постановил е прекратяване на
дейността на предприятието му, както и обща възбрана и запор върху неговото
имущество, прекратил е правомощията на органите му, лишил го е от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, постановил е също така започване осребряване на последното и
неговото разпределение. В хода на производството по несъстоятелност и в
съответствие с решението на събранието на кредиторите е бил назначен постоянен
синдик в лицето на М.И.К..
Не е спорно също така,
а това се установява и от книжата по делото, че на 13.04.2010 година, преди
началната дата на неплатежоспособността, търговското дружество, понастоящем в
несъстоятелност е сключило с ответника по делото А.Д.У. договор, по силата на
който му е прехвърлило 50 дружествени дяла от капитала от по 1000 лева на обща
стойност 50000 лева, притежавани от него в „Аларик“ЕООД за сумата от 50000
лева. Съобразно изричния запис в раздел І, чл.1 от този договор, цената на
продаваните дялове е изцяло заплатена, за което има отделно от този договор
нарочно споразумение, с което са уредени финансовите отношения между страните.
Също така е безспорно по делото, че с влязло в сила решение по иск на „Инвестмънт
СП клуб“АД, представлявано от Тони Петров Алексиев в качеството му на кредитор
на несъстоятелния търговец с правно основание чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649
от Търговския закон по отношение на последния и постоянния синдик - посоченото
по-горе лице е прието за установено, че прехвърлянето на 50 дяла от капитала на
„Аларик“ЕООД, всеки с номинал от 1000 лева на обща стойност 50000 лева от
„Билдинг инвестмънт“АД чрез Добрин Александров У. на А.Д.У., осъществено с
договор с нотариална заверка на подписите от 13.04.2010 година е относително
недействително спрямо тях.
При
съобразяване на така изложеното съдът намира предявените искови претенции, по
повод на които е образувано производството за неоснователни. Този извод следва
при отчитане на всички обстоятелства от значение за настоящия спор и по-точно вида
и характер на главния иск, включително правна квалификация, състояние на ищеца,
както и действие на решението по преюдициалния спор, а именно този по чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 от Търговския закон.
Производството по
несъстоятелност е особено производство - универсално принудително изпълнение
под ръководството и надзора на съда, чиято цел е справедливото удовлетворяване
на кредиторите и възможност за оздравяване на длъжника, при спазване интересите
на кредиторите, длъжника и неговите работници - чл.607 от Търговския закон. Безспорно
е, съобразно горното, че то има универсален характер, като централно място в
него е определено и на ролята на синдика, който е движещата му сила, при това
негова е и отговорността за попълване на масата на несъстоятелността. Основен
принцип при наличието на открито производство по несъстоятелност и обявен в
несъстоятелност длъжник е справедливо и съразмерно удовлетворяване на всички
кредитори с приети вземания, без нарушаване реда на привилегиите, установен в чл.722 от
Търговския закон. Именно с тази цел са предвидени и т.н. преферентни и
отменителни искове, чиято цел е да върнат в масата на несъстоятелността онова
имущество, с което длъжникът се е разпоредил, като е поставил в по-изгодно
положение само някои от своите контрахенти спрямо останалите.
Отменителните искове в
производството по несъстоятелност са способ за попълване на масата на
несъстоятелността, която да послужи за удовлетворяване на кредиторите при
нейното успешно осребряване и последващо разпределяне, като регламентацията на
същите е уредена в приложимия Търговския закон. С уважаване на отменителните
искове - както специалните по чл.647 от
Търговския закон, така и предвидения такъв по общия облигационен режим на
чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 от Търговския закон правното положение,
настъпило като последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността, в състоянието, което е било преди
тяхното извършване, затова всяка от страните дължи връщане на полученото.
Когато престацията не съществува към датата на предявяване на иска,
приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което
се е възползвал - нейната стойност. Това притезателно право ще се осъществи с
осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен
от изхода по спора по някой от отменителните искове, посочени по-горе - от това
произтича и правният интерес от водене на такива за относителна
недействителност на сделка.
Посочените по-горе последиците
от уважаването на коментираните искове са уредени в чл.648 от Търговския закон, а именно
възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на
несъстоятелността /платената сума/ и връщане на даденото от третото лице, ако
се намира в масата на несъстоятелността, или признаването на качеството му на
кредитор в производството по несъстоятелност. Текстът очертава правните
последици при уважени установителни искове по чл.646, отменителни по чл.647 от Търговския закон и чл.135 от ЗЗД,
когато предявяването му е във връзка с чл.649 от Търговския закон и има за
цел, за да не се допусне неоснователно обогатяване за някоя от страните,
изхождайки от правилото, че длъжникът като резултат от успешно проведен
установителен иск и обусловения от него осъдителен иск за реално връщане, ще
получи обратно съответната престация и същата ще попълни масата на
несъстоятелността, а на другата страна, посредством механизмите на чл.648 от Търговския закон ще бъде върнато
даденото, а ако то не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат
пари, ще й бъде признато качеството на кредитор, защото иначе би се достигнало
до неравностойно разместване на имуществени блага. Юридическият факт за връщане
на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение, но
предвид принципното правило, че съдът не се произнася служебно, то правото да
се възстанови даденото между страните трябва да бъде упражнено чрез предявяването
на иск.
С оглед на всичко така
изложено съдът намира, че следва да вземе предвид и съобрази изхода по
преюдициалния спор. В случая, както бе посочено по-горе, производството по иска
по чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 от Търговския закон е приключило с влязло
в сила решение. Уважаването на конститутивния иск налага реституиране на вече
даденото по процесната обявена за относително недействителна сделка, като
купувачът ще трябва да върне предмета на същата в полза на ищеца. Тъй като,
обаче продажната цена по твърдения в настоящата искова цена не е заплатена, то
неговото задължение за заплащане на същата ще следва да отпадне. В тази връзка
следва да се отбележи, че ако цената бе платена надлежно от купувача, т.е.
ответника по делото, то дружеството-продавач, т.е. несъстоятелният длъжник би
следвало да върне обратно платеното, а ако не разполага с него, да се приложат
последиците на чл.648
от Търговския закон, коментирани по-горе. Но, това е възможност, която
съществува при вече платена цена, докато настоящият случай по твърдения по
искова молба, от които съдът е длъжен единствено да изхожда и преценява при
разрешаването на сложения за разглеждане пред него правен спор не е такъв -
само и единствено в случай, че настоящите осъдителни искове за реално
изпълнение бяха уважени с влязло в сила решение и то същите бяха проведени преди
приключване на производството по иска по чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 от
Търговския закон, то тогава за ответника щеше да възникне задължение да заплати
в полза на масата по несъстоятелността цената на придобитите от него по
сделката дружествени дялове - за главницата и лихвите по нея, от която сума
след извършеното разпределение да се удовлетворят справедливо всички кредитори.
Вярно е също така, че с евентуалното уважаване на отменителният иск, за
ответника по настоящето дело щеще да възникне правната възможност за вече
изплатената сума да встъпи на основание на разпоредбата на чл.648 от
Търговския закон като кредитор в производството по несъстоятелност. Именно
обусловеността на настоящия иск спрямо отменителния такъв, предявен и поддържан
от кредитор е дала основание на ищеца в настоящото производство още с исковата
молба да поиска неговото спиране до приключване на преюдициалния спор с влязло
в сила - предвид спецификите на двете съдебни производства, а и всички останали
обстоятелства, посочени от съда в началото на съдебния му акт. В тази връзка
следва да се посочи, че с изричната норма на чл.649 ал.5 от Търговския закон е
уредено изключение относно действието на решението по отменителния иск, като
същото има действие не само по отношение на длъжника и на кредитора - ищец по
иска, но и по отношение на
всички кредитори на несъстоятелността на длъжника и на синдика. Както бе
посочено по-горе, целта на успешно проведения иск по чл.135 от ЗЗД е разпореденото имущество да се ползва за удовлетворяване на всички
кредитори на несъстоятелността. С неговото уважаване правното положение,
настъпило като последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността, в състоянието, което е било преди
тяхното извършване, затова всяка от страните дължи връщане на полученото; правните
последици на извършените действия и сделки отпадат с обратна сила, като до този
момент те са били действителни и валидно обвързващи страните. Единствено фактът
на уважаването на иска констатира относителната недействителност и води до
правната промяна - възстановяване на правното положение преди сключването на
сделката или извършването на действието и открива възможността чрез осъдителен
иск да се иска връщане на даденото. Всичко така казано, както и константната
съдебна практика, включително постановената задължителна такава по чл.290 от ГПК /като в решение №89 от 10.05.2016 година по търг. дело №720/2015 година, І
т.о., определение №654 от 23.11.2015 година по търг. дело №293/2015 година, ІІ
т.о., определение №417 от 02.08.2016 година по частно търг. дело №1314/2016
година, ІІ т.о., определение №402 от 24.06.2014 година по търг. дело №3927/2013
година, ІІ т.о. и други/ налага изложеният по-горе от съда извод за неоснователност
на предявената главна претенция, поради което и като такава същата следва да
бъде отхвърлена. Неоснователността на главната претенция налага извода за
неоснователност и на поддържаната акцесорна такава за заплащане на обезщетение
за забавено изпълнение.
С оглед отправеното в
тази насока искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответната страна следва
да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски, в които се включват
възложеното в нейна тежест и съответно заплатено възнаграждение на вещото лице
по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, както
възнаграждението на ангажирания по делото един адвокат, което следва да бъде
определено не в посочената от нея стойност, а в размер на сумата от 2797.76
лева. В тази връзка следва да се отбележи, че според съда са налице
предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК - безспорно е, с оглед неговото развитие, че
настоящото производство не се отличава с изключителна, прекомерна фактическа, а
също и правна сложност, а още по-малко по него са извършени действия извън
обичайните, които в случая се свеждат единствено до изготвяне на отговор на
исковата молба, както и явяване в две съдебни заседания. Поради това именно
адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева се явява прекомерно, поради
което съдът намира, че същото следва да бъде намалено до минимумът, съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - посочената по-горе сума или на ответника следва да бъде
присъдена общо сумата от 2967.76 лева. Тъй като в съответствие с чл.620 ал.5 от
Търговския закон държавна такса по исковете не е била събрана предварително, с
настоящия съдебен акт ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд такава в размер на сумата от 3023.67 лева върху
размера на предявените искове и която с оглед разпоредбата на чл.620 ал.3 от
Търговския закон следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното и
на основание чл.620 ал.5 във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции на „Билдинг инвестмънт“АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул.„Перущица“№62, ет.5 - в несъстоятелност чрез синдика на
същото М.И.К. с адрес *** против А.Д.У. *** за осъждане на ответника да заплати
на дружеството в несъстоятелност сумата от 50000 /петдесет хиляди лева/ лв.,
представляваща дължима от него цена по сключен между тях договор за продажба на
дружествени дялове от капитала на „Аларик“ЕООД от 13.04.2010 година с
нотариална заверка на подписите, както и сумата от 25591.87 /двадесет и пет
хиляди петстотин деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотиник/ лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху претендирания размер главница от
датата на сключване на договора - 13.04.2010 година до датата на депозиране на
настоящата искова молба - 09.04.2015 година, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до
нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Билдинг
инвестмънт“АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
ул.„Перущица“№62, ет.5 - в несъстоятелност чрез синдика на същото М.И.К. с
адрес *** да заплати на А.Д.У. *** сумата от 2967.76 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет
и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски, а сметка на Бургаския окръжен съд сумата от от
3023.67 /три хиляди двадесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на
предявените искове и която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: