Р Е Ш Е Н И Е
№………../………………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди
и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8888 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е молба от А.П.А., ЕГН ********** с
искане за постановяване на мерки за защита
срещу ответника Я.Т.Т..
Молителят излага, че с ответника
са се намирали
във фактическо съпружеско съжителство. В началото съвместното им съжителство протичало нормално. Все пак ответникът
имал желание да се налага
във всичко и реагирал агресивно на всеки опит
на молителката да изрази собствено
мнение. Намирал за нормално да
осъществява пълен контрол върху всичко.
Изисквал пълно и безпрекословно
подчинение, подтискал
всякаква изява на лично мнение.
Често пъти обиждал молителката с груби и цинични изрази, а физическото посегателство върху нея считал за средство за превъзпитание.
Конкретно се твърдя следните
активе на домашно насилие:
на 03.07.2020г. ответникът
поставил на масата ножове, клещи, отвертка и попитал А. с кое да започне. Казал
й, че
ще я зарови в плитък гроб и ще
я залее с гасена вар. На
12.07.2020г. двамата
отишли да плаж. Молителката
видяля своя приятелка от детството
и пожелала да поговори с нея. Ответникът възприел това за обида
и си тръгнал. През целия път
към къщи Т. не спрял я унижава
и обижда. Наричал я „парцал", „курва", „боклук", „цървул" и др. Заплашвал , че ще я унищожи, съсипе,
че ще направи
така, че дори родителите й да се откажат
от нея. По –късно в дома
им Т. й нанесъл няколко удара по
тялото и по лицето, от които
молителката получила хематом.
Т. не й позволи да излезе от
апартамента.
На
15.07.2020г. Анреева
започнала нова работа в КВС Group N.V- клон България, адрес: гр.Варна, бул."Сливница"-201, сградата
на Phoe Mall. Още на третия
ден, обаче ответникът започнал да я убеждава, че трябва да
работи от дома и я принудил да подаде молба за това, защото
щял да направи
така че да
я уволнят. В стремежа си да контролира
всичко Т. се добрал до всичките
й пароли за телефон, социални мрежи, имейли. Ограничил контактите на молителката с родителите й.
На 23.07.2020г. след поредния
скандал А. влязла в тоалетната, а ответникът започнал да крещи, защото искал да
ползва тоалетната в този момент. Влязъл в помещението и започнал да уринира
върху нея. Молителката се опитала да го отблъсна, но той се ядосал още повече и
я ударил. При удара тя паднала на земята, порязвайки си крака.
Молителката
излага, че поведението на ответника я плаши и че същата живее в непрекъсната
страх за живота и здравето си. Ето защо, настоява за решение, с което да се
постановят мерки за защита спрямо ответника.
В съдебно
заседание ответникът оспорва искането за защита от домашно насилие. Признава,
че е осъществил физическо насилие спрямо бившата си приятелка, но твърди че
това е стaнало под
афект. Подходил е с агресия, защото е узнал, че молителката е имала
необезопасени сексуални контакти с други мъже, застрашавайки по този начин
живота му. Отхвърля твърденията за други актове на насилие- физическо и
психическо. Поддържа, че е направи много за молителката, вкл. й е помагал с
английския, за да може да премине успешно интервю за работа.
В съдебно
заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат становищата
си по делото. Ответната страна е представила подробни писмени бележки, в който
акцентира на недоказаност на молбата за защита.
За да се произнесе по молбата,
съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие,
която се съдържа в ЗЗДН, последното
представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от категорията по чл. 3 от ЗЗДН.
За
да се проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществени
спрямо него актове на домашно насилие, молителят следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо него чрез действие от
ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които
от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно
насилие.
По
делото няма спор, а и се установява от събраните гласни доказателства, че молителят и
ответникът са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство в периода
от края на м. април до края на м. юли на настоящата година. Следователно между
страните в производството е съществувала релевантна връзка, която на основание чл.3, т.2 от ЗЗДН
активно легитимира молителя да иска за защита от домашно насилие.
Относно самите актове на
домашно насилие по делото е представена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените
от молителката твърдения (арг. чл.13 ал.3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с презумптивна
доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени
действия от страна на посочените в нея извършители, съставляващи която и да било от
проявните форми на домашно насилие.
Това правило, обаче не е абсолютно, особено в случаите, в които актовете на насилие могат
да се установяват с други доказателствени средства, поради което при наличие на
други доказателства декларацията следва да се цени в съвкупност с останалия
доказателствен материал.
I.По отношение на първия
акт на домашно насилие, осъществен на 03.07.2020г. и предявен като основание за
предоставяне на защита следва да се съобрази следното:Освен декларацията по
реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за обстоятелствата, че на 03.07.2020г.
ответникът
поставил на масата ножове, клещи, отверка и попитал А. с кое да започне, са
ангажирани гласни доказателства. Показанията на свидетеля Борислав Андреанова А. съдът
не кредитира поначало. Тези показания не са резултат от преки впечатление на
свидетеля за случки от живота на страните, а възпроизвеждат разказа на
молителката и в този смисъл по нищо не са различават от декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Самите показания са повърхностни и не допринасят за изясняване на спора. Остава
впечатлението, че на свидетелката е разказана история, която тя следва да
възпроизведе в съдебно заседание. Извод за това са липсата на последователност в
изложението на свидетеля - „отначало нещата с Я. са били добре, искал да живея
заедно, да са добре, да създадат семейство , но с течение на
времето нещата се променили и Я. ударил А.“; използването на едни и същи
изрази, с които свидетелят запълва изложението – например „ чупеше пръсти“;
използването на различни глаголни времена- от една страна минало несвършено
време, когато преразказва разказа на А., а същевременно минало свършено време,
за да посочи изолацията на А. - „А. беше изолирана“ (последното предполага А. пряко да е възприела факта на изолация, а това не
е така). Макар и роднини, молителката и свидетелят не изглежда да са близки и
да имат доверена връзка по между си, за което съдът прави извод от факта, че
свидетелят не знае А. да си е сменила работата. Житейски нелогично е
молителката да доверява интимни подробности от живота си на човек, на когото не
е споделила за смяната на работата си.
Показанията на свидетеля
Галина Миланова за случая с ножовете и клещите са косвени. Св. Миланова изнася
за случай, при който на 17 юли А. и Я. са гостували в дома й. Когато
свидетелката извадила тирбушони и
инструменти, за да отвори бутилка вино А. изпаднала в емоционален стрес и
започнала да плаче. Свидетелката се опитала да успокои дъщеря си, но Я.
започнал да говори, че ще я превъзпита, тъй като имала дефицити във
възпитанието и поведението си. Тези показания, макар и кредитирани по реда на
чл. 172 от ГПК, тоест при отчитане вероятната им заинтересованост, кореспондират
на приложената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН досежно случката с
ножовете. Свидетелката е възприела страха на дъщеря си от инструменти и
изживения в тази връзка емоционален стрес. Не може да се сподели довода на
ответника за недостоверност на тези показания и за опровергаването им от други
свидетелски показания досежно часа, в който се е състояла срещата в дома на
свидетелката на 17 юли. Свидетелката Миланова изнася, че срещата се е състояла
след 19 часа. Свидетелят Димитър Василева е бил с А. и Я. в наргиле бар на
същата вечер -17 юли, но след 20 часа. Съвсем възможно е двамата да са вечеряли
при майка на молителката около 19. 00 часа, а по-късно около 20.00 часа или
малко след този час да са се срещнали със свидетеля Димитров в наргиле бар.
II. По отношение на втория акт на 12.07.2020г., по
изложените вече съображения, които съдът не намира за нужно да преповтаря, показанията на свидетеля Борислава А. не
следва да се кредитират. Данни за коментирания акт на насилие се съдържат
единствено в декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН. Изнесените в нея фактически твърдения, обаче се опровергават от
гласните показания на водените от ответника свидетели. Според показанията на
св. Светла Тодорова, които съдът отново кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка между свидетеля и ответника на датата
следваща посочената, а именно на 13.07.2020 г. по лицето на А. е нямало следи
от насилие. На 13 юли вечерта двамата с Я. за излезли навън. На 15 юли
свидетелката Павлина Бакърджиева също не е видяла следи от насилие по лицето на
А.. Показанията на тази свидетелка съдът кредитира като незаинтересовани и
съвпадащи с остaналия доказателствен материал.
Свидетелят Бакърджиева е разговаря с двойката достатъчно време, за да забележи
синина по окото на молителката. В допълнение показанията на двамата свидетели
се подкрепят от представения в съдебно заседание и неоспорен снимков материал(
стр. 43 и 44) от дата 19.07.2020г., на
който не личат следи от насилие по лицето на молителката. Предвид сериозния
отток на снимката на л. 7, ако травмата в действителност беше получен на
посочената дата 12 юли, то следите
от насилие биха личали в следващите дни и най- малко на снимката от
19.07.2020г. На следващо място майката на молителката свидетелят Галина
Миланова също не сочи да е забелязала синина по лицето на дъщеря си, а само
грим. Свидетелката изнася за синини по кръста и средната част на гърба, но тези
травми касаят друг случай.
Гореизложената доказателствена
съвкупност мотивира съда да отрече факта на осъществено домашно насилие под
формата на физическо насилие, осъществено на 12 юли 2020г. Относно твърденията за осъщественото на същата дата
емоционално насилие под формата на отправяне на обиди- „курво, „парцал“,
„боклук“, “цървул“ намира, че се касае за обикновена кавга между млада двойка. Използването
на подобни изразни средства, макар и неприемливо, зависи от темперамента и възпитанието на
използващия ги и следва да се преценява в общия контекст на употребата им.
Отправянето на тези думи не е непременно свързано с обида и унижение на
адресата им до степен, която да оправдае
санкцията по реда на Закона от защита от домашното насилие,особено след като не
се установи те да са употребени в условията на физическо насилие.
III.По отношение на твърденията за
ограничаване на личното пространство и професионален живот и поставянето на
молителката във финансова зависимост чрез принуждаването й да работи
дистанционно и осъществяване на нерегламентиран достъп до лична и служебна
електронна информация, следва да се посочи следното:
На първо място съдът отчита,
че молителката е млада и образована жена, която е отгледана и възпитана от
психолог и която може да разчита на родителите. Както се установи от
показанията на Галина Миланова жилището на ответника Я.Т. се намира в
непосредствена близост до това на майка й. Същевременно през времето на
връзката си с Я.А. очевидно е осъществявала контакт с родителите си, за което
свидетелства Миланова. Същата посочва още, че контактите на А. със семейството
на баща й не са ограничавани. Установи се, че Я. и А. са пътували заедно с
бащата на последната до Разград за семейна среща. Молителката е била трудово
ангажирана и е имала собствени финанси, за което свидетелства майка й- св.
Миланова. Тези обстоятелства поначало трудно биха поставили молителката в
ситуация на ограничения, изолация и зависимост от нов партньор. Ако срещите
между А. и майка й не са били чести, това вероятно се дължи на естествената
потребност на младата двойка да прекарва повече време заедно.
На следващо място както от
показанията на св. Миланова, така и от изнесеното от св. Димитър Василева стана
ясно, че Я. е помагал на А. при кандидатстването за новата работа, вкл, при
подготовката на мотивационно писмо и CV. Двамата са се шегували, че
като започне нова работа А. ще му „прави мусакичка“, коментирали са социалните
стимули, които дружеството – работодател на А. предоставя при бременност и
раждане. Следователно А. се е чувствала
комфортно в компанията на ответника, разчитала е на помощта му, правила се с
него планове за бъдещето. Тази обстановка и нормалната житейска логика не дават
на съда основание да приеме, че молителката е била ограничавана в професионaлното си
развитие и заставяна на работи дистанционно. Дистанционната работа и
нерегламентирания достъп до информация биха могли, за разлика от емоционалното
насилие например, да се установят посредством доказателства различни от
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, поради което съдът в тази хипотеза не
зачита доказателствената стойност на декларацията.
IV. По отношение на твърденията,
че ответникът е уринирал върху молителката на 23.07.2020г.
след което я в блъснал, а тя е паднала на земята, порязвайки си крака
съдът намира, че декларацията по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и събраните
гласни доказателства следва да се кредитират при съобразяване отговора на
молителката по реда на чл. 176 от ГПК на въпроса „вярно ли е, че се е наложило
да Ви отблъсне от себе си, поради което сте паднали?“. На този въпрос
молителката отговаря, че не си спомня случилото се, а само помни, че е порязала
крака си. Свидетелските показания на св. Миланова относно акта на насилие на
посочената дата / изложеното за хематом по кръста и разрез по гърба
от случката в бянята/ са производни на личното възприятие на молителката.
Същото важи и за декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Доколкото молителката
няма спомени за физическо насилие на посочената дата, съдът не следва да
кредитира и производните доказателства.
Уринирането върху тялото на
дадено лице е акт, с който се цели унижаване на достойнството на това лице. Касае
се за насилническо действие, което може да се окачестви като акт на емоционално
насилие, поради което осъщестяването му е релевантно за уважаване на молбата за
защита. За установяване на обстоятелствата на 23.07.2020г., при които
ответникът е уринирал върху молителката са ангажирани гласни доказателства и
декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗД. Какво вече посочи по-горе показанията на
св. А. съдът не кредитира. Свидетелят Миланова не спомена нищо в показанията си
за уринирането върху А., а споменава само за физическо насилие при случката. Свидетелят
Димитър Василев изнася, че Я. неволно изпръсква А. с урина, докато двамата
спорели за това кой да ползва тоалетната. След това А. реагира буйно, започва
да го удря с юмруци и шамари и той я изблъсква. Тези свидетелски показания
коресподнират с изнесеното от молителката по реда на чл. 176 от ГПК за това,че
инцидентът е провокиран от спор за ползване на тоалетната чиния. Следователно и
в този случай не е налице насилнически акт.
V.По същество на молбата:
Съдът съобразява на първо
място доказаността на акта на домашо насилие, осъществено на 3.07.2020г. На
следващо място отчита признанията на ответника в съдебно заседание на
09.09.2020г. за собственото му агресивно поведение –„В резултат на това сmе имали свада и аз като цяло по афект съм я удрял“. Използването
на „удрял“, предполага че това се е
случило повече от веднъж. Макар по делото да няма данни дали насилието
съобразно признанието е осъществено в релевантия период по чл. 10 от ЗЗДН, това
повeдение на ответника следва да се преценява от гледна
точка на системността на насилническите прояви, за което пък са събрани
доказателства посредством показнията на св.Миланова, която споделя за грубото и
арогантно държане на ответника към дъщеря й.
По изложените
съображения съдът приема, че е налице фактическият състав, необходим за
получаване на защита срещу домашно насилие. Съдът, като съобрази фактическите
отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият следва
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът приема, че
ще способства за преосмисляне от ответника на собственото му поведение, за
промяна в отношенията му с най- близките му хора.
Основателно е
искането за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН в частта й
ответника да не приближава молителка в срок от 10 месеца. Двамата понастоящем
не са двойка, така че няма разумни причини ответникът да доближава молителката
Останалите мерки по
чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН и мерките по чл.5, ал.1, т. 5 не следва да се
постановяват. По делото не се събраха данни, че поведението на ответника
представлява източник на пряка опасност за живота и здравето на
молителката,поради което налагането мерки (забрана да се доближава до жилището
и до мястотоработата, насочването към програми) нераципрочно би засегнало
правото на придвижване и социални контакт.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да
бъде издадена заповед за защита.
На основание
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН спрямо ответника следва да бъде
наложена глоба в минимален размер, а именно сумата 400 лв.
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка
на ВРС държавна такса за воденето
на делото в размер на 25 лв.,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на молителката адвокатско възнаграждение.
Молителката е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лева, който размер в своевременно оспорен от ответника по реда на чл. 78, ал.
5 от ГПК. За да определи обоснован размер на адвокатското възнаграждение съдът
съобразява, че производството е проведено в две открити съдебни заседания, в
рамките на които са разпитани общо четирима свидетели, като самото прозиводство
се характеризира с известна фактическа сложност. При това положение съдът
намира, че на молителката се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.Т.Т.., ЕГН ********** *** ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване
на домашно насилие спрямо А.П.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА Я.Т.Т.., ЕГН ********** *** ДА ПРИБЛИЖАВА за срок от десет месеца
на по-малко от 100 метра до А.П.А.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Я.Т.Т.., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС глоба в размер на 400,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Я.Т.Т.., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 25,00 лв., на осн.
чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Я.Т.Т.., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А., ЕГН ********** *** сумата от 500 лева, представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнагаждение, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на А.П.А., ЕГН ********** ***.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и
препис от решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно
на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: