Решение по дело №8156/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260063 / 8.9.2020г.                   08.09.2020г.                    Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На тридесет и първи август                                                        Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Теодора Теодорова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №08156 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

          Предявени са обективно съединени искове от “ЧЕЗ Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 159, Бенч марк, Бизнес- център, срещу И.П.Н., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 288,81лв.,  представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана електрическа енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „***, с ИТН:***, за периода от 05.07.2018г. до 02.07.2019г.,  сумата от 13,82лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.09.2018г. до 29.08.2019г., както и  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3551/09.09.2019г. по ч.г.д.№05216/2019г. на ПРС.

            В законоустановения срок ответникът И.П.Н., чрез особения си представител адв. Б., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Ответникът оспорва до процесния имот да е доставена ел. енергия, за която е начислена процесната сума. Ответникът оспорва документите, приложени към исковата молба.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415 ГПК, за които е издадена Заповед №3551/09.09.2019г. по ч.г.д.№05216/2019г. на ПРС, които са процесуално допустими и съдът следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “ЧЕЗ Електро България”АД е доставчик на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, който осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към електрическата мрежа. Ищцовото дружество извършва тази си дейност по снабдяване с електрическа енергия в качеството си на краен снабдител, съобразно чл. 98а от ЗЕ при публично известни общи условия.

Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България”АД  потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, който ползва ел. енергия за домакинството си. Изключение от принципа, че потребител по тези договори може да е само носител на вещно право на собственост или на ползване върху определен имот, предвижда ал.3 на същата разпоредба, но дори и тогава е необходимо изричното съгласие на титуляра на вещното право. Следователно съгласно Общите условия, предварително и едностранно определени от ищцовото дружество, потребителят по договорите за продажба на ел. енергия следва да отговаря на три кумулативно предвидени предпоставки: да е  носител на вещно право на собственост или на ползване върху определен имот, имотът му да е присъединен към електроразпределителната мрежа  и да ползва ел. енергия за домакинството си.

В настоящия случай като доказателства за наличие на облигационно провотноошение с ответника ищецът е представил удостоверение №180/09.12.2014г.  на „Мини  П.“ЕАД /л/, видно от което в периода февруари 2011- декември 2014г. наемател на ведомственото жилище- собственост на дружеството е ответникът И.П.Н.. От удостоверение №224/10.12.2014г.  на „Мини  П.“ЕАД /л/ е видно, че от месец ноември 2012г. обитател на процесното жилище е ответника.

Видно от двустранно споразумение от 10.12.2014г., сключено между  собственика на процесното жилище „Мини  П.“ЕАД /л/ и ответника, в качеството му на ползвател на процесния имот, ответникът се е задължил да предаде на собственика владението на процесния имот до 31.05.2015г., като при неизпълнение- ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно обезщетение на собственика, както и всички консумативи за ползването на жилището, включително и за потребената електрическа енергия. В изпълнение на това споразумение ответникът е подал заявление от 12.12.2014г. до ищцовото дружество за откриване на партида в същото дружество, като е монтиран и уред за търговско измерване- електромер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение на основание чл.4, ал.3 Общите условия в качествата им съответно на продавач и ползвател.

Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните,  за периода от 05.07.2018г. до 02.07.2019г.  по партида с клиентски №*** ищецът е издал шест броя фактури на обща стойност 288,81лв. за извършана доставка на ел. енергия. Видно от същата експертиза в счетоводството на ищеца няма отразени плащания по процесните фактури. Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания по фактурите, въпреки изрично указаната му от съда доказателствена тежест.

В съдебно заседание на ПРС от 31.08.2020г. ответникът, чрез процесуалния си представител е заявил, че не оспорва начисленията на количествата топлинна енергия, за която се претендират процесните суми.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи плащане на ищеца на главница в размер на 288,81лв.,  представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана електрическа енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „***, с ИТН:***, за периода от 05.07.2018г. до 02.07.2019г.

Съгласно Общите условия потребителят заплаща на продавача дължимата се сума за доставената ел.енергия веднъж месечно, като разполага с десетдневен срок за това. След изтичането на този срок вземането става изискуемо. Съгласно чл.35  от Общите условия потребител, който не изпълни задължението си за плащане на използваната ел.енергия дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П. за лихвата за забава плащането на главницата за периода от 04.09.2018г. до 29.08.2019г. е в размер на 13,82лв. Предвид изложеното съдът намира, че и искът за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ЗЗД на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:

1.Възражението, че няма доказателства за ползване на процесното жилище след 2014г., поради което и няма валидно облигационно правотношение между страните по делото, е неоснователно. Съдът намира, че съгласно двустранното споразумение от 10.12.2014г. ответникът може да ползва процесното жилище и след 31.05.2015г. при изрично уговорени условия. Съдът намира, че ответникът носи доказателствената тежест да докаже евентуално прекратяване на сключения договор и предаване владението върху процесния имот на ищеца. Съгласно чл.13, ал.5 Общите условия потребителят е длъжен да уведоми ищеца в 30- дневен срок от промяна в обстоятелствата, касаещи качеството му на „потребител“. Доколкото по делото не са ангажирани такива доказателства, то и съдът намира, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение и през процесния период.

 2.Възражението, че няма доказателства за начислените суми е неоснователно. По делото е приета като доказателство счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на основание чл.107 ЗЕ, в която е отразено потреблението на ел. енергия от ответника, показанията на електромера, предишната и текущата дата на отчитане на измервателния уред. Същата справка не е оспорена като съдържание от ответника. Освен това видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, счетоводството на ищеца е водено редовно, като всеки месец са отразявани издадените фактури и извършените плащания от клиенти. Процесните фактури също са своевременно осчетоводени.А съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

3.Възражението, че няма доказателства за публикуване на общите условия е неоснователно. Същите са одобрени от ДКЕВР с Решение N: ОУ –059 от 07.11.2007 г. и са изменени и допълнени  с Решение No ОУ –03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР, публикувани са в централен и местен всекидневник, и след като са влезли в сила са публикувани на интернет страницата на дружеството, като всеки заинтересован може да се запознае със същите. Отделен е въпросът, че същите общи условия детайлизират разпоредби, съдържащи се в нормативни актове, като повечето разпоредби могат да се извлекат по тълкувателен път на същите актове.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство и исковото производство. Ищецът е доказал разноски в размер на 345,00лв.,  представляваща направени разноски за  държавна такса, експертиза и  юрисконсултско възнаграждение  в заповедното и исковото производство, които и следва да му бъдат присъдени.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

                                                                       

                                                            Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “ЧЕЗ Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 159, Бенч марк, Бизнес- център, срещу И.П.Н., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 288,81лв.,  представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана електрическа енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „***, с ИТН:***, за периода от 05.07.2018г. до 02.07.2019г.,  сумата от 13,82лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.09.2018г. до 29.08.2019г., както и  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3551/09.09.2019г. по ч.г.д.№05216/2019г. на ПРС.

            ОСЪЖДА И.П.Н., с адрес: ***,  да заплати на “ЧЕЗ Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 159, Бенч марк, Бизнес- център, сумата от 345,00лв.,  представляваща направени разноски за  държавна такса, експертиза и  юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№05216/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: