Мотиви към Присъда № 290016/03.11.2020г. по н.о.х.д.№ 351/2020г. описа
на ДРС
Срещу подсъдимия С.П.Д. е повдигнато обвинение затова, че на
23.07.2019г., в гр. Добрич, в Градски парк „Свети Г.“, до велосипедна писта,
наричана „Гарвана“, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление спрямо лице, навършило 14-годишна възраст Е.В.Д., ЕГН: **********,***,
която не разбирала значението на извършеното спрямо нея - търкал половия си
орган в областта на междииницата й, като деянието е
извършено чрез употреба на сила и използване на безпомощното й състояние –
престъпление по чл. 150, ал. 3, предл. 1, вр. с чл. 150, ал. 1 от НК.
Съдът прие за съвместно
разглеждане по делото предявения граждански иск от св. Е.В.Д. срещу подсъдимия
за сумата от 6 000лв., представляващ обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от пострадалата в резултат на описаното в ОА деяние, изразяващи се във
физически, психически и душевни страдания, ведно със законната лихва от датата
на деянието – 23.07.2019г. до окончателното изплащане. Конституира свидетелката
в качеството на граждански ищец и частен обвинител в съдебната фаза на
наказателния процес.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на Добричка районна прокуратура, който
изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и
субективна страна и съставомерно по текста, по който
е повдигнато обвинението, като пледира за налагане на наказание на подсъдимия “
лишаване от свобода “ за срок от три години и шест месеца при първоначален
строг режим. На основание чл.59 от НК предлага да се приспадне времето на задържане на подсъдимия съгласно взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ с Определение на ДРС по ЧНД № 985/2019г. от
26.07.2019г., считано от 25.07.2019г. Направените по делото разноски на
основание чл.189 ал.3 от НПК в хода на досъдебното производство да се възложат
на подсъдимия С.Д., възлизащи на обща стойност 2506,89лв. по сметка на ОД на
МВР гр.Добрич. Веществените доказателства-3бр. листа, изззети
като доказателство при оглед на местопроизшествието да се унищожат като вещи
без стойност след влизане на присъдата в законна сила. Счита, че предявеният за
съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск следва да бъде
уважен в пълен размер.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец, пледира за признаване на подсъдимия за виновен и уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия,
пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като в хода на
наказателния процес не са се събрали достатъчно убедителни доказателства,
установяващи участието на неговия подзащитен в процесното деяние.
Подсъдимият в хода на съдебното
дирене дава обяснения, не се признава за виновен, а в последната си дума
заявява: „ Считам, че наистина съм невинен и не съм извършил това което е
поднесено от нея и писано от нея, не съм го направил, каквато присъда искате ми
дайте, но аз не съм го извършил това нещо.“
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 23.07.2019г. подсъдимият
Д. *** в района на автобусната спирка, находяща се
срещу входа на Градския парк, когато около 14.00ч. „ забелязал св. Е.В. да слиза от автобус,
превозващ лица, посещаващи Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, който
В. посещавала, тъй като страдала от лека умствена изостаналост и епилептична
болест. Подсъдимият се приближил към нея и я заговорил, като се представил с
името „Петър“ и се обърнал към пострадалата с името „Ани“.
Св. В. заявила, че не се
казва „ Ани „ и го уведомила, че не разговаря с непознати. Подсъдимият
продължил да говори с пострадалата и й предложил да пият кафе. Тя се съгласила,
тъй като не искала той да разбере къде живее. Двамата влезли в Градския парк и
се разхождали, като през цялото време си говорили за музика. Стигнали до писта
за колоездачи в градския парк, т.нар. „Гарвана“, където подсъдимият си събул
панталоните. Събул панталоните и на св. В., и я обърнал с гръб към него,
подпрял я на дървена рампа, изградена от отсечени дървета, предназначена за
скокове на велосипеди. Свидетелката се опитала да си обуе панталоните, но
подсъдимият отново й ги събул и с едната си ръка хванал ръцете й, а с другата -
врата й. Подсъдимият, започнал да търка и притиска половия си член в областта
на междииницата (областта между ануса и влагалището)
на св. В., продължавайки да държи с ръцете си пострадалата, докато не достигнал
момент на настъпване на еякулация, отдръпнал половия си член от нея и еякулирал в храстите. След което Д. си обул панталоните и тръгнал.
Св. В. тръгнала след него, защото не знаела къде се намира и не можела да се
ориентира.
След случилото се св. В. се
прибрала в дома си. Родителите на пострадалата забелязали нараняванията на
дъщеря си -кръвонасядания по бедрото и ожулване на
левия лакът, като разговаряли с дъщеря си, за да разберат дали се е случило
нещо. Св. В. им казала, че е паднал, но
на следващия ден - 24.07.2019г., сама, отишла в Първо РУ - Добрич, за да
разкаже за случилото се. Незабавно бил извършен оглед на посоченото от
пострадалата място, чиито резултати били обективирани
надлежно в Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.07.2019г. / л. 27 от
д.п. / и изготвен фотоалбум / неразделна част от Протокола за оглед / С
Протокола за оглед били иззети три броя сухи листа от растения. След извършени
ОИМ, подсъдимият бил задържан. На 25.07.2019г. било извършено разпознаване, по
време на което пострадалата след надлежен разпит, разпознала подсъдимият, като
лицето, извършило описаното от нея деяние.
В хода на досъдебното
производство били назначени и изготвени следните експертизи:
-СМЕ № 30/2019г., с чието
заключение се установява, че при извършения на 25.07.2019г. преглед на
подсъдимия, по главата, тялото, крайниците и половата област не са се
установили следи от травматични или други увреждания.
-СМЕ № 29/2019г., от чието
заключение е видно, че при извършения преглед на св. Е.В.Д. са се установили:
здрава девствена ципа, чието анатомично устройство не позволява извършване на
полов акт без допълнителни разкъсвания, и множество кръвонасядания
и ожулвания по горните и долните крайници, както и дълбоко ожулване в областта
на междиницата.
-СМЕ на ВД №
77/02.10.2019г. със заключение, че по представените листа от растение, иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие не се доказва наличие на сперма.
-КСППЕ от 16.10.2019г., посредством
която се установява, че:
св. Е.В. страда от лека умствена изостаналост
и епилептична болест. Към датата на извършеното деяние, св. В. с категоричност
е разбирала свойството, но поради нейната недооценъчност,
лесна внушаемост и подчиняемост,
не е била в състояние да разбира значението на извършеното спрямо нея, не е
била в състояние да предвиди последиците върху себе си, при затруднен дефицитарно обусловен самоконтрол;
св. В. би имала затруднения
във възпроизвеждане на събитията в хронология и в детайлизирането им, но няма
пречка да участва в наказателния процес, както и да възпроизвежда същите
достоверно по същество;
към момента на експертната
оценка се е установило у пострадалата Разстройство в адаптацията и Тревожно
депресивна реакция, с извод, че след преживяната ситуация ще бъде затруднена
бъдещата й адаптация към заобикалящото.
-КСППЕ от 27.12.2019г. в
чието заключение е констатирано, че цялостното забавено развитие у пострадалата
води до обстоятелството, че външният й вид не отговарял на двадесет и девет
годишна жена, а на дванадесет-четиринадесет годишно лице. Затрудненият дефицитарно обусловен самоконтрол у пострадалата, лабилността
в емоциите, тяхната примитивност, колебанията на подтиците в посока на
неудържимост или ниска инициативност или ненужна упоритост, определяли намалена
възможност за самоконтрол. Направен е извод, че с оглед житейския и сексуален
опит на подсъдимият, той добре е преценил емоционалната незрялост, лесна подчиняемост и внушаемост на
пострадалата.
-КСППЕ от 14.10.2019г., с
чието заключение се установява, че подсъдимият не страда от психично
разстройство или умствена изостаналост в смисъла на критерия „ Краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието „ и не са се установили обективни
причини, поради които да не може правилно да възприема и да възпроизвежда факти
и събития, имащи значение за делото.
-СМЕ № 169/2019г. със
заключение, че на 23.07.2019г. пострадалата е получила следните травматични
увреждания: повърхностно разкъсване на перинеума / междиницата /, кръвонасядане и
ожулване на левия лакет, точковати
кръвонасядания по предна повърхност на лявото бедро, кръвонасядане и ожулване на коленете, кръвонасядане
и ожулване на десния лакет.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото:
- гласни доказателства,
съдържащи се в показанията, дадени в хода на съдебното производство от:
пострадалата Е.В., св. С.М.Д., В.Д.Д.. Същите изцяло ответстват на приобщените към доказателствения
материал СМЕ, установяващи уврежданията на пострадалата, както и на двете КСППЕ,
изготвени след обстойно изследване на пострадалата.
Показанията на свидетелката
В. безспорно доказват извършеното престъпление, индивидуализират неговия
механизъм и способстват за установяване участието на подсъдимия в него. В тях
се описва времето и мястото на извършване на процесното
деяние, както и интензивността на проявената сила за осъществяването му.
Съдебният състав кредитира при постановяване на Присъдата и показанията на
свидетелите: Ганелин Ганев, С.П.С., Д.Е.Ш., С.Н.Й. и Г.М.Д.,
като обективни и непротиворечиви.
Обясненията на подсъдимия
се кредитират от съдебния състав единствено в частта, в която потвърждава
факта, че на 23.07.2019г. е срещнал св. В., която по негова преценка страдала
от някаква болест или с някаква умствена изостаналост. В останалата част, съдът
не ги кредитира, тъй като противоречат на приобщените към доказателствения
материал справка за трудовата му заетост от ТД на НАП Варна / л. 172 /, с която
се установява, че последния му трудов договор е прекратен на 12.06.2019г.,
както и справка от РС „ ИН „ Добрич, видно от която подсъдимият последно е
положил подпис в отчетния картон при изпълнение наложеното му наказание „ Пробация „ на 22.07.2019г. в 18.29ч. Обясненията изцяло
противоречат и на кредитираните от настоящият състав показания на св. Е.В.,
както и на тези на св. Г. Ганев, който с категоричност заявява, че обект в
близост до заведението „ Мечока Бен „ е нямал през 2019г. и не познава лицето Й.Г..
-Съдът
кредитира изцяло събраните чрез писмени доказателствени средства доказателства,
тъй като са еднопосочни, взаимодопълващи се,
кореспондиращи едни с други, логични и последователни и са събрани, и приобщени
по делото по предвидения в НПК процесуален ред, а именно:
Протоколът за
оглед на местопроизшествие от извършения на 24.07.2019г. оглед на мястото
посочено от св. В. на извършване на процесното
престъпление е изготвен в присъствието на две поемни
лица – С.П.С. и Н.П.. Разпитан в качеството на свидетел, С. потвърждава
описаните в Протокола действия.
Протоколът за
разпознаване на лица и предмети от 25.07.2019г. е годно доказателствено
средство за извършеното от свидетелката В. разпознаване на нападателят си в
лицето на подсъдимия С.Д.. Следственото действие е извършено при спазване
условията и реда по НПК, предвидени в чл. 169 - чл. 171 НПК. Осъществено е след
разпит на пострадалата, в който е очертала по кои белези би могла да разпознае
извършителя, а именно: по физиономията, по светлата коса, по очите, по
височината и след посочването му е обяснила и по какво го е разпознала.
Разпитаните в качеството на свидетели – двете поемни
лица при разпознаването - Д.Е.Ш. и С.Н.Й. потвърждават законосъобразността на
извършеното процесуално-следствено действие. Съдът приема възражението на
защитата в тази насока за неоснователно, тъй като в показанията си дадени
непосредствено преди разпознаването пострадалата не заявява, че ще разпознае
лицето по слънчевите му очила.
-Настоящият състав
дава изцяло вяра на изготвените от компетентни вещи лица / описани по-горе /,
обективни и пълни заключения на назначените и изготвени експертизи в хода на
досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото.
- Към доказателствения материал по делото бяха приобщени и
кредитирани следните писмени доказателства: справка за трудовата заетост на
подсъдимия от ТД на НАП Варна, с която се установява, че последния трудов
договор на подсъдимия е прекратен на 12.06.2019г., справка от РС „ ИН „ Добрич,
видно от която подсъдимият последно е положил подпис в отчетния картон при
изпълнение наложеното му наказание „ Пробация „ на
22.07.2019г. в 18.29ч., свидетелство за съдимост, справка за образувани
досъдебни производства и такава, съдържащи характеристични данни.
При изложените фактически
констатации и съображения, съдът намира за доказано, че на 23.07.2019г., в гр.
Добрич, в Градски парк „Свети Г.“, до велосипедна писта, наричана „Гарвана“,
подсъдимият С.П.Д. е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление спрямо лице, навършило 14-годишна възраст Е.В.Д., ЕГН: **********,***,
която не разбирала значението на извършеното спрямо нея - търкал половия си
орган в областта на междииницата й, като деянието е
извършено чрез употреба на сила и използване на безпомощното й състояние –
престъпление по чл. 150, ал. 3, предл. 1, вр. с чл. 150, ал. 1 от НК.
Д. е годен субект на вмененото
му престъпление. Подсъдимият е пълнолетно физическо лице към датата на
извършване на престъплението, което е извършило деянието в състояние на
вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да
е било индиции или доказателства за да се направи
извода, че подсъдимия е действал при условията на една от хипотезите на
невменяемост, посочени в чл. 33, ал. 1 от НК. Освен това е и от мъжки пол –
различен от този на пострадалата.
Обект на процесното престъпление са обществените отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност
От обективна страна:
Предмет на
горепосоченото престъпление е страдащата от лека умствена изостаналост Е.В.Д.,
навършила 14-годишна възраст, която не е разбирала
значението на извършеното спрямо нея и с нея са били извършване блудствени
действия, чрез употреба на сила.
Времето и мястото на
извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в това деяние са категорично
установени, посредством показанията на св. В. и резултата от извършеното
разпознаване, обективиран в Протокол за разпознаване
на лица и предмети от 25.07.2019г.
Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие и включва два акта: самите блудствени
действия с пострадалата и принудата, чрез употреба на сила – хващането на
ръцете й и използването на безпомощното й състояние, дължащо се на леката й
умствена изостаналост.
Извършените
действия от страна подсъдимия – търкане на половия си орган в областта на междииницата на пострадалата, безспорно са действия за
удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Употребата на сила е
доказана по безспорен начин от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
установяваща установените по тялото на пострадалата увреждания и от показанията
на св. В., които съдът кредитира, по съображения, изложени по-горе.
Подсъдимият е осъществил деянието с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че извършените от него действия са по отношение на лице в безпомощно
състояние, с оглед заболяването му
и са от естество да удовлетворят
полово желание без съвкупление, както и че извършва това без
съгласието на пострадалата, за което е и употребил сила, с ясното
съзнание, че пострадалата не разбира значението на извършеното.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следваше да наложи с Присъдата си, съдът съобрази следното:
За деянието, наказуемо по
чл. 150, ал. 3 във вр.
с ал. 1 от
НК, законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” за
срок от три до десет
години. Настоящият състав наложи наказание „ лишаване от свобода „ за срок от четири
години и шест месеца при първоначален „ строг „ режим, като прие, че
престъплението е извършено единствено при отегчаващи вината обстоятелства, а
именно: деянието е извършено по време на изтърпяване на друго наложено на подсъдимия наказание, лоши
характеристични данни и предходни шест осъждания. На основание чл. 59, ал.
1 от НК приспадна, времето през което подсъдимият С.П.Д. е бил задържан, считано
от 25.07.2019г.
При определяне
на наказанието, съдът не констатира
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска
степен на обществена опасност и прилагането на чл.
55 от НК.
Досежно предявените граждански иск, ДРС съобрази следното:
Съдът намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с
поведението на дееца, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди които
трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент. Видно е от
заключението на КСППЕ, изготвено през м. октомври 2019г., че по време на
изследването пострадалата се е чувствала разочарована и обидена от случилото се
в края на м. юли 2019г., но поради снижения й психичен капацитет не е в
състояние да преработи емоциите си в правилна посока. Психичното й състояние се
владее от преобладаващи високи по интензивност тревожност, напрегнатост,
изблици на плач и гняв – клинична характеристика на Разстройство в адаптацията
и Тревожно депресивна реакция. Изрично е уточнено, че в резултат на процесното деяние бъдещата й адаптация към заобикалящото ще
бъде затруднена.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус
безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, в
резултат на извършеното деяние, които са неизмерими с пари, и затова размерът
на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право
на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
имаха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са начинът на извършването на престъплението,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките и страданията, понесени от увредената вследствие на увреждането,
която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе, както и
унизените чест и достойнство. Правилното прилагане на Закона изисква за
неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се
установи недвусмислено по делото.
С
оглед на тези обстоятелства, съдът прие че предявения граждански иск за
нанесените неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 150, ал. 3 от НК е доказан и обоснован в размер на 6000лв., поради което и го уважи изцяло, и
осъди подсъдимият да заплати на пострадалата и сумата от 400лв., представляващи
сторените от нея по делото разноски.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК, съдът възложи на Д. да заплати сторените по делото разноски в размер на
2158.89лв. по сметка на Първо РУ „ Полиция „ гр. Добрич, сумата от 240лв. по
сметка на ДРС, представляващи държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и сумата от 470лв. по сметка на ДРС, представляващи сторени по
делото разноски.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
Председател:
/ М. Кирчева/