№ 2265
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110217891 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. М., ЕГН **********, чрез адв.Б. Х.,
срещу Наказателно постановление № 24-4332-028979/27.11.2024 г., издадено
от Началника Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на
10.08.2024 г., в 14:50 часа, в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“, с посока
на движение от бул.“Вл.Вазов“ към ул.Околовръстен път и срещу № 421
управлява личния си лек автомобил марка "Мерцедес С550 4МАТИК" с рег. №
... със скорост от 107 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, като
скоростта за движение е установена със система за видеоконтрол "CORDON –
M2" № MD1193.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като се сочи, че не става ясно дали
наказващият орган е изпълнил процедурата, вменена му с правната норма на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а именно преди да издаде обжалваното НП да провери
съставения АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, да
1
прецени събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението,
наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН,
категорично да приеме, че вмененото административно нарушение е
извършено виновно. На следващо място се поддържа, че е налице нарушение
на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото в случая
самото заснемане има функцията на АУАН и срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза
започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. Акцентира
се, че вмененото нарушение на жалбоподателя е заснето и установено на
10.08.2024 г., а АУАН е съставен на 11.11.2024 г., т.е. след изтичане на
тримесечния срок. Отделно от това се поддържа, че липсва посочване на
конкретно място на извършване на вмененото нарушение, както в АУАН, така
и в процесното НП.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. Х., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна
власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и в допълнение излага, че
атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН и на чл. 34 ЗАНН; счита, че съставеният протокол за използването
на АТСС не съдържа изискуемите реквизити, с което и при използването на
конкретното техническо средство не са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условието и реда за използване на АТСС. Сочи се,
че попълнената от жалбоподателя декларация е била попълнена и подписана
при неясни спомени за часа на конкретното нарушение, но същевременно се
навежда, че неправомерно същата е отказана да бъде приета от младши
автоконтрольор Атанасов, с което действие процедурата по издаване на
наказателното постановление се счита за опорочена. Претендират се
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото
писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно
учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на
2
жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана
страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, воден при Български институт по метрология под номер В-46
била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON – M2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
21.03.2024 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1193 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 035-СГ-
ИСИС/21.03.2024 г.
На 10.08.2024 г. в 14:50 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“, с
посока на движение от бул.“Вл.Вазов“ към ул.Околовръстен път,
жалбоподателят В. В. М. управлявал личния си лек автомобил марка
"Мерцедес С550 4МАТИК" с рег. № .... Срещу № 421 на бул. "Ботевградско
шосе" горепосочената видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON М2 с фабричен номер на устройството MD1193,
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на
движение на същото, а именно 111 км./час (преди приспадане на толеранс),
при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол,
3
съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето
разположението на видео-радарната система.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. На 11.11.2024 г. жалбоподателят В. В. М., в качеството
си на собственик на посоченото МПС марка "Мерцедес С550 4МАТИК" с рег.
№ ..., подал декларация в ОПП- СДВР, в която декларирал, че на 10.08.2024 г.
около 14:50 часа автомобилът му се е управлявал от А. Д. М., с ЕГН
**********. Същевременно и в присъствието на жалбоподателя М. на място в
ОПП – СДВР, свидетелят В. възпроизвел изображенията от процесното
нарушение, заснети с видео-радарната система и установявайки, че на същите
ясно е заснет именно жалбоподателят като водач на МПС, приел попълнената
декларация от М. при отказ.
С оглед така установеното и на същата дата – 11.11.2024 г. В. – младши
автоконтрольор в ОПП – СДВР, съставил срещу жалбоподателя и в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. №
0619975/11.11.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал с възраженията,
че автомобилът не е шофиран от него и получил екземпляр от същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 24-4332-028979/27.11.2024 г., издадено от Началник Сектор
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 750 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
28.11.2024 г., който на 03.12.2024 г. депозирал жалба срещу него, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. В.; справка АИС-КАТ по отношение собствеността
на процесния лек автомобил; декларация от В. В. М., извлечение от регистъра
на БИМ относно одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол от
4
последваща проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 10.08.2024
г., фотоснимки, ежедневна форма на отчет, призовка и покана за доброволно
изпълнение, справка "Картон на водач", копие от заповед № 513з-
9360/13.09.2024 г., издадена от директора на СДВР, заповед № 8121к-
12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от Столична
община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно със схема на
организацията на движението в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“ срещу №
421, с посока на движение от бул.“Вл.Вазов“ към ул. Околовръстен път към
10.08.2024 г., включително с данни за въведеното ограничение на скоростта за
движение, сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с
видео-радарната система тип CORDON М2, справка от Агенция по геодезия,
картография и кадастър, съдържаща данни за конкретното място, отговарящо
на GPS координати N42.709135, E23.427703, ведно със схема.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по
делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност
по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото
свидетел В., от които се установява, че последният е съставил АУАН на база
приложения по преписката доказателствен материал, касаещ заснемане на
процесното нарушение, както и въз основа на собствените си възприятия
относно субекта на нарушението, след като е възпроизвел снимковия материал
от процесното нарушение в присъствието на нарушителя. Необходимо е да
бъде посочено, че по отношение на авторството на нарушението липсва и спор
в производството.
При анализа на приложените по делото извлечение от регистъра на БИМ
относно одобрен тип средство за измерване и протокол от последваща
проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., настоящият състав взе предвид
факта, че същите се отнасят именно до техническото средство, използвано при
установяване на процесното нарушение. Видно от посочените писмени
доказателства процесната видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 представлява одобрен тип средство
за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено
5
нарушението /с фабричен № MD 1193/ е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км. /час и
+/3% при измерена скорост над 100 км./час. При анализа на изложените дотук
данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се до годността на
техническото средство, използвано за установяване на процесното нарушение,
съдът счита същите за пълни, ясни и обективни, поради което намира, че
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на
приложения по делото снимков материал – извлечение от паметта на
техническото средство – снимка № 0619975. При анализа на посоченото
веществено доказателствено средство настоящият състав взе предвид факта,
че същото е съставено чрез използването на одобрен тип измервателно
средство по смисъл на Закона за измерванията, което е преминало последваща
проверка на техническата си изправност. Ето защо, съдът се позова на
обсъждания снимков материал по отношение на времето и мястото на
извършване на нарушението, вида и регистрационния номер на процесното
МПС, както и относно отчетената от радара скорост на движение от 111 км/ч.
/преди отчитане на възможната грешка от 3 %/. Изрично в НП е посочено, че
при измерена скорост от 111 км./час след приспадане на възможната грешка
при измерването за установена скорост на движение на автомобила се счита
107 км/час, което обстоятелство е изцяло в полза на нарушителя.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към
доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото
на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение,
начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети
изображения (нарушения), служителя, поставил началото и края на работния
процес на АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с
данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на
МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на
извършване на нарушението, съгласно отразеното в наказателното
постановление, е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В
протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен – тоест
6
техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил,
а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е
отчитало скоростта на приближаващите автомобили. В протокола изрично е
посочено, че при заснемане на преминаващите автомобили е отчитано
ограничение от 50 км/час, валидно за населено място.
В този смисъл са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и
снимка на разположението на последното, респективно и доводите на
въззивника в противоположния аспект не намират подкрепа в събрания по
делото доказателствен материал, поради което и съдът ги прецени като
неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на въззивника досежно
обстоятелството, че липсва посочване на конкретното място на извършване на
вмененото нарушение, доколкото ясно и недвусмислено, както в АУАН, така и
в издаденото въз основа на него НП, е посочено, че нарушението е извършено
в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ срещу № 421, с посока на движение
от бул.“Вл.Вазов“ към ул.Околовръстен път.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на
вътрешните работи, от които се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
7
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи –
видно от т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
"младши автоконтрольор" е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП. По
силата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП министърът на вътрешните работи има
правото за делегира правомощието си по издаване на наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на определени от посочения орган
длъжностни лица, което е било извършено с цитираната заповед, съгласно
която компетентен да издаде обжалвания акт /видно от т. 3.6/ е и началникът
на сектор "Административно обслужване" към ОПП при СДВР. От
представената заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на
вътрешните работи е видно, че към 27.11.2024 г. издателят на наказателното
постановление Даниела Димитрова Дескова е заемала именно тази длъжност.
Действително, в самото наказателно постановление е отразена като длъжност
на издателя единствено "началник сектор" без да е посочено кой е секторът,
но тази непрецизност при изготвяне на НП не го опорочава, тъй като от
приетите доказателства се установи безспорно наличието на материална
компетентност на неговия издател.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се
допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като във
връзка с доводите на въззивника е необходимо да бъде посочено, че
нарушителят е станал известен на контролните органи на 11.11.2024 г., когато
жалбоподателят се е явил в ОПП – СДВР, за да декларира кой е управлявал
автомобила в процесните ден и час, а не в деня на заснемането му с
техническото средство, тъй като към онзи момент не е бил известен водачът.
И двата процесуални документа – АУАН и НП съдържат всички
изискуеми от закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно,
като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна
квалификация. Отново следва да бъде посочено, че не може да бъде споделен
доводът за незаконосъобразност на НП поради това, че в същото не е
посочено ясно мястото на нарушението. Ясно и еднозначно е посочено в
8
АУАН и в НП, че нарушението е извършено в гр. София по бул. „Ботевградско
шосе“ срещу № 421, с посока на движение от бул.“Вл.Вазов“ към
ул.Околовръстен път, респективно липсва каквато и да е неяснота къде се
твърди да е извършено същото.
Обстоятелството, че не е посочено в протокола номер на първо и на
последно статично изображение не е съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в
разпоредбата скорости в км/ч., в зависимост от вида МПС и от това дали
същото се движи в населено, извън населено място или по автомагистрала.
Алинея 2 предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост
за населено място, независимо дали тя следва от мястото на управляване на
МПС или от съответен знак, санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП, в случаите, когато тази скорост е превишена с над 50 км/ч. предвижда
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50
км/ч глобата се увеличава с 50 лева.
След като анализира всички събрани по делото доказателства настоящият
съдебен състав достигна до недвусмислен извод, че на посочените в
наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е управлявал
личния си лек автомобил марка "Мерцедес С550 4МАТИК" с рег. № ... със
скорост от 107 км/ч /след приспадане на възможна грешка при измерването от
3% от засечената скорост/, при ограничение от 50 км. /ч., валидно за населено
място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушил разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка от 3% от измерената скорост е
57 км/час.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС в населено място, съзнавал е,
че се движи със скорост, надхвърляща максимално разрешената от 50 км/час и
пряко е целял именно това.
В конкретния случай се установява превишаване на скоростта с 57 км/ч,
9
което означава, че при прилагане на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
нарушителят следва да бъде санкциониран с глоба в размер на сумата от 700
лева (за самото превишаване с 50 км/ч), към която сума следва да се прибави
сумата от 50 лева, представляваща увеличение на глобата съобразно чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП за превишението на скоростта с 57 км/ч, т. е. за разликата от
7 км/ч над разрешената скорост. Следователно, в конкретния случай водачът е
следвало да бъде санкциониран за превишението на скоростта с 57 км/ч с
глоба в размер на сумата от 750,00 лева, поради което съдът намира, че
правилно е приложена санкционната разпоредба. Законосъобразно е наложено
и кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. Предвид кумулативния му характер и
нормативно фиксирания му размер от законодателя, налагането му е
задължително в посочения от разпоредбата размер и не зависи от преценката
на административнонаказващия орган. Доколкото размерът на наказанието е
абсолютно определен в закона, съдът не може да слезе под него, като измени
наказателното постановление по отношение на наказанието. Ето защо, липсва
основание за отмяна или изменение на НП в частта относно наказанието по чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Необходимо е да бъде посочено, че авторството на нарушението, а именно
– че лично жалбоподателят В. В. М., ЕГН ********** е управлявал личния си
автомобил на процесното място и време не се оспорва в производството, като
се изтъкват доводи, че декларацията в ОПП – СДВР е попълнена при неясни
спомени за часа на конкретното нарушение, поради което и същата съдът няма
да подлага на детайлно изследване, в това число и приемането й при отказ от
свидетеля – актосъставител.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид (по смисъла на чл. 93, т. 9 НК).
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
10
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Следва да се отбележи също
така, че жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост от 107 км/ч в
населено място, което в значителна степен застрашава обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С оглед на
това, правилно административнонаказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изложените съображения съдът намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушението е безспорно доказано, а наложените
административни наказания са законосъобразни, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна, съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80,00 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, както и вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
028979/27.11.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което
на жалбоподателя В. В. М., ЕГН ********** са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 750 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя В.
В. М., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12