№ 3864
гр. *, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р*ОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
202*10105510 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ АД / с предишно
наименование „*” АД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *“,
срещу И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.342 от ТЗ, чл.45 от ЗЗД за
приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните парични вземания, както следва: сумата от 4197,84 лева,
представляваща сбор от непогасени лизингови вноски по договор за обратен
лизинг №*/16.07.2019г. за периода от 20.01.2020 г. до 20.09.2020 г.; ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 16.07.2021 г. до
окончателното плащане на сумата; сумата от 1396,07 лева, представляваща
сбора на дължимата договорна лихва върху непогасените лизингови
вноски за периода от 21.01.2020 г. до 07.10.2020 г.; сумата от 222,83 лева,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на лизинговите
вноски за периода от 21.01.2020 до 07.10.2020 г.; сумата от 92,25 лева,
представляваща заплатен данък за лизинговата вещ за 2019 г. на основание
чл. 8.7.2 от ОУ; сумата от 234,30 лева, представляваща заплатен данък за
лизинговата вещ за 2020 г. на основание чл. 8.7.2 от ОУ; сумата от сумата от
600 лева, представляваща разходи за възстановяване на владението на
лизинговия актив на основание чл. 8.7.6 от ОУ, сумата от 299,31 лева,
представляваща заплатена Гражданска отговорност на лизинговата вещ за
2019 г. на осн. т. 8.7.4 от ОУ, сумата от 186,09лева, представляваща
заплатена Гражданска отговорност на лизинговата вещ за 2020 г. на осн. т.
8.7.4 от ОУ; сумата от 47,97 лева, представляваща стойността на заплатена
куриерска пратка на 03.11.2020 г.; сумата от 905,24лева, представляваща
стойността на разходите за авточасти и резервни части и ремонтни дейности;
сумата от 50 лева, представляваща дължима сума за годишен технически
преглед за 2020 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед
за изпълнение №4686/07.09.2021 г. по ч.гр.д. № 10470/2021 г. по описа на
ВРС, 50 състав.
1
В исковата си ищецът твърди, че на 16.07.2019 г. между ищеца като
лизингодател и ответника като лизингополучател е сключен договор за
обратен лизинг със задължение за придобИ.е на собствеността върху
лизинговия актив, с който е предоставен на лизинг на МПС. Твърди се, че
страните са договорили заплащане на лизинговата вещ на 18 лизингови
вноски, при общо договорена лизингова цена от 9199,07лв., от които главница
от 6500лв. и договорна лихва от 2699,07лв. в срок до 20.01.2021 г. Сочи се, че
страните договорили и заплащане от лизингополучателя на всички разноски,
сторени от лизингодателя. Твърди се, че ищецът е изпълнил изцяло
задължението си по договора като е предоставил лизинговия актив, но
ответникът не е изпълнил своите, заплащайки само две от дължимите
плащания – на 25.08.2019 г -217 лв. и на 20.12.2019 г. -1900лв. поради
неизпълнението се твърди, че на 07.10.2020 г. договорът а лизинг е развален и
с приемо-предавателен протокол лизингополучателят е върнал автомобила на
лизингополучателя. Излага се, че към датата на връщане на вещта са
падежирали 14 вноски, които не са заплатени. Сочи, че съобразно
постигнатите договорки ответникът не е заплатил и други разходи свързани с
вещта, които подробно описва - данък МПС за 2019 г. и 2020 г.; годишна
гражданска отговорност за 2019 г. и 2020 г. и други разходи, в това число
възстановяване владението на актив ; ремонтни дейности и закупуване на
авточасти, които подробно описва; годишен технически преглед; куриерска
пратка, дължими на основание т. 8.7.2, т. 8.7.6 и следващи от раздел 8. „Други
права и задължения на Лизингополучателя" от ОУ. Излага се, че поради
невъзможност за установяване връзка с ответника била наета фирма на трето
лице за установяване и издирване на актива. Тъй като ответникът не е погасил
задълженията си, се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и за ищеца е налице
правен интерес от установяване съществуване на вземането му за сумите,
предмет на заповедта. Претендира и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която исковете се поддържат и се моли за уважаването им.
Настоява се, че възраженията на ответника са неоснователни, като между
страните е налице валидно облигационно отношение, лизинговата вещ е
предадена и ответникът не е изпълнил задълженията си по него.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който се възразява за неподведомственост на спора.
Сочи се, че ответникът има качеството потребител на финансови услуги, не
пребивава на територията на страната към датата на сключване на договора, а
в Р. Франция, поради което е приложим чл. 4 от Регламент №1215/2012 г
ЕО/ЕС и българският съд не е компетентен да разгледа спора. в тази връзка се
моли за прекратяване на делото и обезсилване на заповедта за изпълнение.
Отделно, се оспорват исковете по основание и размер. Намира договора за
лизинг за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, като
2
противоречащ на закона. Сочи се, че на ответника не е предоставен
стандартен европейски формуляр, както и не са спазени изискванията за
форма, както и че съдържал необходимата информация относно правата на
потребителя. Твърди се, че ответникът е заплатил изцяло всички суми по
договора. Оспорва ищецът да е изправна страна. Твърди, че не е осигурено
безпрепятствено ползване на лизинговата вещ, поради което счита, че не се
дължат лизинговите вноски и другите разходи по договора. Оспорва
лизингодателят да е собственик на процесния автомобил, предвид на което
намира договора за нищожен, евентуално че ищецът не е изпълнил
задължението по него за необезпокоявано ползване на автомобила. Твърди, че
ответникът е развалил договора. Оспорва да има непогасени суми по
договора, поради липса на издадени фактури от страна на ищеца за тези суми.
Оспорва се размера на претендираната договорна лихва, отделно намира, че
същата от 40 % надхвърля четири пъти законната лихва и е нищожна. Счита,
че не са отчетени извършените от ответника плащания. Оспорва дължимост
на вноски с настъпил падеж след 07.10.2020 г., поради разваляне на договора,
евентуално поради тяхната недължимост въз основа на неравноправни
клаузи. Оспорва се наличието на застрахователно правоотошение по договор
за ГО и дължимостта на претенцията, да са заплащани такива, както и местен
данък за процесните години. Намира за неравноправна клаузата за заплащане
на разходите по възстановяване на лизинговия актив. Отделно сочи, че
автомобилът е предаден доброволно и не са сторени такива разходи. Оспорва
да са налице разходи за извършен годишен технически преглед, евентуално
тяхната дължимост. Оспорва претенцията за заплащане на куриерска услуга,
поради липса на доказателства за извършване на такава. Оспорва автомобилът
да е бил оборудван с твърдяните от ищеца части, евентуално че не е върнат с
тях и закупуването им от ищеца. Оспорва се дължимостта на законната лихва.
Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните суми. Моли
се за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява и чрез особен
представител оспорва исковата претенция. С писмена защита развива
подробни съображения по същество на спора и се настоява за отхвърляне на
исковете.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № 10470/2021 г. по описа на
ВРС, 50 състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за
предявяване на иска на заявителя.
Съгласно представения по делото договор за покупко-продажба от
16.07.2019 г. с нотариална заверка на подписите /л.142/, страните като
продавач- И. В. и * АД- Клон *- като купувач се съгласяват да сключат
3
договор за обратен лизинг относно процесния автомобил.
От представения по делото договор за обратен лизинг №* от
16.07.2019г., чиято автентичност не е оспорена, се установява, че между
ищеца като лизингодател и ответника като лизингополучател е сключен
договор за обратен лизинг със задължение за придобИ.е на собствеността
върху лизинговия актив, с който е предоставен на лизинг на МПС -марка
„Мерцедес – Бенц“ , Е класа, съобразно чл. 3 от договора. Представен е и
стандартен европейски формуляр.
Видно от чл. 4 и чл.9 от договора и Приложение №1 към договора,
съдържащ погасителен план, страните са договорили заплащане на
лизинговата вещ на 18 лизингови вноски, при общо договорена лизингова
цена от 9199,07лв., от които главница от 6500лв. и договорна лихва от
2699,07лв. в срок до 20.01.2021 г., при лихвен процент от 40 % и ГПР 48,21%
/чл. 6 и чл.7/.
Съгласно чл.11 от договора страните договорили и заплащане от
лизингополучателя на всички разноски, сторени от лизингодателя, като в чл.
14 е договорено, че застрахователните премии по гражданска отговорност са
за сметка на лизингополучателя, за което лизингодателя сключва полицата.
Относно разходите по лизинга се препраща към общите условия, които
съгласно чл.1.2 са неразделна част от договора, както и заявката за сключване
на договор. С подписване на договора, ответникът е декларирал, че му е
предоставена необходимата информация и че е запознат с ОУ към договора.
От представения по делото приемо-предавателен протокол от
16.07.2019 г., подписан от страните, се установява, че автомобилът, предмет
на лизинга с рег. №*, заедно със свидетелството за регистрация част втора, е
предаден на лизингополучателя, заедно с описаните в Приложение №1
допълнително оборудване.
Видно от т. 8.7.2, т. 8.7.6 и следващи от раздел 8. „Други права и
задължения на Лизингополучателя" от ОУ, подписани от ответника на всяка
страница, лизингополучателя се задължава да заплаща всички данъци такси
за автомобила, застрахователни премии, всички разходи направени за
възстановяване на държането или запазването на автомобила.
Видно от фактура №*/20.12.2019 г. „*” АД е заплатил на * ЕООД сумата
от 600лв., като в основание на фактурата е записано – възтсановяване на
владението на актив *, дог. *. С ръкописен текст е изписано „вдигната“.
Съгласно фактура №*/20.10.2020 г. „*” АД е заплатило на „*“ ООД
сумата от 50 лв. за извършен годишен технически преглед на лек автомобил
дог *.
Съгласно фактура №*/23.10.2020 г. „*” АД е заплатил сумата от
221,77лв. на * ООД за извършване на ремонтни дейности на автомобил,
продробно описани във фактурата.
Видно от фактура от 19.10.2020 г. е заплатена и сумата от 142,70лв. от
„*” АД за акумулатор на * ООД.
От представеното по делото дебитно писмо №2053/09.09.2019 г. от
4
ищеца са заплатени 2,3 и 4 та вноска за гражданска отговорност на л.а. с
номер * в полза на * * ООД в размер на 299,31лв.
От дебитно писмо 2183 от 27.05.2020 г. е видно, че на посочената в
документа дата е заплатена сумата от 98,04 лв. за л.а. с номер * в полза на * *
ООД.
С дебитно писмо 16 от 20.10.2020 г. е заплатена застрахователна премия
за автомобила от 88,05лв. в полза на * ООД.
Представено е платежно нареждане за заплатен данък към Столична
община за 225.12лв.
От представеното удостоверение от 17.08.2023 г. от сектор Пътна
полиция, ОД на МВР – *, се установявява, че процесния автомобил е
регистриран на 01.07.2019 г. като собственост на И. * В., като 16.07.2019 г. е
извършена промяна в данните за собственика и е вписан :* АД – Колн *, а
като ползвател е вписан И. В.. На 09.03.2021 г.е вписан като собственик
Виктория Тонкева.
Предвид така установеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.342 от ТЗ, чл. 86 ЗЗД. Същите са допустими
с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. № 10470/2021 г. по описа на ВРС, 50 състав.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: че е собственик на
процесния автомобил; наличието на валидно възникнала облигационна връзка
между страните в производството по сключени договор за обратен лизинг и
факта на предаване на лизинговия автомобил, както и че е предоставил
необходимата преддоговорна информация; размерът на уговорените месечни
лизингови вноски по отделни пера; факта на осъществяване на всички
предпоставки за настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за
лизинг; че е осигурил безпрепятствено и необезпокоявано ползване на
лизинговата вещ; дължимостта на застрахователните премии по договор ГО,
данък за ППС за 2019г. и 2020 г., технически преглед, такса за временно
преустановяване на ползването на актива по договора (наличие на сключен
договор с трето лице и сторени разходи за връщане на лизинговата вещ),
респективно техния размер по отделни пера; наличието на заплатена
куриерска пратка; както и състоянието, в което е предаден автомобила, в т..ч.
стойността на разходите за авточасти и резервни части и ремонтни дейности,
вложени във възстановяването му. При установяване на сочените
обстоятелства ответникът следва да докаже правоизключващи и
правопогасяващи възражения, че е заплатил дължимите суми по договора за
лизинг, както и правоизключващи и правоотлагащи възражения относно
собствената си изправност по договора в т. ч., че ответникът е развалил
договора и че е заплатил лизинговите вноски.
5
Първият спорен по делото въпрос е относно действителността на
договора за лизинг.
От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства
съдът намира, че страните са валидно обвързани от действително
облигационно правоотношение по договор за обратен лизинг с предмет
процесния автомобил.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя,
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от
оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент -
поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент -
придобИ.ето на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването - лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг
представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят,
финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка
на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в
размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията
чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни
лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от
оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на
лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е
калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива
/вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се
съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя / в този
смисъл и решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС/.
Процесният договор за лизинг има характера именно на договор за
финансов лизинг, с неговата разновидност т.нар обратен
лизинг. Лизингодателят по иска, се е задължил да придобие конкретна вещ,
срещу задължението на лизингополучателя да заплати лизинговата цена в на
отделни лизингови вноски. Съгласно съдебната практика с оглед принципа на
договорната свобода, установена в чл. 9 ЗЗД, който намира приложение на
основание чл. 288 ТЗ и към договора за лизинг, договорът за обратен лизинг
като разновидност на договора за финансов лизинг, е действителен.
Спецификата на този вид лизинг се изразява в съвпадане на лицето -
доставчик /продавач/ или производител на стоките и лизингополучателя, като
по силата на договора за обратен лизинг лизингодателят предоставя за
временно възмездно ползване на лизингополучателя стоките, които
последният е предоставил или произвел. В този случай също възникват
правоотношения по два договора - договор за финансов лизинг и договор за
покупко-продажба на стоките, като едно лице встъпва в договорно
правоотношение с друго лице - лизингодателя, веднъж в качеството на
6
продавач по договор за покупко-продажба и втори път
като лизингополучател по договора за финансов лизинг.
Видно от представените по делото доказателства на ответника е
предоставен Стандартен европейски формуляр, същият е запознат с
условията за финансиране на покупката от ищеца и се е съгласил с нея.
Ответникът е прехвърлил собствеността върху автомобила срещу насрещно
задължение за сключване на договор за обратен лизинг, което е сторено на
16.07.2019 г., което безспорно се установява от представените по делото
договор за покупко-продажба и договор за обратен лизинг, чиято
автентичност не е оспорена и същите се ползват с обвързваща
доказателствена сила за отразените в договора факти. Договорът е на ясен и
разбираем език, съдържа всички изискуеми реквизити относно форма, размер
на лизинговата вноска, падеж на задължението за главница и лихви и
условията по него. Придружен е с погасителен план, в който ясно са отразени
размера на вноските за главница и лихва, поради което възраженията на
ответника относно неговата недействителност са неоснователни.
Вторият спорен въпрос е относно собствеността върху лизинговата
вещ, като се излагат съображения, че ищецът не е собственик и не е осигурил
необезпокоявано ползване на вещта. Съдът намира така изложените
възражения за неоснователни.
Видно от представените доказателства се касае за обратен лизинг,
като първоначален собственик е именно ответникът, което се установява и от
представеното удостоверение от ОД на МВР. Същият е прехвърлил
собствеността на автомобила на ищеца срещу задължение да изплати сумата
за финансирането му и да придобие обратно собствеността. Ето защо,
неоснователно се преценява възражението, че ищецът не е доказал правото си
на собственост върху вещта.
От друга страна, изложените твърдения, че неправилно е регистриран
автомобила по седалище на клона, а не на принципала, не може да доведе до
извод за липса на собственост или до пречка автомобилът да бъде
предоставен за ползване на ответника. В случай че е налице забрана по
действащото законодателство автомобила да бъде регистриран по седалище
на клона, това би довело до административна санкция, но не би се отразило
нито върху собствеността, нито върху възможността МПС-то да бъде
управлявано. Няма данни в периода на действие на договора за лизинг лекият
автомобил да е бил спрян от движение или дерегистриран, което да е
попречило на лизингополучателя да го ползва. Още повече, видно от
удостоверението от КАТ – * първоначалната регистрация е извършена
именно от ответника, поради което и превозното средство е надлежно
регистрирано по негов адрес в гр. *.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът надлежно е установил
наличието на валидно правоотношение, по което предвид липсата на
доказателства за извършено плащане на главницата по погасителен план,
същата се преценява за дължима.
7
С исковата молба се твърди, че лизинговата вещ е предадена
доброволно на 07.10.2020 г., поради което се претендират лизинговите вноски
до този момент.
Видно от погасителния план лизинговите вноски аза периода от
20.01.2020 г. до 20.09.2020 г. възлизат на сумата от 4197,84лв. Ответникът не
е ангажирал доказателства за плащането, поради което същата се явява
дължима.
Възражението за погасяване по давност на задължението е
неоснователно, доколкото искът се счита за предявен от датата на подаване
на заявлението – в случая 16.07.2021 г., поради което изискуемият от закона
срок не е изтекъл.
Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната
лихва от датата на заявлението 16.07.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаградителна лихва
ответникът е релевирал възражение за нищожност поради противоречи със
ЗПК.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от 23.07.2014 г. годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. За страните
няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено
плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД.
С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В случая, уговореният лихвен процент и годишен процент на
разходите от 40 %, респ. 48,21%, са в съответствие с разпоредбата на чл. 19
ЗПК и не надвишават този размер (петкратния размер на законната лихва от
10%). При размер на лизинга за сума от 6500лв., със сравнително кратък срок
на ползване от 18 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 48,21 % е съизмеримо с разходите, които прави
лизингодателят, както и с риска, който носи, както и с размера на очакваната
от сделката печалба.
По изложените съображения основанието за дължимостта на
възнаградителна лихва съдът приема за доказано и възражението на
ответника за нищожност на договорената лихва е неоснователно.
Видно от представения погасителен план възнаградителната лихва
възлиза на сумата от 1420,77лв., поради което заявената претенция от 1396,07
лв. следва да бъде уважена изцяло, тъй като ответникът не е ангажирал
доказателства за плащането й. Същата се претендира до датата на твърдяното
прекратяване на договора, поради което следва да се присъди за периода от
20.01.2020 г. до 07.10.2020 г. Както се коментира по – горе неоснователно е
възражението за погасяване по давност, доколкото искът е предявен на
16.07.2021 г.
8
С оглед забава плащането на главницата по договора за лизинг за
лизинговите вноски, ответникът дължи мораторна лихва, която изчислена с
лихвен калкулатор възлиза на сумата от 304,34лв., за претендирания период,
поради което искът предявен за сумата от 222,83 лева, представляваща
мораторна лихва за забавено плащане на лизинговите вноски за периода от
21.01.2020 до 07.10.2020 г. се преценява за изцяло основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
От съвкупния анализа на ангажираните по делото писмени
доказателства съдът намира за доказани по основание и по размер
претенциите за сумата от 299,31 лева, представляваща заплатена Гражданска
отговорност на лизинговата вещ за 2019 г. на осн. т. 8.7.4 от ОУ, сумата от
186,09лева, представляваща заплатена Гражданска отговорност на
лизинговата вещ за 2020 г. на осн. т. 8.7.4 от ОУ. От представените по делото
дебитно писмо №2053/09.09.2019 г., дебитно писмо 2183 от 27.05.2020 г. и
дебитно писмо 16 от 20.10.2020 г. се установява, че за л.а. с номер * са
заплатени застрахователните вноски по сключени полици. Съобразно
постигнатите от страните уговорки застрахователните премии са за сметка на
лизингополучателя, поради което същият дължи плащане. За погасяване на
задължението доказателства не са ангажирани, поради което искът следва да
се уважи изцяло в претендираните размери.
От представената по делото фактура №*/20.10.2020 г. се установява,
че „*” АД е заплатило на „*“ ООД по сумата от 50 лева, представляваща
дължима сума за годишен технически преглед за 2020 г. на лек автомобил
дог. *, поради което съдът намира претенцията за доказана. Този разход е
дължим съобразно договорките от лизингодателя и фактът, че прегледа е
извършен по-късно след прекратяване на договора, съдът намира, че същият
като ползвател е дължал извършването му през 2020 г. Ето защо, искът следва
да бъде уважен.
Съдът намира за недоказани претенциите за сумата от 905,24лева,
представляваща стойността на разходите за авточасти и резервни части и
ремонтни дейности.
На първо място, липсва доказателства за състоянието, в което се е
намирал автомобилът след прекратяване на договора. Твърди се в исковата
молба, че автомобилът е предаден доброволно на лизингодателя след
прекратяване на договора, но липсва доказателства за състоянието му.
От друга страна, не са ангажирани доказателства, че именно
посочените в представените по делото фактури ремонтни дейности и
авточасти са извършени по отношение на процесния автомобил. Въпреки
дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът не е ангажирал
доказателства за извършени дейности по автомобила, предмет на договора за
лизинг, поради което искът се преценява за неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Независимо от дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК
ищецът не е ангажирал и доказателства за заплащане на сумата от 47,97 лева,
9
представляваща стойността на заплатена куриерска пратка на 03.11.2020 г.,
както и основанието за нейната дължимост, поради което искът следва да се
отхвърли в тази част.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства съдът
намира за недоказана и претенцията за заплащане на сумата от 600 лева,
представляваща разходи за възстановяване на владението на лизинговия
актив на основание чл. 8.7.6 от ОУ. С исковата молба се твърди от ищеца, че
автомобилът е предаден доброволно, като няма твърдения, че автомобилът не
е бил в състояние да се движи. Представената по делото фактура с трето за
спора лице и не удостоверява, че по отношение на процесния автомобил са
предприети действия, за които се изисква направа на разходи от ищеца. Не са
ангажирани доказателства, че съдействие на трето лице е било необходимо за
предаване на лизинговата вещ, още повече, ищецът твърди,че на процесната
дата 07.10.2020 г. автомобилът е предаден доброволно. По изложените
съображения искът следва да бъде отхвърлен.
За недоказани съдът преценява и исканията за присъждане на данък.
Същият е дължим по мястото на регистрация на автомобила, като от
представеното платежно нареждане не може да се установи за кой автомобил
е заплатен, за какъв период, поради което претенциите за заплащане на
сумата от 92,25 лева, представляваща заплатен данък за лизинговата вещ за
2019 г. на основание чл. 8.7.2 от ОУ; сумата от 234,30 лева, представляваща
заплатен данък за лизинговата вещ за 2020 г. на основание чл. 8.7.2 от ОУ,
следва да се отхвърли.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
които съобразно уважената част от исковете възлизат общо на 165,63 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса от 509,11лв., депозит за особен представител 569лв., и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.25 от
Наредбата за правна помощ, или съобразно уважената част от иска възлизат в
общ размер на 947,67 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че И. В. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. *, дължи на „*“ АД /с предишно
наименование „*” АД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *“,
следните парични вземания, както следва: сумата от 4197,84 лева /четири
хиляди сто деветдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ ,
представляваща сбор от непогасени лизингови вноски по договор за обратен
10
лизинг №*/16.07.2019г. за периода от 20.01.2020 г. до 20.09.2020 г.; ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 16.07.2021 г. до
окончателното плащане на сумата; сумата от 1396,07 лева /хиляда триста
деветдесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща сбора на
дължимата договорна лихва върху непогасените лизингови вноски за
периода от 21.01.2020 г. до 07.10.2020 г.; сумата от 222,83 лева /двеста
двадесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща мораторна
лихва за забавено плащане на лизинговите вноски за периода от
21.01.2020 до 07.10.2020 г.; сумата от 299,31 лева /двеста деветдесет и девет
лева и тридесет и една стотинки/, представляваща заплатена Гражданска
отговорност на лизинговата вещ за 2019 г. на осн. т. 8.7.4 от ОУ, сумата от
186,09лева /сто осемдесет и шест лева и девет стотинки/, представляваща
заплатена Гражданска отговорност на лизинговата вещ за 2020 г. на осн. т.
8.7.4 от ОУ, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща
дължима сума за годишен технически преглед за 2020 г., за които суми е
издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение №4686/07.09.2021 г.
по ч.гр.д. № 10470/2021 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.342 от ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове
за следните суми: сумата от 92,25 лева, представляваща заплатен данък за
лизинговата вещ за 2019 г. на основание чл. 8.7.2 от ОУ; сумата от 234,30
лева, представляваща заплатен данък за лизинговата вещ за 2020 г. на
основание чл. 8.7.2 от ОУ; сумата от сумата от 600 лева, представляваща
разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив на основание
чл. 8.7.6 от ОУ; сумата от 47,97 лева, представляваща стойността на
заплатена куриерска пратка на 03.11.2020 г.; сумата от 905,24лева,
представляваща стойността на разходите за авточасти и резервни части и
ремонтни дейности, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.342 от ТЗ,
45 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, да заплати
на „*“ АД /с предишно наименование „*” АД/, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. *“, сумата от 165,63 лева (сто шестдесет и пет лева и
шестдесет и три стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 947,67 лева (деветстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в исковоте производство пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
11