РЕШЕНИЕ
№ 2620
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120101265 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Х.
Ю. против Д. Г. Г., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на
ответницата, че в качеството й кредитополучател по договор за заем от 29.05.2020г. дължи
на ищеца сумата от 2094.42 лева изискуема главница, сумата от 560.10 лева договорна лихва
за периода от 10.10.2020г. до 10.12.2021г., сумата от 31.55 лева лихва за забава за периода от
11.10.2020г. до 21.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.05.2020г. ”***“ АД е сключил с ответницата договор за
паричен заем, по силата на който на Г. е даден кредит от 2500 лева. Кредитът е трябвало да
се върне на 18 месечни вноски, до 10.12.2021г. Вноските по кредита съставляват изплащане
на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем. Ответницата не е изпълнявала задълженията си по изплащане на
кредита. В последствие с договор за цесия от 08.01.2021г. вземането по кредита е било
продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответницата е пратено писмо с
уведомление за цесията, но то не е връчено, ето защо се моли уведомлението за цесия да й
се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете.
Счита договора за заем за недействителен на основание чл.22 ЗПК, защото няма уточнение
какви точно разходи се включват в ГПР и защо е налице разлика от 9% между ГПР и ГЛП,
след като се твърди, че в ГПР е включена само лихвата. Нарушена е и разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в погасителния план липсва задължителната информация по закон.
Нарушен е и чл.19, ал.4 ЗПК, понеже сумата по договора за допълнителни услуги не е
включена в ГПР и ГЛП. Излагат се твърдения от ответницата, че договорът за заем е
1
нищожен като нарушаващ добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/, тъй като уговорената
възнаградителна лихва е в пъти по-висока от законната лихва. Моли за отхвърляне на иска.
Ответницата е подала и насрещен иск да се приеме за установено, че тя не дължи на
ищеца сумата от 2032.50 лева възнаграждение за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги, предвид на това, че договорът е нищожен поради нарушение на
добрите нрави и на ЗЗД. Сумата по договора за допълнителни услуги е в размер на 100% от
сумата по отпуснатия кредит, като така се нарушава принципът за добросъвестност и
справедливост. Освен това тази сума се заплаща без ответницата да получава нищо насреща.
Всъщност е уговорено допълнително възнаграждение, водещо до увеличаване на
главницата, като така се нарушава чл.19, ал.4 ЗПК. Сумата е и недължима на основание
чл.10а, ал.1 ЗПК, защото законът не допуска да се заплащат такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Искът е по чл.124 ГПК.
Ответникът по насрещния иск е представил отговор, с който го оспорва. Няма
основание допълнителните услуги да се включват в ГПР, освен това по чл.10а, ал.1 и ал.4
ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги и длъжникът
се е съгласил да ползва такива услуги.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между *** АД и Д. Г. Г. договор за заем № ***г., по силата на който
кредиторът е предоставил на ответницата заем от 2500 лева. Срокът за издължаване на
кредита е 18 месеца, като ГЛП е 40.48%, а ГПР е 48.90%. Крайният падеж на плащане на
кредита е 10.12.2021г. Към исковата молба погрешка е приложен договор с друго лице, но
правилният договор е в кориците на заповедното дело.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на
изискванията на закона, като няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са
посочени размерите на лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не
е налице неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Ето защо съдът не споделя възраженията на ответницата за нарушение на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК. Размерът на ГПР е по-малък от 50%, с което също е спазен законът. Не е
основателно и възражението, че клаузата за договорната лихва е нищожна, понеже размерът
на лихвата е в пъти по-висок от законната лихва. В тази връзка трябва да се посочи, че
според закона възнаградителната лихва е част от ГПР, който пък е в законово определения
размер, поради което клаузата за лихвата не е нищожна. ГПР съдържа, наред с другите
разходи по кредита и договорната лихва и е достатъчно неговият размер да е под 50%, както
е в случая, за да се приеме, че не е налице нищожност на договорката. Налага се извод, че
договорът за заем не е недействителен.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени на
новия кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 16.01.2015г., сключен между *** АД и
АСВ ООД /чийто правоприемник е АСВ ЕАД/, с който е уговорена възможността за бъдещо
прехвърляне на вземания в срока на договора. Налице е Приложение № 1 от 08.01.2021г., с
което са продадени конкретно определени вземания. Сред тях е и вземането към
ответницата, като е посочено името й и процесния договор за заем, поради което следва
извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните вземания.
Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия
кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички
2
длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по
делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по
делото, че писмото с уведомлението не е било връчено на ответницата. Ето защо БРС
намира, че уведомлението следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на
ответницата в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. След като исковата молба
с приложенията към нея, включително уведомлението за цесията, са били връчени на
ответницата, цесията е произвела действие по отношение на длъжника и кредитор по заема е
настоящият ищец.
Освен главния договор за заем, *** АД и длъжницата Г. са сключили на 29.05.2020г.
договор за допълнителни услуги към заема, с който кредиторът се задължава да предостави
на заемателя пакет от допълнителни услуги, а именно посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента
по банковата сметка на *** АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на *** АД,
безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции. Според договора, клиентът дължи
цената за пакета услуги, платима на равни месечни вноски. Сумата ще се плаща на 18
вноски по 135.50 лева или общо се дължи цена на допълнителните услуги в размер на 2439
лева. Съдът изцяло споделя възраженията на ответницата за нищожността на договора за
допълнителни услуги. Така формулирана, разпоредбата на договора за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги противоречи на закона – чл.10а ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая тези допълнителни услуги са свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което уговореното възнаграждение за тях
всъщност представлява такса, забранена от закона. Основателно е и оплакването на
ответницата, че цената на допълнителните услуги се заплаща без тя да получава нищо
насреща. Тези услуги всъщност са от такъв характер, че е напълно възможно въобще да не
се използват от заемателя, но въпреки това трябва да се плащат всеки месец вноските за
цената. Така се нарушава принципа на добрите нрави по ЗЗД, което прави договора за
допълнителни услуги нищожен. Освен това цената на тези услуги, която се дължи при
всички положения, без значение ползват ли се услугите, е по съществото си скрита
допълнителна печалба за кредитора, която е сигурна и се дължи всеки месец, т.е. това
вземане не се различава от вземането за договорна лихва и се заплаща също като главницата
и лихвата, а именно на вноски. Това прави клаузата за цената на допълнителните услуги
нищожна, оттам е недействителен и целият договор, поради което вземанията за цената на
тези услуги не са възникнали и съответно ответницата не ги дължи.
Видно от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора.
Макар според назначената съдебно-икономическа експертиза да няма данни за платежния
документ, с който е предоставена сумата по договора за заем, вещото лице е установило, че
ответницата е плащала на няколко пъти вноски по кредита, което е доказателство, че тя е
получила заемната сума и се е възползвала от нея. Според експертизата, направени са
плащания в общ размер на 1128.06 лева, като тази сума е отнесена за погасяване на 405.58
лева главница, 315.98 лева лихви и 406.50 лева услуги. Така остават незаплатени 2094.42
лева главница, 560.10 лева договорна лихва, 2032.50 лева услуги и 4.70 лева лихви за забава.
Според вещото лице, в счетоводството на ищеца е начислена лихва за забава в размер на
31.55 лева по договора за заем за периода от 11.10.2020г. до подаване на заявлението по
чл.410 ГПК. Съдът намира, че доколкото цената за допълнителните услуги не се дължи,
защото клаузата е нищожна, отнесената за нейното погасяване сума от 406.50 лева следва да
се счита за плащане за лихвата за забава, договорната лихва и главницата, които се дължат.
Ето защо се налага извод, че със сумата от 406.50 лева са погасени 31.55 лихва за забава и
374.95 лева договорна лихва. Така остават непогасени 2094.42 лева за главницата и 185.15
3
лева за договорната лихва. Крайният падеж по договора е настъпил, поради което сумите са
изискуеми. Налага се извод, че искът е основателен само за тези две суми – 2094.42 лева
главница и 185.15 лева възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху главницата
до изплащането. За разликата до 560.10 лева договорна лихва искът е неоснователен и
трябва да бъде отхвърлен. Трябва да се отхвърли и искът за лихвата за забава от 31.55 лева
като погасен с плащане. Както стана ясно, цената за допълнителни услуги не се дължи,
отделно мораторната и част от договорната лихва са погасени с платените суми, неправилно
отнесени от ищеца като плащане за допълнителни услуги.
По насрещния иск за приемане за установено, че заемателят не дължи на
заемодателя сумата от 2032.50 лева възнаграждение за допълнителни услуги по договора за
допълнителни услуги, съдът приема, че на първо място той е допустим. Видно от данните по
делото, ищецът първоначално е инициирал заповедно производство, в което е претендирал
издаване на заповед за изпълнение и за цената на допълнителните услуги, ведно с лихвата за
забава върху нея. Независимо че съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед по
чл.410 ГПК в тази част, ищецът при завеждане на исковото дело по чл.422 ГПК отново е
предявил иск за тази суми, като в последствие е заявил, че не го поддържа. Сумите са
уговорени в договора за допълнителни услуги и винаги могат отново да се претендират от
кредитора, поради което съдът намира, че ответницата има интерес да предяви иск за
недължимост. По същество искът е основателен по вече изложените мотиви. Както беше
констатирано, договорът за допълнителни услуги е нищожен, защото предвижда заплащане
на цена за услуги, представляващи действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
което е изрично забранено от чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата за цената на услугите противоречи
на добрите нрави, тъй като се предвижда цената да бъде плащана независимо от това дали
услугите се ползват или не от заемателя. Уговорената с този договор сума следва да се
заплаща на вноски заедно с главницата и лихвата, което навежда на извод, че цената на
услугите всъщност представлява скрита добавка и сигурна допълнителна печалба в полза на
кредитора. Поради всичко това следва да се приеме, че клаузите на договора са
недействителни и не пораждат действие, поради което ответницата Г. не дължи сумите за
допълнителни услуги. Следва решение, с което насрещният иск се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 406.43 лева и разноски в заповедното дело от
88.02 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ответницата е освободена от заплащане на
такси и разноски, ищецът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда такса от 81.30
лева за предявения насрещен иск.
Ответницата на основание чл.78, ал.3 ГПК също има право на разноски, но реално
не е направила такива, защото е била освободена от внасянето им. Представлявана е по
делото от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
ЗА. Ето защо, предвид изхода на делото – частично отхвърлен главен иск и изцяло уважен
насрещен иск, в полза на адвоката трябва да се присъди възнаграждение от общо 435.54 лева
за двата иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. Г., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю. сумата от 2094.42 лева /две хиляди и
деветдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ главница по договор за заем №
4
***г., сумата от 185.15 лева /сто осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ договорна
лихва по договора за заем за периода от 10.10.2020г. до 10.12.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.12.2021г. до
окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № ***г. на
БРС по ч. гр. дело № ***г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 185.15 лева до
целия претендиран размер от 560.10 лева договорна лихва и за сумата от 31.55 лева лихва за
забава по договора за заем за периода от 11.10.2020 до 21.12.2021г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю., че Д.
Г. Г., ЕГН ********** от ***, че не му дължи сумата от 2032.50 лева /две хиляди и
тридесет и два лева и петдесет стотинки/ главница, представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем № ***г.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** от ***, да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Х.
Ю., сумата от 406.43 лева /четиристотин и шест лева и четиридесет и три стотинки/
разноски в исковото производство и сумата от 88.02 лева /осемдесет и осем лева и две
стотинки/ разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю., да заплати по сметка на БРС сумата от
81.30 лева /осемдесет и един лева и тридесет стотинки/ такса за разглеждане на предявения
насрещен иск.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю. да заплати на адв.М. В. М., ЕГН **********
от АК-П., с адрес *** сумата от 435.54 лева /четиристотин тридесет и пет лева и петдесет и
четири стотинки/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5