М О Т И В И:                    НОХД № 431/2010 г. на ЕРС

 

 

         Подсъдимите С.И.С. *** и Д.И.Г. с постоянен адрес *** са обвинени в това, че на **.**.**** г. в гр. Е., в съучастие като съизвършители, чрез използване пред А.Т.М. – служител на Банка „ДСК” клон гр. Е., на документ с невярно съдържание: Удостоверение за наследници *** г., издадено от кметския наместник при кметство с. К., общ. Е., получили от служителя М. без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвоят: паричната сума в размер на 1144.25 лв., собственост на Е.Д.К., живуща ***, и на Б.Д.Б., живущ ***, съставляваща придобитата по наследство от баща им Д Б. ***, обща наследствена квота в размер на 2/3 от паричните влогове на Е. Й. Д., б. ж. на с. К., общ. Е..

         Районна прокуратура гр. Е. е квалифицирано извършеното от подсъдимия С.И.С. деяние като престъпление по чл. 2**, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

         Районна прокуратура гр. Е. е квалифицирано извършеното от подсъдимата Д.И.Г. деяние като престъпление по чл. 2**, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. 

         Представителят на РП поддържа обвинението срещу подсъдимите С.И.С. и Д.И.Г.. Прокурорът предлага на съда да наложи на последните при условията на чл. 55 от НК наказание лишаване от свобода. Счита, че следва да се приложи института на чл. 66 от НК.

         Пострадалата Е.Д.К. е конституирана като частен обвинител. В писмена форма /чрез молба и възражение/ моли съда да се ръководи от доказателствата по делото и от закона. Е.Д.К. настоява за налагане на адекватна ефективна присъда на закононарушителите Д.И.Г. и С.И.С.

         Подсъдимата Д.И.Г. не се признава за виновна. Същата дава обяснения. Подсъдимата счита, че не е извършила престъпление. Моли съда да я оправдае.

         Защитникът на Д.И.Г. адв. М.В.Н. от ВТАК счита, че подзащитната му не е извършила престъплението. Намира, че не е налице субективната страна на престъпния състав. Моли съда да признае подсъдимата Д.И.Г. за невинна и да я оправдае по повдигнатото обвинение.        

         Производството по делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия С.И.С. на осн. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “В” от НПК. Същият бе защитаван в наказателния процес от адв. В. Д. Н. – ВТАК. Защитникът Н. е упълномощен от С.И.С.. Адв. В. Д. Н. счита, че деянието на подзащитния му е несъставомерно, тъй като липсва субективна страна. Излага, че инкриминирата в обвинителния акт сума не е била в режим на СИО. Моли съда да признае подсъдимия С.И.С. за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.        

         Подсъдимият С.И.С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият е подал множество писмени изложения, вкл. чрез електронна поща, именувани възражение, заявление, заявление и жалба. Моли да бъде оправдан.

         Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено и доказано от фактическа страна следното:

         Подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С. са брат и сестра, родени в с. З., община Е. на 0***г., съответно на 1***г. Г. е омъжена. Същата живее в гр. *. **** заедно със съпруга си И.Н.Г. и сина си Н. И.Г., който е болен. Подсъдимата Г. е безработна. Притежава като съсобственик недвижими имоти. Подсъдимият С.И.С. е с постоянен и настоящ адрес ***. Същият е разведен от **** г. Подсъдимият има две дъщери, които са пълнолетни. Повече от десет години С. пребивава в Република Франция на неустановени адреси, като същият посещава Република България 1-2 пъти годишно през пролетно-летния сезон. На **.**.**** г. С. е напуснал Република България през ГКПП ******** със заявена дестинация – Република Франция и оттогава до настотящия момент той не се е завръщал в Република България. Въпреки проведеното щателно издирване, адреса на подсъдимия във Република Франция става известен едва когато същият подава в ЕРС жалба от 07.06.2010 г. срещу Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 27.05.2010 г. на Районна прокуратура гр. Е..

         Майка на подсъдимите Д.И.Г. и на С.И.С. *** Й. Д.. Последната на **.**.**** г. в гр. Е. сключила граждански брак с Д Б. Д.. За двамата този брак бил втори по ред. От първите си бракове всеки един от тях имал по две деца. Децата на Д Б. Д. от първия му брак са свидетелите Е.Д.К. и Б.Д.Б.. Децата на Е. Й. Д. от първия й брак са подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С.. От съвместния им брак Д Б. Д. и Е. Й. Д. нямали деца.

         На **.**.**** г. в с. К., община Е. починала Е. Й. Д., а съпругът й Д Б. Д. починал на **.**.**** г. в гр. Е.. Към момента на откриване на наследството на Е. Й. Д., т. е. към момента на смъртата й, нейни законни наследници били съпругът й Д Б. Д. и децата й – подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С.. По време на брака им, съпрузите Е. Й. Д. и Д Б. Д. имали общи спестявания, които били внесени по сметки в Банка ДСК - клон Е., в четири спестовни книжки, а именно сер. * № ****** от **** г, сер. * № ****** от **** г., сер. * № ****** от **** г. и сер. * № ****** от **** г. Като титуляр на сметките била посочена Е. Й. Д.. Към **.**.**** г. общата сума по тези сметки възлизала на 1716.38 лв. Вземането в указания размер било съпружеска имуществена общност на съпрузите Е. Й. Д. и Д Б. Д.. С оглед посоченото по-горе наследяване и разпоредбите на Семейния кодекс и на Закона за наследството, уреждащи въпросите за наследяването, в т. ч. и квотите на наследниците, при откриване наследството на Е. Й. Д. нейният преживял съпруг Д Б. Д. придобил 4/6 идеални части, а децата на Е. Й. Д. – подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С. – по 1/6 идеална част от сумата по сметките в Банка ДСК - клон Е., възлизаща общо в размер на 1716.38 лв. Делът на Д Б. Д. възлизал на 1144.25 лв., а този на Д.И.Г. и С.И.С. – общо на 572.13 лв. След смъртта на първия, настъпила на **.**.**** г., неговите 4/6 идеални части от сумата 1716.38 лв., възлизащи на 1144.25 лв. били придобити по наследство от неговите деца Е.Д.К. и Б.Д.Б. при равни квоти - по 1/2 идеална част за всеки от тях.

         Посочените по-горе обстоятелства били известни на подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С.. Същите се познавали и общували години наред с втория съпруг на майка си Д Б. Д.. Познавали и децата на последния Е.Д.К. и Б.Д.Б.. Двамата подсъдимите знаели, че Д Б. Д. е законен наследник на майка им в качеството на неин преживял съпруг, както и че след смъртта му негови законни наследници са децата му Е.Д.К. и Б.Д.Б., които поради това следва да получат общо сумата в размер на 1144.25 лв. от сметките в Банка ДСК - клон Е. по четирите спестовни книжки.

         След смъртта на Е. Й. Д., настъпила на **.**.**** г., четирите спестовни книжки, в които било вписано името й като титуляр на сметките, останали у подсъдимите. Същите решили да изтеглят пълния размер на сумите по сметките в четирите спестовни книжки, които да вземат за себе си, разделяйки ги помежду си по равно. За изтеглянето на цялата сума подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С. не разполагали със съответните писмени пълномощни от Е.Д.К. и Б.Д.Б. да изтеглят и техния дял. Първите двама дори и не били информирали последните двама, че възнамеряват да изтеглят цялата сума. За да изтеглят цялата сума за себе си, подсъдимите се нуждаели от документ, който да ги легитимира пред съответния банков служител в Банка ДСК – клон Е. като единствени наследници на майка им Е. Й. Д., на чието име били открити сметките, по които през годините били внасяни общите на Е. Й. Д. и Д Б. Д. спестявания. За целта, след като сутринта на **.**.**** г. С.И.С. взел сестра си Д.И. ***. ****, двамата се отправили с управлявания от С. ***, за да поискат от кметския наместник М.С.Т. издаването на удостоверение, че само те двамата са наследцици на Е. Й. Д.. Същите носели и четири спестовни книжки, а именно сер. * № ****** от **** г, сер. * № ****** от **** г., сер. * № ****** от **** г. и сер.* № ****** от **** г., с посочен титуляр на сметките по тях Е. Й. Д.. Когато стигнали в с. К. и спрели пред сградата на кметството, подсъдимата Д.И.Г. останала в автомобила, а брат й - подсъдимият С.И.С. отишъл при кметския наместник М.С.Т. и попълнил собственоръчно молба-декларация за наследниците на майка си Е. Й. Д.. В същата вписал като законни наследници единствено сестра си Д.И.Г. и себе си. Въз основа на тази молба-декларация кметският наместник М.С.Т., въпреки че знаел действителното фактическо положение във връзка с архивиран на 05.11.2005 г. от него на Личен регистрационен картон на името на Е. Й. Д. и съставен на 05.**.2005 г. отново от него на Личен регистрационен картон на името на Д Б. Д., издал необходимото на С.И.С. и Д.И.Г. удостоверение, а именно: Удостоверение № **8**.**.**** г. по описа на кметство с. К., община Е., в което вписал като законни наследници на починалата Е. Й. Д. само нейните деца – подсъдимите Г. и С.. С това си съдържание, Удостоверение № **8**.**.**** г. по описа на кметство с. К., съставлявало официален документ с невярно съдържание, тъй като в него не се съдържало изчерпателно посочване на всички законни наследници, които Е. Й. Д. е оставила към датата на смъртата си, като в указания документ липсвали имената на преживелия й съпруг Д Б. Д. с отразяване на настъпилата междувременно смърт на последния, респ. липсвали имената на Е.Д.К. и на брат й Б.Д.Б. като законни наследници на Д Б. Д.. Снабдил се с това удостоверение за наследници, подсъдимият С.И.С. се върнал при сестра си – подсъдимата Д.И.Г., която го чакала в лекия автомобил, след което двамата се отправили към гр. Е.. В посоченото населено място същите отишли в сградата на Банка ДСК – клон Е., носейки със себе си четирите спестовни книжки и издаденото им удостоверение за наследници, за което знаели, че е с невярно съдържание. Подсъдимите Г. и С. заедно влезли в салона на банката, където били обслужени от св. А.Т.М., която тогава работела като специалист банкови операции и съвместявала длъжността касиер. Ясно съзнавайки естеството на документа, който представят, а именно: че удостоверение за наследници № **8**.**.**** г. на кметство с. К., община Е., издадено от кметския наместник М.С.Т., е документ с невярно съдържание, защото в него липсва отразяване имената на всички законни наследници на Е. Й. Д., в т. ч. и тези на Е.Д.К. и на Б.Д.Б., подсъдимите представили това удостоверение на св. А.Т.М., като удостоверението било подадено на М. от подсъдимия С.. На същата представили и четирите спестовни книжки, както и личните си карти. Наложило се С.И.С. да успокои сестра си Д.И.Г., защото същата видимо се притеснила, тъй като знаела, че с подаденото от брат й на св. А.Т.М. удостоверение за наследници те двамата укривали от тази банкова служителка имената на Е.Д.К. и Б.Д.Б., които били легитимирани да получат общо 1144.25 лв. от цялата сума от 1716.38 лв., които С. и Г. искали да изтеглят, и чиито имена ако били вписани в това удостоверение, подсъдимите не биха могли да получат всичките 1716.38 лв., а само 572.13 лв. от общо четирите сметки, открити на името на майка им Е. Й. Д.. Виждайки въпросното удостоверение за наследници, от което се уверила, че, освен Д.И.Г. и С.И.С., явили се пред нея с този документ, няма други лица, на които да бъдат разпределяни пари от четирите сметки на името на Е. Й. Д., за което обстоятелство М. била въведена в заблуждение от подсъдимите чрез това удостоверение с невярно съдържание, посочената банкова служителка пристъпила към изплащането на цялата сума в размер на 1716.38 лв. на Г. и С.. Св. А.Т.М. изготвила необходимите 4 броя нареждане-разписка, които предявила на подсъдимите с указание всеки един от тях да напише собственоръчно личните си данни за получаваните от всеки от тях по 1/2 от сумата по всяко нареждане-разписка, както и да положат подписите си в горния дсесен ъгъл под датата **.**.**** г. на всеки един от тези четири документа. Така били изготвени: нареждане – разписка по сметка № */*/******* за сумата от 228.03 лв., от която Г. получила 114.02 лв., а С. – 114.01 лв.; нареждане-разписка по сметка №  */*/******* за сумата 543.27 лв., от която Г. получила 271.63 лв., а С. – 271.64 лв.; Нареждане-разписка по сметка № */*/******* за сумата 821.94 лв., от която Г. получила 410.97 лв., а С. – 410.97 лв. и Нареждане – разписка по сметка № */*/******* за сумата **3.14 лв., от която Г. получила 61.57 лв., а С. - 61.57 лв. Получаването на тези суми от свидетелката А.Т.М. подсъдимите удостоверили чрез саморъчно положените си подписи в горния десен ъгъл на всяко едно от четирите нареждания-разписки, като Г. положила подписите си под № 1, а С. под № 2, като наред с това и всеки един от тях написал саморъчно личните си данни – имена, адрес, ЕГН, номер и дата на издаване на личните им карти, като изписал саморъчно и словом размера на всяка от получените суми. Така, макар да знаели, че от общата сума в размер на 1716.38 лв. били легитимирани да вземат общо за тях двамата само 572.13 лв., същите изтеглили без да имат правно основание за това и делът на Е.Д.К. и Б.Д.Б., възлизащ общо за тези две лица в размер на 1144.25 лв. Подсъдимите съзнавали, че по отношение на тях не е налице правно основание да получат и тези 1144.25 лв., както и обстоятелството, че банковата служителка М., както и всеки друг банков служител на нейно място, въобще не би им предал тези 1144.25 лв., ако имената на Е.Д.К. и Б.Д.Б. фигурираха в Удостоверението за наследници на Е. Й. Д. с № **8**.**.**** г. по описа на кметство с. К., община Е.. След като били оформени всички необходими документи и подсъдимитемите взели цялата сума от 1716.38 лв. от четирите сметки с титуляр тяхната починала майка Е. Й. Д., с което тези сметки били закрити, а самите спестовни книжки перфорирани и положен върху тях щемпел за унищожени, същите напуснали банката и отишли в съседно питейно заведение, където си разделили тези пари, като се разбрали да ги похарчат за посрещане на разходите им във връзка с провеждането на помени за майка им, както и за направата и поставянето на паметник на гроба на Е. Й. Д.. Двамата подсъдими Д.И.Г. и С.И.С. похарчили цялата сума, без да предата от нея полагаща се част на Е.Д.К. и Б.Д.Б..

         След приключване на разследваното по досъдебното производство, подсъдимите Г. и С. решили да възстановят причинените с престъплението имуществени вреди на пострадалите Е.Д.К. и Б.Д.Б.. За целта Д.И.Г. изпратила с пощенски записи до последните двама по местоживеенето им - гр. София и гр. Варна на всеки един от тях по 572.50 лв. Пострадалият Б.Д.Б. получил сумата 572.50 лв. и му били възстановени причинените с престъплението имуществени вреди. Пощенският запис, адресиран до пострадалата Е.Д.К., не бил потърсен от последната. Същият бил върнат обратно в гр. В. **** и изплатен на подсъдимата Д.И.Г. като него подател.          

         По делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.М.С.. От заключението е видно, че текста в удостоверение за наследници № **8**.**.**** г. на Е. Й. Д.  с ЕГН ********** е написан от М.С.Т. – кметски наместник на с. К., община Е.. От същото се установява, че положения подпис в удостоверение за наследници № **8**.**.**** г. на Е. Й. Д.  с ЕГН ********** е положен от М.С.Т. – кметски наместник на с. К., община Е. в.

         По делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.М.С.. От заключението е видно, че подписите, положени в горния десен ъгъл на нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******0, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******8, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/*******, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; и нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******1, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********, под № 1 и № 2 са положени съответно от Д.И.Г. с ЕГН ********** ***. **** и от С.И.С. с ЕГН ********** ***. От същото е видно, че ръкописния текст под № 1, положен на листа под нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******0, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******8, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/*******, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; и нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******1, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********, е написан от Д.И.Г. с ЕГН ********** ***. ****. В заключението е посочено, че ръкописния текст под № 2, положен на листа под нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******0, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******8, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/*******, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********; и нареждане разписка от **.**.**** г. на Банка ДСК, клон 404, Е., номер на сметка */*/******1, титуляр Е. Й. Д., номер на документ ********, е написан от С.И.С. с ЕГН ********** ***.

         Настоящата инстанция не споделя становището на адв. В. Д. Н., адв. М.В.Н. и това на подсъдимите С.И.С. и Д.И.Г., че липсва умисъл у последните двама при извършване на инкриминираното деяние.  От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимите С. и Г., са участвали в самото изпълнение на престъплението. Налице е и изискуемото субективно отношение при същите, а именно обединяващият момент на съизвършителството – конкретният общ умисъл на дейците, като всеки при осъществяване на действията си има съзнание, че участва в изпълнение на престъплението заедно с другия съизвършител и иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Двамата подсъдими с користна цел са използвали документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници № **8**.**.**** г., издадено от кметския наместник М. С. ***. В инкриминираното удостоверение фактите с правно значение не съответстват на действителността. С. и Г. са знаели, че използваният документ е с невярно съдържание. Първият на **.**.**** г. въз основа на подадена от него молба-декларация е получил удостоверение № **/**.**.**** г., издадено от кметският наместник М. С. ***, касаещо наследниците на Е. Й. Д., б. ж. на с. К., община Е., негова майка. В същото освен двамата подсъдими С. и Г., като наследник е посочен и преживелия съпруг на починалата Д Б. Д.. Освен това, подсъдимата чрез съпруга си – св. И.Н.Г. се сдобила с удостоверение № */**.**.**** г., издадено от кметският наместник М. С. ***, касаещо наследниците на Д Б. ***, преживял съпруг на майка й Е. Й. Д.. В същото като наследници на починалия били отразени децата му Б.Д.Б. и Е.Д.К.. Всички тези факти са намерили отражение в съзнанието на дейците. В следствие на това същите са знаели, че не са единствените наследници на Е. Й. Д., както и че отразеното в инкриминираното удостоверение № **8**.**.**** г., издадено от кметския наместник М. С. *** е с невярно съдържание, тъй като не е отразено в него лицето Д Б. Д. – преживял съпруг на майка им, факта на смъртта му и неговите наследници Б.Д.Б. и Е.Д.К. и въпреки това са го използвали. С инкриминирания документ са въвели в заблуждение и поддържали такова у длъжностното лице А.Т.М. – служител на Банка ДСК – клон Е., което е упражнявало фактическа власт върху имуществения предмет на престъплението относно основанието за предаването, съотв. изплащането му. В следствие на предявения документ от подсъдимите С. и Г., разпоредилото се лице е действало при съзнание, че съществува действително правно основание за имущественото разпореждане, породено от използването на инкриминираното удостоверение. Дейците са довършили престъплението. В резултат на деянието, С. и Г. са получили без правно основание чуждо движимо имущество – сумата 1144.25 лв., собственост на Б.Д.Б. и Е.Д.К., с намерение да го присвоят. Подсъдимите си поделили парите и похарчили.  В този ред на мисли и с оглед установената по делото фактическа обстановка, правилно е прието, че С. и Г. са извършили инкриминираното деяние.

         Настоящата инстанция не споделя становището на защита, че сметките в лева по четирите спестовни влога с титуляр Е. Й. Д. не са били в режим на СИО, тъй като съпругът на посоченото лице Д Б. Д. нямал принос за тях, а сумите по сметките били внесени от подсъдимия С.И.С.. Доказателства в подкрепа на това становище в хода на делото не се събраха. От показанията на разпитаните свидетели С. Б., И.К., П.К. и М.Б. не се установи, сметките в лева по четирите спестовни книжки с титуляр Е. Й. Д. представляват нейни лични средства, индивидуална собственост.

         Настоящата инстанция не кредитира обясненията на Д.Г. в частта, в която твърди, че не е знаела, че влога на майка й подлежи на делба. Изнесеното в тази насока от нея представлява защитна версия, чрез която реализира правото си на защита за оневиняването си. Г. и брат й С. действително са знаели, че влоговете са вземания, а те не могат да бъдат предмет на дело за делба. Такова е било и становището им по гр. д. № 145/2006 г. на ЕРС. Но въпреки това, те са знаели, че не са единствените наследници на Е. Й. Д., че освен тях след смъртта на преживелия съпруг на майка им Е. Й. Д. - Д Б. Д., децата на последния Б.Д.Б. и Е.Д.К. имат наследствени права при съответните квоти върху сметките в лева в четирите спестовни книжки с титуляр Е. Й. Д..

         Съдът приема за установено, че подсъдимите С.И.С. и Д.И.Г. са осъществили от обективна страна престъпния състав на чл. 2**, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. На **.**.**** г. в гр. Е., същите, в съучастие като съизвършители, чрез използване пред А.Т.М. – служител в Банка „ДСК” клон гр. Е., на документ с невярно съдържание: Удостоверение за наследници № **/**.**.**** г., издадено от кметския наместник при кметство с. К., общ. Е., получили от служителя М. без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвоят: паричната сума в размер на 1144.25 лв., собственост на Е.Д.К., живуща ***, и на Б.Д.Б., живущ ***, съставляваща придобитата по наследство от баща им Д Б. ***, обща наследствена квота в размер на 2/3 от паричните влогове на Е. Й. Д., б. ж. на с. К., общ. Е.. Подсъдимите С. и Г. с користна цел са използвали документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници № **/**.**.**** г., издадено от кметския наместник М. С. ***. В инкриминираното удостоверение фактите с правно значение не съответстват на действителността. С. и Г. са знаели, че използваният от тях документ е с невярно съдържание. Със същия са въвели в заблуждение и поддържали такова у длъжностното лице А.Т.М. – служител на Банка ДСК – клон Е., което е упражнявало фактическа власт върху имуществения предмет на престъплението относно основанието за предаването, съотв. изплащането му. В следствие на предявения документ от подсъдимите С. и Г., разпоредилото се лице е действало при съзнание, че съществува действително правно основание за имущественото разпореждане, породено от използването на инкриминираното удостоверение. Дейците са довършили престъплението. В резултат на деянието, С. и Г. са получили без правно основание чуждо движимо имущество – сумата 1144.25 лв., собственост на Б.Д.Б. и Е.Д.К., с намерение да го присвоят. Подсъдимите си поделили парите и ги похарчили. Престъплението е извършено Г. и С. в съучастие като съизвършители. Налице е съгласие между двамата подсъдими относно времето, мястото, начинът на извършване на деянието, както и по отношение на обекта и предмета на престъпното посегателство.

         Престъплението е извършено от подсъдимите С.И.С. и Д.И.Г. при пряк умисъл на вината. Същите са разбирали свойството и значението на извършеното, съзнавали са общественоопасния му характер и последици и са целели тяхното настъпване.

         Обществената опасност на деянието е висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правото на собственост върху движими вещи, както и обществените отношения, свързани със създаването и ползването на документи.

         Обществената опасност на подсъдимата Д.И.Г. следва да се преценява с оглед на чистото й съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същата е безработна. Д.И.Г. е омъжена. Същата полага грижи за пълнолетния си син Н. И.Н., който е болен от шизофрения. Подсъдимата дава обяснения. Обществената опасност на осъщественото престъпление е висока. Същото е извършено в съучастие. Стойността на движимото имущество, предмет на престъплението, не е ниска. На пострадалия Б.Д.Б. са възстановени причинените с престъплението имуществени вреди. Същият на 31.05.2010 г. е получил пощенски запис за 572.50 лв. Имуществените вреди, причинени с престъплението на пострадалата Е.Д.К. не са възстановени. Пощенският запис за сумата 572.50 лв., адресиран до последната, не бил потърсен от нея. Същият бил върнат обратно в гр. В. **** и изплатен на подсъдимата Д.И.Г. като него подател.         

         Обществената опасност на подсъдимия С.И.С. следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало. Същият е осъден с Присъда № 342/22.10.1981 г. по НОХД № 172/1981 г. на РС Габрово на осн. чл. 233, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК на глоба в размер на 200 лв. Присъдата е влязла в сила на 05.11.1981 г. В бюлетина за съдимост е отбелязано, че С. е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият е осъден с Присъда № 415/14.11.1988 г. по НОХД № 138/1988 г. на РС Габрово на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 58, б. “а” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Същата е влязла в сила на 29.11.1988 г. В бюлетина за съдимост е отбелязано, че С. е реабилитиран на осн. чл. 88 А от НК. Подсъдимият е с не добра обществена характеристика. С. е разведен. Има две пълнолетни дъщери. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не дава обяснения. Обществената опасност на извършеното престъпление е висока. Същото е осъществено в съучастие. Стойността на движимото имущество, предмет на престъплението, не е ниска. На пострадалия Б.Д.Б. са възстановени причинените с престъплението имуществени вреди. Същият на 31.05.2010 г. е получил пощенски запис за 572.50 лв. Имуществените вреди, причинени с престъплението на пострадалата Е.Д.К. не са възстановени. Пощенският запис за сумата 572.50 лв., адресиран до последната, не бил потърсен от нея. Същият бил върнат обратно в гр. В. **** и изплатен на подсъдимата Д.И.Г. като него подател.         

         Съдът, като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца Д.И.Г., смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и на осн. чл. 2**, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК й наложи наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Д.И.Г. е с чисто съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същата дава обяснения. Подсъдимата е безработна. Същата е омъжена. Г. полага грижи за пълнолетния си син Н. И.Н., който е болен от шизофрения. На пострадалия Б.Д.Б. са възстановени причинените с престъплението имуществени вреди. Същият на 31.05.2010 г. е получил пощенски запис за 572.50 лв. Имуществените вреди, причинени с престъплението на пострадалата Е.Д.К. не са възстановени. Пощенският запис за сумата 572.50 лв., адресиран до последната, не бил потърсен от нея. Същият бил върнат обратно в гр. В. **** и изплатен на подсъдимата Д.И.Г. като него подател. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете, че обществената опасност на извършеното престъпление, предмет на настоящото дело, е висока. Същото е извършено в съучастие. Стойността на движимото имущество, предмет на престъплението, не е ниска. Настоящата инстанция приложи чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 2**, ал. 1 от НК преди изменението й с ДВ, бр. 26 от 2010 г. е по-благоприятна за дееца. Съдът намира, че с така определеното наказание на подсъдимата Д.И.Г. ще се реализират целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 от НК.

         Съдът намира, че на този етап Д.И.Г. не следва да изтърпи наложеното й наказание лишаване от свобода ефективно. Подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и е с положителна характеристика. Настоящата инстанция намира, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително същата да го изтърпи. На осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимата Д.И.Г. следва да се ОТЛОЖИ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.    

         Съдът, като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца С.И.С., смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и на осн. чл. 2**, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложи наказание СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. С.И.С. е с чисто съдебно минало. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не дава обяснения. На пострадалия Б.Д.Б. са възстановени причинените с престъплението имуществени вреди. Същият на 31.05.2010 г. е получил пощенски запис за 572.50 лв. Имуществените вреди, причинени с престъплението на пострадалата Е.Д.К. не са възстановени. Пощенският запис за сумата 572.50 лв., адресиран до последната, не бил потърсен от нея. Същият бил върнат обратно в гр. В. **** и изплатен на подсъдимата Д.И.Г. като него подател. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият е с не добра обществена характеристика. Настоящата инстанция отчете, че обществената опасност на извършеното престъпление, предмет на делото, е висока. Същото е осъществено в съучастие. Стойността на движимото имущество, предмет на престъплението, не е ниска. Настоящата инстанция приложи чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 2**, ал. 1 от НК преди изменението й с ДВ, бр. 26 от 2010 г. е по-благоприятна за дееца. Съдът намира, че с така определеното наказание на подсъдимия С.И.С. ще се реализират целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 от НК.

         Съдът намира, че на този етап С.И.С. не следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и е с не добра обществена характеристика. Настоящата инстанция намира, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително същият да го изтърпи. На осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия С.И.С. следва да се ОТЛОЖИ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

         Съдът намира, че при подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С. не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Чл. 55 от НК следва да се приложи единствено при наличието на законните предпоставки.  

          Причини за извършване на престъплението – ниска обща и правна култура.

         При този изход на делото подсъдимите Д.И.Г. и С.И.С. следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски по същото в размер на **6.30 лв. всеки един от тях по сметка на ЕРС.

         В този смисъл съдът постанови Присъдата си.

        

 

                       

                                                                 Районен съдия: