Определение по дело №472/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Кюстендил, 24 септември 2019 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия

Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.гр.д. №472 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба от Д. Л.Д., като управител на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК: *********, чрез адв. В. К. Ц.от САК, адрес за призоваване: гр. ***, против разпореждане, постановено по гр.д. №343/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено производството по делото, върната е исковата молба с приложенията и е обезсилен заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №2043/2018г. по описа на ДРС.

Въззивникът намира атакувания акт за неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че с Решение 19 от протокол за проведено на 24.03.2016г. заседание общото събрание на етажната собственост било възложило на „***“ ЕООД да продължи управлението  и поддръжката, като намира, че с това  събранието е потвърдило, че дружеството е извършило дейностите по управление и поддръжка на комплекса и занапред да продължи да управлява ЕС до избиране на ново дружество. С Решение 20 по т.4 от същия протокол събранието било приело и потвърдило направените отчети, както и размеръа на задълженията на собствениците на имоти, така както били представени от „***“ ЕООД на заседанието. Със същото решение общото събрание било упълномощило „***“ ЕООД в качеството на управител да събира просрочените задължения от името на етажната собственост, както и да представлява етажната собственост пред съда. Не е съгласен с извода на съда, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска пред ДРС, тъй като не го счита за надлежно упълномощен управител на ЕС. Въззивникът намира, че доколкото общото събрание от 24.03.2016 е първо, преди него не са правени общи събрания, то не би могло да бъде подписан договор с дружеството за събиране на просрочени задължения към етажната собственост преди датата на общото събрание. Добавя, че дружеството  към момента на провеждане на събранието било овластено единодушно от собствениците да събере текущи задължения, без да се сключва договор за това. В този случай не била приложима нормата на чл.38, ал.2 от ЗУЕС, а не била изпълнена императивна разпоредба – чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС. На тази база се иска отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от въззивната жалба са получили ответниците пред първоинстанционния съд. Същите не са представили отговор по жалбата в законоустановения срок.

  

           Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

 

          Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт след заплащане на държавната такса, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

 „***" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Д. Л. Д., чрез адвокат В. Ц., служебен адрес за призоваване: гр.***, на 20.08.2018г. е подало заявление по чл.410 от ГПК срещу Т.В.А., ЕГН **********, и А.М.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***. Ответниците са възразили в законоустановения 14-дневен срок, поради което дружеството на 18.02.2019г. е предявило пред Районен съд – Дупница иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.2 и чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС. Към исковата молба прилага договор за поддръжка и обслужване на недвижим имот от 24.02.2009г., между А.А. /собственик на имот в комплекс „Водолей“/ и ищцовото дружество; нотариален акт от 16.11.2006г., видно от който Т.А. и А.А. купуват апартамент, находящ се в същия комплекс; протокол от общо събрание от 24.03.2016г. на собствениците на етажната собственост.

    ДРС с разпореждане от 19.02.2019г.  по гр.д. №343/2019г. е оставил иска без движение, указвайки на ищеца да уточни дали вземането се основава на договор по чл.2 от ЗУЕС или следва от решението на ОС. Посочено е, че по силата на чл.23, ал.1, т.5 от ЗУЕС не ОС, а управителният съвет представлява  етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и други правни субекти, а съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС УС представвлява пред съда собствениците в ЕС. Посочено е и за процесуалната възможност, изводима от чл.32 от ГПК УС да извърши упълномощаване на юридическо лице. Ищцовото дружество е представило отговор на разпореждането в което сочи, че договор е сключен през 2009г. с длъжниците, но от 2012г. до 2016г. длъжниците не плащали задълженията си. Настоява се, че задълженията на собствениците произтичат и от нормата на чл.6, ал.1, .т10 от ЗУЕС. Намират още, че съгласно приложеното Решение 19 от протокола от общо събрание от 24.03.2016г. на собствениците на етажната собственост, ОС било възложило управлението и поддръжката на комплекса до избиране на следващо такова дружество. Добавя, че решение 20 от протокола практически овластявало ищцовото дружество да представлява ЕС пред съда за събиране на вземания. В писмените отговори на ответниците са сочат аргументи за недопустимост на исковата молба, поради липса на активна процесуална легитимация на дружеството, алтернативно за неоснователност на претенцията му. С Разпореждане от 14.05.2019г. по гр.д. №343/2019г.  по описа на ДРС отново са дадени указания на ищцовото дружество. Ищецът е запитан дали предявява установителен или осъдителен иск; вземането му от договор с нотариална заверка на подписите ли го претендира или по реда  на чл.6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС. В отговора на дружеството отново се акцентира на протокола от ОС на ЕС от 24.03.2016 г. и следва уточнение, че се претендира вземане на база новелата на чл.6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС. С разпореждане 842 от 10.06.2019г. по гр.д. №343/2019г.  по описа на ДРС делото е прекратено, исковата молба е върната и е обезсилена заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №2043/2018г. по описа на ДРС. Мотивът на съда е липса на активна процесуална легитимация у ищцовото дружество да води иска.

 

От правна страна съдът намира следното:

 

 Изводите на първоинстанционния съд са правилни, актът е обоснован и води до законосъобразен резултат - прекратяване и обезсилване на заповедта за изпълнение по частното гражданско дело, съгласно разрешението, дадено в ТР 4/2014г. по ТД 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.  Настоящият съдебен състав е съгласен с изложените мотиви, като ще маркира само основните положения в него.

 Доколкото ищцовото дружество разясни, че претендира вземането си на база текста на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, то пред съда не беше представен нито договор, с който общото събрание, при условията на чл.19, ал.8 от ЗУЕС, да упълномощи юридическо лице да изпълнява правомощията на управителния съвет. Такава процедура не е извършвана, същата не се установява и от многократно цитирания протокол от общо събрание от 24.03.2016г.  За неизпълнението на взетите от общото събрание решения материално компетентен да сезира съдът е управителният съвет, е прогласено в разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗУЕС. Действително, гражданският процесуален кодекс, предвижда възможност в принципен план управителният съвет да упълномощи юридическо лице да извърши това вместо него, за което е предвидена нормата на чл.32 от ГПК. Това също не е сторено. Между страните не се спори да е извършено общо събрание от 24.03.2016г., в което на ищцовото дружество  е учредена правомощието да извършва поддръжка и управление на комплекса, но това не съдържа имплицитно правомощието да сезира съда по отношение на несъбрани вземания /каквото прави ищцовото дружество/, тъй като в ЗУЕС има специално норми, уреждащи как може да бъде учредено такова представителство. „***“ ЕООД недопустимо е предявило иск, какъвто би могъл да предяви легитимно управителния съвет на комплекса, поради което искът е недопустим и производството правилно е било прекратено. Спазено е разрешението, дадено в ТР 4/2014г. по ТД 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и първоинстанционния съд е обезсилил заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №2043/2018г. по описа на ДРС, във връзка с подадено на 20.08.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявлението по чл. 410 от ГПК, впрочем е било в правомощието на управителния съвет/управителят, видно от текста на чл.38, ал.2 от ЗУЕС. Действително, съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите възникнали във връзка с управлението и поддръжката на общите част в сградата, но не ищцовото дружество има активната легитимация да предяви иск пред съда.

На база изложеното, съдът ще потвърди атакуваното разпореждане на Районен съд – Дупница, като правилно и законосъобразно.     

 

По обжалваемостта:

 

С оглед размера на претенцията – 3807,48 лв. и предвид характера на делото - гражданско, то настоящият случай попада в хипотезата на чл.274, ал.4, вр. с чл.280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК и не подлежи на обжалване.

   

Водим от горното, настоящият състав на Кюстендилския окръжен съд,

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №842 от 10.06.2019г.,  постановено по гр.д. №343/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено производството по делото, върната е исковата молба и приложенията и е обезсилена заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №2043/2018г. по описа на ДРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                   

                                                                                             2.