РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300503327 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба с вх.№19042/29.12.2021г депозирана от И.
Л. Ц. с ЕГН-********** от ***, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство
против отказа на ЧСИ К.Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
изпълнително дело №20088240400189 по описа на последния с район на действие ПОС,
обективиран в Разпореждане с изх.№92732/10.11.2021г.. Жалбоподателят излага оплаквания
за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата
отмяна, ведно с всички произтичащи законни последици.
Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство А.Б.М. с ЕГН-
********** оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение.
Ответникът по жалбата ТД НАП Пловдив не взема становище по жалбата.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ К.Павлов, в
които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно
нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в
изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител - Разпореждане с
изх.№92732/10.11.2021г, с което ЧСИ Павлов е отказал да прекрати изпълнителното дело
1
на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по искане длъжника И. Л. Ц. т.е налице е
акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в
срок, то същата се явява процесуално допустима.
По отношение на нейната основателност:
Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на
13.06.2008г. по молба на взискателя А.Б.М. с ЕГН-**********, въз основа на изпълнителен
лист издаден на 27.05.2008г. от ПРС в нейна полза срещу длъжника И.Л. Ц. с ЕГН-
**********.
По повод постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е постановен отказ от съдебния изпълнител
П., с мотиви че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал
предприемането на изпълнителни действия.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Постановлението на съдебния изпълнител
само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то
има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата
на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с
пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.
Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В конкретният случай видно от данните по делото, с образуване на изпълнителното
производство с молба от 13.06.2008г., взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
предприеме всички необходими в ГПК способи за събиране на вземането му.
Жалбоподателят твърди, че в периода март 2012г. до април 2017г. не са извършвани
никакви изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, нито взискателят е
поискал извършването на такива, което обосновава извода за незаинтересованост и
пасивност от страна на последния.
2
Видно от данните по делото с разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на движими
вещи собственост на длъжника, като на последния е указано в срок до 30.03.2012г. да
предостави вещите на адрес: ***/л.86 и л.97 от изп.дело/
С молба с вх.№61449/23.11.2015г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника./л.88 от изпълнителното дело/. От съдебния изпълнител
са предприети действия във връзка с постъпилото искане от взискателя, но запор не е
наложен, доколкото съгласно извършена справка в регистрите на НОИ, длъжникът не
работи по трудов договор и не е пенсионер.
На 30.03.2016г. е постъпила писмена молба от взискателя с искане да бъде извършена
справка за имущественото състояние на длъжника, с оглед предприемането на действия по
принудително изпълнение.
С Разпореждане от 20.04.2017г. съдебният изпълнител е насрочил на 01.06.2017г.
опис на собствените на длъжника движими вещи, находящи се на адреса му в ***.
Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е
свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел
изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил
интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай от данните по делото се
установява, че в периода от м.април 2012 до октомври 2015г, нито взискателят е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането му, нито
съдебния изпълнител е предприел такива. Ето защо следва да се приеме, че в рамките на
двугодишния срок е налице пасивно поведение от страна на взискателя, което се
квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.
Гореизложеното налага извода, че доколкото считано от м.април 2012 до октомври
2015г, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, то изпълнителното производство се е прекратило „екс леге”. В този смисъл
отказа на ЧСИ Константин Павлов да прекрати производството по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, обективиран в Разпореждане с изх.№92732/10.11.2021г, се
явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид основателността на жалбата, на жалбоподателят се дължат единствено
направените в настоящото производство разноски, изразяващи се в заплащането на
държавна такса в размер на 25лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх.№92732/10.11.2021г по изпълнително дело
№20088240400189 по описа на ЧСИ К.Павлов с рег.№824 с район на действие ПОС, с което
се отказва да се прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
3
ОСЪЖДА А.Б.М. с ЕГН-**********, с адрес: *** да заплати на И. Л. Ц. с ЕГН-
********** от *** направени в производството разноски в размер на 25.00лв /двадесет и
пет лева/
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4