Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V–ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена
Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5610 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.150, вр.чл.262 от КТ, вр.чл.24, ал.3 от Наредбата за трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
Ищецът С.П.Д.
твърди, че е работил в ответното дружество на длъжността „капитан кораб“ с
място на работа – моторен кораб „Спартак“, от 06.11.2017 г. до 01.06.2020 г.,
на пълно работно време от 8 часа, при сумирано изчисляване на същото.
Последният му работен ден на кораба бил м.02.2020 г., а месеците април и май
бил в неплатен отпуск. Въпреки, че съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
на кораба и корабопритежателя, при сумирано
изчисляване на работното време платеният годишен отпуск се ползва след ползване
на компенсационните почивки в съответствие с установеното в чл.88б от Кодекса
за търговското корабоплаване, ищецът твърди, че е използвал текущо платен
годишен отпуск за всяка една година в „Интершип“
ЕООД, без да е използвал всички полагащи му се компенсационни почивки. В
рамките на установените периоди от време същият имал неползвани компенсационни
почивки, които претендира да му бъдат заплатени в увеличен размер като
извънреден труд, на основание чл.24, ал.3 от Наредбата.
След направеното
изменение на исковете в последното съдебно заседание, моли да бъде постановено решение, с което на
основание чл.24, ал.3 от Наредбата, ответното дружество бъде осъдено да му
заплати общо сумата 5 541.84 лв., представляваща брутно възнаграждение в
увеличен размер за положен извънреден труд през периода 06.11.2017 г. -
01.06.2020 г., от която: за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. сумата
2422.88 лв. за 152 часа извънреден труд, за отчетен период 06.11.2018 г. –
05.11.2019 г. сумата 1721.52 лв. за 108
часа извънреден труд и за периода 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. сумата 1397.44
лв. за 88 часа извънреден труд. Претендира и деловодни разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че не е налице извънреден труд, положен на
кораба през дните на отложените междуседмични почивки
в рамките на нормалната продължителност на работното време. На ищеца били
заплащани работна заплата, празничен труд, нощен труд, компенсационен отпуск,
платен годишен отпуск и др. Заявява, че всички часове, отработени след 8-я час,
се компенсират с почивка на брега след репатриране, която ако не се предостави,
се заплаща по ред и размери, определени в чл.24, ал.4 от Наредбата. Претендира
отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по
делото, че за периода 06.11.2017 г. – 01.06.2020 г. С.Д. е работил в ответното
дружество на длъжността „Капитан кораб“ на пълно работно време, при сумираното
му отчитане, с основно трудово възнаграждение 1400 лв., плюс процент прослужено
време, с основен платен годишен отпуск 20 дни и място на работа – моторен кораб
„Спартак“. В трудовия договор на ищеца, както и в чл.78 от Правилника за
вътрешния трудов ред в Интершип“ ЕООД, е предвидено още
работата на борда на кораба да се извършва на двусменен график, на 12 часови
смени, като работният цикъл е приблизително 40 календарни дни.
Съгласно чл.88б от Кодекса на търговското корабоплаване, трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа
и на обслужващия персонал на кораб,
плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този
кодекс и с наредба на Министерския съвет – Наредбата за трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба
и корабопритежателя. В съответствие с предвиденото в чл.88б, ал.8 от КТК и чл.16, т.2 от
Наредбата, ответникът е въвел сумирано отчитане на работното време за срок от
12 месеца. Съобразно датата на постъпване на работа на ищеца в „Интершип“ ЕООД, отчетните периоди, релевантни за спора са:
06.11.2017 г. – 05.11.2018 г.; 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г. и 06.11.2019 г. –
01.06.2020 г.
Ищецът основава
претенциите си по настоящото дело с нормата на чл.24, ал.3 от Наредбата,
издадена въз основа на чл.88б, ал.8 от КТК. Според цитираните текстове, надхвърлящият нормалната продължителност на работното време
труд от 8 часа дневно, положен на борда
на кораб от член на
екипажа, не се смята за
извънреден и се компенсира с равен брой часове почивка
на брега след репатриране /по смисъла на §1, т.3 от ДР на Наредбата/. Ако компенсирането
не може да
се извърши в рамките /до приключване/ на отчетния период на сумирано изчисляване на работното време,
този труд се заплаща като извънреден, на база
основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Въз основа на
приложените по делото фишове за заплати на ищеца, таблици за отчитане
явяването/неявяването на работа на моторен тласкач „Спартак“, таблици с време
за почивка за целия исков период, молби и заповеди за ползвания от С.Д. платен
и неплатен отпуск, съобразявайки нормативната база и Правилника за вътрешния
трудов ред в „Интершип“ ЕООД, по делото са изготвени
и приети заключенията на основна и три допълнителни съдебно-счетоводни
експертизи, като последната обобщава всички направени дотогава изводи. В това заключение
са направени изчисления в четири варианта за всеки отчетен период, като в
първия вариант е преобразуван нощният труд, отразени са полагаемите почивки по
чл.23д, ал.2 от Наредбата и компенсирането е извършено след репатрирането. Във
втория вариант нощният труд също е преобразуван, съобразени са полагаемите
почивки по чл.23д, ал.2 от Наредбата, но компенсирането е извършено в рамките
на отчетния период. В трети и четвърти варианти са взети предвид само
полагаемите почивки по чл.23д, ал.2 от Наредбата /без преобразуване на нощния
труд/, като разликата в резултата е съобразно това дали компенсирането е
извършено в рамките на отчетния период или след репатрирането.
От съвкупния
анализ на ангажирания доказателствен материал по
делото, съобразявайки приложимите нормативни актове, съдът приема за релевантен
в случая изготвеният втори вариант на последното експертно заключение. Това е
така по следните съображения: Текстът на чл.16а от Наредбата предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното
отчитане на работното време за съответното работно място. Обстоятелството, че нощният труд
е заплатен от работодателя, не води до извод, че той не следва да бъде
преобразуван в дневен при изчисляването на общите часове труд, след като Наредбата
повелява точно това. Същото се отнася и до приложението на чл.23д, ал.2 от
същия подзаконов нормативен акт.
Съгласно
цитираните по-горе текстове на чл.88б, ал.8 от КТК и чл.24, ал.3 от Наредбата,
компенсирането на положения труд на борда на кораба извън нормалната
продължителност се извършва с равен брой часове почивка на брега след
репатрирането, но в рамките на отчетния период. Ако това е невъзможно, т.е. ако
отчетният период завършва с полагане на труд на кораба и са останали
неизползвани компенсационни почивки за същия този период, те се считат и
заплащат именно като извънреден труд. С приемането на чл.78, ал.7 от Правилника
за вътрешния трудов ред в ответното предприятие всъщност се постига заобикаляне
на горните законови разпоредби, като „Интершип“ ЕООД
вместо да заплаща извънреден труд след всеки отчетен период за неизползваните
компенсационни почивки на екипажа на кораба, предоставя същите в следващия
отчетен период.
Съгласно чл.28,
ал.2 от Наредбата, заплащането на извънредния труд за всеки член на екипажа се
извършва при условията и по реда на Кодекса на труда. Съгласно Приложение № 5б
от обобщеното заключение, за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г.
ищецът е положил извънреден труд в размер на 152 часа, който не е компенсиран и
при ставка на час от 15.94 лв. му се дължи възнаграждение в брутен размер от
2422.88 лв. За следващия отчетен период 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г. С.Д. е
положил извънреден труд от 108 часа, за който му се дължи брутно възнаграждение
от 1721.52 лв. За третия, последен период 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г.
некомпенсираният труд на ищеца в рамките на отчетния период е в размер на 88
часа, поради което ответникът му дължи брутно възнаграждение в размер на 1397.44
лв.
По изложените
съображения съдът намира, че претенцията на ищеца, след направеното изменение в
размера й, като основателна и доказана следва да се уважи изцяло за общата
брутна сума от 5 541.84 лв. Искът следва да се присъди в брутен размер,
независимо, че са направени изчисления и в нетен размер, тъй като първоначално
с исковата молба е претендиран като брутно
възнаграждение.
Едва в
депозираните писмени бележки след последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника прави възражение, че представените от ищеца таблици
за отчитане явяването/неявяването на работа не са в законово регламентираната
форма, съгласно приложение № 2 от Наредбата. От това обстоятелство ответникът заключава,
че не може да се направи едностранен извод за действително положения от С.Д.
труд на борда на кораба.
Действително
представените с исковата молба таблици за отчитане работата и почивките на
моторен тласкач „Спартак“ не съответстват на утвърдения в Наредбата образец на
ежемесечната отчетна форма. Възражението на ответника в този смисъл, освен
направено извън всякакви процесуални срокове, е и неоснователно, тъй като самият
той в т.3.2 на отговора си се позовава на представените от ищеца таблици,
представя за яснота справки с отразени изчисления на отработени часове
компенсационна почивка и допълнителен платен отпуск, съставени именно на база на тези таблици. Т.е. налице е признание
от страна на работодателя, че представените от ищеца писмени доказателства,
макар и в непредвидената от закона форма, отразяват вярно и доказват
обстоятелствата, вписани в тях.
Съобразно изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
и направените от него разноски за процесуално представителство в размер на 800 лв.
До приключване на устните състезания по делото ответникът не е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, а
такова фигурира едва в писмената защита, поради което същото не следва да бъде
съобразявано.
В тежест на
ответника, на основание чл.78, ал. 6, вр. чл. 83,
ал.1, т.1 ГПК, следва да се възложи и държавната такса по дело в размер на 221,67
лв., както и направените разноски от бюджета на съда за назначаване на вещо
лице в общ размер 650 лв.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Интершип“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.„Тутракан“ 100, представлявано
от управителя М.С.С., да заплати на С.П.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл.24, ал.3 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните
с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя,
сумата 5541.84 лв., представляваща брутно
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 06.11.2017 г. -
01.06.2020 г., от която: за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. сумата
2422.88 лв. за 152 часа извънреден труд, за отчетен период 06.11.2018 г. –
05.11.2019 г. сумата 1721.52 лв. за 108
часа извънреден труд и за периода 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. сумата 1397.44
лв. за 88 часа извънреден труд, както 800
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Интершип“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.„Тутракан“ 100, представлявано
от управителя М.С.С., да заплати по сметка на Районен
съд – Русе 221,67 лв. държавна такса
и 650 лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: