Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София 24.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я АНЕТА
ИЛЧЕВА
при секретар Алина Т., като разгледа докладваното от председателя гр.д.
№ 4013/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
По заявление от 20.11.2015 год. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано заповедно
производство от „Т.С.“ ЕАД против Н.М.Д. и Ц.Т.М. за сумите 178,69 лева главница
и лихва в размер на 11,61 лева за доставена неплатена топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, представляващ магазин 3-4 с
абонатен номер/код на платеца Т 414847, с издадена заповед на 01.09.2016 г. год. и постъпило по чл. 414 ГПК възражение от длъжника за недължимост на вземането поради липса на
топлофикационна мрежа в имота. След указания на съда по чл. 415, ал.1 ГПК
заявителят е подал искова молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, по която е образувано гр.
д. № 69164/2016 г., по описа на СРС, 59 състав. Процесните периоди са: за главницата
от м. 10.2014 год. до м. 04.2015 год. и за лихвата от 31. 11. 2014 год. до 06.11.2015
год. С исковата молба са представени документи под опис, чието съдържание
съответства на изложеното в молбата. Представен е нотариален акт от 14.12.2006
г. за собственост на ответниците върху топлоснабдения магазин. Представен е договор от 14.10.2009
г. между ищеца и етажната собственост на сградата в гр. София, ж.к. „*********за
присъединяването ѝ
към топлопреносната мрежа на гр. София.
Представен е и договор
от 08.07.2011 г. между ищеца и „Б.“ ООД при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ал. 2 от ЗЕ,
както и ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от ищеца на клиенти в град София.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от страна на ответниците.
С молба от 23.12.2016 г. „Б.“ ООД е
представило документи за отчитане и дялово разпределение за процесните периоди
за аб. № 414847.
Експертът по СТЕ е представил
заключение от 13.04.2017 г., базирано на анализ на приложените по делото и представените
от ищеца и от „Б.“ ООД документи за топлоснабдяването на сградата и имота и на изчислителни
проверки на количества топлинна енергия по одобрена методика. Изводът на вещото
лице е, че сградата, където се намира процесният обект е била с непрекъснато
топлоснабдяване за исковия период, като от страна на ищеца ежемесечно са били
извършвани отчети на общия топломер в ЕС. По отношение на топломера периодично
е бил извършван методологичен контрол. За сметка на ищеца ежемесечно са
отчислявани технологични разходи за абонатната станция. Дяловото разпределение
също е било извършвано в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данните от сградата и имота. Въз основа на изискванията
на нормативните актове и действащите за периода цени на ТЕ, експертът е
заключил, че размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период
възлиза на 164,36 лв.
Експертът по ССчЕ е представил
заключение от 13.04.2017 г., в което, след извършена проверка в счетоводството
на ищеца, са посочени размерите на дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период от 164,36 лв. и за лихви за забава върху всяко периодично
плащане от 11,61 лв.
В проведеното редовно и единствено
публично съдебно заседание от 21.04.2017 г. страните и третото лице-помагач на
ищеца не се явяват и не се представляват. Проектът за доклад е приет за
окончателен поради липсата на постъпили възражения срещу него. Писмените
доказателства – без оспорване – са приети по делото. Заключенията на съдебните
експертизи – без оспорване – са приети по делото. Други искания по
доказателства пред районния съдия не са заявени от страните.
С решение № 176923/20. 07. 2017
год., постановено по гражданско дело № 69164/2016 год. на Софийски районен съд,
59 състав, предявените положителните установителни искове за главница в размер
на 178,69 лв. и за лихва за забава в размер на 11,61 лв., са уважени изцяло,
като всеки от двамата ответници е осъден да заплати на ищеца половината от
направените в заповедното и в исковото производство разноски в общ размер от
1600 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца -
„Б.“ ООД, ЕИК********.
Недоволни от решението ответниците
са подали въззивна жалба срещу него от 08.08.2017 г., с доводи за неправилност на
решението поради незаконосъобразност, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочат, че липсвал договор за
извършване на топлинно счетоводство между ищеца и третото лице-помагач, поради
което нямало как се определи обемът на доставената и потребена топлинна енергия.
Не били налице и договор за извършване на разпределение на топлинна енергия със
съсобствениците на имотите в сградата, нотариално заверен протокол от ОС на
етажната собственост за избор на търговец или споразумителен протокол с
потребителите в сградата. При закупуване на процесния магазин от ответниците в
него не е имало топлопреносна мрежа, като топлата вода и отоплението са били
осигурявани чрез електрическа енергия. Радиаторите в имота са били демонтирани,
а разпределителната кутия е била запечатана. Не било налице писмено приемане от
страна на ответниците на общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия, съгласно изискването на чл. 298, ал. 1 ТЗ. Неоснователни били и
акцесорните претенции за заплащане на лихва за забава, тъй като ответниците не
са получавали покана за доброволно заплащане на главниците. Молят съда да
отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
От страна на въззиваемия и третото
лице-помагач не са постъпили отговори на въззивната жалба в срока по чл. 263 ал.
1 ГПК.
С разпореждане № 10846 от 27.03.2018
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото с жалбата – изр. 2 на цитираната правна норма, при
което настоящият съдебен състав намира следното:
Според чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди.
В случая безспорно по делото
обстоятелство е, че ответниците са клиенти на ТЕ за небитови нужди. Когато
предявява искове срещу такива клиенти ищецът следва да представи както писмен
договор, така и общи условия за клиенти на ТЕ за небитови нужди. Вместо това
ищцовото дружество е представило ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от ищеца
на клиенти от град София, като не е представило изобщо писмен договор сключен между
„Т.С.“ ЕАД и ответниците. При това положение :
По исковете с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД
Съгласно указаната на ищеца тежест
на доказване същият следва да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1. по исковете за главници - че спорното главно право е възникнало,
в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия при сключен писмен
договор с потребител за стопански нужди, респ. небитови нужди (арг. чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ и § 1, т. 43 ДР ЗЕ, ред., ДВ, бр. 74 от 2006 г. и § 1, т. 33а ДР
ЗЕ (нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната
лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорната сума.
По делото не е представен изискуемия
съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ писмен договор, нито са представени ОУ за
продажба на ТЕ за небитови нужди. Поради това съдът намира, че ОУ за битови
нужди, представени по конкретното дело, са необвързващи за ответниците. Според
цитираната правна норма е необходимо сключване на писмен договор между
потребителя на ТЕ за небитови нужди и доставчика на услугата и при липса на
такъв не възниква обвързаност между страните – в случая не е установено при
условия на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество
съществуването на облигационна връзка между страните. Обратното. В случая ответниците
във въззивната си жалба навеждат възражение за липса на сключен писмен договор
с ищеца и отричат да са обвързани от ОУ на ищеца за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди. По тази причина е налице липса на договорно правоотношение
между страните. Това не е спорно обстоятелство по смисъла на чл. 153 ГПК и не е
било в предмета на доказване по настоящото дело, а е следвало да се приеме за
съществуващо. След като това е така – между страните няма подписан писмен
договор – не са налице и фактически твърдения за наличие на хипотезата по чл.
293 ал. 3 ТЗ, според която се предвижда, че страната не може да се позове на
нищожността на търговска сделка поради липсата на форма за валидност, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. Правилото е приложимо към всички търговски сделки, а не само по
тези, по които и двете страни са търговци, доколкото текстът на чл. 293 ТЗ не
изисква обратното, като същевременно според чл. 287 ТЗ разпоредбите за
търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях
сделката е търговска и не следва друго от този закон - такова „друго“ не следва
от чл. 293 ТЗ. При положение, че ищецът не твърди наличие на отдавна
съществували трайни отношения по доставка на ТЕ, по които ответниците да са
извършвали плащания, както и че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответниците и декларирани от тях в подадените справки
декларации пред НАП по ЗДДС, то очевидно не е налице хипотезата на чл. 293, ал.
3 ТЗ. Съдът не може да игнорира факта, че писмената форма на договор между
страните не е била спазена. В трайно установената съдебна практика се приема,
че за спазването на писмената форма за валидност на един договор не е
необходимо насрещните писмени волеизявления на страните да са обективирани в
един документ, като е напълно достатъчно те да се съдържат в отделни документи,
стига те да манифестират предложение и приемане. Към исковата си молба ищецът е
представил единствено едностранно съставено извлечение от сметки по месеци за
размера дължимите суми за топлинна енергия. Следователно, не са налице насрещни и
съвпадащи си по съдържание писмени изявления на двете страни, които в
съвкупност да формулират изискуемия по чл. 149 ЗЕ писмен договор за продажба на
топлинна енергия за процесния период, който да е източникът на облигационното
договорно правоотношение между тях, по което ищецът да е доставял топлинна
енергия на ответника, което е достатъчно за отхвърляне на иска като недоказан
по основание.
Претенциите на ищеца във връзка с
твърдението на стр. 2 от ИМ за неоснователно обогатяване за сметка на ищцовото
дружество от страна на ответниците, биха могли да бъдат предмет на разглеждане
в друго производство, доколкото цялото съдържание на ИМ, включително и
петитумът ѝ сочат
на положителни установителни претенции във връзка с проведеното заповедно
производство по смисъла на чл. 422 ГПК.
Обжалваното решение е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, като претенциите на ищеца против ответниците
следва да бъдат отхвърлени изцяло, което обуславя и промяна в частите относно
присъдените разноски – на ответниците се следват разноски във въззивното
производство в размер на по 175 лева за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, а при този резултат на ищеца не се следват никакви разноски.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./ ограничение.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 176923/20.07.2017 год.,
постановено по гражданско дело № 69164/2016 год. на Софийски районен съд, 59
състав, като неправилно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422 ГПК
претенциите на „Т.С.“ ЕАД, ********, със седалище и адрес на управление:***
против Н.М.Д., ЕГН ********** и Ц.Т.М., ЕГН ********** за сумите 178,69 лв.
главница за период от м.10.2014 г. до м. 04.2015 г. за доставена топлинна
енергия и извършено дялово разпределение в имот с абонатен номер/код на платеца
Т 414847, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.11.2015 г. до
изплащане на дълга, както и за сумата от 11,61 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода - 30.11.2014 год. – 06.11.2015 год., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.09.2016 г.
год. по гражданско дело № 71167/2015 г. на СРС, 59 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, да
заплати на Н.М.Д., ЕГН ********** и Ц.Т.М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, разноски по делото в размер на по 175 лева за всеки от тях, за адвокатско
възнаграждение и държавна такса във въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на "Б.“ ООД, ЕИК******** като трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.