№ 87
гр. Благоевград, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас И.
като разгледа докладваното от Атанас И. Търговско дело № 20221200900173
по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър.
Образувано е по жалба на „===“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. „==“ № 6, ет. 1, ап. 1, против отказ №
20220725144639/ 26.07.2022 г. по описа на Търговски регистър, да извърши
вписване на заявени промени по партидата на търговеца, изразяващи във
вписване на нов съдружник и нов управител, увеличаване капитала на
дружеството и обявяване на нов учредителен акт.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и необоснованост на
постановения отказ, тъй като не са налице основанията на чл. 24, ал. 1 от ЗТР.
Жалбоподателят развива доводи, че обжалваният отказ е неоснователен и
незаконосъобразен. Твърди се, че изводите на органа по вписване са
неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Счита, че в случая органа е
излязъл извън обхвата на проверката, предвидена в чл. 15 ЗТР.
Претендира за отмяна на отказа и даване на задължителни указания на
Агенция по вписванията - Търговски регистър да извърши исканото вписване.
Съобразно чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ по делото от Агенция
по вписванията е постъпил писмен отговор по депозираната жалба с изх. №
1
11-00-1366/ 02.08.2022 г. В същия са изложени съображения за
неоснователност на жалбата, респ., че постановеният от ДЛР отказ е правилен
и законосъобразен.
Посочва се, че със Заявление, образец А4 № 20220725144639 е
постъпило искане за вписване нов съдружник, увеличаване на капитала,
заличаване на едноличен собственик на капитала и вписване на нов
съдружник.
Твърди се, че правилно е отбелязало ДЛР, че вписването на
обстоятелства по партидата на дружеството не може да бъде извършено, тъй
като не се установява съответствието на заявеното за вписване обстоятелство
със закона.
Излага се, че съобразно вписаните обстоятелства, едноличен
собственик на капитала е Х М, чиито дружествени дялове са в размер на 100
лева, равняващи се на 100 % от капитала на дружеството. Посочва се, че по
делото на търговеца е вписан запор върху дружествените дялове на
едноличния собственик на капитала. Навежда се, че съгласно чл. 451, ал. 1 от
ГПК от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се
разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна
отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Излага се, че при
липса на други специални норми в ГПК, касаещи режима на запор върху
дружествен дял, освен по отношение на налагането му – чл. 517, ал. 1 от ГПК,
следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим
на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на
длъжника – било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Навежда се,
че затова запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517, ал. 1 от
ГПК, има същото действие, както този, наложен по отношение на движима
вещ или вземане, поради което и нормата на чл. 451 от ГПК е съответно
приложима. Сочи се, че в тази връзка за взискателите съществува правна
възможност да насочат изпълнението върху дружествените дялове на
едноличния собственик на капитала, за да удовлетворят своето вземане.
Твърди се, че съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици
от прекратяване членството на съдружника се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. Излага се, че съгласно нормите на чл. 517, ал. 3 от ГПК и чл.
2
231 от ДОПК, при изпълнение върху дружествен дял, взискателят може да
предприема действия за прекратяване на членството на съдружника. Посочва
се, че от цитираните норми е видно, че правото на кредиторите, в чиято полза
е наложен запорът, се трансформира в право да се удовлетворят от паричната
сума, равностойна на дела на длъжника – в случая на едноличния собственик
на капитала. Заявява се, че към настоящия момент длъжникът отговаря със
100 % от имуществото на дружеството.
Навежда се, че в случай, че се допусне увеличаването на капитала на
дружеството чрез записване на новите дялове, то това съотношение –
равностойността на дела на длъжника, би намаляло като имуществен
еквивалент и длъжникът би отговарял с около 10 % от стойността на
имуществото. Сочи се, че в случая това би довело до намаляване и на размера
на реалното имущество /което би се получило като ликвидационен дял/, с
което длъжникът би отговарял в едно производство по принудително
изпълнение. Твърди се, че от една страна това би увредило интересите на
кредиторите и би се явило пречка да се осъществят основните функции на
изпълнителното производство, а от друга би довело до осъществяването на
състава на чл. 451, ал. 1 от ГПК и би представлявало по съществото си
изменение на вещта.
Посочва се, че правилно е отбелязало ДЛР, че по съществото си това
действие е и заобикаляне на законовата забрана по чл. 451, ал. 1 от ГПК, по
силата на която длъжникът няма право да се разпорежда с нея и да я изменя
по начин, накърняващ правата на трети лица. Твърди се, че това се явява
пречка да бъде вписана заявената промяна.
Излага се, че изложените по-горе съображения обосновават извод за
законосъобразност и правилност на постановения отказ, поради което е
направено искане същият да бъде потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Направено е искане, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, във
връзка с чл. 81 от ГПК, на Агенция по вписванията да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР. Жалбоподателят е
надлежна страна, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество - тя е основателна по следните съображения:
3
От приложената към жалбата преписка на Агенция по вписванията -
Търговски регистър е видно, че жалбоподателят е подал заявление А4 на
Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър, към което са приложени обяснителна записка, писмено
предизвестие, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, документ за внесена
държавна такса.
Мотивите за отказа са, че заявено за вписване обстоятелство не е
съобразено със закона. Изложило е аргументи в смисъл, че едноличен
собственик на капитала е Х М, чиито дружествени дялове са в размер на 100
лева, равняващи се на 100 % от капитала на дружеството. Посочва се, че по
делото на търговеца е вписан запор върху дружествените дялове на
едноличния собственик на капитала. Навежда се, че съгласно чл. 451, ал. 1 от
ГПК от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се
разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна
отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Излага се, че при
липса на други специални норми в ГПК, касаещи режима на запор върху
дружествен дял, освен по отношение на налагането му – чл. 517, ал. 1 от ГПК,
следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим
на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на
длъжника – било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Навежда се,
че затова запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517, ал. 1 от
ГПК, има същото действие, както този, наложен по отношение на движима
вещ или вземане, поради което и нормата на чл. 451 от ГПК е съответно
приложима. Сочи се, че в тази връзка за взискателите съществува правна
възможност да насочат изпълнението върху дружествените дялове на
едноличния собственик на капитала, за да удовлетворят своето вземане. Сочи
се, че съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици от
прекратяване членството на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Излага се,
че съгласно нормите на чл. 517, ал. 3 от ГПК и чл. 231 от ДОПК, при
изпълнение върху дружествен дял, взискателят може да предприема действия
за прекратяване на членството на съдружника. Посочва се, че от цитираните
норми е видно, че правото на кредиторите, в чиято полза е наложен запорът,
се трансформира в право да се удовлетворят от паричната сума, равностойна
на дела на длъжника – в случая на едноличния собственик на капитала.
4
Заявява се, че към настоящия момент длъжникът отговаря със 100 % от
имуществото на дружеството. Навежда се, че в случай, че се допусне
увеличаването на капитала на дружеството чрез записване на новите дялове,
то това съотношение – равностойността на дела на длъжника, би намаляло
като имуществен еквивалент и длъжникът би отговарял с около 10 % от
стойността на имуществото. Сочи се, че в случая това би довело до
намаляване и на размера на реалното имущество /което би се получило като
ликвидационен дял/, с което длъжникът би отговарял в едно производство по
принудително изпълнение. Твърди се, че от една страна това би увредило
интересите на кредиторите и би се явило пречка да се осъществят основните
функции на изпълнителното производство, а от друга би довело до
осъществяването на състава на чл. 451, ал. 1 от ГПК и би представлявало по
съществото си изменение на вещта.
Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Жалбоподателят е депозирал в Агенцията по вписванията заявление
образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър с вх. № 20220725144639/ 25.07.2022 г. за обявяване в електронната
партида на „===“ ООД, ЕИК ... на нов съдружник, увеличаване капитала на
дружеството и обявяване на нов учредителен акт.
Длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са
изискванията на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, като съгласно т. 4 и т. 5 на
разпоредбата на проверка подлежи съществуването на заявеното за
вписване/обявяване обстоятелство и съответствието му със закона с оглед
представените документи, съответно дали подлежащия на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
В конкретния случай обхвата на извършваната от длъжностното лице
преценка включва спазване на относимите изисквания на чл. 21 от
ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 5 и чл. 6, ал. 2 от ЗТРЮЛНЦ и чл. 21 от
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР.
С представянето на молба за приемане на нов съдружник, решение на
едноличния собственик за придобиване на членство, увеличение на капитала
на дружеството по реда на чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ и приемане на нов
дружествен договор; и представени доказателства за довнесен капитал, са
5
депозирани всички изискуеми приложения, удостоверяващи промените,
предмет на процесното заявление. Внесена е дължимата държавна такса.
Видно от ел. партида на търговеца, водена в ТР при АВп, е налице
вписване на запор върху притежаваните от едноличния собственик Х М
дружествени дялове като обезпечение по вземане на НАП.
Действието на наложения запор върху дружествените дялове, който
настъпва от момента на вписването му в ТР при АВ, съгласно чл. 517, ал. 1 от
ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451 – чл. 453 от ГПК, и се изразява в
това, че от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да
се разпорежда с притежаваните от него дялове, като в случай, че такова
разпореждане е осъществено, в закона е предвидено, че то не може да бъде
протиповоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е
недействително спрямо тези лица. Вписването на запора не означава, че ако е
сключена сделка за разпореждане с дружествени дялове, след като е наложен
запор върху тях не е породила правни последици, защото същата е
действителна и поражда правни последици в отношенията между страните по
нея, на дружеството и на трети лица, които нямат качеството на взискател или
присъединен кредитор в изпълнителното производство, в хода на което е
наложен запора. С тези мотиви е съобразена съдебната практика, съгласно
която подлежат на вписване обстоятелствата, свързани с разпореждане на
дружествени дялове, предмет на наложен запор. Доколкото при увеличаване
на капитала на търговското дружеството не се извършва разпореждане в
полза на трето лице със запорираните дялове, то фактът на наложения запор
не обуславя наличието на пречка на вписване на извършената промяна.
Вписването на увеличаването на капитала на търговското дружество не е
пречка за взискателя и присъединените кредитори, ползващите от вписания
запор, да насочат принудителното изпълнение върху запорираните
дружествени дялове по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК чрез предявяване на
конститутивния иск за прекратяване на ООД и съответно да се удовлетворят
от съответния припадащ се ликвидационен дял.
Следва да се отчете, че дори и последващо, след предявяване на иска по
чл. 517, ал. 4 от ГПК преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД,
чрез придобиване на нов съдружник, не би било отрицателна процесуална
предпоставка – пречка, за разглеждане на иска. То не влияе върху
6
съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставка –
висящо изпълнително производство с взискател ищеца и трето задължено
лице – ответното дружество, идентична и с иска по чл. 517, ал. 3 от ТЗ, тъй
като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Не се
променят и обстоятелствата, релевантни за предявяване на иска, на основание
чл. 517, ал. 4 от ГПК, независимо от наложения запор върху всички
дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това – новият
съдружник не е длъжник на ищеца. Промяната в правно-организационната
форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на
страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за
предявяване на исковата молба спрямо различен от конституирания с
исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици,
вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим
начин чужда правна сфера /тази на новия съдружник/, който се счита известен
за наложения запор, предвид вписването му. При прекратяване на
дружеството /какъвто е резултата във всяка от хипотезите по ал. 3 и ал. 4 на
517 от ГПК/, удовлетворяването на ищеца, взискател, ще остане ограничено
до размера на стойността на запорираните дялова /респ. ликвидационния дял
на длъжника-съдружник/, независимо дали изчерпват всички или само част от
дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество – така
Решение № 138/12.07.2017 г. по т. д. № 1753/2016 г. на ВКС, Първо т. о..
По характеристика имуществените права, формиращи членството в ООД,
следва да се приравнят на вземания, съответно и запорирането на дела следва
да се отчита като запор на бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се
формира при прекратяване на членството с предизвестие по реда на чл. 517,
ал. 3 от ГПК, когато взискателят, чрез съдебен изпълнител пристъпи към
изпълнение. Личните неимуществени права обаче /по фактическото участие в
дейността на дружеството чрез вземане на решения по управлението му/ не
могат да се засегнат от обезпечителна мярка, предназначена за опазване на
имущество на длъжника. Макар и капиталово дружество, ООД се
характеризира със засилена закрила на личните права на участниците в него.
При съобразяване на тази специфика на дружественото участие в ООД,
действието на запора следва да се отчита само спрямо имуществените права,
черпени от членството. Израз на тази специфика е специалната норма на чл.
73в от ТЗ, чието действие не е ограничено само до плащания за текущи
7
дивиденти, но и до всички вземания, породени от дружествено участие.
Специалният ред за гарантиране на правата на взискателя, наложил запор
върху имуществената част от дела, изключва непротивопоставимостта на
действия на длъжника или дружеството, насочени към последици в
неимуществената част. Само, ако след настъпването на основание за
прекратяване на членството /независимо на какво основание, включително и
по предизвестие от взискателя/ бъдат осъществени разпореждания с
вземането, породено от това прекратяване, те биха били непротивопоставими
на взискателя и той ще може да изисква от дружеството изплащане на
съответния дял на съдружника, евентуално ще може да прекрати ООД.
Съответното прилагане на чл. 452, ал. 3 от ГПК ще позволи на взискателя да
преодолее възражение на дружеството в бъдещ иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК,
ако вместо да задели ликвидационния дял и да осигури предаването му при
пристъпването към изпълнение, дружеството го е изплатило в нарушение на
чл. 73в от ТЗ на длъжника. Не може да бъде споделено тълкуване, според
което след вписването на запора до насочването на изпълнение върху
запорирания дял, дружественото участие се „изважда от оборот“ и каквито и
да е промени с него са непротивопоставими на взискателя. Самата стойност
на дела е динамична величина и е пряко свързана със съдействието, което
всички съдружници осъществяват за общите дружествени цели. Ако
разбирателството между тях отпадне, запазването на съдружието в състава
„фиксиран“, чрез запора от външен за дружеството кредитор, би осуетило
самото съществуване на дружеството. Рискът от промяна в чистото
дружествено имущество /основа за формиране на имуществения еквивалент,
предмет на запора/ остава за взискателя.
Ето защо, не са налице визираните в обжалвания акт основания за
постановяване на отказ, поради което и постановения такъв като
незаконосъобразен подлежи на отмяна. На осн. чл. 25, ал. 5 от ЗТР на АВп
следва да бъдат дадени задължителни указания да впише в ТР
обстоятелствата по подаденото заявление.
При тези данни, съдът приема, че съображенията, с оглед на които
длъжностното лице по регистрацията е постановило отказа, са неправилни.
Изложените доводи извън тези, касаещи вписването на конкретно заявеното
обстоятелство, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящето
производство.
8
По изложените съображения и на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТР, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мотивиран отказ № 20220725144639/ 26.07.2022 г. по описа на
Търговски регистър, постановен по заявление вх. № 20220725144639/
25.07.2022 година, с който е отказано вписване по партидата на „===“ ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „==“ № 6, ет.
1, ап. 1, изразяващи във вписване на нов съдружник, увеличаване капитала на
дружеството и обявяване на нов учредителен акт.
УКАЗВА, на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТР, на длъжностното лице по
регистрацията при Агенцията по вписванията да извърши поисканото
вписване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9