Решение по дело №88/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260030
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20202110100088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         30.09.2020г.        гр.А.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

А.ки районен съд                                                                       гражданска колегия

на 16.09 /шестнадесети СЕПТЕМВРИ/                                   две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                         Районен съдия: Мария Дучева

секретар: Яна Петкова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Дучева гражданско дело88 по описа на РС-А. за 2020г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:          

 

              Производството по делото е образувано по искова молба на А. П. С., ЕГН: **********, адрес: ***№ 1 чрез адв.С.Х.Г.-Т. AK адрес за получаване на призовки и съобщения : град К. ***, *** срещу И. А. Г., ЕГН: **********, адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че с договор за наем от 10.01.2011 г. А.П.С. предоставил на И.А.Г. за временно и възмездно ползване, за срок от една година, недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.А., *** срещу месечен наем 150 лв. и задължение на наемателя да заплаща за своя сметка разходите за ток, вода и др.свързани с експлоатацията на имота,както и да извършва за своя сметка текущи ремонти необходими за нормалното поддържане на имота с грижата на добър стопанин. При сключването на договора наемателят заплатил на наемодателя депозит 250 лв. за заплащане на всички дължими суми за консумативни разноски при прекратяване на договора. След изтичането на уговорения срок, наемателят продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което договорът за наем бил продължен за неопределен срок съгласно чл. 236 ал.1 от 33Д. След продължително ползване, страните прекратили договора на 10.02.2016 г. ,когато наемателят освободил наетия имот.

След прекратяване на договора ищецът установил, че А. не е извършил текущ ремонт no вътрешни врати в апартамента, което наложило подмяна на 2 бр. брави и 3 бр.дръжки. Освен това ищецът установил, че А. не заплатил задълженията си за потребени услуги доставени от ВиК и EVN.

Ha 11.02.2016 г. и на 06.04.2016 г.,С. изплaтил задълженията на А. към ВиК в общ размер на 299.35 лв. главници и лихви зa отчетен период 10.09.2013 г.- 02.02.2016 г., както и към EVN в общ размер нa 146.89 лв. главници и лихви зa отчетен период 02.12.2015 г. до 10.02.2016 r. Ha 25.03.2016 г. С. закупил 2 бр. брави за 13.70 лв. и 3 бр. дръжки зa 30.90 лв. С. изплатил обща сума 620.89 лв., която А. е имал задължение дa поеме за своя сметка съгласно сключения договор. От задължението за заплащане на консумативните разноски С. приспаднал внесения депозит 250 лв. Остатъка от задължението в размер нa 370.89 лв. съставлява сума, която А. спестил зa сметка на обедняването на С..

Ha 29.11.2019г. нa основание чл. 410 от HIK А.П.С. поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника И.А.Г. за съществуващо задължениеобезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 370.89 лвглавница, ведно със законна лихва считано от 28.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски B това число държавна такса 25 лв. и адв.възнаграждение 310 лв. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 1108/ 2019 г. no описа на PC град А.. Ho същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 577 от 02.12.2019 г., с кoятo е разпоредено на длъжника да заплати на А.П.С. сумата 370.89 лв. ведно със законна лихва от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,както и съдебно-деловодни разноски общо 175 лв. Заповедта е връчена на длъжника на,който е възразил срещу нея.

Предвид изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, вр.чл. 59 от 33Д И.А.Г., ЕГН: ********** дължи на А.П.С., ЕГН: **********, сума в размер на 370.89 лв. представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законна лихва считано от 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски 175 лв. в това число държавна такса 25 лв. и адв.възнаграждение 150 лв. за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение no ч.гр.д. № 1108/ 2019 г. no oписа на PC град А.      

      

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.А.Г. чрез адв.И., в който твърди, че иска е неоснователен и недоказан по размер. Излага се, че освен депозитът от 250лева, които ответникът е дал на ищеца при сключване на договора, също така е направил разноски в размер на 1000лева за ремонт на жилището. Твърди се,че ответникът е напуснал апартамента в края на м.март 2012г, а не както се твърди в ИМ през 2016г.

Твърди се , че иска е за периодични плащания и като такъв е погасен по давност.

 

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                 Съгласно представения от ищеца наемен договор, неспорен от ответника, се установява, че между А.С. и И. Георгив е съществувало наемно правоотношение, по силата на което на ответника е предоставено ползването на жилище, находящо се в гр. А., ул.”Орлово”, бл. 3, вх. В, ет. 7, за срок от една година, считано от 10.01.2011г с определена наемна цена в размер на 150 лв. Страните не спорят и относно предоставения от ответника на ищеца депозит от 250 лева, с който следва да бъдат покрити неплатените сметки за ток и вода.

Ищецът представя оригинали на касови бонове -63бр.(л.6-20), удостоверяващи заплатени задължения към „ВиК”, а също така 4бр.Касов бон, удостоверяващ покупки от магазин „***”-гр.А..

   Тези фискални бонове не са оспорени от ответника и неговия процесуален представител, ето защо следва да се приеме, че  е налице плащането на този разход за питейна вода и канализация в указаните периоди.

Страните спорят относно обстоятелството дали след изтичане на наемния срок използването на вещта е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, като договорът е бил мълчаливо продължен за неопределен срок или намателят е напуснал в указания едногодишен срок. В о.с.з. ищецът твърди, че ответникът е живял в имота до 2016г, а ответникът от своя страна излага, че е напуснал имота още през 2012г и съответно вземането на ответника е погасено по давност.

               Приложено е и ч.гр.д№1108 от 2019 г.по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 577 от 02.12.2019 г., с кoятo е разпоредено на длъжника да заплати на А.П.С. сумата 370.89 лв. ведно със законна лихва от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,както и съдебно-деловодни разноски общо 175 лв.Срещу издадена заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от ответника , което възражението е подадено в 2-седмичния законов срок по чл.414, ал.2 от ГПК поради което съдът е указал необходимостта от подаване на установителен иск. Исковата молба на ищеца също е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

            По делото като свидетел на ищеца е разпитана К. С. (майка на ищеца), която разказва,че ответникът е живял със семейството си в имота на *** до началото на м.Февруари 2016г и когато е напуснал синът й е разбрал, че има много неплатени задължения към „ВиК” и „ЕВН”. Също така след влизане в апартамента ищецът установил, че част от дръжките и бравите на вратите в апартамента са негодни за употреба, поради което трябва да бъдат сменени.

            По искане на ответника е разпитан и свид.А. И. Г. (баща на ответника), който твърди, че И.Г. е живял в апартамента една година и един месец, след което се е изнесъл. Той лично му е помогнал с изнасянето на багажа. Според свидетеля апартаментът бил в изключително лошо състояние, което наложило да бъде ремонтиран от ищеца, с негова помощ било пребоядисано и били сменени крушки, брави и входна врата. Свид.Г. твърди, че в този момент детето на ответника е било много малко -1-2 години и би било абсурдно да останат без ток в жилището. Свид.Г. твърди, че той лично е давал на ответника пари за сметките.

            По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която по индивидуалните партиди на ищеца за периода 09.10.2013г- 02.02.2016г са заплатени 264,88лв главница и 28,88лв лихви за неплатена вода . За периода м.11.2015г –м.02.2016г са заплатени 398,22лв, от които 397,08лв главница и 1,14лв.за лихви за заплатена електроенергия.

                 При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От правна страна на първо място следва да се отбележи след събиране на всички доказателства  и изясняване на фактите по делото , че предявените искове се квалифицират като такива по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД , за разходи за ползване на вещта към „ВиК”АД за период 10.09.2013-02.02.2016г и към „ЕВН Електроснабдяване България ” ЕАД  за период 02.12.2015-10.02.2016г  и иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД 

Предявените искове са допустими, налице е правен интерес за ищеца от предявяването на исковете. Същите са предявени в процесуалните срокове в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

По отношение на иска за заплащане на консумативни разходи за консумирана електроенергия и ВиК услуги, съдът намира следното: предявените искове са с правна квалификация  чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, съгласно която разпоредба наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. За доказване на исковата претенция ищецът е представил фискални бонове за задълженията на наемателя за заплащане на ел. енергия и ВиК услуги, които суми съвпадат с размера на исковата претенция. От събраните по доказателства се установи, че консумативните разходи са реализирани по време на действие на наемното правоотношение между страните, поради което същите следва да се възложат в тежест на наемателя. Щом ответникът реално е ползвал наетата вещ и тя му е предоставена от наемодателя, то той отговаря и за задълженията за консумативни разходи, каквито се претендират по делото, размерът на които зависи от реално потребената услуга. Представените писмени доказателства (касови бонове и експертиза) установяват, че задължения за консумирана ел. енергия в наетия имот в гр.А. на *** за периода от 09.10.2013г- 02.02.2016г възлизат на 264,88лв главница и 28,88лв лихви за неплатена вода .; за периода м.11.2015г –м.02.2016г 397,08лв главница и 1,14лв.за лихви за заплатена електроенергия. Видно от изготвената експертиза ищецът е заплатил общо 691,98лв. за битови сметки , от които той признава, че си е прихванал сумата от 250лв.-депозит или дължими остават 441,98лв., от които ищецът претендира заплащане на сумата от 370,89лева.

При доказателствена тежест на ответника, същият не твърди и не установява да е изпълнил тези си парични задължения. Относно спора между страните за датата на напускане на имото от ответника, съдът даде вяра и кредитира показанията на свид.К. С. , според която ответникът е напуснал имота през м.февруари на 2016г. Това се доказва и от датите, на които са извършени плащанията на битовите сметки към доставчиците на комунални услуги- всички платежни (л.6-10) за потребена вода са от дата 11.02.2016г

Разгледан по същество съдът намира иска по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД , за разходи за ползване на вещта в размер на 370,89 за основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде уважен.

            Уважаването на главният иск закономерно води и до уважаване на иска за законна лихва , считано от датата на подаване на Заявлението в съда- 29.11.2019г до окончателно изплащане на задължението.

 

               По разноските:

               С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото делото разноски в размер на 575 лв. , от които 25лв.за държавна такса, 300лв-адвокатско възнаграждение и 250лева-експертиза.

          В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Видно от списъка с разноски по заповедното производство в него от ищеца са сторени разноски в размер на 175лева, от които 25лв.ДТ и 150лева адвокатско възнаграждение и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати.

   Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника И. А. Г., ЕГН: **********, адрес: *** съществуването на вземането на ищеца А. П. С., ЕГН: **********, адрес: ***№ 1, за сумата от 370,89лв. /триста и седемдесет лева и 89ст./ ,представляваща задължения към „ВиК“ АД -Бургас за период от 09.10.2013г- 02.02.2016г и към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за периода м.11.2015г –м.02.2016г, произтичащи от наемането на апартамент в гр.А., ***7; ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда- 29.11.2019г до окончателно изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника И. А. Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ищеца А. П. С., ЕГН: **********, адрес: ***№ 1, направените по гр.д.№ 88/2020г на АРС и ч.гр.д.№1108/2019 на АРС разноски в размер на 725лв./седемстотин двадесет и пет лева/.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: