Р Е
Ш Е Н И Е
номер 68 13.05.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осемнадесети април 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 58 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара
Загора, срещу А.С.Е.. Ищецът твърди, че
доставял на ответницата водоснабдителни и канализационни услуги в качеството
ѝ на потребител съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която бил техен потребител като
собственик на обект на потребление с адрес с. Братя Кунчеви, община Стара
Загора, с партиден номер 000115. Твърди, че за периода на потребление от
01.01.2018 г. до 28.05.2018 г. на ответницата била начислена стойност на
доставените услуги в размер на 195,48 лв. Твърди, че ответницата не заплатила
използваните услуги, за които били съставени 6 броя квитанции. Твърди, че
ответницата следвало да заплати стойността на всяка квитанция в срок от 30 дни
от издаването съгласно общите условия, наредбата и чл. 327, ал. 1 ТЗ. Твърди,
че за забава в плащанията по отделните квитанции било начислено обезщетение за
забава в размер на 4,83 лв. за периода на забава от 01.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Твърди, че по ч.гр.д. № 852/2018 г. на
РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането, но
ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК иска от съда да постанови решение, с
което да установи вземането по заповедта за изпълнение в размер на 195,48 лв.
главница по издадени 6 бр. квитанции за доставени услуги за периода на потребление
от 01.01.2018 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане,
както и сумата от 4,83 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.С.Е., в който прави признание
на фактите, посочени в исковата молба досежно обстоятелствата, че е по
заявление за промяна на партида от 24.01.2018 г. е предоставено на нея като
собственик на имот с адрес с. Братя Кунчеви, община Стара Загора, с партиден
номер 000115. Не оспорва представените извлечения от показанията на водомера по
партида 000115, не оспорва ползването на питейна вода в претендирания период от
01.01.2018 г. до 28.05.2018 г. и за претендираната сума от 195,48 лв. Твърди,
че нямала сключен индивидуален договор с ищеца за доставка на вода. Възразява
да ѝ бъдат възложени разноските в заповедното производство и исковото
производство. Иска да ѝ бъде дадена възможност за постигане на спогодба с
ищцовото дружество.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу
длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК.
Ищецът
е направил изявление в съдебно заседание да се произнесе съдът с решение по
реда на чл. 237 ГПК при признание на иска, но съдът намира, че в случая не са
налице предпоставките за това, тъй като ответницата не е направила изявление за
признание на иска, а само изявления за признание на фактите в исковата молба. Разликата
между признание на иск и признание на факти законодателят ясно е разграничил в
ГПК – виж чл. 175 ГПК, чл. 237 ГПК. В случая ответницата е признала само факти,
изложени в исковата молба и подлежащи на доказване такива, поради което съдът с
доклада по делото ги е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
съответно върху тях не е разпределил доказателствена тежест. Наличието на
признание на иска означава да се признае правото на ищеца, а не изложените от
него факти, което в случая не е сторено от ответницата и съдът няма основание
за постанови решение по реда на чл. 237 ГПК.
С
протоколно определение от 18.04.2019 г. съдът е обявил за окончателен проекта
на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК съдът е обявил за признати
обстоятелства и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата е
потребител на услугите на ищцовото дружество в качеството ѝ на собственик
на обект на потребление с адрес с. Братя Кунчеви, община Стара Загора, с
партиден номер 000115, като в периода на потребление от 01.01.2018 г. до
28.05.2018 г. ответницата е употребила
услуги на стойност 195,48 лв., за което били съставени 6 броя квитанции.
В съдебно
заседание ответницата лично посочи, че в началото на годината пуснали заявление
за промяна на партидата /прието като писмено доказателство на л.6 от делото/.
От това е видно, че партидата е за имот в с. Братя Кунчеви, УПИ 1-257, кв. 55,
партида 000115, водена преди това на името на Н.П.Г.. В заявлението е посочено,
че обитателите на имота ще са 4-ма души. Ответницата твърди, че живели в имота
от
По
делото са приети като писмени доказателства квитанции /5 броя на л.8-л.12/, от
които е видно, че първите две от тях са издадени по партидата на предходния
ползвател Н.П.Г. и касаят отчетни периоди от
08.11.2017 г. до 07.12.2017 г. и от 07.12.2017 г. до 04.01.2018 г.,
а другите три квитанции касаят отчет по партидата на ответницата А.С.Е. и
касаят периоди от 04.01.2018 г. до 06.02.2018 г., от 06.02.2018 г. до
07.03.2018 г. и от 03.04.2018 г. до 04.05.2018 г.
Видно
е от заявлението за промяна на партида, че ответницата е придобила имота въз
основа на постановление от 13.12.2017 г. /възлагане на имот от съдебен
изпълнител/, което е било основание за подаване на заявлението за промяна на
партидата. Съдът намира, че ответницата
въобще не може да се счита задължено лице по отношение на квитанции, които касаят
периода преди постановлението за възлагане на имота от 13.12.2017 г. И в тази
връзка първата квитанция, касаеща периода от 08.11.2017 г. до 07.12.2017 г.,
преди ответницата да стане собственик на имота, не може да се счете като задължение
на ответницата. Няма никакви представени от ищцовото дружество доказателства,
които да обосновават материално правно задължение на ответницата за заплащане
на ползвана вода в имота за периода от 08.11.2017 г. до 07.12.2017 г. Въобще на
тези констатации от съда не се отразява по никакъв начин признанието на факта
от ответницата, че е купила имота, сменила е партидата и че си дължи цената на
услугите, въпреки че не била живяла там със семейството си. И именно тъй като
писмените доказателства установяват друга фактическа обстановка, която съдът
няма как да пренебрегне при своите фактически констатации. От 13.12.2017 г.
насетне ответницата е станала собственик и това е провокирало у нея желание за подаването
на заявлението за смяна на партидата.
Видно от
квитанциите същите са издавани за употребени 15 куб.м. вода, начислявана
служебно на база ползвателите, а не на база водомерни показания. Съгласно чл.
25, ал. 8 от общите условия на ответното дружество /приложени по делото/ и чл.
39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при липса на индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В тая връзка ищцовото дружество
служебно е начислявало по 15 куб.м. вода месечно, въпреки посочените 4 броя
обитатели в заявлението.
Задължение
на потребителите е монтирането на водомери в рамките на вътрешната
водоснабдителна мрежа /чл. 8, ал. 4 във вр. чл. 17, ал. 4 и чл. 22, ал. 1 от
общите условия/. Ответницата посочва в съдебно заседание, че е искала да се
постави водомер в имота ѝ и да започне отчитането, т.е. признава факта,
че в имота няма монтиран водомер. Поради това ищцовото дружество е начислявало
служебно по реда на общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ползваните
услуги на база обитатели в жилището.
Исковата
молба е подадена за претенция на суми за ползвана вода в периода от 01.01.2018
г. до 28.05.2018 г., което по принцип напълно отговаря на датите на издаване на
квитанциите, посочени в лихвения лист на л. 7 и в самите приложени 5 броя
квитанции. Датата на издаване на един документ обаче в никакъв случай не е
нужно да е идентична с датата на ползване на услугите, особено пък с оглед
нормативната база за изчисление в ищцовото дружество. Тъй като все пак с
исковата молба се претендира за период на ползване, а не на период на издадени
квитанции, то съдът ще следва да се произнесе по отношение на заявената
претенция за период на ползване /така е посочено и в заповедта за изпълнение/.
Касае
се за период от 5 месеца /от 01.01.2018 г. до 28.05.2018 г./, всеки от който е
начислено служебно ползвани услуги от ответницата на база брой обитатели в
размер на 32,58 лв. с ДДС, които изчисления попадат в рамките на обхвата на
посочената по-горе нормативна база, което води до извод, че ответницата дължи
на ищцовото дружество ползваните услуги в периода съобразно посочената
константна начислена сума за месец в размер на 32,58 лв. с ДДС. Това пък
обосновава извод за основателност на иска за главница за сума в размер на
162,90 лв. с ДДС /32,58 лева х 5 месеца/ и съответно неоснователност за
разликата до претендираните 195,48 лв., тъй като за претендирания период
ответницата не дължи разликата.
По
отношение на иска за обезщетение за забава съдът намира следното:
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при
неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл.
86, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия
потребители следва да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
фактуриране. От приложените квитанции е видно, че за първия период за месец
януари
По разноските:
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски
за исковото и заповедното производство в размер на 379,05 лв. /база за
изчисление внесени държавни такси по заповедното производство в размер на 25
лв. и в исковото производство в размер на 75 лв., и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. по заповедното производство. Ищецът
претендира заплащане на сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, но по делото няма представен договор за правна защита и
съдействие и документ за направата на такъв разход, поради което съгласно указанията
в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се присъжда като разноски
тази сума.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.С.Е., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо
Ботев”
№ 62, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 162,90 лв. (сто шестдесет и два лева
и 90 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 01.01.2018 г. до 28.05.2018 г. в имот, находящ се в
с. Братя Кунчеви, община Стара Загора, с партиден номер 000115, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.10.2018 г. до окончателното й
погасяване, и сумата от 2,16 лв. (два лева и 16 ст.) – представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 13.07.2018 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 567/29.11.2018 г. по ч.гр.д.
№ 852/2018 г. на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата
над присъдения размер от 162,90 лв. до претендирания размер от 195,48 лв. и за
обезщетение за забава над присъдения размер от 2,16 лв. до претендирания размер
от 4,83 лв. и за периода от 01.02.2018 г. до 31.03.2018 г.
ОСЪЖДА А.С.Е., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Христо Ботев” № 62,
основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 379,05 лв. (триста седемдесет и девет лева и 05 ст.),
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: