№ 266
гр. С.З., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530200556 по описа за 2022 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 11.01.2022 год., издадено от
Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., упълномощен за това
със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят Г. С. Г. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното
с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град С.З., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № *** (серия “АА”, бланков № 025259) от 11.11.2021 год.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.5 ОТ ЗДвП (“Когато нарушението
по ал.1, т.4 - 6, ал.2, т.4 - 6 и ал.3, т.4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца“), вр.ал.1, т.5 от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата (“Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.”) за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 16.03.2021 год., около 15:32 часа в град С.З., по
бул.*** до сервиз “Х.“, в посока изток-запад управлява собствения си лек автомобил, марка
“М.“, с рег.№ ***, като в условията на системност управлява със скорост 91 км/ч, с
приспаднат километров толеранс от 3 км/ч при разрешена максимална скорост 50 км/ч за
населено място, като превишаването на разрешената скорост от 41 км/ч е фиксирана и
заснета с АТСС TFRM-1 № 572, а нарушителят е установен на 15.10.2021 год. при
попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя Г. П. Г. и свидетеля по акта Г. ИВ.
Т. и събраните по делото писмени доказателства. Не се спори по делото, че автомобилът на
жалбоподателя се е движил по бул.“Н.П.“, със скорост от 94 км/час, съответно с 91 км/ч след
приспаднат толеранс, при ограничение 50 км/ч, въведено за населено място.
За изясняване на обстоятелствата по делото и във връзка с изложените в жалбата
доводи по делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел С.С. Г., шофьор в
1
дружеството на жалбоподателя. От показанията на същия се установява, че на посочената
дата и място е управлявал МПС – лек автомобил, собственост на жалбоподателя във връзка
със служебни ангажименти, свързани с време и място.
Основателни са обаче доводите, изложени от жалбоподателя във връзка с
допуснатите нарушения при издаването на атакуваното НП. При внимателен прочит на
издаденото наказателно постановление се установява, че жалбоподателят е санкциониран за
допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като му е наложено наказание “Глоба“ в
размер на 1200 (хиляда и двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. В описателната част на НП,
наказващия орган подробно е описал, че нарушителят е установен след попълнена
декларация по чл.188 от ЗДВП, но не и каква проверка е направена, или съответно справка в
картотеките на Сектор “ПП“ или справка по данни във фишове, се е установило, че
нарушението е извършено в условията на системност. Същевременно с това, същият е
санкциониран на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, според която разпоредба когато
нарушението по ал.1, т.4 - 6, ал.2, т.4 - 6 и ал.3, т.4 - 6 е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
В случая обаче е налице разминаване в описанието на нарушението в диспозитива на
НП и прилагането на санкционната разпоредба. В описателната част наказващия орган е
посочил начина на установяване на лицето, управлявало на процесната дата МПС – чрез
попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, но не и начина по който (след направена
проверка, справка в картотеките на Сектор “ПП“ и справка по данни във фишове) се е
установило, че нарушението е извършено в условията на системност на основание чл.182,
ал.5 от ЗДвП, според която разпоредба когато нарушението по ал.1, т.4 - 6, ал.2, т.4 - 6 и ал.3,
т.4 - 6 е системно, съгласно Параграф 6, т.62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че посочената неяснота (противоречие) във
фактическото формулиране на твърдяното деяние създава такава относно приетото от
наказващия орган за нарушение, правната му преценка и точната му квалификация като
административно нарушение. Така макар и формално да са спазени основанията на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, създадената неяснота препятства възможността да се разбере за
какво точно нарушение е наложено наказание на жалбоподателя. На следващо място, е
възпрепятствано извършването на проверка относно правилността на установената
фактическа обстановка и приетата правна квалификация, във връзка с осъществявания от РС
контрол за законосъобразност доколкото съдът, в производството по реда на чл.59 – 63 от
ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП
нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение и основанието за налагането на съответната санкция. Това
противоречие и неяснота е довело до накърняване на правото на защита на нарушителя,
който има право да узнае в извършването на какво точно нарушение е обвинен, респективно
– наказан и води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като по своята същност
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че наказващия орган неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като неправилно е наложил за това нарушение наказание на основание
чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. При тези данни съдът намира, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посочените по-горе формални основания,
възпрепятстващи адекватното упражняване на правото на защита от страна на
жалбоподателя, тъй като то се реализира изцяло в пределите на
административнонаказателното обвинение против него, лимитирани от реквизитите на НП
по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, на които изисквания обаче обжалваното НП не отговаря в
необходимата степен, а законът не урежда възможност за саниране на нередовностите в НП,
подобно на предвидената такава за нередовностите в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН, когато е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
какъвто именно е разглежданият случай.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 11.01.2022 год., издадено от Началник
група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., упълномощен за това със
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
3