РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Монтана, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200050 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-002535/29.12.2023г. на
Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана на М. И. С., ЕГН: ********** от
град Б, квартал „Р“, ул. „ПМ“ № ХХ, за нарушение на член 140,ал.1, пр. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от 3ДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление С., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява. Явява се
упълномощеният му представител адв. НА от АК Монтана.
Въззиваемата страна не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното от фактическа страна:
Лятото на 2023 година свидетелят по настоящето производство И С. М
закупил лек автомобил марка „Хюндай Теракан“, с рег. номер ВР ХХХХ СН. В
законоустановения за това срок същият не прехвърлил МПС-то на свое име в
сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, поради което на 10.08.2203 година същото
било служебно дерегистрирано. Жалбоподателят по настоящето производство
1
е син на свидетеля М, но от 7 години живее със семейството си в Германия.
Есента на 2023 година С. се прибрал в България и баща му - свидетелят М му
дал да ползва лекия автомобил марка „Хюндай Теракан“, с рег. номер ВР
ХХХХ СН. Уверил го че всичко с автомобила е наред – има сключена
гражданска отговорност, преминал е ГТП и е технически изправен. На
03.10.2023 г., в 22:37 часа, в град Монтана на бул. “Ал.Стамболийски“,
служители на РУ-Монтана спрели за рутинна проверка лекия автомобил
марка „Хюндай Теракан“, с рег номер ВР ХХХХ СН, управляван от
жалбоподателя С.. При извършената справка било установено, че превозното
средство било служебно дерегистрирано на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП на
10.08.2023 г.
На М. И. С., ЕГН **********, бил съставен АУАН № GA
968909/03.10.2023 г за допуснато нарушение по член 140,ал.1, пр. 1 от ЗДвП.
АУАН е съставен от служителя на РУ Монтана – СтИн Н. С.. Свидетел-
очевидец на установеното нарушение бил Ж. П. –свидетел по
производството. Препис от акта бил връчен на С., като същият нямал
възражения.
Административнонаказателното производство по съставения АУАН било
прекратено, поради наличие на данни за престъпление по член 345,ал.2 от НК,
а материалите по преписката изпратени на РП Монтана. С постановление от
12.12.2023 година РП Монтана направила отказ да образува досъдебно
производство по член 345,ал.2 от НК. Материалите по прокурорската
преписка били изпратени в ОДМВР Монтана с оглед ангажиране на
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на ЗДвП.
След връщане на материалите от РП Монтана административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че
жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по
смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП вменяваща задължение на участниците в
движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства. От
обективна страна извършеното нарушение е безспорно доказано. За да е
налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице
следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят
2
административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че
същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран по надлежния
ред, но въпреки това го е управлявал. В случая е установено, че лекият
автомобил е бил управляван от жалбоподателят, като видно от събраните по
делото писмени доказателства, както и от разпитаният в съдебно заседание
свидетел, МПС-то е било с прекратена регистрация. Същевременно е
установено и обстоятелството, че МПС-то е закупено и впоследствие
регистрирано на И С. М от град Б – баща на жалбоподателя. Обстоятелството,
че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като
такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че
жалбоподателят С. е знаел за това (още повече, че същият не е негова
собственост). В хода на административнонаказателното производство не се
установява безспорно че жалбоподателят е знаел, както и че е бил длъжен да
знае, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран.
Независимо от факта че жалбоподателя и собственика на автомобила са баща
и син, обстоятелството че жалбоподателя от 7 години живее в чужбина и
инцидентно при едно от своите прибирания в страната е ползвал МПС-то, не
налага извод за наличие на умисъл или непредпазливост като форма на вина за
конкретното извършено административно нарушение. Според легалната
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая
описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава - вината. Не е
налице умисъл като форма на вината, но също така не може да се направи и
безспорен извод, че е налице непредпазливост, в никоя от формите.
Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на
общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги
предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и
по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от
ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната
действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то, за
която ползвателя на автомобила и настоящ жалбоподател не се установи, да е
знаел, да могъл или да е бил длъжен да знае/, а този факт е и фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
3
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от С. виновно.
Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.
Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
При така установеното наказателното постановление се явява
незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.
В хода на производството не са претендирани разноски поради което
настоящият съд не следва да се произнася по тях.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-002535/29.12.2023г. на
Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на М. И. С., ЕГН:
********** от град Б, квартал „Р“, ул. „ПМ“ № ХХ, за нарушение на член
140,ал.1, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от 3ДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4