№ 341
гр. К., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103715
по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за
собственост и чл. 537, ал. 2 от ГПК – отмяна на нотариален акт.
В исковата молба пълномощник на ищцата адв. Д. К. заявява, че дядото
на ищцата - СТ. П. Т. (имената му изцяло съвпадат с тези на ответника), ЕГН
**********, починал на *** г. приживе е притежавал следния недвижим
имот: Дворно място с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет
квадратни метра/, което по сега действащия устройствен план, одобрен със
Заповед № *** г. на общ. М., съставлява Урегулиран поземлен имот VII- 398
/седми-триста деветдесет и осем/ в квартал 38 /тридесет и осми/ по плана на
село В., ***, общ. М., обл. С., заедно с построените в това дворно място
едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два
навеса с оградни стени и други подобрения, при граници и съседи на имота по
скица: от изток, запад и юг-улици, от север- УПИ VI и УПИ VIII- 399. Сочи,
че дядото на страните е имал един син - П.С. Т. (баща на ищцата и ответника),
който е починал преди баща си, а именно на *** г. Ето защо дядото С.Т. е
наследен по отношение на горния имот от низходящите на неговия син, а
именно трите деца на П. Т., които са: Д. П. ТР., ЕГН **********,
притежаваща по наследство 1/3 ид. ч. от имота; СТ. П. Т., ЕГН **********,
притежаващ по наследство 1/3 ид. ч. от имота; Р. П.в Т., ЕГН **********,
притежаващ по наследство 1/3 ид. ч. от имота (починал на *** г.), като
неговата 1/3 ид. ч. от имота е наследена по закон от майка му Р.Г. Т.а. Счита,
че видно от проследеното наследствено отношение ищцата Д.Т. притежава
1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот по наследство от нейния дядо СТ. П.
Т., ЕГН **********, починал на *** г. Твърди, че на *** г. братът на ищцата -
1
ответникът СТ. П. Т. се е снабдил с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка за целия гореописан имот, включително и за
притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от имота. В съставения Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №
*** от *** г. по описа на СВ -К., съставен от нотариус П.К., с район на
действие - РС -К., вписана в Нотариалната камара с рег. № ***, се твърди, че
ответникът е придобил имота на първично основание - давностно владение.
Заявява, че това е категорично невярно и ищцата оспорва изложеното в
нотариалния акт твърдение, че в полза на ответника СТ. П. Т. е изтекло
давностно владение, годно да го направи собственик. Сочи, че за 1/3 ид.ч. от
имота, притежавана от ищцата Д.Т. брат й С.Т. винаги е бил само държател,
докато ищцата, като владелец на същия, е заплащала данъците и таксата смет
за нейната наследствена идеал на част и винаги е считала имота за свой /в
частта относно 1/3 ид.ч./. Ответникът никога не е демонстрирал пред ищцата
намерение за своене на нейната идеална част, нито е заявявал пред нея, че
целият имот е само негов. Същият не е извършвал ясни и недвусмислени
действия, с които да е отблъснал владението на сестра си Д.Т., поради което
не може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. (В този
смисъл Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.,
Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и много
др.) Счита, че след снабдяването с нотариалния акт по обстоятелствена
проверка, за времето след *** г., братът на ищцата всъщност извършва
извънсъдебно оспорване на нейната собственост, което формира нейния
правен интерес от предявяването на установителен иск за притежаваната от
нея 1/3 ид.ч. от имота. Сочи, че съгласно възприетото в Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК,
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. Поради тази причина при
съдебното оспорване на този факт, той подлежи на доказване на общо
основание. В случай, че твърденията, изложени пред нотариуса съставил
констативния нотариален акт, които са послужили за неговото издаване, се
окажат неверни, то тогава същият подлежи на отмяна. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК). Счита, че констатациите, направени в Нотариалния акт са неверни и
същият следва да бъде отменен на основание чл. 537, ап. 2 от ГПК. С оглед
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: 1. На основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника СТ.
П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., община М., ***, че ищцата Д.
П. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., община М., *** е
собственик по наследство от СТ. П. Т., ЕГН **********, починал на *** г. на
1/3 ид.ч. от Дворно място с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет
квадратни метра/, което по сега действащия устройствен план, одобрен със
Заповед № ***г. на общ. М., съставлява Урегулиран поземлен имот VII[1]398
/седми- триста деветдесет и осем/ в квартал 38 /тридесет и осми/ по плана на
село В., ***, общ. М., обл. С., заедно с построените в това дворно място
едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два
2
навеса с оградни стени и други подобрения, при граници и съседи на имота по
скица: от изток, запад и юг[1]улици, от север- УПИ VI и УПИ VIII- 399; 2. На
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмените Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № *** от *** г.
по описа на СВ - К., съставен от нотариус П.К. с район на действие - РС - К.,
вписана в Нотариалната камара с рег. № ***, в частта, с която СТ. П. Т. е
признат за собственик на наследената от Д. П. ТР. от дядо й 1/3 ид.ч. от
Дворно място с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни
метра/, което по сега действащия устройствен план, одобрен със Заповед №
*** г. на общ. М., съставлява Урегулиран поземлен имот VII- 398 /седми-
триста деветдесет и осем/ в квартал 38 /тридесет и осми/ по плана на село В.,
***, общ. М., обл. С., заедно с построените в това дворно място едноетажна
паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два навеса с
оградни стени и други подобрения, при граници и съседи на имота по скица:
от изток, запад и юг- улици, от север- УПИ VI и УПИ VIII- 399. Данъчната
оценка на имота – 3612,70 лв., а данъчната оценка на 1/3 ид.ч. от имота –
1204,23 лв. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат К., която моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание ответника се явява лично и заявява, че ищцата му дължи
2 000 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените удостоверения за наследници се установява, че
общията наследодател СТ. П. Т. ЕГН ********** – е починал на *** г. и е
оставил наследници:
1. Д.Н. Т.А –съпруга, починала на *** година;
2. П.С. Т. - син, починал *** г. и е оставил наследници – Д. П. ТР. –
дъщеря и двама сина СТ. П. Т. и Р. П.в Т., последният е починал и оставил
наследник - Р.Г. Т.а – майка.
Представени са в заверени преписи 10 броя дубликати на приходни
касови ордери за платен местен данък и такса битови отпадъци, издадени от
Община М., за 1/3 ид.ч. от имота, собственост на Д.Т. , за имот в с. В., ***.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка № *** от *** г. по описа на СВ -К., съставен от
нотариус П.К., с район на действие - РС -К., вписана в Нотариалната камара с
рег. № *** ответника е признат за собственик на основание давностно
владение и наследство от СТ. П. Т. б.ж. на с. В., на следния недвижим имот:
дворно място с площ от 599 кв.м. (петстотин деветдесет и девет квадратни
метра), което по сега действуващия устройствен план одобрен със заповед №
*** год. на общ.М., съставлява Урегулиран поземлен имот VII-398 (седми за
триста деветдесет и осем) в квартал 38 (тридесет и осем), по плана на село В.,
*** (девет), на общ.М., обл. С., заедно с построените в това място едноетажна
паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два навес с
оградни стени и други подобрения, при граници и съседа на имота по скица:
3
изток, запад и юг - улици; север - УПИ VI и УПИ VIII-399.
Видно от заверени копия на нотариално дело № *** година на нотариус
П.К., с район на действие - РС -К., вписана в Нотариалната камара с рег. №
***, по същото е издаден констативен нотариален акт за собственост № ***
IV, рег. № *** на нотариус П.К., с район на действие - РС -К., вписана в
Нотариалната камара с рег. № ***, с който на основание чл. 587 от ГПК
ответника СТ. П. Т., ЕГН ********** е признати за собственик по давностно
владение и наследство от СТ. П. Т. б. ж. на , на следния недвижим имот, а
именно: Дворно място с площ от 599 кв.м. (петстотин деветдесет и девет
квадратни метра), което по сега действуващия устройствен план одобрен със
заповед № *** год. на общ.М., съставлява Урегулиран поземлен имот VII-398
(седми за триста деветдесет и осем) в квартал 38 (тридесет и осем), по плана
на село В., *** (девет), на общ.М., обл.С., заедно с построените в това място
едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два
навес с оградни стени и други подобрения, при граници и съседи на имота по
скица: изток, запад и юг - улици; север - УПИ VI и УПИ VIII-399. Сред
документите, представени при съставянето на акта, установяващи правото на
собственост, са молба декларация № ***г. на Кметство с. В., Удостоверение
за наследници № *** г. Кметство с. В., Скица № *** г. на Община М., У-ния
за данъчна оценка № **********/***г. на Община М., удостоверение за
идентичност на имотите № ***г. на Община М., Удостоверение от ***г. на
служба „Общинска собственост“ на Община М., У-ние за търпимост № ***г.
на Община М., у-ние № ***г. на Областна администрация С. , както и
показанията на разпитаните свидетели.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П.Л. Г. и Р.Д.Д..
Свидетелката П.Л. Г. заявява, че с ищцата работели в един цех в „А.“ и
живеели в едно село. Познавали се от 15 г. Познавала С. по обстойно ,,от 5-6-
7-8 г., той е брат на Д..‘‘ Д. имала къща във В.. Тя казвала, че е наследствена
от баба и дядо й и имала дял. ,,Те са трима – двама братя и една сестра и тя
има 1/3 или какъвто дял има.‘‘ Казвала, че си плащала данъка към държавата
всяка година. Ходела в тази къща редовно. Ответникът живеел на семейни
начала с някаква жена. Р. и той живеели във В., някъде наблизо. Едната къща
я била виждала, другата не знаела точно къде се намирала. И при двамата
ходела и казвала: ,, „пихме кафе“, какво са правили, засято какво имало
(райграс).‘‘ Не знаела точно и кога станало, но се похвалил на колегите, ,,че
къщата е негова вече. Д. разбра едва ли не по телефонна. На всички идват
бележки за плащане на данъци, а нейната я няма. Тя е много отговорна в това
положение и каза, че трябва да провери. Това стана преди година. обади се по
телефона и й казаха, че трябва да отиде в данъчното да и обяснят и като се
върна са й казали, че вече къщата не е нейна.‘‘
Свидетелят Р.Д.Д. депозира показания, че познавал Д. повече от 20 г.,
живеели на семейни начала над 19 години. Познавал С., ,,той й е брат. Имаше
още един брат, който е починал.‘‘ Д. имала къща във В., в която бил ходил. Те
ходили на гости на С., той – в тях. Ходили по рождени дни, събирали се. Тази
къща била на дядо им и на баба им във В.. ,,Ходехме си, уважавахме се. Тя се
радваше „имам имот там, имам бащино“. Възприемала я е като бащина къща.
Последните 7-8 г. е ходила там.‘‘ Преди да почине малкият им брат ходила,
4
даже там оставала да спи. Постоянно си ходели. ,,Не е дарила нейната част.
Радваше се, че има нещо там имот. На мен С. не ми е казвал нищо. С. не е
казвал, че е негово. Тя е обща къщата. Не е казвал на Д., че имотът е негов и
тя няма да ходи там.‘‘ Ищцата разбрала миналата година, когато плащала
данъците на къщите. ,,И тя вика: „защо няма писмо от общината“ да си плати
дела. Тогава разбра, не й дойде такова писмо, стана април, май. На нея
нямаше писмо и тя вика: „тук е станало нещо“. Ходила в общината и са й
казали, че няма дял, че брат й взел дела. Узаконил ли го е, не знам какво е
станало.‘‘
При така установеното съдът достига до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. В чл. 68 от ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин,
така, че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с
насилие). По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и
изискването невладеещият собственик да е уведомен за намерението за
своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната
практика е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на
съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност
идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да
демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат
отблъснати претенциите му. В тази насока е Тълкувателно решение №
1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според последното,
когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
В конкретния случай от данните по делото е видно, че процесният имот
е съсобствен на основание наследство, т. е. между ответника СТ. П. Т.,
ищцата по делото и останалите наследници. От събраните доказателства се
установи, че ответникът СТ. П. Т. не е владял процесния имот явно в
продължение повече от 10 години. Т. е. да е осъществявала владение по
начин, който разкрива ясно намерението му да държи имота като свой и
фактическата власт да е упражнявана така, че да може всеки заинтересуван да
научи за нея. Този извод се налага, тъй като същият никога не е заявявал, че
счита имота за свой. От събраните по делото доказателства, а именно
5
разпитаните в съдебно заседание двама свидетели се установи, че ищцата Д.Т.
винаги е смятала, че процесния имот е наследствен имот от дядо й и баща й
като същата по наследство притежава 1/3 ид.ч. от него. Именно като
собственик на тази идеална част, е заплащала в община М. през всички
години данък за своята идеална част. Свидетелите заявяват също, че тя
неведнъж е ходила в имота, макар и той основно да се е ползвал от ответника.
Нито един от свидетелите не заяви, че ищцата е знаела, че брат й С.Т. е
заявявал пред нея, че целият имот е само негов и че тя няма права върху него.
На следващо място, ответникът не ангажира доказателства, които да
потвърждават тезата, че той е владял имота повече от 10 години и то с ясното
намерение, че владее за себе си и частта на ищцата, както и че това свое
намерение той е демонстрирал пред нея и пред трети лица. Същият проявява
процесуална пасивност и по време на процеса и не ангажира нови
доказателства. Това от своя страна доказва неоснователността на твърденията
му, че той е единствен и пълноправен собственик на процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищцата и ответника са
съсобственици на процесния имот по наследство от общия им наследодател
СТ. П. Т., с ЕГН **********, починал на *** г. / дядо на страните/. За
определяне на квотите на всеки от тях съдът има предвид следното: Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници / л.7 от делото / П.С. Т.
(баща на ищцата и ответника), е починал преди баща си, а именно на *** г.
Съгласно чл. 10 ал. 1 и 4 от Закона за наследството : низходящите на
наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се
заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение в
степените. Следователно след смъртта си СТ. П. Т., ЕГН **********, е
наследен по отношение на процесния имот от низходящите на неговия син, а
именно трите деца на П. Т., които са: Д. П. ТР., ЕГН **********; СТ. П. Т.,
ЕГН ********** и Р. П.в Т., ЕГН **********, като последният е починал на
*** г. Наследници от втори ред са родителите на починалия или онзи от тях,
който е жив /чл. 6 от ЗН/. Р. П.в Т., ЕГН **********, е починал на *** г., като
неговата иделална част от имота е наследена по закон от майка му Р.Г. Т.а.
Поради изложеното съдът заключава, че правата на страните, като
съсобственици върху имота, са следните: 1/3 ид.ч. за ищцата, 1/3 ид.ч. за
ответника и 1/3 ид.ч. за Р.Г. Т.а.
Предвид гореизложеното, като намира, че предявените искове са
основателни и доказани, съдът счита, че следва да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата притежава по наследство от
наследодателя СТ. П. Т., с ЕГН **********, починал на *** г. / дядо на
страните/, горепосочените части от процесния недвижим имот.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК от ГПК следва да бъде отменен
констативен нотариален акт за собственост № *** IV, рег. № ***, нотариално
дело № *** година от *** г. по описа на нотариус П.К., с рег. № *** на НК, с
район на действие Районен съд - К., за размера от 1/3 идеални част, които
всъщност са собственост на и ищцата по делото.
Предвид този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответника следва да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съобразно представения списък на разноските сумата от 916,90 лв.
6
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника СТ. П. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. В., община М., ***, че ищцата Д. П. ТР.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., община М., *** е собственик по
наследство от СТ. П. Т., ЕГН **********, починал на *** г. на 1/3 ид.ч. от
Дворно място с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни
метра/, което по сега действащия устройствен план, одобрен със Заповед №
***г. на общ. М., съставлява Урегулиран поземлен имот VII-398 /седми-
триста деветдесет и осем/ в квартал 38 /тридесет и осми/ по плана на село В.,
***, общ. М., обл. С., заедно с построените в това дворно място едноетажна
паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два навеса с
оградни стени и други подобрения, при граници и съседи на имота по скица:
от изток, запад и юг-улици, от север- УПИ VI и УПИ VIII- 399.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №
*** IV, рег. № ***, нотариално дело № *** година от *** г. по описа на
нотариус П.К., с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд – К.,
вписан под № *** от *** г. по описа на Служба по вписванията при Районен
съд – К., в частта, с която СТ. П. Т. е признат за собственик на наследената от
Д. П. ТР. от дядо й 1/3 ид.ч. от Дворно място с площ от 599 кв.м. /петстотин
деветдесет и девет квадратни метра/, което по сега действащия устройствен
план, одобрен със Заповед № *** г. на общ. М., съставлява Урегулиран
поземлен имот VII- 398 /седми- триста деветдесет и осем/ в квартал 38
/тридесет и осми/ по плана на село В., ***, общ. М., обл. С., заедно с
построените в това дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда,
паянтова стопанска постройка и два навеса с оградни стени и други
подобрения, при граници и съседи на имота по скица: от изток, запад и юг-
улици, от север- УПИ VI и УПИ VIII-399.
ОСЪЖДА ответника СТ. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
В., община М., *** да заплати на ищцата Д. П. ТР., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Д., община М., ***, направените по делото разноски в
размер на 916,90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7