Решение по дело №5/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 171
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700005
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          171 / 11.3.2020г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :            ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                   ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 5 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

2. Образувано е по касационна жалба на „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул. „Кара Никола Ангелов“, № 16, с посочен съдебен адрес,***, адв. Б., срещу Решение № 669 от 21.11.2019г., постановено по н.а.дело № 607 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г. с което е потвърдено Наказателно постановление №13-001309 от 15.03.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00лв. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Сочи се, че спор по отношение на действителното осъществяване на процесното административно нарушение пи осъществяване на дейността на дружеството няма, като констатациите и съображенията на районния съд в тази насока са обосновани и правилни.

Възраженията на касационния жалбоподателя се концентрират единствено по отношение на приложението на правилото на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че процесното деяние следва да се квалифицира, като маловажен случай, доколкото то първо по рода си допуснато от дружеството, трудовия договор е оформен и деклариран в пълно съответствие с изискванията на закона, проведени са необходимите инструктажи, не са засегнати в някаква значима степен както правата и интересите на работника, така и правата и интересите на трети лица.

Счита се, че правилото на чл. 28 от ЗАНН е приложимо във връзка с препращащата норма на чл. 416, ал. 6 от КТ.

Иска се оспореното решение да бъде отменено, като съответно се потвърди наказателното постановление.

 

3. Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, не взема становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Според данните описани в Акт за установяване на административно нарушение № 13 – 001309 от 04.02.2019г., съставен от Георги Иванов Йовчев, на длъжност гл. инспектор в Дирекция „ИТ“, Пазарджик и издаденото въз основа на него Наказателно постановление №13-001309 от 15.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал на работа Сребрин Благов Илиев, с установено работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, на длъжността „работник строителство“ на строителен обект „жилищна сграда ІV категория“, в гр. Пазарджик, ул. „Л. Каравелов“, №34, без да му е представил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Нарушението е извършено на 01.02.2019г. и е установено при проверка предприета от контролните органи от Дирекция „ИТ, Пазарджик на същата дата, за резултатите от която е съставен Протокол № ПР1903272 от 04.02.2019г.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал.2, във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда, като на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00лв.

 

7. В хода на първоинстанционното производство е приобщен въпросния Протокол № ПР1903272 от 04.02.2019г. от извършена проверка, от който е видно, че на 01.02.219г. на работа в обекта на „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, като „работник строителство“, освен Сребрин Илиев,  са били допуснати още Иван Пачев, Иван Стойковски и Илия Божков.

 

8. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е счел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на административно производствените правила, като осъществяването на процесното нарушение в рамките на дейността на търговското дружество е несъмнено установено.

Тези изводи се основават на приобщените по делото писмени доказателства и на показанията на Георги Йовчев, т.е длъжностното лице, съставило акта за установяване на административно нарушение е на Радослав Марков, т. е. посочения на АУАН свидетел. В контекста на данните,  заявени от тези двама свидетели са обсъдени показанията на свидетеля Васил Кабов обслужващ счетоводно дружеството, като е прието, че те не дават основание да се приеме, че вмененото административно нарушение не е било извършено при осъществяване на дейността на търговското предприятие.

Прието от решаващия съд е, че в случая не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена опасност. Счетено е също така, че при определяне размера на санкцията, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение и че същото е извършено за първи път, поради което е наложил санкция над минималния размер предвиден в чл.414, ал.З от КТ

 

V. За правото :

 

9. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

10. Спора в настоящото производство се концентрира единствено по отношение на приложението на правилото на чл. 28 от ЗАНН, с оглед квалифициране на деянието като маловажен случай.

Както се посочи в предходния раздел на решението, при извършената проверка на 01.02.2019г., в строителния обект на дружеството са установени общо четири случая на нарушения на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ. Констатирано е също така, че дружеството строител не е извършило оценка на риска преди започване на строителството, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Установени са още пет допуснати от строителя нарушения на изискванията на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и нарушение по чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Това налага необходимостта, процесното деяние да не бъде разглеждано самостоятелно и изолирано, което пък, само по себе си изключва възможността, административното нарушение да бъде определено като маловажен случай.

Извода който следва е, че обжалваното пред настоящата инстанция решение е действите3лно, валидно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 669 от 21.11.2019г., постановено по н.а.дело № 607 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              /п/                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./п/

 

                                   

                                  2. /п/