РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Белоградчик, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200065 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ № ..., с ЕГН
**********, срещу НП № 64/01.03.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – неяснота на описаното
нарушение по ЗГ, така както е посочено то, както и че фактическата
обстановка , сочена в АУАН не е установена правилно. В с.з. жалбоподателят
не се явява лично, но се представлява от упълномощен представител -
адвокат, който поддържа жалбата , излага още и по-конкретни доводи за
отмяна, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
1
и не взема становище по същество на казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, неоспорено качество от страните / респ. неговата/ , въпреки липсата
на изрично доказателсво в тази насока.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на
ЮЛ, на 31.12.2021 г., получил позволително за сеч № 0641095, с очакван
добив на 384.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида черен бор / като
едра и средна дървесина и дърва за огрев/ от отдел 374 ”л2”, имот от ГФ,
собственост на ФЛ, в землището на с. Г., общ. Р., като собственикът / ФЛ /
бил предоставил на ЮЛ – да осъществи сечта. Съгласно даденото
позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 03.01.2022 г. до
31.05.2022 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в
същия период.
На 05.01.2022 г. свидетелят Ст. С. и колегата му Ив. На. – гл.
специалисти при ИАГ-София, били командировани на територията на обл. В.,
с цел извършване на проверки по ЗГ. Така в посочения ден, двамата
проверявали и землището на с. ., общ. Р., обл. В.. Още на входа на селото,
установили МПС с товарещи се в него дърва. На мястото на товаренето
присъствал жалбоподателят Т. Т., като лицензиран лесовъд. Двамата
служители на ИАГ решили да извършат проверка на място, на терен – в
сечището, от където били добити и докарани дървата. Т. им указал къде се
осъществява сечта и заедно с него те посетили мястото - отдел 374 „л2“, в
землището на самото с. Г.. Установили ,че за сечището имало издаденото
позволително за сеч № 0641095, получено от Т. Т. и констатирали, че на
терена има сеч и на не маркирани за отсичане дървета – общо 30 бр.
Измерили диаметъра на пъните им – същият варирал от 0,20 м. до 0,28 м.
Маркирали с червена боя така отрязаните дървета / пъните/.
Поради допуснатото отсичане на немаркираните дървета
проверяващите приели, че на Т. следва да се състави АУАН за нарушение по
ЗГ. Своите констатации Ив. Н. отразил в Констативен протокол - №
152804/05.01.2022 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Т..
2
Протоколът бил подписан от Н., С. и Т..
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол,
веднага, също на 05.01.2022 г., Ст. С. съставил АУАН № 64 от същата дата на
Т. Т., в неговото присъствие : за това, че “ на 03.01.2022 г. , на територията на
ТП ДГС-Белоградчик, в землището на с. Гюргич, отдел 374 „л2“, като
лицензиран лесовъд на частна практика, получил Позволително за сеч №
0641095/03.01.2022 г., носещ отговорност по чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил
контрол и допуснал да се извърши сеч на 30 бр. дървета от черен бор, с
диаметри от 20-28 см, немаркирани с КГМ в основата на пъна“. В реквизита
“законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, С. посочил
чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ. Като свидетел, отбелязан като такъв на констатиране на
нарушението и същевременно и съставяне на акта, е вписан Ив. Н. – съставил
констативния протокол от проверката. Нарушителят подписал акта и да
получи копие от него, без да отрази писмено възражения. Устно дал
обяснения, че виновни били резачите / секачите/, а той според него „често“
минавал да види мястото на сеч в гората.
На 01.03.2022 г. въз основа на акт № 64/05.01.2022 г. на св. Ст. С., е
издадено обжалваното НП № 64/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това
обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от
страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по
позволително за сеч № 0641095/31.12.21г. документът – позволително е
получено именно от Т. Т.. Установи се /от констативния протокол за
проверката/, и гласните доказателства – показания на свид. С., дадени в с.з. ,
че на 05.01.22 г. са установени в сечището сечени и немаркирани дървета,
като количеството им е определено на общо 30 бр., а видът – черен бор.
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни
3
доказателства – свидетелски показания на св. С., а също така писмените
доказателства - представени с админ. наказателната преписка. От тези
доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството си на лицензиран
лесовъд, като получател на позволително за сеч, и следвайки да упражнява
контрол по провеждането й, съгл. чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил такъв, тъй
като се е стигнало до отсичане на немаркирани дървета.
При издаването на НП обаче, съдът счита за допуснати няколко
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат
отмяната на постановлението – неточности в ползваните писмени
доказателства по случая /позволително за сеч/, неправилно описание на
деянието – текстово и придадена неправилна цифрова квалификация на
вмененото нарушение на Т..
На първо място, съдът намира за основателни доводите на
представителя на жалбоподателя, за неточности в АУАН и НП, където се
визира позволително за сеч, получено от Т. и въз основа на което той понася
принципно отговорността за сечището. В КП, изготвен от Ив. Н. е посочен
само номер на позволителното, без датата му на издаване. В АУАН, то е
твърдяно за издадено на 03.01.22г., а в НП – на 31.12.21 г. Съдът констатира,
запознавайки се със самото него – позволителното, че то е издадено
действително на 31.12.21г., а сечта , позволена с него е с начална дата, като
възможна за отпочване – 03.01.22г. Възможно е да става въпрос за
недоглеждане от страна на актосъставителя, и поради това неправилно
отразяване в АУАН на датата на издаване на позволителното, но в настоящия
вид производство – админ. наказателни, не е допустимо да има подобни
разминавания, технически грешки и прочее. Още повече, както каза съдът –
значението на документа за казуса – именно от него следват правомощията и
задълженията на лесовъда, получил позволителното.
Съществено е и другото разминаване – в датите на извършване на деянието
и констатирането му. Няма пречка принципно, едно деяние да е извършено в
даден момент / например 03.01/, а установяването му да е станало по-късно –
както в случая 05.01. Но по делото не се изясни, защо проверяващите, в
частност актосъставителя / т.к. в КП няма визирана дата на извършване на
нарушението, само дата на проверката и констатации за наличие на
нередности/, а именно актосъставителят е положил началото на адм. нак.
4
производство със съставяне на АУАН – и не става ясно защо той е приел, че
нарушението е осъществено още на 03.01.22 г. / а не например на 04.01. или в
деня на проверката, преди да посетят сечището – 05.01/. И докато това е
въпрос по същество на казуса, то налице е процесуално нарушение чрез
твърдението на АНО – в НП, че деянието е „извършено и открито на 03.01.22
г.“ , т.к. второто не е вярно – нарушението е открито на 05.01.22 г., когато е
осъществена проверка от контролните органи – служители на ИАГ.
На следващо място, възражението на защитата на жалбоподателя за
изпълнително деяние под формата на „допустителство“ принципно е
основателно. Този термин – „допуснал“ е използван и в АУАН и в НП, като
резултат от не упражнен контрол. Действително „допустителството“ съгласно
чл.10 от ЗАНН се наказва само в изрично предвидени случай. В хипотезите на
чл.257 ал.1 от ЗГ – съдът открива предвидена такава отговорност единствено
по т.6 и т.7, но те нямат отношение въобще към настоящия казус / свързани са
с нерегламентирано допускане на строителство в горски територии или други
дейности, от неправоспособни лица/ .
Относно довода на представителя на жалбоподателя за не носене на
отговорност по чл.108 ал.3 от ЗГ, тъй като Т. е само получател на
позволителното за сеч, а не лице, на което то е издадено – съдът не намира
това за правилно. Несъвършенство на закона е израза в тази ал.3 „на когото е
издадено“, очевидно законодателят е имал предвид „получателя“ на
позволителното, тъй като същевременно в ал.2 на чл.108 е предвидено, че
този документ се издава на лице, което е „вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика“ и именно затова ал.3 вменява това лице
да извършва „ контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина”. Само
лесовъдът може да упражнява този контрол. Иначе, формално лицата на
които се издава не винаги са лесовъди, напротив в повечето случаи са
собствениците на горските имоти – ФЛ/ЮЛ, или такива взели ги за ползване
само, но тези лица нямат специалното качество „лицензиран лесовъд“. Така,
че няма спор за съда, че законодателят е искал да вмени отговорността
именно на лесовъда, който по см. чл.108 ал.2 ЗГ „е лице на което е издадено
позволителното“ т.е неправилно назовано така, вместо „получател“ на
позволителното. Законодателят е смесил двата термина тук, тъй като по
5
смисъла на подзаконовия нормативен акт - чл.12 б ал.1 от Наредба № 1/2012
г. за КОГТ – лесовъда е „получател“ на документа - „Лицата по чл. 108, ал. 2
ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да:…“. И там се
изброяват задълженията му по-подробно.
На последно място като изброяване само, но не и по значимост за
решаване на случая, съдът отбелязва, че текстово нарушението е описано като
„не упражнен контрол“, и в АУАН и в НП, а така се заяви и от свид. С.,
съставил акта. Или волята на актосъставителя и наказващия орган всъщност е
била да се вмени вина и санкционира виновния за това поведение „не
упражнен контрол“. Тогава цифром квалификацията на деянието следва да се
посочи като чл.257 ал.1 т. 1 от ЗГ, а не т.3 ЗГ, която е за съвсем друго
поведение.
Освен това санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ разпорежда, че
има наказание за лице , упражняващо лесовъдска практика, което „ не
изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. Това е
бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма – в
случая на чл.180 ал.3 вр. ал.2 от ЗГ и чл.12 Б ал.1 иал.2 от Наредба № 1/2012
г. за КОГТ, според съда, тъй като там е предвидено кой упражнява контрол
при провеждане на сечта и какъв точно.
Изложеното до тук, не прави необходимо обсъждането от съда и на
обстоятелството, навеждано като довод от защитата на жалбоподателя,
свързано с начина на маркиране или не , на подлежащите на сеч дървета в
едно сечище / уредено иначе изрично в чл.50 ал.3-5 от Наредба № 8/2011 г. за
сечите в горите/.
Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
6
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 64/01.03.2022 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“ №
..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т. 3 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“ № ..., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7