Р Е Ш Е Н И Е
03.12.2019 г.
Номер 301 2 0 1 9 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на пети ноември 2 0 1 9 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 467 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Н.Б.В. ***, чрез пълномощника си адв. Х., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-5310-000240/13.09.2019 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която временно е спряно от движение МПС – товарен автомобил „В“ с рег. № **** за срок от 1 месец, на основание чл. 171 т. 2 б. „н“ от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната на заповедта, като се претендират и сторените разноски по делото, съгласно приложен списък.
Ответната страна – редовно призована, не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Началник група „КПДГПА“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /рег. № 277з-1046/30.06.2017 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 2 б. „н“ от ЗДвП за временно спиране от движение на пътно превозно средство, в конкретния случай не са налице.
Тя се прилага когато собственик управлява или допуска управлението на МПС от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец. Спирането от движение на такова ППС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като съответното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Поради това и спирането от движение на ППС е временно – за срок от един месец.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Началникът на група „КПДГПА“ при ОД на МВР Кюстендил е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.
При издаването на процесната заповед обаче, е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. В заповедта не са изложени конкретни мотиви въз основа на какви обстоятелства органът приема, че е налице основание за прилагане на процесната ПАМ. Формалното посочвание, че на посочената дата и място, водачът на товарния автомобил Ангов, собственост на жалбоподателя В., е нарушил Заповед № РД 11-10-60/23.08.2019 г. на АПИ, с която е въведена временна забрана на движението на АМ Струма, не изпълнява в достатъчна степен изискуемото от закона фактическо основание. Така описаните фактически основания не съответстват на хипотезата на нормата на чл. 171 т. 2 б. „н“. от ЗДвП. Не е посочено кои са онези фактически действия или бездействия, чрез които жалбоподателят се явява адресат на заповедта. За законосъобразното прилагане на тази ПАМ не е достатъчно качеството на собственик на процеснотот МПС. Необходимо е органът да изложи съображенията, от които се е водил, за да издаде имнно такъв акт. Административният орган е следвало да опише фактическата обстановка свързана с личното поведение на оспорващия – да изброи кои са фактите и обстоятелствата, от които е направил извод, че като собственик на товарния автомобил, В. е знаел за предстоящото извършване на административното нарушение от водача на автомобила Ангов и е проявил безразличие или пасивно отношение, или фактите, от които следва, че не е упражнил в достатъчна степен контрол над водача, при определено дължимо от него поведение. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираното в акта правно основание за издаването му. Посочената в акта за нарушена заповед на АПИ не съдържа никакви констатации, отнасящи се до личното поведение – действие или бездействие на лицето, по отношение на което е приложена процесната ПАМ. В случая няма доказателства, че собственикът на товарния автомобил е имал знание за това дали, кой, кога и къде ползва превозното средство, още по – малко, че то се управлява в период и по път, в които това е забранено при определени условия. В общият случай допустителят допуска извършването или довършването на нарушение от друго лице – той бездейства, макар че има възможност не попречва на извършителя. Такива факти не се доказват по делото, въпреки предоставената възможност за това на административния орган с дадените указания в определението от 03.10.2019 г., получено от същия на 07.10.2019 г.
С издаването на процесната заповед не е спазен и принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 на АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, конкретно по отношение на собственика на автомобила, няма причина да се налага такава мярка, тъй като няма връзка с конкретния транспорт и начина на осъществяването му. За цялата ситуация около извършения транспорт, жалбоподателят е разбрал едва след връчването на процесната заповед за налагане на ПАМ, станало 4 дни след издаването й и връчена на същия, чрез пълномощник, като същият не е имал каквато и да е възможност за участие в процеса по издаване на ИАА.
Липсата на конкретни мотиви за издаване на заповедта е порок, който води до незаконосъобразност на издадената заповед.
Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2 б. „н“ от ЗДвП, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-5310-000240/13.09.2019 г. на Началник група „КПДГПА“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на Н.Б.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС товарен автомобил „В.“, с рег. № **** за срок от един месец, както и отнемане на СР МПС № *********, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил да заплати на Н.Б.В., с посочен по – горе постоянен адрес и лични данни, направените разноски по делото в размер на 534 /петстотин тридесет и четири/ лева, съгласно приложените доказателства.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: