№ 101
гр. Шумен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200309 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, №6389455 от 26.08.2022 год.,
издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Л. Р. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** в качеството му на законен представител на „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД,
с ЕИК204990548 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.
За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
1
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, с ЕИК204990548 е собственик на полуремарке, марка
Мерцерон Мерцерон, с рег.№Р0279ЕЕ. На 26.08.2022 год. около 21.18 ч. посоченото
ремарке се е движило по път I-2 км.112+737. В райнона на бенцзиностанция „ШЕЛ“ поради
движението му с превишена скорост полуремаркето е било заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на МПС „MULTA RADAR SD 580“
№00209D32D447. При ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26
до 60 км./ч полуремаркето се движело със скорост от 73 км/ч. Впоследствие, след
установяване собствеността на полуремаркето на жалбоподателя Л. Р. М., с ЕГН**********,
в качеството му на законен представител на „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, с
ЕИК204990548 бил издаден електронен фиш серия К, №6389455 от 26.08.2022 год., в който
било отразено, че полуремаркето се движело със скорост 73 км./ч, т.е. с превишение 13 км./ч,
с който му е била наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият бил връчен на
жалбоподателя на 25.01.2023 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото и присъединени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
26.08.2022 год. в 21.18 полуремарке, марка Мерцерон Мерцерон, с рег.№Р0279ЕЕ се е
движел по главен път І-2, като в района на км.112+737, до бенцзиностанция „ШЕЛ“, в
зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до
60 км/ч, се е движил със скорост 73 километра в час. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се
установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано
техническо средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR SD 580“
№00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на полуремаркето 76
км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването,
същата следва да се счита 73 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 26.08.2022 год. в 21.18 часа, както и че
регистрационния номер на полуремаркето, движещо се с посочената скорост е Р0279ЕЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
2
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи“.
В настоящия случай, както се установява от описаната по-горе фактическа
обстановка, а и от вписаните в обжалвания електронен фиш данни, нарушението се изразява
в това, че е засечено превишение на разрешената за съответния пътен участък скорост на
движение на полуремарке, което превозно средство не е моторно превозно средство, а е
превозно средство, което не може да се движи самостоятелно, а е предназначено за
прикачване към друго моторно превозно средство. В този смисъл съдът съобрази легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.18 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Полуремарке"
е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част
от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от
масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Безспорно ремаркетата и
полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла, вложен в разпоредбата на §6,
т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства". Всяко полуремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС,
какъвто е и настоящият случай. В същото време разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в
частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени,
наред с всичко останало, "регистрационния номер на моторното превозно средство и
собственика, на когото е регистрирано превозното средство". Няма съмнение, че и двата,
изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни
средства, а не за прикачените към тях ремаркета или полуремаркета.
Доколкото случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е
прикачено ремарке или полуремарке, не са изрично уредени в разпоредбата на чл.189 от
ЗДвП, е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чието
запълване по аналогия е напълно недопустимо, съгласно нормата на чл.46, ал.3 от ЗНА.
С оглед на изложеното съдът намира, че чрез налагането на жалбоподателя на
санцкия за нарушение, извършено не с МПС, а със закачено за него полуремарке, без да
може да бъде индивидуализирано самото МПС, чрез неговите индивидуализиращи белези –
вид, модел, регистрационен номер и собственик, административно-наказващият орган е
допуснал нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, не може да
бъде санирано в настоящото производство и е достатъчно основание за отмяна на
3
обжалвания електронен фиш.
В подкрепа на този извод е и практиката на ШАС по идентични казуси и по-конкретно
Решение №103 от 30.05.2022 год. по КАНД №80/2022 год. по описа на ШАС и др.
С оглед на изложеното обжалваният електронен фиш, като неправилен и
незаконосъобразен следва да бъде отменен изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. В тази връзка при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 400 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 и 4, във вр.
с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер на
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба /в сила към
датата на сключване на договора за правна помощ и защита/, поради което така определения
и заплатен от страната размер не е прекомерен, поради което и възражението за неговото
намаляване следва да бъде оставено без уважение. С оглед на изложеното въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400 лева,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, №6389455 от 26.08.2022 год.,
издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Л. Р. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** в качеството му на законен представител на „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД,
с ЕИК204990548 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на
Л. Р. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** сумата от 400 лева
/четиристотин лева/, включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5