Определение по дело №1800/2014 на Административен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     1607             Година    2018, 10.08.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  ІІІ състав

 

на  10  Август  Година 2018

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1800 опи­са за  2014 година

 

Производство по чл.248 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по повод на молба с правно основание чл.248 от ГПК на адв. К., процесуален представител на жалбоподателя “**“ООД, с искане за изменение на Решение № 1567 от 04.07.2018г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

Препис от молбата е връчена на ответника в това производство, като в дадения му едноседмичен срок същият чрез процесуалния си представител юрк.К.-Д. е из­разил становище по същата, като е посочено че искането е неоснова­телно.

Състав намира, че искането е подадено от над­леж­на страна, в предвидения за то­ва срок, при представен списък по чл.80 от ГПК в хода на процеса, поради което е и процесуално ДОПУСТИ­МО.

Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С Решение № 1567 от 04.07.2018г., постановено по адм.дело № 1800/2014г. по описа на Административен съд - Пловдив, чието изменение в частта му за разнос­ките се иска, е отменен частично процесният РА като незаконосъоб­разен, съответно жал­бата е отхвърлена в останалата й част като неоснователна, и е осъден като краен ре­зултат оспорващият да заплати на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив дължимо юрис­консултско възнаграждение, изчислено както е посочено в мотивите на съдебния акт при прилагане нормата на чл.161 ал.3 от ДОПК.

Както е посочено в мотивите на съдебното Решение въпреки изхода на правния спор следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника за прилагане разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, с аргумента, че едва в хода на съ­дебното производство са представени изисканите още в хода на ревизията преводи на български език на писмените доказателства въз основа на които е изведен изводът за частична основателност на подадената жалба, вкл. са депозирани пред съда и множество допълнителни писмени доказателства /което е видно от извършените процесуални действия/ влк. И във връзка с т.нар. „износ“ които не са били представени на ревизиращия екип.

Съобразно изложеното и при материален интерес от общо на основание чл.8 ал.1 т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се юрисконсултско възнаграждение е определено в размер на 53386 ле­ва, които оспорващият е осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив.

От това си становище съдът не отстъпва, подробно са изложени съображенията за това в съдебния акт, които очевидно не е нужно да бъдат отново повтаряни.

Следва да отново за яснота да се посочи, че за първи път едва в съдебната фа­за на процеса се представиха доказателствата окомпектовани и преведени в тяхната цялост, вкл. се депозираха и множество писмени доказателства, въз основа на които съдът стори и положителната част от своите изводи за жалбоподателя. Ако това бе сторено в хода на ревизията, ако бяха изпълнени множеството искания от страна на ревизиращия екип за това, очевидно е, че прилагането на чл.161 ал.3 от ДОПК не би било основателно. Но не такава е сложилата се фактическа обстановка.

Що се касае до въпросът за приложението на чл.73а от ЗДДС то и изводът за това се основава на приетото от съда обстоятелство, че доставките не са „укрити“, ко­ето също е сторено на база представените в превод, а и частично за първи път, пис­мени доказателства едва в хода на съдебно производство.

По аналогичен начин сто и въпросът за отмяната на акта относно т.нар. „износ“ – митническите декларации, доказателствата за транспорта на стоките и прочие писмени доказателства въз основа на които се разкри фактическа обстановка, обосно­ваваща тезата на оспорващия, се представиха изключително в съдебната фаза на процеса, като липсват в административната преписка, а придружени с превод на бъл­гарски език се представиха едва в хода на съдебното производство.

В цитираното Решение № 15858/21.12.2017г., постановено по адм.дело № 8876/ 2016г. на ВАС касационният състав е приел, че „Неоснователно е възражението на от­ветника по касация за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и възлагане на разнос­ките в тежест на ревизираното дружество, тъй като изходът на спора се основава на доказателства, събрани още в хода на ревизията.“, което не е процесния казус.

При позоваване на Решение № 10402/08.08.2017г., постановено по адм.дело № 3561/2017г. по описа на ВАС /неправилно посочено като адм.дело № 3564/2017г./, про­цесуалния представител на оспорващия пропуска да отбележи и последващото го Оп­ределение № 12499 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2017 г., I о., с което в производство по реда на чл.248 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съставът на ВАС е допълнил решението в частта за разноските, като е присъдил аналогично на процес­ния казус дължимото се юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразна мате­риалния интерес на спора. Мотивите в тази насока са следните: “В мотивите на съ­дебното решение на ВАС са изложени подробни съображения защо разноските следва да бъдат възложени в тежест на данъчния субект, въпреки основателността на жал­бата му против ревизионния акт. Обоснована е приложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, която предвижда, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производст­во, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от не­говия изход….Новите доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му не са представени и приети в настоящото производство, а в пред­ходни производства пред първоинстанционния съд и пред Върховния администрати­вен съд в производството проведено по реда на чл. 237 и сл. АПК. Разноските са из­цяло в тежест на жалбоподателя в съответното производство, в което е отменен оспо­рения РА, независимо от изхода на спора при констатации на съда за незаконосъоб­разност на РА, обосновани с представените от оспорващия нови доказателства в хода на съдебното обжалване.“. Във връзка с този съдебен акт е постановено и Решение № 1871 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2017 г., 5-членен с-в, в производство по чл.237 и сл. от АПК, с което е отхвърлено искането за отмяна на влязлото в сила Определение № 12499 от 18.10.2017 г., постановено от тричленен състав на Върхов­ния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 3561/2017г.

            Относно Решение № 114 от 07.01.2014г., постановено по адм.дело № 3449/ 2013г. по описа на ВАС, I о., отново се цитират единствено избирателно мотивите на касационната инстанция. Цитираната от оспорващия част от мотивите е последван и от следното: „Въпреки това обаче на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не следва да се присъжда отново юрисконсултско възнаграждение, тъй като вече такова е присъдено от пъровинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съ­дебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения.“. Т.е. тезата обосновава от процесуалния представител на „**“ООД не се подкрепя от така цитирания съдебен акт.

В този аспект не отговаря на духа на закона и на константната съдебна прак­тика тезата, че посочената правна норма не касае юрисконсултското възнаграждение.

В този смисъл искането за изменението в частта му за разноските на Решение № 1567 от 04.07.2018г., постановено по настоящото дело, като неоснователно сле­два да бъде оставено без ува­жение.

По аргумент от нормата на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.160 ал.6 от ДОПК във вр. с чл.211 ал.1 от АПК, настоящото определение подлежи на касационен контрол.

Водим от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “**“ООД, подадено чрез процесуалния му представител адв.К. за искане за изменение на Решение № 1567 от 04.07.2018г., постановено по адм.дело № 1800/2014г. по описа на Админист­ративен съд – Пловдив, ІІІ състав, в частта за разноските, като НЕ­ОСНОВА­ТЕЛ­О.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страни­те.

 

 

 

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ /П/