Номер 150103.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002444 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на Д. Р. Е. ,
гражданин на САЩ, в качеството му на представляващ Сдружение „Американски
университет в България“, чрез адв.Д. М. от САК, насочена против Решение №
903656/20.08.2020 г. постановено по т.д. № 105/2020 г. по описа на ОС Благоевград, с което
е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20200612094129-2/18.06.202019 г. на
ДЛР при АВп за вписване на промяна на обстоятелствата по партидата на сдружение
„Американски университет в България“ ЕИК *********.
В настоящата частна жалба се правят оплаквания за постановяване на атакуваното
решение в нарушение на правилата относно воденето на търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел и действието на вписванията и обявяванията,
установени от ЗТРРЮЛНЦ, както в при противоречие с материалния закон – ЗЮЛНЦ.
Поддържа се, че заявените за вписване обстоятелства се установявали от ангажираните
към заявлението документи, както и че разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ, респ. – на
чл.5.4, ал.3 от устава на АУБ, не изключвали приложението на чл.22, ал.1 ЗЮЛНЦ, съгласно
който членството в сдружението е доброволно и може да се прекрати с едностранно
волеизявление до сдружението.
В случая лицата В. Т., Ч. Е. С. и М. Л. М. прекратили доброволно членството си в
сдружението, поради което и нямало пречка, именно поради този факт, да бъдат заличени от
органите на управление на същото.
По подробно изложени съображения в подкрепа на изложеното се иска отмяна на
атакуваното решение и постановения отказ на ДЛР и връщане на преписката със
задължителни указания на АВп за вписване по партидата на сдружението на исканите
обстоятелства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на
жалбоподателя и данните по настоящето дело, приема следното:
Предявената жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
1
преклузивния срок по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ от надлежно упълномощения процесуалния
представител на представляващия сдружението жалбоподател, при наличие на правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение, от което е останал недоволен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Със заявление вх.№ 20200612094129/12.06.2020 г. адв.Д. М., като пълномощник на
представляващия сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, е
поискала вписване по партидата на сдружението на промяна на обстоятелства изразяващи
се в заличаване на лицата В. А. Т., Ч. Е. С. и М. Л. М. като членове на органите на
сдружението - съвета на директорите, настоятелството и изпълнителната комисия.
При преценка на последното и на приложените към него документи по реда на чл.21
ЗТРРЮЛНЦ ДЛР първоначално е дало указания за отстраняване на пропуски в
заявлението и приложенията към него, а в последствие е постановило отказ на поисканото
вписване с аргументи, че приложените към заявлението доказателства не установят решение
за освобождаване на горепосочените лица от органите на сдружението да е взето на редовно
свикано и проведено общо събрание /ОС/.
С атакуваното решение на ОС Благоевград е приел, че отказът на ДЛР е
законосъобразен, а изложените от него съображения изцяло следва да се споделят.
Решаващият състав намира изложените по-горе доводи, обосновали атакувания отказ
за съответни на установените по делото факти, както и на разписаното в материалния закон
– ЗЮЛНЦ и ЗТРРЮЛНЦ, поради което и като краен резултат атакуваното решение и
потвърденият с него отказ следва да се потвърдят.
След служебна справка по партидата на сдружението „Американски университет в
България“ настоящата инстанция констатира, че лицата В. Т., Ч. Е. С. и М. Л. М. са вписани
като членове на органите на сдружението – Съвет на директорите и настоятелството и
изпълнителната комисия.
Констатира също, че съобразно чл.5.4, ал.3 от актуалния устав на сдружението,
общото му събрание, като върховен орган има изключителното правомощие да избира и
освобождава членовете на Съвета на директорите.
Това му правомощие е съответно на правото на ОС, закрепено и в чл.25, ал.1, т.3
ЗЮЛНЦ.
В случая не се твърди и не се ангажират доказателства от жалбоподателя, че ОС на
сдружението с дневен ред, в който да е включено и вземането на решение относно
освобождаването на горепосочените като членове на СД, не е проведено.
От този факт безспорно се налага извод, че сочените за вписване обстоятелства не са
настъпили валидно, а поради това и липсва основание за вписването им.
Доводите на жалбоподателя, че поради отправянето на едностранно предизвестие за
прекратяване членството в сдружението от страна на Т., С. и М. по реда на чл.22, ал.1, т.1
ЗЮЛНЦ /съответно на чл.4.5 от устава/, фактът на прекратяването е настъпил, а същият
имал за последица и прекратяване на участието им в управителните органи – обстоятелство,
подлежало на вписване, не може да бъде споделен.
Според решаващият състав безспорно настъпилият факт на прекратяване на членството
в сдружението жалбоподател на посочените лица не влече след себе си автоматично и
освобождаването им като управителните органи на сдружението, защото в хипотеза като
процесната по силата на закона, а и на устава, настъпването на последният юридически факт
е опосреден от вземането на решение на върховния орган на сдружението – общото
събрание.
2
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, това се налага именно с оглед
спецификата на решенията на ОС на сдружението относно освобождаване на членовете,
участващи в колективния управителен орган, защото тези членове извършват действия по
управление и представителство на юридическото лице с нестопанска цел.
В този смисъл и по арг. и от мотивите на ТР № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
3/2013 г., ОСГТК може да се приеме, че първият орган е волеобразуващ, а втория –
волеизявяващ.
Прекратяването на членственото правоотношение на едно лице в сдружението с
нестопанска цел, както и самият закон и устава са установили, настъпва в резултат на
едностранно отправено волеизявление от него до сдружението, разб. - до неговите органи.
В този случай нито законът, нито конкретния устав, предвиждат някакви последващи
действия от страна на заявителя или органите на сдружението за настъпването на
предвидените правни последици.
За разлика от него, по отношение членовете на управителните органи обаче и нито
законът, нито уставът предвиждат прекратяване на правомощията им с едностранно
волеизявление до който и да е от органите на дружеството.
Последното не може да се приеме за пропуск или непълнота на закона, налагаща
прилагането по аналогия на други правни норми или фигури, предвид изложените по-горе
съображения досежно различните правомощия на волеобразуващия и волеизявяващия орган
на сдружението.
Регламентацията в закона е ясна и недвусмислена и тя намира отражение вкл. и в
употребените термини на двете хипотези – на прекратяване на членственото
правоотношение /чл.22, ал.1 ЗЮЛНЦ/ на отделния член на сдружението, което става с
едностранно волеизявление и на „освобождаване“ /чл.25, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ/ на
управителните органи от упражняване на техните правомощия, което настъпва с решението
на ОС.
С оглед на това и след като специалният закон в нормата на чл.25, ал.2 по
императивен начин установява, че освобождаването на управителните органи е вменено в
компетентността единствено на волеобразуващия орган – ОС то следва, че то настъпва
единствено в резултат на волеобразуващата му воля, изразена чрез решение.
Основание за вземането му могат да бъдат различни причини – те са неизчерпателно
уредени в чл.22, ал.1 от специалния закон, вкл. и прекратяване членственото
правоотношение на участващия в управителния орган със сдружението /т.1 от с.чл./.
В подкрепа на изложените доводи е и обстоятелството, че в чл.6.6 от устава на
сдружението жалбоподател изрично е предвидено, че всеки член на управителните органи,
вкл. СД може да подаде оставка по всяко време или да бъде освободен, с мнозинство от
гласовете на настоятелите /членовете на сдружението/, присъстващи на среща на
настоятелството /общото събрание/, с или без определена причина.
В случая, съобразявайки се с нормите на специалния закон и на устава на
сдружението решаващият състав приема, че е изправен пред хипотезата на чл.25, ал.1, т.3
ЗЮЛНЦ, във вр. с чл.6.6, предл. второ от устава, поради което и с оглед прекратеното
членство на Т., С. и М. същите следва да бъдат освободени като членове и на управителните
му органи.
Компетентен да вземе решение за това е ОС на сдружението, и наличието му е
основание за вписване промяна на посоченото обстоятелство по партидата на сдружението.
След като такова решение липсва, то същото обстоятелство и не може да се впише,
3
защото не е валидно настъпило.
Като е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен
акт, което и предпоставя потвърждаването му.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 903656/20.08.2020 г. постановено по т.д. № 105/2020 г.
по описа на ОС Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4