№ 3446
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110166987 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника С. М.
Ж., обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземанията на ищеца, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 25798/29.08.2023 г. по ч.гр.д. №
44771/2023 г. на СРС, 76 с-в, а именно: 464.38 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ****, гараж 1, ведно със
законната лихва върху главницата от 09.08.2023 г. до плащането; 66.60 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 15.09.2021 г. – 01.08.2023 г.; 24.42 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение от 09.08.2023 г. до плащането, както 5.17 лв. – законна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал
правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да
се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
1
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така
както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. Ж. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че не дължи заплащането на топлинна енергия, доколкото в процесния
гараж няма изградена инсталация – няма тръби и радиатори, както е
установено по предходно водени дела между страните. Моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не
взема становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 44771/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство /в оспорената от длъжника част на вземанията/ и настоящото
дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не е спорно, а и се установява от приетия по делото Нотариален акт за
собственост на жилище построено върху дворно държавно място от ЖСК
„Агросредец“ гр. София № 187, том І, рег. № 4209, дело № 042 от 22.08.2001
2
г., се установява, че ответникът С. М. Ж. е придобил собствеността върху
Гараж № 1, находящ се в гр. София, **** на жилищна сграда на ЖСК
„Агросредец“ на посочената дата.
От ответника не са ангажирани доказателства за извършено
последващо разпореждане с имота, поради което съдът намира, че в рамките
на исковия период, именно ответникът е бил негов собственик.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, последният, като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът на ответника да се
е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, че през процесния период, поради липса на уреди и
поради неосигурен достъп, топлинната енергия в имота е начислява на база
експлоатация по максимални специфичен разход на сградата, в съответствие с
действащата нормативна уредба. Топла вода в обекта не е ползвана. Съгласно
данните на ФДР общо дължимата сума за топлинна енергия, начислена на
база, възлиза на сумата от 464.39 лева.
Установява се от приетата и неоспорена от страните допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице след посещение на
процесния гараж на място, че в гаража няма тръбен път, нито поставени и
отоплителни тела.
В рамките на проведеното изслушване и в отговор на поставените
въпроси по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, вещото лице разяснява, че в имота няма
изградена нито вертикална, нито хоризонтална тръбна инсталация, която
да го свързва със сградната инсталация за топлоподаване. Сочи, че не се
3
установява в минал период да е имало тръби, които да са били премахнати,
доколкото липсват данни за отрязване на тръбопроводи и извършването на
ремонтни дейности след това.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства /л. 24/–
опис към протокол от 17.08.2002 г. за проведено общо събраните на етажните
собственици във връзка с вземане на решение за сключване на договор с ФДР,
който протокол е заверен с печат на „Топлофикация София“ ЕАД, че в
имота на ответника С. Ж. /гараж 1/ няма поставени радиатори и няма
индивидуални разпределители. Тоест, още през 2002 г. дружеството-ищец е
било уведомено за липсата на отоплителни тела в имота на ответника.
Изводът за липса на отоплителни тела и тръбопроводи в имота на
ответника в рамките на исковия периода се подкрепя и от извършената
справка по гр.д. № 610/2019 г. на СРС, 53 с-в, видно от която, още през 2019 г.
вещо лице, след посещение на обекта на място, е установило, че същият не е
свързан със сградната инсталация, няма прокарани тръби и няма поставени
отоплителни тела.
Предвид изложеното, при кредитиране заключенията по приетата СТЕ
и допълнителна СТЕ, съдът приема за установено по делото, че в имота на
ответника не е доставяна топлинна енергия /поради липса на отоплително
тяло/, нито е имало възможност последният да ползва такава, отдадена от
сградната инсталация /доколкото в гаража няма прокаран тръбен път/, не е
потребявана и топла вода, които обстоятелства са били известни на ищеца
преди образуване на настоящото производство.
Предвид изложеното, предявените иск за установяване дължимостта на
суми за потребена топлинна енергия и дялово разпределение, следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Неоснователността главните искове обосновава извод за недължимост
и на претенциите по акцесорните такива, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.
В исковото производство ответникът е сторил разноски за заплатен
депозит за допълнителна съдебно-техническа експертиза в размер на 150 лева.
В заповедното производство длъжникът не е претендирал разноски.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника сумата от 150 лева – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С. М. Ж., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземанията на ищеца, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 25798/29.08.2023 г. по ч.гр.д. №
44771/2023 г. на СРС, 76 с-в, а именно: 464.38 лв. - цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ****, гараж 1, ведно със законната лихва от
09.08.2023 г. до плащането; 66.60 лв. - обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода 15.09.2021 г. – 01.08.2023 г.; 24.42 лв. - главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. до плащането, както
5.17 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. М. Ж., ЕГН **********, сумата от 150
лева – разноски в исковото производство пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5