№ 13
гр. Варна, 24.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.444 ал.2 от НПК вр. чл.41 ал.4 от НК.
Инициирано е по жалба на Началника на Затвора гр. Варна срещу
протоколно определение № 1023 от 03.12.2021г., постановено от ОС-Варна
по ЧНД № 1134/2018 г., с което не е било уважено предложението на
Началника на Затвора – гр.Варна за отмяна зачитането на работните дни по
отношение на л.св. ПЛ. М. М..
В жалбата се развиват съображения в насока на несъгласие с
направеното тълкуване от първостепенния съд на израза „тежки нарушения
на установения ред“, предвидени в нормата на чл. 41, ал. 4 от НК; сочи се, че
допускайки замяната на положените работни дни, настоящият състав на
ВАпС, няма да наруши принципа ne bis in idem, доколкото липсват елементи
на критериите „Енгел“. Иска се постановеното определение да бъде
отменено, а предложението – уважено.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите
се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира
следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е
процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация,
както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се
преценява като неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода Пл. М. е търпял наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца при първоначален общ режим, наложено му възоснова
на определение за групиране, постановено по ЧНД № 343/08.04.2021г от РС-
1
Добрич и влязло в законна сила на 24.04.2021г. Същият е постъпил в Затвора
гр. Варна на 16.12.2020г във връзка с изтърпяване на наказание „лишаване
свобода“ за срок от шест месеца при общ режим, приведено в изпълнение по
реда на чл. 68 от НК.
На 09.06.2021г е започнал да търпи наказанието лишаване от свобода от
осем месеца, предмет на настоящото производство. До 10.03.2021г е бил
настанен в група с обвиняеми и подсъдими лица в Затвора Варна, а след тази
дата е бил разпределен в ЗО“Разделна“ ОТКРИТ ТИП, като след 15.03.2021г е
бил изведен за полагане на доброволен труд в района ЗО, съгласно
установения ред. От 01.04.2021 г. е бил назначен към цех за изработка на
бетонни изделия. За доказаната си добросъвестност в трудовия процес е
награждаван два пъти с „писмена похвала“. Не е бил наказван до началото на
октомври 2021г.
През м. септември 2021г е бил предложен и награден с домашен отпуск
за три денонощия, като е трябвало да се върне в общежитието на 04.10.2021 г.
до 17:00 часа, за което е бил уведомен срещу подпис. До изтичане на крайния
срок той не се е върнал, поради което е бил обявен на ОДИ. От писмените
материали по делото се установява, че на 05.10.2021 г. около 08:00 часа л.св.
М. е бил открит в гр.Белослав в пияно състояние и съответно върнат в
затворническото общежитие. Със заповед № 763/07.10.2021 г. на същия е
било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за
срок от пет денонощия.
С две постановления прокурори от РП-Варна са отказали да образуват
ДП за престъпление от общ характер и са прекратили двете прокурорски
преписки, образувани по повод незавръщането на М. от домашен отпуск.
От досието на л.св.М. се установява, че по време на престоя си в МЛС,
същият е работил 82 дни, които следва да се зачетат като 42 дни за
намаляване наложеното наказание „лишаване от свобода“.
При така установената фактология, ОС -Варна е приел, че не следва да
отменя зачитането на работните дни, положени от осъдения, тъй като за
допуснатото нарушение е бил санкциониран и не са налице данни да
продължава да извършва нарушения. Съдът е счел, че не следва да налага още
една санкция – отмяна на зачитането на работните дни, доколкото не е налице
хипотезата на чл.41, ал.4, пр.3 от НК - той да е извършил тежки нарушения на
установения ред, поради което и не следва да се обсъжда наличието на
поведение от негова страна, показващо, че не се е поправил.
Настоящият състав счита, че този извод е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 41 ал. 4 от НК, „…Когато осъденото лице
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява
от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки
2
нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може
да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две
години преди извършване на последното нарушение…“ Видно е , че в
предложение трето на цитираната разпоредба, законодателят е въвел
изискване лишеният от свобода да е извършил повече от едно тежко
нарушение на установения ред, а не само едно, какъвто е настоящия случай.
По делото не са налични данни за други подобни /тежки/ нарушения,
вносителят на предложението не е представил доказателства в тази насока,
поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 41 ал. 4 от
НК за да се пристъпи към последваща преценка, дали с това поведение
лишеният от свобода показва, че не се поправя, респ. да се отменя изцяло или
отчасти зачитането на работни дни.
В тази връзка, въззивната инстанция счита, че предложението на
Началника на Затвора гр. Варна за отмяна на работните дни, положени от
л.св. М. се явява недоказано, а от там и неоснователно, респ. първостепенният
съдебен акт – правилен и законосъобразен.
Поради изложеното и на основание чл. 444 от НПК и чл. 345 ал. 2 от
НПК съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1023 на ОС-Варна по
ЧНД № 1134/2021 г., постановено на 03.12.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3