РЕШЕНИЕ
№ 7344
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110101974 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н.С. И. срещу [фирма], с която са
предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 03.01.2005 г. по гр. д. № [№]/2004 г. по описа на СРС, 71 състав, и е
образувано изп. д. № [№] на ЧСИ Н.М., с рег. № [№] в КЧСИ, а именно: 6 725.47 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит от 21.11.2002 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2004 г.; 1 490.75 лв. – договорна лихва; 475.73 лв. – наказателна лихва за
периода от 10.02.2003 г. до 09.12.2004 г.; 474.60 лв. – разноски по делото. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че с изпълнителния лист е осъден в условия на солидарност заедно с
Р.Г. И.а, А.И.Т. и Р.Р.С., да заплати на [фирма] процесните суми. Сочи, че на 25.03.2005 г.
по молба на взискателя е образувано изп. д. № 20869/2005 г. по описа на СИС при СРС,
Трето отделение, 7-ми участък, и със същата молба е поискано налагане на запори по
отношение на ищеца, като с последваща молба от 18.10.2006 г. изпълнителното дело е
преместено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ М.Б., при когото е
образувано под № 382/2006 г., а с молба от 16.03.2012 г. делото е преместено при ЧСИ Н.М.,
като е образувано под № 3681/2012 г. Излага, че вземанията по изпълнителния лист са
цедирани на ответника с Договор за цесия от 13.12.2006 г. и ответникът с молба от
24.08.2016 г. е поискал конституриането му като взискател по изпълнителното дело и
извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията – налагане на запор, след
което не са извършвани други изпълнителни действия и изпълнителното дело е прекратено
по право на 24.08.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Релевира възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност, започнала да тече на 24.08.2016 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът [фирма] е подал отговор на исковата молба, в
който сочи, че ищецът не дължи процесните суми, но поради плащането им на 16.04.2019 г.
от един от солидарните длъжници – А.И.Т.. Моли разноските по делото да бъдат възложени
на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като счита, че не е дал повод за завеждане на
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
1
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищеца поради изтичане в хода на изпълнителното производство на
погасителната давност за сумите, за които то е образувано.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
С Определение № 8420/01.04.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че срещу ищеца е водено изп. д. № [№] на ЧСИ Н.М., с рег. № [№] в КЧСИ, въз
основа на издаден в полза на [фирма] изпълнителен лист от 03.01.2005 г. по гр. д. №
[№]/2004 г. по описа на СРС, 71 състав, за процесните суми, и че в хода на изпълнителното
производство поради извършена цесия като взискател е конституирано ответното
дружество. Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че
изпълнителният лист е издаден в полза на [фирма] срещу ищеца и още три лица – Р.Г. И.а,
А.И.Т. и Р.Р.С., при условията на солидарна отговорност.
Предвид горното и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът
намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага
служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла в хода на изпълнителното производство
погасителна давност по отношение на вземанията, които са негов предмет, е предявяването
на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията.
В случая ответникът твърди, че цялото задължение е платено на 16.04.2019 г. от един
от солидарните длъжници – А.И.Т.. По делото е установеното, че изпълнителното
производство срещу него е прекратено с постановление на съдебния изпълнител, но на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. по писмено искане на взискателя, а не поради
плащане, като по изпълнителното дело липсва платежен документ за плащане от този
солидарен длъжник на задълженията по изпълнителния лист и по исковото производство
също не са представени такива доказателства. При тези факти, извършвайки дължимата
преценка за допустимост на настоящото исково производство, съдът не може да приеме за
категорично установено по делото, че принудителното събиране на вземанията по
изпълнителния лист е приключило. По изложените съображения съдът намира, че ищецът
има правен интерес от предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Главното вземане на ответника срещу ищеца произтича от банков кредит, поради
което и с оглед трайната съдебна практика приложима е 5-годишната давност, защото не се
касае за периодични вземания, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г.
по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.
на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/.
Установява се, че на 25.03.2005 г. от [фирма] е подадена молба за образуване на
изпълнително производство срещу длъжниците по изпълнителния лист и въз основа на нея е
образувано изп. д. № 20869/2005 г. по описа на СИС при СРС, 3 отделение, 7 участък.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
2
даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/.
Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. д. № 20869/2005 г. по описа на СИС
при СРС, 3 отделение, 7 участък /впоследствие преобразувано в изп. д. № [№] по описа на
ЧСИ М.Б., с рег. № [№], а след това – в изп. д. № [№] по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № [№]/,
давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116,
б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е
спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по
изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната
на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата
26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна
давност.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“.
В случая се установява, че след 26.06.2015 г. не са искани от взискателя, нито
извършвани от съдебния изпълнител изпълнителните действия по отношение на Н.С. И.,
годни да прекъснат погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, а
единствено са искани и извършвани справки. Изпълнителни действия, прекъсващи
давността, са налице по отношение на други солидарни длъжници, но съгласно чл. 125, ал. 1
ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда
действие спрямо останалите съдлъжници.
Предвид изложеното съдът намира, че на 26.06.2017 г. изпълнителното производство
срещу ищеца е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ex lege, а след като в 5-
годишен срок след 26.06.2015 г. не са извършвани по отношение на него изпълнителни
действия, имащи прекъсващ давността ефект съгласно дадените от ВКС разяснения,
погасителната давност за главницата е изтекла на 26.06.2020 г. На основание чл. 119 ЗЗД
погасени по давност са и вземанията за лихви и разноски за производството, в което е
издаден изпълнителният лист.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се разпредели по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, като не са налице основания за приложението на
3
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК – нито е налице същинско признание на исковете, нито е
налице хипотеза, при която ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото. Ето защо на ищеца се дължат сторените от него разноски за исковото производство
в общ размер на 1 316.66 лв., както следва: 366.66 лв. – държавна такса, и 950 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н.С. И., ЕГН **********, с адрес:
[адрес], срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], искове с
правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение
по отношение на ищеца за следните суми: 6 725.47 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит от 21.11.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2004 г.; 1
490.75 лв. – договорна лихва; 475.73 лв. – наказателна лихва за периода от 10.02.2003 г. до
09.12.2004 г.; 474.60 лв. –разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
03.01.2005 г. по гр. д. № [№]/2004 г. по описа на СРС, 71 състав, и е образувано изп. д. №
[№] на ЧСИ Н.М., с рег. № [№] в КЧСИ.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н.С. И., ЕГН **********, с адрес: [адрес], сумата
от 1 316.66 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4