Решение по дело №1011/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).

Образувано е по жалба от Д. М. П. от гр.Плевен, ул „Драгаш войвода“ №9, вх.Б, ап.2, като законен представител на „Сън енерджи“ ДП ЕООД с ЕИК *********, против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0938-000488/12.08.2024 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.А от ЗДП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

В жалбата се твърди, че при извършена проверка на 12.08.2024 г. в 20.20 ч. в гр. Плевен на притежавания от дружеството „Сън енерджи ДП” ЕООД лек автомобил Тойота Рав 4 с peг. № [рег. номер] е посочено, че се управлява МПС с намалена пропускливост на предни странични стъкла. Твърди, че по отношение на техническото средство Транспи -1 с фабричен № 1161 не са били показани необходимите документи за сертифициране, минало ли е технически преглед и дали е калибровано. Счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че няма как ЗППАМ да е издадена на 12.08.2024 г. и подписана от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен в неработно време и час след като посоченото нарушение е констатирано на същата дата в 20.20 ч. Няма как да бъде изведено и от системата на МВР като изходящ номер, което означава, че издадената заповед страда от неотстраними пороци относно датирането й. Моли за отмяна на наложената ПАМ - спиране от движение на МПС Тойота Рав 4 с per № [рег. номер].

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С. от АК-Плевен с надлежни пълномощни на л.73 и л.114 от делото, която излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, по същество моли за нейната отмяна, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, е взел становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, моли съда да я остави без уважение, направил е възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С АУАН серия GА бл.№1359928/12.08.2024 год., съставен от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, е ангажирана отговорността на Д. М. П. затова, че на 12.08.2024 год. в 20:20 часа в гр.Плевен, ул „Сан Стефано“, срещу номер 43 с посока на движение към парк Кайлъка, като водач на лек автомобил Тойота Рав 4 с регистрационен номер [рег. номер] (не е негова собственост) извършва следното : управлява горепосоченото МПС с намалена пропускливост на предни странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, след измерване със стандартизирано средство ТРАНСПИ-1 с Фабричен номер 1161, като на предно ляво стъкло уредът отчита 42% пропускливост и на предно дясно стъкло -43%. Посочено е в съставения АУАН, че съгласно Правило номер 43 на Икономическата комисия на Европа на Организация на Обединените нации, точка 6.3.1.1.1 от общата свето пропускливост през предните стъкла и другите стъкла, не може да е по- малка от 70% за необходимата видимост на водача към пътя. Автомобилът се спира от движение; управлява горепосоченото МПС, което не е представено на задължителен годишен технически преглед към датата и часа на проверката след справка с РСОД номер 729. С АУАН на водача П. са вменени нарушения на чл. 105, ал. 3 вр. чл. 105, ал.1 от ЗДП- прозрачността на челното, задното и страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя е намалена извън границите на стойностите, определени в правило № 43 на Икономическата комисия на Европа на ООН; на чл. 147 ал. 1 от ЗДП - водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед. Като доказателства е иззето СРМПС № *********. АУАН е връчен на П. на 12.08.2024 год.

Срещу АУАН е подадено приложеното на л.11 от делото Възражение.

Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ №24-0938-000488/12.08.2024 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо „Сън енерджи ДП“ ЕООД е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.А от ЗДП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. ПАМ е приложена затова, че на 12.08.2024г. в 20.20 часа в град Плевен, улица „Сан Стефано“ срещу номер 43 с посока на движение към парк Кайлъка, Д. М. П., като водач на лек автомобил Тойота Рав 4 с регистрационен номер [рег. номер] (не е негова собственост) управлява горепосоченото МПС с намалена пропускливост на предни странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, след измерване със стандартизирано средство ТРАНСПИ-1 с фабричен номер 1161, като на предно ляво стъкло уреда отчита 42% пропускливост и на предно дясно стъкло -43%. Съгласно Правило номер 43 на Икономическата комисия на Европа на Организация на Обединените нации точка 6.3.1.1.1 от общата свето пропускливост през предните стъкла и другите стъкла, не може да е по- малка от 70% за необходимата видимост на водача към пътя. Автомобилът се спира от движение; управлява горепосоченото МПС, което не е представено на задължителен годишен технически преглед към датата и часа на проверката след справка с РСОД номер 729. Съставен АУАН Серия GA №1359928.

Оспорената заповед е връчена на управителя на дружеството на 13.11.2024 год., а жалбата против нея е подадена по пощата с писмо с обратна разписка на 26.11.2024 год., видно от системен бон на л.32 от делото и копие на заглавна страница на пощенски плик на л.36, и е заведена с вх.№ при органа 316000-48937/28.11.2024 год. Следователно, тя е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 2 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, издал оспорената заповед, е оправомощен със Заповед №316з-2561/4.07.2022 год. Последната е приложена на л.18 от настоящото дело, издадена е от Директора на ОД на МВР-Плевен и с нея са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.2 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен- за цялата територия, обслужвана от ОДМВР-Плевен. Видно е от съставения АУАН, че нарушението е извършено на територията гр.Плевен. От своя страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед №316з-2561/4.07.2022 год., тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1632/2.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, приложена на л. 38-39 от делото. С тази последно цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.

С оглед т.1.1. от приетата по делото като доказателство Заповед №316з-2561/4.07.2022 год. на Директора на ОД на МВР - Плевен, издадена в изпълнение на т.1.3 от Заповед № 8121з-1632 от 2.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, следва да се приеме, че Началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР Плевен е постановил оспорената заповед в пределите на материалната (предметната) си компетентност. Не намира опора в събраните по делото доказателства твърдението на жалбоподателя, че издателят на заповедта не е компетентен да издаде последната в извън работно време. Доводите на жалбоподателя в тази насока са базирани на твърдението, че доколкото нарушението е установено около 20: 20 часа на 12.08.2024 год., то заповедта е издадена извън работното време на административния орган. Съгласно чл. 187, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), държавните служители в МВР при необходимост изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Следователно, по аргумент на цитираната разпоредба, Началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, в качеството му на държавен служител в системата на МВР, е упражнил правомощията си извън установеното работно време, каквато хипотеза законът предвижда/допуска, т. е. издадената от него заповед в такава хипотеза е валиден административен акт, доколкото по силата на закона и предвид спецификата на заеманата от него длъжност, обемът на правомощията му не е ограничен времево по признак работно време. Не са приобщени доказателства и за наличие на обективни пречки оспорената заповед да бъде издадена на 12.08.2024 г., след констатиране на нарушението в 20:20 часа, предвид което неоснователно жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган-извън времевата му компетентност.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й. В разпоредителната част на оспорената заповед не е индивидуализирано моторното превозно средство, което се спира временно от движение. Касае се за непълнота, която обаче не съставлява отменително основание, предвид че пълната воля на административния орган се извлича от мотивите на атакувания административен акт, в който е описано пълно и изчерпателно МПС, по отношение на което е допуснато нарушението и което се спира от движение. В оспорената заповед се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и се съдържа позоваване на съставения АУАН серия GA № 1359928. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, предявен му е и връчен надлежно, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти към момента на проверката, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително по делото няма данни оспорващият да е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл. 26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на дружеството. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на жалбоподателя за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал. 1, те се прилагат с мотивирана заповед.

Процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се спира от движение ППС, когато същото е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, до отстраняване на неизправността.

Постановявайки акт при условията на тази хипотеза , органът приема, че провереното МПС е технически неизправно. Разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗДвП въвежда изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства, а нормата на чл.9 от ППЗДвП разрешава движението само на ППС, които отговарят на определението от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените.

В случая на дружеството със съставения АУАН, станал основание за прилагане на ПАМ, е вменено нарушение на разпоредбата на чл.105, ал.3 във връзка с чл.105, ал.1 от ЗДвП.

С нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, а в ал. 3 е посочено, че намаляване на прозрачността на стъклата - челно, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, е допустима само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Разпоредбата на чл.105 от ЗДвП обаче, макар да запретява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, не сочи директно, че осъществяването на тези факти, съставляващи елементи на нарушението, съставляват „техническа неизправност“ на МПС по смисъла на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, каквато законът изисква да е налице, за да се приложи конкретната ПАМ.

С нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП е прието, че МПС е технически неизправно, ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В нормата не се сочи кои са стандартизационните документи, на които стъклата следва да отговарят. Съобразявайки нормата на чл. 138 от ЗДвП, според която на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, както и чл. 9 от ППЗДвП, според който се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на другите нормативни актове по прилагането на институти от ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са регламентирани и съответните стандарти. Наред с това, съгласно т. 7 от ДР към Закона за националната стандартизацията - "Стандартизационни документи" са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. По същество стандартът определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Именно такива характеристики има и Правило № 43 на ИКЕ на ООН. С подписването, ратифицирането и публикуването на Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, РБългария е приела и "Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства", представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Доколкото Правило № 43, както бе посочено по-горе, представлява стандартизационен документ, то по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент, както и отклоненията от същото по отношение на ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, водят до нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.105, ал.3 от ЗДвП, посочена като нарушена в съставения АУАН, според която норма намаляване на прозрачността на стъклата - челно, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, е допустима само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

От Правило № 43 на ИКЕ на ООН, Приложение № 21 е посветено на "Разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства", като е посочено в точка 1, че приложното поле на Приложението е свързано с монтажа на безопасните стъкла за превозните средства от категории М, N и O, с цел осигуряване на високо ниво на безопасност за намиращите се в превозното средство и по-специално за осигуряване на водача на висока степен на видимост при всички пътни условия, не само напред, но също така назад и встрани. Видно е от приложената от ответника справка за собствеността на процесния автомобил, временно спрян от движение с процесната заповед, че той е от категория М1 и попада в приложното поле на Приложение №21.Точка 4 от Приложението е посветена на специалните предписания, приложими към превозни средства от категории М и N. Принципът, регламентиран в т. 4.1.1 е, че нормалната светлопропускливост на предни стъкла трябва да бъде не по-малка от 70 %, а съгласно т. 4.2.1. 1. безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %.

В случая от данните по делото по категоричен начин се установява, че автомобилът, управляван от П., при извършване на проверка от контролните органи, е имал намалена светлопропускливост на предните странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя. Намалената пропускливост се дължи на поставено фолио, което се установява от писмените обяснения на проверяващите полицейски органи, приложени по делото. Намалената светлопропускливост на стъклата е установена посредством измерване със стандартизирано средство ТРАНСПИ-1 с фабричен номер 1161, като на предно ляво стъкло уредът е отчел 42% пропускливост и на предно дясно стъкло -43%. Тези обстоятелства –че светлопропускливостта на предните странични стъкла е била намалена , не са оспорени от водача П. по време на проверката, която не е вписала възражения в съставения АУАН, а в последствие в подаденото възражение на л.11 този факт също не е бил оспорен. Възраженията са били единствено в насока, че са налице странични огледала на автомобила, както и че на водача не са били показани от контролните органи документи за сертифициране и преминат технически преглед на техническото средство Транспи 1 с фабричен №1161, с което е извършено замерването. Тези констатации –относно процента пропускливост на стъклата, се съдържат в съставения АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и неговите констатации в този смисъл не са надлежно оборени.

Ето защо съдът приема, че са изпълнени елементите на фактическия състав за налагане на процесната принудителна мярка, определен в нормата на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, а именно че установеният автомобил е технически неизправен, поради намалена светопропускливост на предните странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя.. При констатиране на посочените нарушения, в условията на обвързана компетентност, за административният орган не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

Неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя за некоректно описание на нарушението в оспорената заповед, създаващо неяснота. По –конкретно се твърди, че в съставения АУАН и в оспорената заповед е описано, че стъклата са с намалена пропускливост, а в посочената като нарушена разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че се забранява „ограничаване на видимостта“ и „намаляване на прозрачността“ на съответните стъкла, не се говори за „пропускливост“. Действително, в оспорената заповед е посочено, че е отчетен съответен процент пропускливост на стъклата, като тази констатация е обвързана в самата заповед с приложимото Правило №43 на ИК на Европа на ООН, като е цитиран и текста на т.6.3.1.1.1, който определя процентно общата светопропускливост-не по малко от 70%, с цел да се осигури видимост на водача към пътя. След като в съставения АУАН констатираното деяние е квалифицирано като нарушение и е подведено под нормата на чл.105, ал.3 вр. ал.1 от ЗДвП, която въвежда изискване за допустимо намаляване прозрачността на стъклата в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, а от своя страна в относимите текстове на този протокол -т.4.2.1.1. е употребен термина „светлопропускливост“, то административният орган не е допуснал нарушение, като е описал констатираната техническа неизправност като „намалена пропускливост“ на предните странични стъкла. Именно това е релевантното качество, свойство на стъклата, при което, при съответните измерени стойности се счита, че е налице нарушение. Същият термин-„светлопропускливост“, използва и приложимата в това отношение разпоредба на чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

Твърдението на жалбоподателя за наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила, не прави установеното деяние несъставомерно и в този смисъл е неоснователно, защото наличието на такива огледала има значение единствено в хипотезата на чл.105, ал.2 от ЗДвП –при ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати.

Принципно е вярно съждението на жалбоподателя, че не е без значение дали стъклата са фабрично затъмнени или посредством поставено допълнително фолио. В случая обаче, от доказателствата по делото безспорно е установено, че затъмнението на стъклата е вследствие на поставено фолио- виж обяснения на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението на л.12 и л.13 от делото.

Начинът на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила следва от текста на чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената норма, при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла. Разпоредбата на чл. 91, ал. 9 от същата инструкция предвижда, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла резултатите се отразяват в дневник (приложение № 18б). Установява се от приобщените по делото доказателства и по –конкретно от твърденията на ответника в писма на л.71, л.80 и л.11, че дневник-приложение №18б от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г., не е наличен в сектор „Пътна полиция“. Липсата на дневник, обаче, и ненанасянето, невписването в такъв дневник на иначе измерените, показани и неоспорени от водача, резултати, удостоверяващи процентната светлопропускливост на стъклата, не съставлява съществено нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта на това основание. Защото резултатите от измерването са отразени както в съставения АУАН, така и това обстоятелство се установява от приложените по делото на л.12 и л.13 обяснения на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, които също не са оспорени и оборени по съответния ред.

Техническото средство Транспи-1 с фабричен №1161, посредством което е установена намалената светлопропускливост на стъклата, е преминало последваща проверка на 15.03.2024 год.-преди датата на констатираното нарушение 12.08.2024 год., която проверка е със срок на валидност до 15.03.2025 год., видно от приложения на л.14 от делото Протокол №027/15.03.2024 год. Констатирано е пълно съответствие по показателите и е направено заключение- „годен“.

Правилно ПАМ е наложена на собственика на автомобила. Доколкото мярката е обективирана като временно спиране от движение на пътно превозно средство, в своята разпоредителна част оспорената заповед рефлектира върху правната сфера на собственика на автомобила, тъй като именно той се лишава от правото на свободно ползване на собствеността си. Техническата изправност на автомобила е задължение на неговия собственик. В случая доказателствата сочат и няма спор между страните, че процесният автомобил е собственост на „Сън енерджи ДП“ ЕООД, видно от приложената справка на л.10 от делото, както е посочено и в оспорената заповед, и в приобщения по делото АУАН, въз основа на който същата е издадена, в този смисъл негативните фактически и правни последици са именно за посоченото търговско дружество. Изпълнението на целта на закона - преустановяване на административното нарушение и предотвратяване на възможността да бъде извършено то отново, може да бъде осъществена само ако се ограничи правната сфера на собственика на превозното средство, посредством отнемане на възможността за определен период от време да се ползва същото.

Целта на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП е превантивна, като е обусловена от необходимостта от предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като неизправното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Посочената цел по същество обуславя и предвидения в закона срок за налагане на ПАМ, а именно - до отстраняване на неизправността, като с настъпването на посоченото обстоятелство се прекратява и действието на мярката. При постановяване на процесната заповед административният орган се е съобразил както с целта на закона, така и със заложените в него условия за продължителност на наложената ПАМ.

Обстоятелството, удостоверено посредством приобщеното по делото Удостоверение за техническа изправност на ППС-л.115, че процесното МПС е технически изправно, е неотносимо към предмета на настоящия спор, тъй като видно от удостоверението, автомобилът, собственост на дружеството, е преминал техническия преглед, за който е издадено това удостоверение, на 15.04.2025 год., т.е. повече от осем месеца след констатираното с АУАН и пренесено в оспорената заповед нарушение. Нещо повече-към 12.08.2024 год., когато е констатирано нарушението и съставен АУАН, е било установено още едно нарушение на правилата за движение по ЗДвП, описано в съставения акт-че процесното МПС се управлява , без да е представено на задължителен годишен технически преглед към датата и часа на проверката.

Ето защо оспорената заповед се явява законосъобразна на всички основания по чл.146 от АПК, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да се отхвърли.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Сън енерджи“ ДП ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Драгаш войвода“ №9, вх.Б, ап.2, представлявано от управителя Д. М. П., против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0938-000488/12.08.2024 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.А от ЗДП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5 от ЗДП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.