М О Т И В И

 

      към присъда № 212 от 12.12.2017 год. по НОХД № 759/2017 год. на СлРС, изготвени на 11.01.2018 год.

 

      РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.В.Т. за престъпление по чл. 343 В, ал. 2 от НК.

            Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим, че на основание чл. 371, т.1 от НК дават съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Ж. и Й., а само на св. Т., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство, премина към процедурата по чл.371 т.1 от НПК.

В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК да се приведе в изпълнение наказанието по НОХД № 34/2015 г.  на РС-Елхово.

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява, не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението. Дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1, а именно дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Ж. и Й., а само на св. Т., като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, но счита, че се касае за маловажен случай по чл.9, ал.2 от НК и пледира за постановяване на оправдателна присъда.

   От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. е български гражданин, с начално образование, работи, неженен, осъждан.

Подс. Т. не притежавал свидетелство за управление на МПС. До насотящия момент е осъждан два пъти за изнършени престъпления по чл.343в ал.2 от НК, а именно по НОХД № 17/2015г. на РС-И. и НОХД № 34/2015г. на РС-Е.. Отделно от това, видно от справка за нарушител подс. Т. многократно е бил санкциониран за нарушения на  ЗДвП.

Подс. Т. и св. Радка Кръстева живеели на семейни начала в с. Л., общ. Е.. На 29.06.2016 г. сутринта, подс. Т. заедно с Р. К.и брат му - св. И.Т. потеглили от с. Лесово за гр.Сливен, за да регистрират л.а. марка „Мерцедес 190” с рег.№ …. който бил на името на Р. К.. Автомобилът бил управляван от св. Т., който с личния си автомобил отишъл от с. Срем, общ. Тополовград, където живеел до с. Лесово, за да вземе брат си и Радка Кръстева. Прехвърлил се в автомобила „Мерцедес” и тръгнали за гр. С.. Около 09.00 часа пристигнали в гр. С.. Първоначално св. Т. влязъл с автомобила в халето, но бил върнат, тъй като не били готови документите за автомобила. Наредили се отново, като втория път, вече около 10.30 часа, след като изчакали автомобилите за регистрация преди тях, св. Т. казал на брат си – подс. Т. да вкара той автомобила в халето. Причината за това била ампутацията на десния крак на св. Т. и притеснението от преминаването му през валяците в халето. Подс. Т. се съгласил и се качил в автомобила, като го вкарал в халето за проверка от техническите лица. Св. Й. - механик технически контрол в сектор „ПП” след проверка на водача установил, че същият не носи СУМПС. Това обстоятелство съобщил на началника си и впоследствие св. Ж. - автоконтрольор, след проверка на подсъдимия установил, че същият е неправоспособен водач и не притежава СУМПС. Съставен му е бил АУАН. Подс. Т. подписал акта без възражение.

В хода на разследването е било установено, че на подс. Т. е било издадено наказателно постановление № 16-0261-000076/15.03.2016 г. на РУ- Е., влязло в сила на 05.04.2016 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, т.е. настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от наказанието му по административен ред.

   Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. От показанията на разпитаните по делото свидетели – Ж. и Й. – дадени в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК и тези на св. Т., дадени в хода на съдебното следствие безспорно се установява, че подс. Т. на 29.06.2016 година е управлявал л.а. „Мерцедес”, с рег. № …... Това обстоятелство не се оспорва и от самия подсъдим. Не са налице доказателства подсъдимият да е управлявал автомобила от с. Л.  до гр. С.. Самият той заявява, че автомобилът се е управлявал от брат му, в този смисъл са и показанията на св. Т.. Св. Й. е възприел подсъдимия вече вътре в халето, св. Ж. също. Безспорно е установено обаче, че макар и за няколко метра, вътре в халето, подсъдимият е управлявал лекия автомобил. Безспорно е установено и че същият е неправоспособен – до момента няма издавано СУМПС. Безспорно е установено и че на подс. Т. е било издадено наказателно постановление № 16-0261-000076/15.03.2016 г. на РУ- Е., влязло в сила на 05.04.2016 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС. Последните две обстоятелства също не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник.    

   Съдът кредитира и обясненията на подс. Т., доколкото са безпротиворечиви и кореспондират с останалите писмени и гласни доказатества.

   Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

   Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

   С деянието си подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като на 29.06.2016 г. в гр. Сливен, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с № 16-0261-000076/15.03.2016 г., на Началник РУ към ОД на МВР – Я., РУ – Е., връчена на 28.03.2016 г. влязло в сила на 05.04.2016 г. извършил такова деяние, като управлявал МПС – л.а. марка „Мерцедес 190 Д” с рег. № …….., без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.

  Както беше отбелязано по-горе, безспорно е установено, че на 29.06.2016 г. в гр. Сливен подсъдимият е управлявал лек автомобил „Мерцедес”, че същият е неправоспособен, тъй като до момента няма издавано СУМПС, както и че е бил наказван по адм ред – с НП № 16-0261-000076/15.03.2016 г. на РУ- Елхово, влязло в сила на 05.04.2016 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС/т.е. настоящото деяние е в едногодишния срок от наказването по адм ред/. Всички тези обстоятелства не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник. Последният пледира за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, на основание обстоятелството, че подс. Т. е управлявал автомобила само на разстояние от 5 метра, помолен от брат си, на място, където не е имало опасност за пешеходци, други автомобили и т.н. Не е управлявал по републиканската пътна мрежа, а само в халето на КАТ. Твърди, че си е взел поука след последното наказване по адм. ред и след последната присъда, с която е бил наказан за деяние по чл.343в, ал.2 от НК.

   Съдът не прие доводите на защитата на подсъдимия.  Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК може да намери приложение за всяко едно от деянията в особената част на НК. Следва обаче да се имат предвид съвкупно всички елементи от състава на дадено престъпление – от обективна и от субективна страна. В конкретния случай се касае за лице, което е осъждано два пъти за деяние по чл.343в, ал.2 от НК, като настоящото деяние е в изпитателния срок на едно от осъжданията. Наказван е и многократно за нарушения по ЗДвП. В този смисъл подсъдимият е с висока степен на обществена опасност при управление на МПС без съответно СУМПС, както и системно незачитане законите в страната при движение по пътищата. На следващо място, макар и да е управлявал МПС само в рамките на няколко метра, съдът не приема доводите на защитата му, че с това не са били застрашени пешеходци, други автомобили и т.н., тъй като не се е движел по републиканската пътна мрежа, а само в халето на КАТ. Във въпросното хале е имало хора – най-малкото там се е намирал св. Й., за да изпълнява служебните си задължения. В халето се намира техника и имущество, които биха могли да бъдат повредени при евентуално настъпване на ПТП. Преминаването през валяците,  което е следвало да направи подсъдимия, както заявява и св. Т., изисква по-специални умения и бърза реакция, т.е. лице което е неправоспособно би застрашило в много по-голяма степен хората и имуществото вътре в халето, където се е движел подсъдимия.     

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Като изключителни смекчаващи отговорността обстоятелство, съдът прие обстоятелството, че все пак подсъдимият е управлявал автомобила в рамките на няколко метра и е искал да помогне на брат си, който е с ампутиран крак.   

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие предишните му осъждания, две от които за същото деяние.

При определяне вида и размера на наказанията, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

     Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира изключителни смекчаващи отговорността обстоятелство, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца. Доколкото подс. Т. е осъждан и настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предишно осъждане, съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл.66 от НК и наложеното наказание следва да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, тъй като прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо налагането и на това наказание.

    Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

     На основание чл.68 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на подс. Т. наказание по НОХД № 34/2015 г. на РС – Е., а именно: лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип и отделно от наказанието по настоящата присъда.

   Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :