РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211378 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Валентина Василева Терзиева-Трухчева, в
качеството на управител на „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Университетска“ 5 срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-2400152 от 27.05.2024 г., издадено от Дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област“ (ДИТСО), с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Според жалбоподателя установената в наказателното постановление
фактическа обстановка е неправилна. Твърди се, че санкционираното
дружество никога не е откривало позиция за длъжност „гардеробиер“, както и
че никога не е имало никакви трудови отношения с Деяна Асенова и не е
налице фактическия състав за сключване на трудов договор. Твърди се още, че
дружеството „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД има сключен договор с „Калчър бийт“
ООД, по силата на който „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД обслужва гардероба. В
допълнение се казва, че санкционираното дружество осъществява единствено
услугата частна охранителна дейност. Предвид изложените аргументи,
жалбоподателят счита, че обжалваното НП е издадено без да е установено по
безспорен начин наличието на административно нарушение. Твърде се, че е
нарушена териториална компетентност на органа, издал НП. Предвид тези
аргументи се отправя искане до съда за неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редновно уведомен се
1
представлява от адв. Хаджиев и адв. Трухчева. В хода на съдебните прения по
делото, адв. Хаджиев моли за отмяна на наказателното постановление, като
излага аргументи, сходни с тези в депозираната жалба. Претендира за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда – Софийска
област“, редовно уведомена, се представлява от юрк. Иванов. В хода на
съдебните прения същият моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна,
тъй като представеният по делото трудов договор е сключен след деня преди
проверката, въпреки че върху него е отразена дата на сключване, която
предхожда проверката, както и че Деяна Асенова. Акцентира и върху това, че
в преписката се съдържат обяснения от Деяна Асенова, в които твърди, че не е
била наясно с това, че работи в една и съща фирма с баща си. Изтъква и това,
че в показанията си пред съда, свид. Асенова е заявила, че не е работила за
дружеството „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД. Позовава се и на справка от НАП, от
която е видно, че лицето е осигурявано за март месец, но не е осигурявано за
месец февруари на 2024 г. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Университетска“ 5, с управител
Валентина Василева Терзиева-Трухчева, е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България.
Дружеството осъществявало охранителна дейност на територията на
заведение “Culture beat”, находящо се в гр. София, пл. „България“ 1 и
стопанисвано от дружеството „Калчър бийт“ ООД. На 24.02.2024 г., около
22:40 часа, служители на ДИТСО извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в заведението. В хода на проверката било
установено свид. Деяна Адриан Асенова, с ЕГН ********** да полага труд
като „гардеробиер“. Проверяващите служители на ДИТСО предоставили на
свид. Асенова декларация, в която тя собственоръчно вписала, че работи на
длъжност „гардеробиер“ в дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД от
12.12.2023 г., с работно време от 20:00 до 05:00 часа, 6 дни седмично, срещу
трудово възнаграждение в размер на 60 /шестдесет/ лева на ден.
Проверката продължила по документи, в периода от 08.03.2024 г. до
29.03.2024 г. в сградата на ДИТСО. Проверяващите органи достигнали до
извод, че в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ,
дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД не е уредило отношенията при
предоставяне на работната сила като трудови, като не е сключило трудов
договор със свид. Деяна Асенова.
Въз основа на констатираното в хода на проверката, на 29.03.2024 г.,
свид. К. Г. К., на длъжност „главен инспектор“ в ДИТСО, съставила против
дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно
2
нарушение (АУАН) № 23-2400152, в който констатирала като нарушена
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил връчен срещу
подпис на представител на дружеството, като в графата за възражения било
написано единствено „възразявам“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са
постъпили писмени възражения.
Като взела предвид депозираните срещу АУАН възражения, на
27.05.2024 г., Калинка Вълкова, на длъжност „директор“ на ДИТСО издала
обжалваното НП № 23-2400152 от 27.05.2024 г., с което на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Писмени доказателства: АУАН № 23-2400152 от 29.03.2024 г.; НП №
23-2400152 от 27.05.2024 г.; договор за услуга, сключен между дружествата
„Ви Ай Груп 2021“ ЕООД и „Калчър бийт“ ООД; Трудов договор № 4 от
23.02.2024 г.; справка от НАП за регистриран трудов договор; длъжностна
характеристика за длъжност „гардеробиер“; протокол за извършена проверка
от ДИТСО; писмени възражения срещу АУАН по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН;
споразумение по чл. 415 г от КТ/чл. 58г от ЗАНН, сключено между ДИТСО и
„Ви Ай Груп 2021“ ЕООД от 11.04.2024 г.; договор за физическа охрана,
сключен между дружествата „Калчър бийт“ ООД и „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД;
длъжностна характеристика на актосъставител; заповед № 1415/08.08.2022 на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № 43 от 30.01.2023 г. на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля К. К.,
показания на свидетеля Деяна Асенова;
Съдът оценява като достоверни в цялост показанията на свидетеля К..
Тази свидетелски показания не се опровергават нито на собствено основание,
тъй като са ясни, непротиворечиви и последователни по съдържание, нито се
разколебават от други доказателства по делото. От показанията на свидетеля
се установява времето, мястото и начинът на извършване на проверката.
Установява се без съмнение, че Д. А. е заварена на място в заведение “Culture
beat”, където същата е осъществявала дейност като гардеробиер на
заведението. Установяват се и обстоятелствата, които свид. Асенова е
попълнила в декларацията, посредством приложените писмени доказателства
по делото. Става ясно, че за съставяне на АУАН е послужила основано
декларацията и вписаните в нея обстоятелства.
От показанията на свид. Асенова се установява, мястото на проверката,
както и че същата е попълнила декларацията в хода на проверката от
служителите на ДИТСО, както и това, че в декларацията като работодател е
вписала дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“, работното си време, почивните дни и
трудовото възнаграждение, което й се заплаща за отработен ден.
Възпроизведените от свидетелката показания, съдът кредитира като
достоверни в тази им част, тъй като същите намират опора в писмените
3
доказателства по делото (основно в попълнената от нея писмена декларация в
хода на проверката) и показанията на свид. К.. Съдът възприе за обслужващи
защитната теза на жалбоподателя тези показанията на свид. Асенова, в които
тя твърди, че се е объркала, тъй като баща й е работил в „БГ СЕКЮРИТИ“.
Именно по отношение на това обстоятелство, съдът констатира вътрешно
противоречие в нейните показания, тъй като свидетелката в един момент
заявява пред съда, че се е объркала при вписването на работодателя си в
декларацията, защото баща й е работил в „БГ СЕКЮРИТИ“, а в следващ
момент заявява пред съда, че по време на проверката не е сигурна баща й къде
е работил. Предвид изложеното съдът намира, че в тази част показанията не
следва да бъдат кредитирани. В подкрепа на извода за недостоверност в тази
част на посочените гласни доказателствнеи средства са и непосредствените
впечатления на съда от свидетеля Асенова.
Съдът отказва да кредитира приложените докладни записки по делото,
тъй като те съдържат твърдения на лица и не допринасят за изясняване
обстоятелствата от предмета на доказване. Съдът не кредитира и
представения по делото трудов договор от дата 23.02.2024 г., тъй като
посочената дата се опровергава от останалите доказателства по делото –
попълнената от свид. Асенова декларация, и представеното по делото
споразумение, сключено между „Ви Ай Груп 2021“ ЕООД и ДИТСО, в което
се съдържа признание, че дружеството не е имало сключен трудов договор със
свид. Асенова. Косвено за достоверността на датата свидетелства и
уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП, което е
входирано с дата 27.02.2024 г. в деловодната система на НАП. Въпреки че
уведомлението е подадено в срок, то е подадено след датата на извършване на
проверката, което косвено потвърждава недостоверната дата, поставена върху
трудовия договор на Деяна Асенова. Косвено свидетелства и справката от
НАП за периодите на осигуряване на лицето, където се съдържат данни за
месеците март и април на 2024 година. Останалите писмени доказателства
съдът намира за обективни, достоверни и формиращи еднопосочен извод за
извършеното нарушение, поради което съдът ги кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от административни органи, които разполагат с
материална и териториална компетентност и при спазване на предвидените в
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове. Това обстоятелство се установява по
категоричен начин от обективните писмени доказателства, представени по
делото, с оглед на което твърдението на жалбоподателя за липсата на
териториална компетентност на органа се явява неоснователно.
Съдът приема, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила и
при съставяне и връчване на АУАН. Актът е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството - въззивник, предявен му е за
4
запознаване и му е връчен препис.
Както АУАН, така и НП, имат предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН съдържание. По надлежен начин и при пълна идентичност,
както в АУАН, така и в НП, са описани както нарушението, така и
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на дата на извършването
му и на нарушената законова разпоредба.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай правилно е
приложен не само процесуалният закон, а и материалният закон, като
дружеството жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, а съгласно императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. От събраните по делото доказателства се установява, че на
24.02.2024 г., около 22:40 часа, свидетелката Деяна Асенова е извършвала
дейност като гардеробиер в заведение “Culture beat”, находящо се в гр. София,
пл. „България“ 1, стопанисвано от дружеството „Калчър бийт“ ООД. Установи
се и това, че на територията на заведението охраната е била осигурявана от
дружеството „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, като на територията
на заведението е имало служители на дружеството. По делото се установи, че
Деяна Адриан Асенова е работила като гардеробиер в заведението, при
определено работно време от 20:00 ч. до 05:00 ч., 6 дни седмично, с
възнаграждение от 60 /шестдесет/ лева на ден, с работодател „БГ
СЕКЮРИТИ“ ЕООД. Съдът намира за несъстоятелни наведените в жалбата
твърдения, че свид. Асенова е имала сключен договор с дружеството „Ви Ай
Груп 2021“ ЕООД, доколкото от приложеното по делото споразумение между
дружеството и ДИТСО се установи, че към датата на извършване на
проверката дружеството е направило признание пред АНО, че не са сключили
договор със свид. Асенова. Съдът намира, че в случая се касае за трудово по
своя характер правоотношение, тъй като при него работникът се намира в
зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и
трудова дисциплина. Изводът за характера на правоотношението следва от
попълнената декларация от свид. Асенова, както и от показанията на свид. К.,
която лично е възприела, че свид. Асенова е осъществявала трудова дейност
като гардеробиер в заведението. Декларацията е попълнена от свид. Асенова
доброволно и самостоятелно. Предвид противоречията в нейните показания и
липсата на доказателства, които да потвърждават нейните твърдения, че става
дума за грешка при посочване на работодателя, съдът намира тези нейни
твърдения за несъстоятелни и отказва да ги кредитира.
По тези мотиви съдът приема, че се касае именно за отношения по
предоставяне на работна сила, които работодателят е следвало да оформи като
трудови, сключвайки трудов договор със свид. Асенова преди постъпването й
на работа. Като не е сторил това, работодателят е нарушил разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, за което нарушение законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
5
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.
Съдът приема, че в случая не са налице предпоставките за приложение
на разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй като в ал. 2 от предметния й обхват
изрично са изключени нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, а предвид
задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011
г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от
КТ на "маловажно" административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева, която е необоснована в този размер. В конкретния
случай се касае за нарушение, което не се отличава с висока обществена
опасност с оглед спецификата на дейността, която дружеството-жалбоподател
осъществява, като липсват отегчаващи обстоятелства. Ето защо според
настоящия съдебен състав справедлива се явява санкция в размер на сумата от
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева, което е към минималния размер, предвиден
от законодателя. В размер на сумата от 1500,00 лева санкцията се явява
съответна на критериите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и е от естество да осигури
постигане на целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН. Поради
това атакуваното с жалбата НП следва да се измени в частта относно размерна
на наложеното административно наказание, като наложената глоба се намали
в минималния размер от 1500,00 лева.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Жалбоподателят доказва, че реално е заплатил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1000,00 лева, срещу която е направено
възражение за прекомерност, което с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е основателно до
размера на сумата от 400,00 лева. Ето защо на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 400,00 лева, за заплащането на която
следва да бъде осъдена въззиваемата страна. Същевременно, въззиваемата
страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради
което в нейна полза следва да се присъди сумата от 80,00 лева,
представляваща минималният размер на юрисконсултско възнаграждение, за
заплащането на което следва да се осъди въззивникът.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2400152 от 27.05.2024 г.,
издадено от Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ (ДИТСО), с
което на „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Университетска“ 5, на основание чл. 416, ал. 5, вр.
6
чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция
от 2000 /две хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда – София да заплати на
„БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Университетска“ 5, сумата от 400 /четиристотин/
лева, представляваща направени в хода на производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БГ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Университетска“ 5 да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда – София, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща направени в хода на производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7