Решение по дело №2837/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260317
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20201630102837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260317 / 15.7.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

15.07.2021 година

град Монтана

 

                                        В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 2837 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с искови претенции с правно основание чл.59 ал.2 СК и чл.143 ал.2 от СК.

Ищцата И.И.Г. *** твърди в исковата молба, че с ответника по този иск - В.Д. сключили граждански брак на 16.11.2017 г., място на издаване Северна Македония, с акт за брак 0246/19.11.2018 г., съставен в Община Монтана. Бракът е първи по ред за нея. Твърди, че по време на брака се родило детето Янислав В.Д., роден на *** г. в гр.Монтана, ЕГН **********, което дете не е от него. Поддържа и това, че с ответника се запознали през м.юли 2017 г. по интернет. Харесали се и започнали да си пишат в продължение на няколко месеца. След това се разбрали да отиде на гости при него през месец септември. Твърди, че отишла и била там за няколко дни в град Одри. Върнала се в България без него и продължавали да поддържат контакти в Интернет. Заявява, че той настоявал да сключат брак и го направили през ноември 2017 година, като тя подготвила от България необходимите документи и заминала за Македония, град Вратница, където сключили гражданския ни брак на 16.11.2017 г. Там била за 3 дни, и се върнала в България. След това ответникът поискал да отидат в Германия. Заминали със самолет. Твърди, че по-късно разбрала, че всичко, което той правел за нея е било, за да вземе виза. От м. август 2018 г. до настоящия момент той не я е потърсил. Твърди, че от м.юли 2019 година се запознала с лицето Даниел Людмилов Кристиянов, с когото заживяли заедно на  съпружески начала. От съвместното им съжителство се родил синът им Янислав - на 24.09.2020 г. По тази причина липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията им с ответника към заздравяване на този граждански брака. С оглед на изтъкнатите факти, твърди, че бракът им е само формален, което показва и фактическата им раздяла. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между тях, като допусне развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася съда относно вината; да й бъдат предоставени за упражнява родителските права по отношение на детето Янислав, да бъде осъден ответникът да й заплаща издръжка за детето в размер на 162,50 лева, считано от подаване на исковата молба, както и да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Д., роден на *** г., македонски гражданин, чрез назначения особен представител – адвокат Е.А. е представила писмен отговор на исковата молба и  изразява становище по исковата претенция. Счита, че предявеният иск за развод е допустим, но на този етап от производството оспорва същия като неоснователен и недоказан. Не възразява да бъде прекратен брака между страните по делото ако бъдат събрани доказателства за дълбокото му и непоправимо разстройство.

Отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане” – град Монтана счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на детето Янислав В.Д..

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 16.11.2017 година, който е първи по ред за нея. По време на брака се родило детето Янислав В.Д., роден на *** г. в гр.Монтана, ЕГН **********, като ответникът не е биологичен баща на детето. След сключването на брака ответникът поискал да отидат в Германия. Заминали със самолет. По-късно ищцата установила, че всичко, което той правел за нея е било, за да вземе виза. От м. август 2018 г. до настоящия момент страните са във фактическа раздяла. Установено е също така, че през месец юли 2019 година ищцата се запознала с лицето Даниел Людмилов Кристиянов, с когото заживяли заедно на  съпружески начала. От съвместното им съжителство се родил синът им Янислав - на 24.09.2020 г.

Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени доказателствени средства и гласни такива, в конкретност показанията на свидетелката Миглена Сашова Каменова.

От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношения. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.

По време на брака между страните се ражда детето – Янислав В.Д., роден на *** г., ЕГН **********. Като съобрази факта, че детето и след раздялата живее със своята майка и предвид обстоятелството, че ответникът напълно се е дезинтересирал от детето, съдът намира, че в интерес на детето е родителските права да се предоставят за упражняване на неговата майка, като бащата има право да го вижда всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа  по местоживеене на детето и в присъствието на майката.

По силата на чл.143 ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед възрастта на детето и преценка на неговите основни нужди и предвид обстоятелството, че майката и занапред ще полага непосредствени грижи за отглеждане на детето, съдът намира, че ответникът следва да участва в издръжката му с по 162,50 лева месечно. Ето защо съдът намира, че издръжката следва да бъде присъдена в размер на по 162,50 лева месечно, считано от 07.12.2020 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.

Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25,00 лева – държавна такса по иска за допускане на развода, 234,00 лева - държавна такса относно издръжката на детето, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Предвид изложените по-горе мотиви съдът 

 

                                 Р    Е    Ш    И :

 

ДОПУСКА развод между И.И.Г. ***, ЕГН ********** и В.Д., роден на *** г., македонски гражданин и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 16.11.2017 година с акт № 0246/19.11.2018 година на община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Янислав В.Д., роден на *** г., ЕГН ********** да бъде при майката И.И.Г. на адрес: ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Янислав В.Д., роден на *** г., ЕГН ********** на майката И.И.Г., като бащата В.Д. има право на лични отношения с детето – всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа  по местоживеене на детето и в присъствието на майката.

ОСЪЖДА В.Д., роден на *** г., македонски гражданин да заплаща на И.И.Г. ***, ЕГН ********** като майка и  законен представител на малолетното дете Янислав В.Д., роден на *** г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 162,50 лева, считано от 07.12.2020 година до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА В.Д., роден на *** г., македонски гражданин да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - държавна такса по иска за допускане на развода, 234,00 лева - държавна такса относно издръжката на детето, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на предварително изпълнение в частта, с която е присъдена издръжка, но може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ :