МОТИВИ към Решение № 308/13.11.2019
г. по АНД № 1455/2019 г. на Районен съд - несебър, НК, VII-ми състав
Несебърска
районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване на
обвиняем от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
срещу Д.И.Р., родена на *** г., за това, че на 31.07.2019 г., около 01,40 ч. в
гр. Несебър, на кръстовището между ул. „Х.К.“ и ул. „С.“, е управлявала МПС -
лек автомобил „А.*“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на
Началник сектор на РУ - Несебър № 19-0304-000182/23.05.2019 г. по описа на РУ
Несебър, връчена ѝ лично на 26.06.2019 г. и влязла в сила на 10.07.2019
г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Производството
е протекло по реда на Глава 28 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като счита,
че то е доказано по безспорен начин и обвиняемата Р. е осъществила от
субективна и обективна страна престъплението, за което е подведена под
отговорност. Сочи, че обвиняемата е била освобождавана по този ред от
наказателна отговорност, но предвид реабилитацията ѝ не са налице пречки
за повторно приложение на института на чл. 78а от НК. С оглед на това, пледира обвиняемата
Р. да бъде освободена от наказателна отговорност и да ѝ бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемата Р., излага съображения за доказаност на повдигнатото
обвинение спрямо подзащитната му и моли, по отношение на същата, да бъде приложена
привилегията на чл. 78а от НК. Излага доводи, че независимо че Р. е била
освобождавана от наказателна отговорност по този ред, наложената ѝ глоба
е заплатена и е изминала една година, предвид което няма пречки за повторно
прилагане на института спрямо нея. Моли, съдът да постанови краен акт, с който
да наложи на подзащитната му Р. административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева, предвид отсъствието на доходи и факта, че същата е студентка.
Обвиняемата
Д.И.Р. дава обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие, като
признава изцяло вината си в извършване на инкриминираното деяние. Присъединява се
изцяло към изложеното от защитника си на стадия на съдебните прения. В последната си дума, обвиняемата Р. моли за минимално
наказание и шанс да се поправи.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 16 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата
Д.И.Р., родена на *** г. в гр. П., българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, безработна, със средно образование, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Същата е освободена от наказателна отговорност по НАХД № 2548/2017 г. по описа
на Районен съд – Несебър за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
като ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева. За наложената глоба не е издаден изпълнителен лист, предвид представено
по делото платежно нареждане, удостоверяващо заплащането ѝ на 11.12.2017
г. от обвиняемата. Р. е наказвана общо осемнадесет пъти за нарушения на Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ и Кодекса на застраховането /КЗ/ - с фишове и
наказателни постановления /НП/. На 23.05.2019 г. била издадена заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0304-000182 на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър. Със
заповедта на Д.Р. била наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач“ за срок до решаване на
въпроса за отговорността за констатирано на същата дата административно
нарушение, но не повече от 18 месеца, както и било отнето СУМПС № *********.
Същата била връчена на Р. на 26.06.2019 г. и влязла в сила на 10.07.2018 г. За
установеното на същата дата административно нарушение е бил съставен АУАН бл. №
846342/23.05.2019 г., а въз основа на него и НП № 19-0304-001062/04.06.2019 г.,
предмет на обжалване във висящо към настоящия момент по описа на НРС адм.н.д. №
660/2019 г.
На
31.07.2019 г., около 01,40 часа, в района на град Несебър, на кръстовището на ул.
„Х.К.“ и ул. „С.“, обвиняемата управлявала МПС - лек автомобил „А.*“ с рег. № А
5118 МС, без включени светлини. По същото време свидетелите М.М.и Д.Д.изпълнявали
служебните си задължения като служители в РУ Несебър, назначени като автопатрул
в района на гр. Несебър, и осъществявали обход за контрол на пътното движение.
Свидетелите забелязали автомобила, управляван от Р., и му подали светлинен и
звуков сигнал за спиране на движението от служебния си автомобил. Въпреки това,
автомобилът на Р. рязко подал газ и завил по ул. „Х.К.“ в посока към гр.
Несебър – стара част, като увеличавал непрекъснато скоростта си и продължил да
се движи без светлини. Свидетелите последвали автомобила на безопасно
разстояние с включена светлинна и звукова сигнализация, като същият не спирал
за проверка, продължил движението си по улиците „ Иван Вазов“, „Отец Паисий“ и влязъл
в ж.к. „Младост“ до хотел „Гранд Плаза“, където спрял в затворена улица. При
спирането на колата, от лява предна врата излязла обвиняемата Р. и побягнала в
посока магазин „Младост“.
Междувременно,
Свидетелят Димов подал сигнал към колегите си от автопатрул-1, че следват
автомобил, който не е спрял за проверка, както и че в близост до СУ „Любен
Каравелов“ водачът е спрял, слязъл и побягнал в посока хотел „Мариета Палас“.
Сигналът бил приет от свидетелите Т.С.и С.А., които по същото време изпълнявали
служебните си задължения като служители в РУ Несебър – автопатрул-1 - в района
на гр. Несебър – нова част.
Свидетелите
С.и Арнаудов, при обход на района около хотела, чули викове от входа на
подземния му паркинг, насочили се натам и видели две момчета и едно момиче да
се разправят. Момичето било установено от свидетелите С.и А.като Д.И.Р., ЕГН **********.
Обвиняемата била притеснена, държала в ръка ключове от автомобил с марка „Ауди“
и повтаряла „не съм карала аз“, като след като се успокоила била придружена от свидетелите
С.и А.до паркирания автомобил, при който чакали и свидетелите Маринов и Димов.
В присъствието на двата автопатрула, Р. отказала да бъде тествана за употреба
на алкохол и наркотични вещества, поради което ѝ били съставени три броя
АУАН. Свидетелите Маринов и Димов извършили справка с ОДЧ при РУ Несебър и
установили, че обвиняемата е лишена от правото да управлява МПС с влязла в сила
ЗППАМ, предвид което докладвали случая.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК -
изцяло от показанията на свидетелите М.М./л. 7 от ДП/, Д.Д./л. 8 от ДП/, Т.С./л.
9 от ДП/ и С.А. /л. 10 от ДП/, обясненията на обвиняемата Р. от досъдебното и
съдебното производство, и от заповед за прилагане на ПАМ № 0304-000182/23.05.2019
г. по описа на РУ Несебър /л. 19 от ДП/ и справка за нарушител/водач /л. 15-18
от ДП/, приобщени по делото.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично и без противоречия, установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
Показанията
на свидетелите са последователни и безпротиворечиви, кореспондират помежду си и
се допълват, както и с обясненията на обвиняемата, която признава, че е
управлявала МПС при положение, че е била лишена от правото за това.
Обстоятелството, че е било отнето СУМПС № ********* до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, се установява и от заповедта за
налагане на ПАМ, както и от съдържанието на АУАН бл. № 846342/23.05.2019 г. /л.
21 от ДП/. Видно от призовка по АНД № 660/2019 г. на НРС /л. 23 от ДП/, както и
служебно известно на съда, производството по обжалване на НП №
19-0304-001062/04.06.2019 г., съставено въз основа на посочения АУАН, е било
висящо към 18.09.2019 г. и понастоящем е обявено за решаване. Справката за нарушител/водач,
издадена за обвиняемата, потвърждава извода, че е била наложена процесната ПАМ.
Всички останали писмени доказателства потвърждават така установената фактическа
обстановка, като от приложено за послужване НАХД № 2548/2017 г. на НРС и
актуална справка за съдимост на обвиняемата /л. 11 от делото/ се установяват
факти, относими към предходно наложено на Р. административно наказание по реда
на чл. 78а от НК.
За
настоящия съд се налага краен извод, че събраните писмени доказателства, в
съвкупност с гласните такива, допринасят за категоричното установяване на
гореописаната фактическа обстановка. Направеното от обвиняемата признание
относно авторството на деянието изцяло кореспондира със събрания доказателствен
материал, като по делото не са налице доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че обвиняемата Д.И.Р. е
осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 31.07.2019 г., около 01,40 ч. в гр.
Несебър, на кръстовището между ул. „Х.К.“ и ул. „С.“, е управлявала МПС - лек
автомобил „А.*“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на
Началник сектор на РУ - Несебър № 19-0304-000182/23.05.2019 г. по описа на РУ
Несебър, връчена ѝ лично на 26.06.2019 г. и влязла в сила на 10.07.2019
г.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК изисква от обективна страна деецът да е
управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство.
В случая, с влязла в сила на 10.07.2019 г. заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0304-000182/23.05.2019 г. на началник сектор към ОД
на МВР Бургас, РУ Несебър, е било отнето СУМПС № ********* на Р. по реда на чл.
171, т. 1, б. „б” - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Наред с това изпълнението на мярката е започнало още със съставянето на
АУАН бл. № 846342/23.05.2019 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като
издаденото впоследствие НП е било предмет на обжалване към 31.07.2019 г. по АНД
№ 660/2019 г. по описа на НРС. Към 31.07.2019 г. не са били изтекли и повече от
18 месеца от налагане на ПАМ, т.е. към 31.07.2019 г. принудителната
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство е действала. От фактическа страна по делото се установява, че на
31.07.2019 г. Р. управлявала МПС. Следователно се налага извод, че в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство обвиняемата е
управлявала МПС, поради което и обвиняемата е извършила инкриминираното деяние
от обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 3 от НК, доколкото Р.
изрично признава вината си. Може да се направи извод за формирането на съзнание
у обвиняемата, че управлява МПС, без да има надлежно свидетелство за
управление, тъй като същото ѝ е временно отнето с налагане на
принудителна административна мярка. Наред с това тя е съзнавала, че такава ѝ
е наложена – налице е заповед, която ѝ е връчена лично на 26.06.2019 г. В
заповедта изрично е посочено, че принудителната административна мярка ще
действа до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Ето
защо обвиняемата е съзнавала, че управлява МПС в рамките на срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че обвиняемата е осъществила с
поведението си състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК наказания са „лишаване от свобода“ до три години и „глоба“
от двеста до хиляда лева, а с престъплението не са причинени имуществени вреди.
Вярно е и, че Р. вече е била освобождавана от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК – по НАХД № 2548/2017 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСНК, институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице,
което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако е заплатило наложената глоба и е реабилитирано
по право за извършеното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК реабилитацията настъпва по право, когато в течение на една година от
заплащане на глобата, лицето, на което е наложена, не е извършило друго престъпление
от общ характер. В случая по делото се събраха данни, че наложената на Р.
по НАХД № 2548/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър глоба е била заплатена
в цялост, преди издаване на изпълнителен лист, на 11.12.2017 г. При това
положение, срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е изтекъл на 11.12.2018 г., а
обвинението е за деяние, извършено след тази дата - на 31.07.2019 г., поради
което няма пречка за него да се приложи чл. 78а от НК. От изготвената актуална
справка за съдимост на обвиняемата не се установява същата да е извършила други
престъпления от общ характер до настоящия момент. С оглед изложеното съдът
достигна до извод, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и освободи обвиняемата
от наказателна отговорност, като ѝ наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1500 лева.
По вида и размера на
наказанието:
При
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, законодателят с
чл. 78а от НК е предвидил наказание „глоба“ в размер от 1000 лева до 5000 лева.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/1985 г., Пленум на ВС. Съгласно посоченото
постановление, след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът налага
административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, включително и чл. 27 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да
бъде определено в размер от 1500 лв. Обвиняемата е с чисто съдебно минало,
съдействала е за разкриване на обективната истина, като се е признала за
виновна, демонстрира добро процесуално поведение и изразява съжаление за случилото
се. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Наред с това
обществената опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК не е висока.
Независимо
от горното, самият деец следва да се определи като лице с висока степен на обществена
опасност. Съдът достигна до този извод с оглед факта, че видно от справка за
нарушител/водач /л. 15-18 от ДП/ обвиняемата Р. е наказвана общо осемнадесет
пъти за нарушения на ЗДвП и КЗ - с
фишове и наказателни постановления. Следва да се отбележи още, че от
приложеното за послужване НАХД № 2548/2017 г. по описа на НРС се установява, че
Р. е ползвала привилегията по чл. 78а от НК отново за престъпление, извършено
при управление на МПС и след като е била наказвана седем пъти за нарушения на
ЗДвП и КЗ. Въпреки това, поведението на обвиняемата не е било приведено в
съответствие със закона, напротив – същата е допуснала нови единадесет
нарушения на ЗДвП в рамките на две години, като включително е реализирала и
процесното престъпление при управление на МПС, за което е освободена повторно
от наказателна отговорност. Не без значение е и поведението на дееца при
извършването на процесното деяние, а именно шофиране без светлини, неподчинение
на полицейско разпореждане, опит за избягване от отговорност. Посочените
обстоятелства съдът квалифицира като отегчаващи вината на обвиняемата.
При
отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 от ЗАНН, съдът достигна
до извод, че деянието е осъществено при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, като при висока обществена опасност на дееца, размерът на
наказанието е определен над минимума, предвиден в чл. 78а НК – 1500 лева. Така
наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства
възпитателно върху обвиняемата и обществото. Размерът на наказанието е
съобразен и с имущественото състояние на обвиняемата, която макар и трудово
неангажирана, видно от доказателства по делото разполага със средства за
заплащане на наложените ѝ многобройни глоби за нарушения на ЗДвП.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: