Р Е Ш Е Н И Е № 1945
гр. Пловдив, 15.05.2012г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският районен съд, ІІ гр.с., в публично заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Районен съдия: ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА
при секретар Пенка Атанасова, като разгледа
гражданско дело № 14 526 по описа за 2009г, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове за разваляне на договор за издръжка и гледане,
поради неизпълнение, с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищцата Х.И.Д. твърди, че заедно със
съпруга си А.Н. Д., починал на *** прехвърлили
собствения си недвижим имот, описан подробно в исковата молба на сина си
първият по делото ответник Н.А.Д., който бил в брак с втората ответница П.Д.Д.,
срещу задължението да поеме изцяло издръжката и гледането им, като им осигури
докато са живи, заедно и отделно спокоен и нормален живот, какъвто са водили до
момента на сключване на договора, оформен с нот. акт №
27, том 46, н.д. № 10739/2001г на НС при ПРС. Твърди, че след подписването на
договора със съпруга й си останали в с.С., докато синът и
съпругата му продължили да живеят в гр.Пловдив и нямало изпълнение от тяхна
страна на поетите задължения. Първите години се справяли
сами, но през 2004г съпругът й се разболял и бил опериран от рак на дебелото
черво и в тези безкрайно тежки за тях периоди единствено разчитали на подкрепа
от семейството на дъщеря им. Ответникът не взел
участие в разходите за самата операция, нито във възстановителния процес.
Вместо помощ от семейството на ответника, те му помагали
поддържайки дворното място, което синът им обработвал. Твърди се, че до
смъртта на съпруга й на **** семейството на
сина й не осигурило каквато и да било издръжка, рядко ги посещавали и не
отделили за тях и елементарно внимание. Тежко преживяла смъртта на съпруга си и
започнала често да боледува, когато втората ответница дошла на село да се грижи
за нея, но отношението й било изключително грубо, заключила стаите на горния
етаж и единствено я допускала до стаята, която обитавала в призема. На 24.09.2009г при посещението на дъщеря й, която обикновено й
носела лекарства възникнал между нея и снаха й конфликт и при нейната намеса
била ударена по гърба и раменете от последната, която ги засипала с обиди.
След този инцидент се страхувала и отишла да живее при
семейството на дъщеря си.
Мотивирана от посочените фактически обстоятелства, подробно описани в
исковата молба, иска от съда да постанови решение, с което развали сключения
във формата на НА № 10739/2001г договор за прехвърляне на недвижим имот.
Ответниците
Н.А.Д. и П.Д.Д. в срока по чл.131 ГПК са подали отговор, с който заявяват, че
исковете са допустими само до размера на личната и наследствена квота на ищцата
и само за част от недвижимите имоти, предмет на договора, като други /описани
подробно в отговора на л.79 постройки/ твърди, че следва да бъдат изключени,
тъй като са негова лична собственост по силата на приращение, тъй като е
собственик на ½ от процесния имот придобит чрез покупко-продажба от
родителите, оформена с нот. акт № 31/72г, към
което по регулация е придаден друг парцел, заплатен от него, а така също, че
част от постройките /описани в отговора/ са строени с негови средства и труд
без противопоставянето на родителите му.
Оспорват верността на всички фактически
обстоятелства, изложени в исковата молба, като считат, че повода за делото са
единствено и само амбициите на сестра му да получи дял от този имот, а самата
ищца не е в състояние и не разбира за какво точно се води дело. Оспорват твърденията, че за грижите, лечението и издръжката на
родителите му са осигурявани от семейството на сестра му, напротив лекарствата
назначени от лекарите били закупувани от тях. Първият
ответник лично придружавал баща си по време на химиотерапия в продължение на
6месеца. Правил ремонти на къщата след наводненията
през 2005г и през почивните дни със съпругата си ги посещавали. Предлагал пари на баща си за консумативи, който до смъртта си
отказвал да ги вземе, а след това той плащал разходите. Твърди още, че ищцата много се променила след смъртта на съпруга
си, започнала да се държи неадекватно, изнемощяла физически, често падала и
това наложило да заключат стаите на горния етаж- с цел да не се нарани.
Оспорва се изцяло твърдението, че при възникналия конфликт на 24.09.2009г
ищцата била удряна и обиждана от втората ответница, а се посочва, че конфликт е
имало между нея и сестра й, която го е провокирала с поведението си. Твърди се
още че от
този момент ищцата е отведена в дома на сестра му, от когато и не им е
позволяван никакъв контакт с нея и семейството на последната се възползвало от
недоброто й психическо състояние.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са предявили насрещен иск на 14.05.2010г за трансформация на
задължението им по договора за полагане на грижи в неговия паричен еквивалент,
поради това, че са обективно поставени в невъзможност да престират грижи след
отвеждане на ищцата в дома на сестра му.
Ищцата от своя страна е депозирала отговор
на насрещния иск, възраженията против основателността на който се състоят в
доводи за виновно поведение на последните, поради което и не е налице липса на
кредиторско съдействие, а така също, че трансформиране на тяхното задължение за
грижи в паричен еквивалент не би могло да компенсира липсата на такива в
миналото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед доводите
на страните, намира
за установено следното:
На 01.11.2001 год. е сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот, оформен с нотариален акт № нот. акт № 27, том 46, н.д. №
10739/2001г на нотариус при ПРС. Договорът е наименован “договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане”. По силата на този договор ищцата Х.И.Д. и съпругът й А.Н. Д. прехвърлили на
първият ответник Н.А.Д. /техен син/ описания в същия недвижим имот, представляващ
½ идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ
от 535 кв.м., находящо се в с.С., общ.М., обл. П., съставляващо поземлен имот с
идентификатор 69874.501.332 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД -18-82805.12.2007г, при граници: имоти с
идентификатори №№ 69874.501.886; 69874.501.885; 69874.501.1013 /стар номер
ХІV-332, в кв.64/, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда
с идентификатор 69874.501.332.1, със застроена площ от 72 кв.м., както и всички
подобрения в имота.
Правото на собственост върху така описания недвижим имот е прехвърлен срещу
задължение на приобретателя, посочено в договора по следния начин “да поеме
изцяло издръжката и гледането и на двамата прехвърлители докато са живи, заедно
и поотделно, като им осигури спокоен и нормален живот, като им осигури спокоен
и нормален живот, какъвто са водили до тогава.
Продавачите си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
целия имот, предмет на сделката.
Безспорен е факта, че към момента на сключването на договора ответникът е
бил в граждански брак с П.Д.Д., поради което и последният е придобит в режим на
семейна имуществена общност. Последната освен
титуляр на права по силата на този договор, се явява и носител на задълженията
по него идентични с тези на съпруга си.
Прехвърлители
по договора са били и двамата съпрузи Х. и А.Д. и доколкото няма спор по този
въпрос, следва да се приеме, че имота предмет на договора е бил притежаван от
тях в съпружеска имуществена общност, от което неминуемо следва, че
изпълнението по договора е неделимо по отношение на всеки един от двамата
кредитори до момента на смъртта на А. Д. на 02.06.2009г, от който момент се е
прекратила общността.
Правото да се иска разваляне на договор поради неизпълнение е имуществено
по своя характер право и като такова е наследимо. Ищцата е титуляр на правото да иска разваляне на договора до размер
на своята 1 / 2 ид.ч. с оглед, че чл. 27 СК /отм/ предвижда при прекратяване на общността дяловете на
съпрузите да са равни. Останалата 1/2 ид.ч. от това имуществено право е принадлежала на А. Д., която със
смъртта му е преминала в патримониума на неговите наследници при равни квоти
съобразно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН – по 1 / 6 за всеки един от тях.
Следователно, ищцата е наследила правото да иска разваляне на
договора поради неизпълнение по отношение на съпруга си само до размер на 1/6
ид.ч. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
ВС и ВКС, в това число и т. 3 от тълкувателно решение № 30 от 1981 год. на ОСГК, което е задължително за съдилищата съобразно ЗСВл.
По този начин ищцата се легитимира като титуляр на общо 4/6 ид.ч. от правото да иска разваляне на договора и не притежава
материалното право да иска разваляне на целия договор. По тази причина и искът
за разваляне на договора над този размер е изначално неоснователен.
По отношение на
наследствената 1/6 ид.ч. от правото на разваляне ищцата твърди, че
от сключването на договора до смъртта на съпруга й е налице неизпълнение на
ответниците по отношение и на двамата прехвърлители, който факт подлежи на
установяване в процеса и обуславя изхода относно основателността да се иска
разваляне и по отношение на тази 1/6 наследствена на ищцата част.
В
хода на процеса е оспорена от ответниците дееспособността на ищцата към момента
на подаване на исковата молба, за установяването на който факт от съществено
значение за допустимостта на иска са изслушани две съдебно психиатрични
експертизи, чиито предмет е да се изследват психичното състояние на ищцата към
момента на подаване на исковата молба, както и възможността й да преценява
фактите и формира самостоятелно отношение към тях.
Първата експертиза е дала заключение, че ищцата Х.Д. страда от
съдова деменция, което състояние представлява продължително разстройство на
съзнанието и я поставя в невъзможност да се грижи за себе си и защитава
интересите си. От допълнителната съдебно -медицинска експертиза,
заключението на което се базира на всички медицински данни относно
здравословното й състояние в периода около подаване на исковата молба,
включително и събраните за целта гласни доказателства и в частност показанията
на личния лекар д-р А., се установява, че към датата на подаване на исковата
молба Х.Д. не е била в състояние на краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието /**********/, които да нарушават психичната й годност до степен
да не може да ръководи постъпките си. Влошаване на нейното
състояние психическо и физическо е настъпило след смъртта на съпруга й лятото
на 2009г. Според експерта д-р К. категорично няма
данни към момента на подаване на исковата молба да е била с нарушена психична
годност. Заключението следва
да се цени не само поради компетентността на вещото лице в тази област, но така
също и с оглед на факта, че кореспондира с гласните доказателства / показания
на свидетелите, от които се установява, че влошаване на психичното й здраве е
настъпило след прекаран инсулт в периода 2010г, който значително следва момента
на подаване на исковата молба. При този извод следва, че към
релевантния за настоящия спор момент – образуване на делото последната е била
дееспособна – разбирала е естеството на постъпките си и е могла да ги ръководи.
За установяване изпълнение на задълженията по договора от страна на
приобретателите по искане на страните две групи свидетели, в показанията на
които е налице противоречие. Въпреки това по
отношение на определени и то съществени факти те се допълват. Безспорно от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, се установява, че приобретателите по договора от самото му
сключване са живели в отделно домакинство с прехвърлители. Последните сами с получаваните от тях пенсии от 300лв-350лв са
поемали издръжката си за храна и консумативи. Тези
обстоятелства освен, че категорично се установяват от показанията на
свидетелите, не се явяват и спорни доколкото ответниците в отговора си сами са
посочили, че възрастните хора са поемали разходите си и са си осигурявали
издръжка със свои средства. Обстоятелството обаче, че прехвърлителите в
периода до 2004г са били в състояние сами да се справят и не са търсили
финансова подкрепа, не освобождава приобретателите от икономическите компоненти
на техните задължения- осигуряване бита на правоимащите със средства в пари и
натура.
В
показанията на разпитаните свидетели С. Д., която не се намира в близка
родствена връзка със страните и има лични впечатления, поради това, че живее в
съседство се съдържат данни, че двамата ответници са идвали за кратко в с.С.
предимно през почивните дни и не са оставали с преспиване, каквито данни се
съдържат между впрочем и в показанията на разпитаните по почин на ответниците
свидетели Г. и Д.. Двамата възрастни се оплаквали от
отношението на сина и снаха си ежедневно за това, че не ги посещават често.
Когато А. Д. се разболял през 2004г според св. С.Д. предимно бил воден по лекари от съпругът на дъщеря им св. Р.К.. Разпитан в с.з. Р.К. свидетелства, че
когато се наложило лечение след констатиране на заболяването –****** и
медицинските интервенции лично той е водил А. Д. ***, където работел за
провеждане на лечение с химиотерапия и лъчетерапия. На последния бил
наложен специален хранителен режим и неговата съпруга С. /тяхна дъщеря и сестра
на първия ответник/ приготвяла пасирана храна по четири пъти на
ден. Този факт намира потвърждение от данните по делото, че
семейството на дъщерята на прехвърлителите С.К. живее постоянно в с.С. в къща в
съседство с имота на родителите си. Свидетелят Р.К. не отрича явно
влошените отношения между неговото семейство и това на ответниците и липсата на
комуникация между тях от 2005-2006г, нито оспорва твърдените от ответниците
факти, че след наводнението в с.С. през 2005г последните са взели участие в
ремонта, за който обаче средствата си е осигурил А. Д..
По
делото като свидетел е разпитана д-р А., която е
общопрактикуващ лекар в с.С.. Тя пресъздава свои преки
впечатления по повод на това, че е личен лекар на Х.Д., които следва да бъдат
възприети изцяло, поради липсата на основание тази свидетелка по какъвто и да
било начин да е пряко или косвено заинтересована от изхода на делото.
Последната споделя впечатления,
че за прегледи била повиквана от дъщерята на Х.Д. или от зет й Р.К.. Пред нея
възрастната жена изпаднала в истерия, че синът й го няма и няма кой да се
погрижи за нея и болния й съпруг с израза, който свидетелката е запомнила и
дословно възпроизвежда при разпита “сега с тези два сакати
крака, как да се погрижа за
него”. Впечатлението, което е създадено в нея през годините,
в които е била техен лекар е, че двамата възрастни са живели сами.
Докато бил в състояние А. Д. сам я посещавал за изписване на лекарства, след
това били закупувани от зет им Р.К..
Противно
на техните показания разпитаните по почин на ответниците свидетели Р.Г. и Е.Д.
/без родство със страните/ пресъздават свои впечатления за обтегнати отношения
между възрастните и семейството на дъщеря им С.К., които в тази си част не
намират подкрепа в показанията на другите свидетели включително и тези на д-р
А., които също имат лични впечатления за конкретни факти как двамата възрастни
са водени по лекари и обгрижвани именно от семейството на дъщеря си. В показанията
на свидетелите Г. и Д. се
съдържат данни и относно факти,
които не се очертават като спорни, а именно, че приобретателите са посещавали
възрастните хора през почивните дни, без да са оставали при тях да приспиват.
Св. Г. и св. Д. излагат впечатления за топли
отношения между възрастните и семейството на сина им, изградени на база техни
наблюдения при посещенията на последните с посочване на конкретните факти,
създали в тях това убеждение- виждали са двамата ответници да носят покупки
през почивните дни, да измазват стените на къщата, снахата да приготвя храна и
двамата ответници да се хранят заедно с възрастните на двора. Доколкото няма
основание да се съмнява в незаинтересоваността
на тези свидетели, то следва да приемат за установени фактите относно това, че
ответниците са посещавали възрастните през почивни дни, общо са се хранели с
тях, а така също са откликвали на техни битови нужди в рамките на тези
посещения, но не и другите обстоятелства за изключително близки и топли
взаимоотношения с възрастните, което представлява по-скоро тяхно мнение,
формирано от поддържани добри отношения с ответниците “тя П. е много добра
домакиня”, “те П. и Н. са много задружни”.
Не се явява
спорен по делото факта, че след смъртта на А. Д., починал на 02.06.2009г,
втората ответница П.Д. останала при възрастната жена в продължение на няколко
месеца, през които й помагала в хигиената и приготвянето на храна. Спорни,
обаче се очертават обстоятелствата, при които през месец септември 2009г /три
месеца след смъртта на съпруга си А. Д./ Х.Д. е напуснала дома си, върху който
има запазено пожизнено право на ползване и се преместила по своя воля да живее
при семейството на дъщеря си. В показанията и на двете групи
свидетели се съдържат данни за конфликт между дъщерята С. и втората ответница
П.Д., в които се намесила и възрастната жена. В подкрепа на твърдението,
че спрямо нея при този конфликт е упражнено физическо насилие /удари
по гърба и ръцете/ от снаха й П.Д. е представено съдебно медицинско
удостоверение, издадено на 29.09.2009г от д-р З.Н., констатациите в които,
състоящи се в установени наранявания по дясната половина на гърба в областта на
плешката, а така също областта
на лява поясна област,
се потвърждават от нея при разпита й като свидетел. Верността на тези
констатации е оспорена от ответниците, в подкрепа на което са представени
доказателства, включително е изслушана съдебно- медицинска експертиза от лекар
по съдебна медицина д-р Д., според заключението на който описанието на
кръвонасяданията в оспореното удостоверение е направено непрецизно (без
използване на медицински понятия и при липса на следващите се специфични
характеристики), поради което и не може да се направи експертен извод относно
механизма на причиняване. Доказателствената стойност на този документ е
сериозно разколебана предвид заключението на СМЕ, което съдът цени,
поради компетентността на
експерта в тази област, констатациите на което се състоят в явна непрецизност при
съставяне на удостоверението, който като документ съставен от специалист не
съдържа задължителни медицински характеристики. Допълнителни аргументи да не се
придава доказателствено значение на това удостоверение и въз основа на него
да се формира извод
за упражнено физическо малтретиране са и самите показания на съставилата
удостоверението д-р З.Н.. Последната разпитана като свидетел посочва, че с
помощта на друго лице е разсъблякла възрастната жена, за да я освидетелства, но
въпреки това не й е направило впечатление да има операция на гърдата, за която
интервенция се съдържат достатъчно данни по делото и звучи твърде неубедително
да не направи впечатление на лекар при обстоен преглед. В
подкрепа на формирания по-горе извод относно разколебаната доказателствена сила
на този документ се явяват и показанията на разпитаните за тези обстоятелства
свидетели Х.Д. и Ч.Ч., посетили дома на ищцата след инцидента и съставили
предупредителни протоколи. Последните имат макар и твърде откъслечни
спомени за случилото се, тъй като са познали ищцата в съдебно заседание и са
посочили другите участвали в конфликта лица, но нямат впечатление пред тях да са депозирани
оплаквания за побой от или над възрастната жена, каквито е съвсем логично да са били направени, ако
е имало точно като описаното посегателство.
С оглед
на така обсъдените доказателства следва да се приеме за недоказано твърдението
на ищцата в исковата молба, че причина да напусне дома е физическото
посегателство над нея от страна на снаха й П.Д.. Безспорно, обаче е установено, че е имало такъв конфликт между тях,
след който възрастната жена е напуснала дома си. Това, че не е установено физическо малтретиране не
изключва другите твърдени обстоятелства, че е възникнал такъв конфликт, в който
пряко е участвала възрастната жена, която явно се е почувствала оскърбена точно от поведението
на снаха си, а така също несигурна за себе си, поради което и по своя воля е
освободила жилището и се преместила в дома на дъщеря си. Не могат да се
споделят доводите на ответниците, че постъпката на ищцата е лишена от
основание, изцяло манипулирана от дъщерята С.К., доколкото не почиват на
доказателствата по делото относно психичната годност на възрастната жена, която
както към оня момент, така и в период следващ образуването на делото е била в
състояние да разбира естеството на постъпките си и да взема сама решения.
Не
спорен факта, че след напускане на дома си през месец септември 2009г до
смъртта й на 15.02.2012г ищцата
Х.Д. е живяла при семейството на дъщеря си и през този период /повече от две
години и половина/ е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от страна на
приобретателите. Не се установи последните да са проявили заинтересованост за
нуждите на ищцата и то в период, за който има достатъчно данни, че е била с
влошено здраве, нито да са осигурили средства, нужни за издръжката и лечението
на възрастната жена, с изключение на изпратените два пощенски записа, за които
се съдържат данни в показанията на св. Р.К..
Горните
фактически констатации направени въз основа на обсъдените доказателства по
делото формират следните правни изводи :
Предявеният
иск за разваляне на договор за издръжка и гледане е основателен и доказан за
притежаваната от ищцата на лично основание и по наследство част от имота в
размер на 4/6.
Процесният договор е
типичния случай на алеаторен договор, при който основната престация е такова
натурално поведенческо изпълнение, което да осигури в полза на кредиторите
обстановка в личния живот, наподобяваща семейната. Основните характеристики на
престацията се свързват с многобройните морално-етични норми на поведение на
длъжниците, обединени около целта отчуждителите да живеят в нормална за тях
среда и атмосфера, близки до тази на семейната среда, като наред с това, за да
обслужва основната си цел, престацията следва да включва и икономическите
компоненти, свързани с обезпечаване на бита и нуждите на кредиторите.
Категорично не се установява в процесния случай ответниците да са изградили
тази близка до семейната обстановка за правоимащите, за което говори отделното
им местоживеене. Още от самото начало на
сключване на договора от 2011г не е налице точно изпълнение на задълженията по
него и спрямо двамата прехвърлители. Безспорен е
факта, че преди да се разболее А. Д. двамата възрастни сами са се справяли със
разходите си за храна и консумативи, поддържали са със собствени усилия бита и
домакинството и не са търсили съдействие от ответниците. Последните,
ползвайки се от това, че правоимащите не са се нуждаели пряко от подпомагане
в този период са се дезинтересирали от задълженията си по договор за материално осигуряване бита на възрастните хора, а
така също не са проявявали интерес към тях и в личен план. Въпреки,
че са посещавали процесния имот в почивни дни няма данни да са се интересували
от здравословното състояние на двамата прехвърлители чрез закупуване на
лекарства и придружаването им на прегледи или дори чрез улесняване при плащане
на консумативи макар и с техни средства. Напротив, от
обсъдените по-горе гласни доказателства става ясно, че възрастните лично са си
купували лекарства и плащали сметките, а в други случаи са се обръщали за
съдействие към семейството на дъщеря си.
След 2004г отношенията между страните по договора в още по –пълна степен са
продължили да бъдат отрицание на отношенията, които сключеният договор е
задължавал ответниците да установят. В този период е
констатирано тежкото заболяване на първия прехвърлител А. Д.,
за което свидетелстват представените медицински документи. Последният е
претърпял медицински интервенции, а след това химиотерапия и лъчетерапия и се
налагало да бъде лично придружаван при прегледи и процедури, което безспорно се
явява задължение на ответниците, което вместо тях е изпълнявал съпругът
на дъщерята св.К.. Този факт не само се потвърждава от гласните
доказателства, но така също се явява и безспорен, тъй като не се отрича от
самите ответници в отговора на исковата молба. Правилно се посочва от
тях, че обгрижването на възрастните в труден момент е морално задължение и на
дъщерята като тяхно дете, от което следва, че ответниците в далеч по голяма
степен е следвало да участват с лични грижи и средства в лечението и
възстановяването на А. Д. не само като родственици, но и като приобретатели по договор,
който им вменява точно такива задължения. В този период, в
които възрастните са били нуждаещи се от постоянни грижи, помощ и средства
за подпомагане на бита и лечението, последните не са получили адекватно
отношение, грижа и издръжка от приобретателите. През
този и по-късен период се съдържат убедителни данни, че прегледи са
осъществяване по обаждане на дъщерята, която се е ангажирала с даване на
лекарства и приготвяне на специална за А. Д. храна. За
тези обстоятелства свидетелства не само Р.К., но и св. С.Д., чиито показания се допълват с тези на св. А., на показанията на която се придава в пълна степен
доказателствена сила по вече изложените съображения за липса на каквото и да
било основание за заинтересованост и предубеденост на основата на родствени или
приятелски отношения.
Поради
това и факта, че през този период ответниците /през почивни дни/ са посещавали
възрастните и в рамките на тези посещения освен грижи в обработването
на градината си, са полагали и такива за тяхната хигиена, не може да
обоснове дори и частично
изпълнение на задълженията.
Този извод следва от установеното съдържание на задълженията на
приобретателите в самия договор за поемане цялостната издръжка на
прехвърлителите и осигуряване на спокоен и нормален живот –такъв, какъвто са
водили до сключването на договора, които свои задължения последните не са
изпълнили. Пълно неизпълнение ще е налице дори и да се приеме,
че волята на страните, изразена в договора според смисъла, който страните са
вложили, уговаряйки задължение на приобретателя да осигури живот на
прехвърлителите, съответен на начина им на съществуване, не вменява задължение
за общо обитаване на имота, доколкото при сключване на договора те са имали
разделно живеене.
От обсъденото следва, че ответниците в съответствие с разпределението на
доказателствената тежест не установиха изпълнение на задълженията си по
договора в уговорения в същия обем и качество – поемане на цялостна издръжка и
осигуряване нормална среда и пълноценна грижа по отношение и на двамата
прехвърлители.
По тези
съображения и иска за разваляне на договора, поради неизпълнение се явява
основателен до размера от 4/6, но с оглед на това, че в хода на процеса ищцата
Х.Д. е починала и оставила за свои наследници двете си деца – дъщеря С.К. и син Н.Д.
– ответник в производството, които са призовани да наследят при равни квоти, то
договора следва да се развали до размера на наследствената част на С.К. или до
размер 2/3. По отношение на другите 2/3 е налице сливане на
качеството кредитор-длъжник, поради това, че ответникът се явява законен
наследник на ищцата в този обем права.
Предявените насрещни искове за
трансформиране задължението на ответниците в неговия паричен еквивалент,
поради липса на съдействие от страна на кредитора, се явяват допустими само за
периода от завеждането им с депозиране на насрещната искова молба до смъртта на
ищцата в хода на процеса. По същество в този период те са
неоснователни. Така установеното пълно неизпълнение на
задълженията от страна на приобретателите има за последица разваляне на
договора, с което отпада с обратна сила облигационната връзка между страните,
което е достатъчно основание за отхвърляне на исковете за трансформация като
неоснователни. Само за пълнота следва да се отбележи,
че в хода на процеса не се установи причина от обективен характер, която да е
препятствала точното натурално изпълнение на договора. Доколкото двамата приобретатели се явяват неизправна страна по този
договор, то те не разполагат с възможността да се позоват на липса на
кредиторско съдействие като предпоставка за трансформиране на задължението им /в който смисъл са указанията в ТР №
96/28.VІ.1966г по гр.д. № 65/66г на ОСГК/. Дори и при наличие
на обективна причина /каквато в случая не се установява/ последните е следвало
да искат по предвидения в закона ред трансформиране на задължението си в
паричен еквивалент непосредствено при нейното възникване – липсата на
съдействие от страна на ищцата след напускане на имота през м.септември 2009г.
Вместо това последните за заявили подобна претенция едва на
14.05.2010г – т.е. следва да се приеме, че периода на неизпълнение по своята
продължителност е значителен, поради което неизпълнението е цялостно и
оправдана последица е развалянето на договора до размер от 2/3.
Предмета
на настоящия иск по чл.87 ал.3 ЗЗД се изчерпва с
установяване изпълнението/ респ. неизпълнение на
задължения по договора, поради което и всички други възражения под формата на
които ответниците заявяват собственически претенции по отношение на част от
имотите се явяват напълно несъотносими към настоящия спор. Такива
собственически претенции могат да бъдат предмет на разглеждане само в отделно
исково производство. По тази причина всички събрани в хода на процеса
доказателства в подкрепа на тези възражения са неотносими и не следва да бъдат
предмет на обсъждане.
С оглед изхода на процеса и на осн. чл.78 ГПК ответниците следва да понесат отговорността за
разноски, като в тяхна тежест се възложат направените от ищцата Х.Д., доказани
в размер на в размер на
372,33лв /д.т. -142,33, 30лв депозит и 200лв – адв. хонорар/, но в размер на
½ или сумата от
186,16лв, поради сливане на качеството длъжник – кредитор, което качество
придобива ответникът Н.Д. със смъртта на Х.Д., в чиито наследствени права
встъпва. Доказаните
в размер на 150лв разноски, направени от встъпилата в процеса при условията на
правоприемство С.К. следва да се присъдят в тежест на ответника в пълен размер.
С
горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ сключения на
01.11.2001г в гр.П. във формата на
нотариален акт № 28, том ІІ, рег. № 3573, нот. дело №
200/2001г на НС при ПРС до
размер на 2/3 ид.части от правото на собственост договор за продажба на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, по силата на който А.Н. Д. и Х.И.Д. /починала на *** и
заместена в процеса при условията на чл.227 ГПК от С.А.К. ЕГН **********,***/
са прехвърлили на Н.А.Д. ЕГН **********, който е бил в гр. брак
с П.Д.Д.,***, собствения си недвижим имот, представляващ : ½ идеална част от дворно място,
цялото застроено и незастроено, с площ от 535 кв.м., находящо се в с.С.,
общ.М., обл. П., съставляващо поземлен имот с идентификатор 69874.501.332 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД
-18-82805.12.2007г, при граници: имоти с идентификатори №№ 69874.501.886; 69874.501.885;
69874.501.1013 /стар номер ХІV-332, в кв.64/, ведно с построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 69874.501.332.1, със застроена
площ от 72 кв.м., както и всички подобрения в имота, срещу задължение за
поемане изцяло издръжката и гледането на прехвърлителите, докато са живи,
заедно и поотделно, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са
водили, поради виновно
неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 2/3 ид.ч. до пълния претендиран размер -
за разваляне на целия договор, като неоснователни.
ОБЕЗСИЛВА до размера на 2/3
ид.ч. от правото на собственост
върху описания имот нотариален акт № 28,
том ІІ, рег. № 3573, нот. дело
№ 200/2001г на НС при ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.Д. ЕГН ********** и
П.Д.Д.,*** долина, искове против Х.И.Д., починала на *** и заместена в процеса
при условията на чл.227 ГПК от С.А.К. ЕГН **********,***, искове за
трансформиране на задължението им по договора за издръжка и гледане от
натурално в неговия паричен еквивалент като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.А.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д.,*** да заплатят на С.А.К. ЕГН **********,*** сумата от общо
336,16лв, представляващи направени в исковото производство разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд с въззивна жалба в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала.
Секретар: П. К.