РЕШЕНИЕ
№ 1351
Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЕВЕЛИНА ПОПОВА |
Членове: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СТОЯН ТОДОРОВ ЗАГОРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН кнахд № 20237050701814 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационната жалба на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Варна срещу решение №
1076/12.07.2023г., постановено по административно-наказателно дело №
20233110201071/2023г. по описа на Варненския районен съд, с което е отменен
електронен фиш серия Г №0050457 от 25.12.2022г., с който на С.М.С. е наложена
глоба от 250 лева за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането
във връзка с чл.638 ал.4 във връзка с ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането във
връзка с чл.461 т.1 от Кодекса на застраховането.
Касаторът
оспорва съдебното решение като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че нарушението е описано подробно и разбираемо и е
безспорно доказано със снимковия материал. В писмените бележки с вх.№
14402/11.10.2023г. изтъква, че съдържанието на електронния фиш отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 изр.2 от Закона за движение по пътищата и самото
нарушение не маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на съдебното
решение, потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът С.С.
изразява становище чрез адв.Р. за неоснователност на касационната жалба, като
иска обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане
на съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Варненска
окръжна прокуратура чрез прокурор Стоян Загоров намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение за правилно и иска да бъде
оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за които
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие
на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в
касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд
гр.Варна е отменил електронния фиш, издаден от ОД на МВР гр.Варна срещу С.С.,
тъй като е преценил, че неговото съдържание не води до яснота на повдигнатото
административно-наказателно обвинение, с което е нарушено правото на защита на
наказаното лице.
Касационната
инстанция споделя правните изводи на въззивната и ги възприема като свое по
реда на чл.221 ал.2 от АПК.
Действително, в
електронния фиш е записано: „С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано
в Р.България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна за МПС.“. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от Закона за движение по
пътищата изисква електронният фиш да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното и заплащане.“. Описанието на нарушението трябва да
бъде ясно, пълно и точно, така че да съдържа фактическия състав на деянието и
елементите на неговата съставомерност, като дава възможност на нарушителя да
разбере без колебание за какво е бил наказан. В случая, в процесния електронен
фиш деянието не е описано в пълнота, като е посочено, че „собственикът не е
сключил задължителна за МПС“. Електронният фиш е приравнен на наказателно
постановление по силата на ал.11 от чл.189 от Закона за движение по пътищата и
се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно ал.4
на чл.189 от Закона за движение по пътищата, т.е. формата му е елемент от изискването
за законосъобразност и непълнотата в изразената от наказващия орган воля не
може да бъде допълвана от съда по пътя на умозаключението. Допуснатата неяснота
не може да бъде превъзмогната само с посочване на нарушената законова
разпоредба, тъй като наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу
правната квалификация, дадена от наказващия орган.
Недовършеното
описание на нарушението е възпрепятствало правото на защита на С.С., което е
достатъчно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
Стигайки до
същите правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него електронен
фиш, Варненският районен съд е постановил правилно решение, което трябва да
бъде оставено в сила.
Предвид този
изход на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на
сторените по делото съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение,
чието заплащане се доказва от клаузата в представения договор за правна защита
и съдействие с адвокат Р.Р.. Възражението на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид чл.18 ал.2 във връзка с
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която претендираното от ответника по касационната жалба
адвокатско възнаграждение е в минимален размер.
Мотивиран от
горните съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.143 ал.3
от АПК, Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №1076/12.07.2023г., постановено по административно-наказателно
дело № 20233110201071/2023г. по описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
гр.Варна да заплати на С.М.С. съдебни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е
окончателно.
Председател: |
||
Членове: |