Решение по дело №1814/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1351
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20237050701814
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1351

Варна, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СТОЯН ТОДОРОВ ЗАГОРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН кнахд № 20237050701814 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационната жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Варна срещу решение № 1076/12.07.2023г., постановено по административно-наказателно дело № 20233110201071/2023г. по описа на Варненския районен съд, с което е отменен електронен фиш серия Г №0050457 от 25.12.2022г., с който на С.М.С. е наложена глоба от 250 лева за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането във връзка с чл.638 ал.4 във връзка с ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането във връзка с чл.461 т.1 от Кодекса на застраховането.

Касаторът оспорва съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че нарушението е описано подробно и разбираемо и е безспорно доказано със снимковия материал. В писмените бележки с вх.№ 14402/11.10.2023г. изтъква, че съдържанието на електронния фиш отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2 от Закона за движение по пътищата и самото нарушение не маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на съдебното решение, потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С.С. изразява становище чрез адв.Р. за неоснователност на касационната жалба, като иска обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Варненска окръжна прокуратура чрез прокурор Стоян Загоров намира жалбата за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение за правилно и иска да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд гр.Варна е отменил електронния фиш, издаден от ОД на МВР гр.Варна срещу С.С., тъй като е преценил, че неговото съдържание не води до яснота на повдигнатото административно-наказателно обвинение, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Касационната инстанция споделя правните изводи на въззивната и ги възприема като свое по реда на чл.221 ал.2 от АПК.

Действително, в електронния фиш е записано: „С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна за МПС.“. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от Закона за движение по пътищата изисква електронният фиш да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.“. Описанието на нарушението трябва да бъде ясно, пълно и точно, така че да съдържа фактическия състав на деянието и елементите на неговата съставомерност, като дава възможност на нарушителя да разбере без колебание за какво е бил наказан. В случая, в процесния електронен фиш деянието не е описано в пълнота, като е посочено, че „собственикът не е сключил задължителна за МПС“. Електронният фиш е приравнен на наказателно постановление по силата на ал.11 от чл.189 от Закона за движение по пътищата и се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно ал.4 на чл.189 от Закона за движение по пътищата, т.е. формата му е елемент от изискването за законосъобразност и непълнотата в изразената от наказващия орган воля не може да бъде допълвана от съда по пътя на умозаключението. Допуснатата неяснота не може да бъде превъзмогната само с посочване на нарушената законова разпоредба, тъй като наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация, дадена от наказващия орган.

Недовършеното описание на нарушението е възпрепятствало правото на защита на С.С., което е достатъчно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

Стигайки до същите правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него електронен фиш, Варненският районен съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на сторените по делото съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, чието заплащане се доказва от клаузата в представения договор за правна защита и съдействие с адвокат Р.Р.. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която претендираното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.143 ал.3 от АПК, Варненският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1076/12.07.2023г., постановено по административно-наказателно дело № 20233110201071/2023г. по описа на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Варна да заплати на С.М.С. съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: