Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260190 05.03.2022 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15722 по описа
на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба вх. № 2831118/27.11.2020г. ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е предявила
искове
срещу ответника П.Й.Й. с правната квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
От съда се иска
да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника, които произтичат от Договор за
кредит „******“ № ******* от ****** сключен между ответника
и „*****“ ООД, прехвърлен в полза на ищеца
с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения-цесия
от *****., Приложение
№ 1 към него от ****., а именно:
700 лева
главница;
74,64 лева
договорна лихва за периода от ****. – датата на
първата транзакция по картата до **** – датата на
настъпване на предсрочна изискуемост,
157,5 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение,
202,5 лева - разходи
и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение,
мораторна лихва
върху непогасената главница в размер на 65,08 лева за периода от **** – денят, следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до **** – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми
за които суми е била заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** по описа на РС – Пловдив.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски за настоящата инстанция
и за заповедното производство.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № ***** от ответник П.Й.Й.
чрез о.п а.
П.С..
В отговора на
исковата молба се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Възразява
се за прекомерност на претендираната неустойка.Възразява се за прекомерност на
дължимата лихва. Възразява
се срещу представените с исковата молба
доказателства. Ангажират се доказателства. От съда се иска
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните и представените по делото писмени доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед
№ **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № ***** по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответника да заплати
следни суми начислени по
Договор за кредит „*****“ № ******от **** както
следва: 700 лева главница;74,64
лева договорна лихва за периода от **** – датата на
първата транзакция по картата до ***** – датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, 157,5 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, 202,5 лева - разходи
и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 65,08 лева за периода от **** – денят, следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до **** – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение;
Заповедта е била връчена при
условията на чл. 47 ГПК като в заповедното производство е установено, че
ответника не живее на адресите на които е адресно регистриран.
Ищецът е предявил настоящите
искове в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК поради което същите се явяват
допустими.
По делото е установено, че
между страните е сключен договор за кредит „*****“ от ***** с фиксиран ГЛП в
размер на 43.2% и ГПР 45.9% и усвоена парична сума 700 лева, а съгласно
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Й.П. няма
извършени плащания. Вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми
считано от ***** и са прехвърлени с цесия на ищеца, която е валидно съобщена
чрез особения представител, респ. по делото няма данни да е било извършено
плащане на стария кредитор/цедента/.
Не се намериха
основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК, но са нищожни
клаузите на чл. 12, ал.1, чл. 22, ал.4 и ал.5
от договора, които уреждат неустойката за непредставяне на обезпечение и
разходите и таксите тъй
като противоречат
на добрите нрави. С оглед дадените от
ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК задължителни указания процесната неустойка не разполага с присъщите си
функции обезпечителна и обезщетителна функация. Тя не
обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят
само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи
обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а
прилагането й единствено като санкция не
може да обоснове законосъобразността й. Изводът на
съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази
клауза противоречи на добрите нрави.
Процесната клауза за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143
от Закона за защита на потребителите –
тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма
данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от
ЗЗП.
Клаузите
на чл. 22 ал. 4 и ал. 5 във връзка с чл.
12 ал. 1 предл . второ от договора, които предвиждат задължение за заемателя да плаща по 2.50 лева
на ден при неизпълнение на неустоечно задължение в размер на 15 % от главницата, която такса съставлява разходи по събиране на
задължението е нзаконосъобразна.
По силата на ал. 5 на чл. 22, се дължи
различна такса, обвързана отново
със дейността по събиране на това
вземане, тоест, начисляват се две различни суми за неизпълнение на неустоечно
задължение. Последното е форма на анатоцизъм
и затова е недопустимо. Тези клаузи, с оглед размерите на договорените
за плащане с тях суми водят и до значително неравновесие между правата на
кредитора и задълженията на длъжника, доколкото при един юридически факт –
забава в плащането, възникват множество самоцелни санкционни задължения; и двете такси са начислени в тежест на ответницата без да има данни за реално направени
разходи.
Вън от горното й начисляването на разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение е в противоречие с нормата на чл.33, ал.1 ал. 2 ЗПК съгласно които при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, респ. когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва, която е вече начислена.
Предвид на гореизложеното предявените искове се явяват доказани за
главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва и следва да се
отхвърлят като неоснователни за претендираните суми от 157,5 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и 202,5 лева - разходи
и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от
него разноски съразмерно на уважените искове – сума в размер на 594,94 лева за
настоящата инстанция и за заповедното производство като сумите за
юрисконсултско възнаграждение се намаляват до законовия минимум / 50 лева за
заповедното производство и 100 лева за настоящата инстанция/.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Й.Й. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет.3 с у. И.К. сумите за които е била издадена заповед № ***** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** по описа на
РС – Пловдив както следва:
700 лева
главница по Договор за кредит „*****“ № **** от *****;
74,64 лева
договорна лихва за периода от ****– датата на първата
транзакция по картата до **** – датата на
настъпване на предсрочна изискуемост,
65,08 лева мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от *****
– денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост до ***** – датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение;
ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението чл. 410 ГПК – **** до окончателното й
изплащане, които суми са прехвърлен в полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения-цесия от *****,
Приложение
№ 1 към него от ****.
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумата от 157,5
лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и 202,5 лева - разходи
и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.Й.Й. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3 с у. И.К. сумата от 594,94
лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № **** по описа на РС – Пловдив
за заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
С.Б.