Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.
Велинград, 28.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 253 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ;
чл.344, ал.1, т.2 КТ; чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 и 2 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на М.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.Д.К.П., против ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО „Алабак“, като ТП на
ЮДЦП -Смолян, с адрес на управление гр.Велинград, бул.“Съединение” № 125,
представляван от директора И.Г..
Предявени са обективно съединени искове за
признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповеди №
27/15.12.2017г. за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане
на ответника да заплати сумата от общо 5714,06лв. – обезщетение за оставане без
работа шест месеца, в това число: 1186,99лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
за оставане без работа в периода от 15.12.2017г. до 14.01.2018г.; 293,41лв. -
обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за разликата между това което би получил при
работодателя и полученото при новия работодател в периода от 15.01.2018г. до
28.01.2018г. и 4233,66лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа
в периода от 29.01.2018г. до 15.05.2018г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане. Производството е образувано по
искова молба на Б.Х.К., ЕГН ********** от с.Бирково, чрез пълномощника адв П.П.
от АКПз, против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО (ТП-ДГС)
“АЛАБАК”, ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
бул.”Съединение” №125, представлявано от директора И.Г..
Ищецът твърди, че работил в ответното горско
стопанство по трудово правоотношение, като е заемал длъжността „горски
стражар".
Със заповед № 202/19.04.2017г., на същия е
била възложена охраната на 7-ми охранителен участък (ОУ) в ГТУ „Цветино".
В този ОУ попадат отдели с номера: 242-245; 248- 255;308-310;318-320.
На 15.12.2017г. преди започване на работния
ден, не се чувствал добре, което го накарало да посети общо практикуващия лекар
д-р Муса Рахим в с. Света Петка, където след извършен преглед му бил издаден
болничен лист.
След посещението при лекаря, ищецът отишъл на
работното си място, където бил поканен да даде обяснения по чл.193 от КТ, за
което му било представено искане изх.№6420/15.12.2017г. Във връзка с искането, М.Д.
депозирал обяснения с вх. №6426/15.12.2017г.
След като дал обяснения, секретарката на
горското стопанство го помолила да попълни информация относно здравословното му
състояние и какви лекарства взема. Тогава ищецът й съобщил, че е в болнични, но
последната отговорила, че това е без значение.
Веднага след това на ищеца била представена
заповед №27/15.12.2017г., с която на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, във
връзка с чл.187, ал.З от КТ, трудовият му договор бил прекратен. Той отказал да
я подпише, поради което същата била оформена при отказ, с подписите на двама
свидетели.
Счита, че уволнението му е незаконно, поради
което и го оспорвам със следните съображения:
Уволнението било извършено в нарушение на
чл.333, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.330, ал.2, т.б от КТ, във връзка с
чл.1, ал.1, т.1 от Наредба №5 за болестите, тъй като ищецът страдал от
Исхимична болест на сърцето, за което имал издадено експертно решение
№4095/02.11.2015г. на ТЕЛК, както и епикриза, издадена от МБАЛ „Велинград"
от 09.05.2012г., и епикриза от МБАЛ-Здраве Велинград от 07.07.2014г.,
потвърждаващи заболяването му. А не било искано и не било получавано разрешение
от съответните органи.
Уволнението било извършено в нарушение на
чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като уволнителната заповед му била връчена през
време на отпуска по болест, до колкото е бил в отпуск по болест в периода от
15.12.2017г. до 13.01.2018г., за което са му издадени болнични листове - БЛ№Е20178946409 и БЛ№ Е20176502133. А не
било искано и не било получавано разрешение от инспекция по труда.
На трето място счита уволнението за
незаконно, тъй като връчването на заповедта за уволнение било оформено в
нарушение на изискванията на чл.195, ал.2 от КТ, изразяващи се в следното: В
заповедта липсвА.основни реквизити като подпис на наказаното лице и подпис на
връчител. Имало подпис на служител „човешки ресурси", но от него не става
ясно дА.това е лицето, притежава качеството връчител. В заповедта за уволнение
липсвало доказателство за връчване на екземпляр от същата.
Счита, че така оформена заповедта не
отговаряла на изискванията на чл. 195, ал.2 от КТ, в който изрично било
посочено как следва да бъде оформено връчването на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, а именно или срещу подпис или по поща с обратна
разписка. А нередовното връчване на заповед за уволнение опорочавало
уволнението, като го правело незаконосъобразно. Настоява се на това, че
нередовното връчване на уволнителна заповед било самостоятелно основание за
отмяната му.
На четвърто място счита уволнението за
незаконно, тъй като били нарушени изискванията на чл.193, ал.1 от КТ. В тази
връзка твърди следното: В искане на обяснения с изх.№6420/15.12.2017г. били
искани обяснения за неправилно маркиране на санитарна сеч в отдел 310 „д".
В заповедта за уволнение обаче, като нарушение за този подотдел било посочено,
„неправилно маркиране на снеголомна маса". На ищеца не били искани
обяснения по чл.193, ал.1 от КТ за неправилно маркирана снеголомна маса. Не ме
били искани обяснения и за останалите вменявани с уволнителната заповед
нарушения, касаещи незаконна сеч в отдели 309„д", 309„и", 310„г"
и непочистване на отдел 310„а".
Освен това при искането на обяснения, на
ищеца не били представени АУАН-и с №№ 000390, 000391 и 001706 и трите от дата
30.11.2017г., нито Констативни протоколи: серия Н-8 №002930/21.11.2017г.; серия
Н-8 №002374/16.11.2017г.; серия НОО №072759/21.11.2017г. и вх.№248/13.12.2017г.
В резултат не се бил запознал с констатациите в тези протоколи и не е могъл да
даде адекватни обяснения, във връзка с констатираното в тях.
Същевременно в искането не били описани
нарушенията, констатирани с горните документи, в следствие на което ищецът бил
държан в неведение за конкретно вменяваните му нарушения. А в резултат на това
не можел и да даде адекватни обяснения.
Поради горното и възразява, че исканите
обяснения не се отнасят за посочените в заповедта за уволнение нарушения.
Освен това и срокът, в който е било изискано
обяснението - до 10 часа на същия ден обективно не позволявал запознаване с
вменяваните нарушения, документите, констатиращи същите и даване на обяснения
по тях. На практика искането било изготвено, за да се спазят само формално
правилата на чл.193 КТ. И тъй като уволнителната заповед била издадено в
нарушение на изискванията по чл.193 от КТ, то и това намира да е самостоятелно
основание за отмяна на уволнението като незаконно.
На пето място счита уволнението за незаконно,
тъй като нито в искането за обяснения,
нито в уволнителната заповед, били посочени дати или периоди на извършване на
нарушенията. Това водело до невъзможност да се извърши преценка за спазване на
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ. В тази връзка
счита, че са били изтекли сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.
На шесто място счита уволнението за
незаконно, тъй като уволнителната
заповед не отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. В нея липсвало
ясно посочване на нарушенията и времето на тяхното извършване.
Вменявало се нарушение за неупражняване на
контрол, довело до незаконна сеч. Същевременно, обаче, не се посочвА.конкретните
задължения на ищеца Д., които да не са били осъществени и които да са довели до
тази сеч и къде са установени те.
В заповедта се сочело да е била извършена сеч
в отдели 309„д", 309„и", 310„г", но не се посочвал обемът на
отсечена дървесина, броят на отсечените дървета и техния вид за всеки отделен
подотдел. Вменено било и нарушение, изразяващо се в неправилно маркиране на
снеголомна маса в отд. 310„д", но също не били посочени обемът на
дървесината, вида и броя на дърветата и в какво се изразявало неправилността на
маркирането.
Не били посочени и времето на извършената
незаконна сеч и на неправилното маркиране. За тези обстоятелства уволнителната
заповед препращала към АУАН-и с №№ 000390, 000391 и 001706 и трите от дата
30.11.2017г., и към Констативни протоколи: серия Н-8 №002930/21.11.2017Г.;
серия Н-8 №002374/16.11.2017г.; серия НОО №072759/21.11.2017г. и
вх.№248/13.12.2017г. Тези документи, обаче не са били връчвани на ищеца и той
не бил запознат с тях.
Настоява се на това, че съгласно трайната
практика на ВКС заповедта за уволнение не може да препраща към други актове,
когато същите не са станА.достояние на уволнение работник и той не се запознал
с тях.
Отделно от това твърди, че по посочените
АУАН-и не били издадени наказателни постановления или ако били издадени, същите
не били влезли в сила. Следователно нарушенията не били окончателно и безспорно
установени.
Също така в заповедта се сочело, че отд.
310„а" е останал непочистен, но не се сочело защо това непочистване изобщо
представлява нарушение и защо то се вменява на ищеца. Не се сочело и къде му е
вменено задължение за почистване или за следене за извършването на такова. А не
се сочело и в какво се изразява непочистването и кога е следвало същото да бъде
извършено.
Нямало посочване и с кой акт и с кои негови
конкретни текстове, на ищеца Д. са вменени задължения на трудовата дисциплина,
неизпълнението на които представлява според работодателя „други тежки нарушения
на трудовата дисциплина" по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
Неспазването на изискванията на чл.195, ал.1
от КТ за съдържание на уволнителната заповед, представлявало самостоятелно
основание за незаконност на уволнението.
На седмо място счита уволнението за
незаконно, тъй като не бил извършил
каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина.
Поради съществуващата за ищеца неяснота какви
точно са вменяваните нарушения излага общи възражения за липсата на извършени
от него нарушения. В тази връзка твърди
следното: С обжалваната заповед за уволнение, трудовото правоотношение било
прекратено, поради нарушения, извършени в 7-ми ОУ, а съгласно заповед №
202/19.04.2017г., на същия е била възложена охраната на 7-ми охранителен
участък, считано от 19.04.2017г. При което и нарушенията, установени в 7-ми
охранителен участък не били извършени от Д. и ако е имало такива, то те били
извършени от друг служител, който е отговарял за процесния отдел преди той да
бъде му бъде предаден.
Това личало най-ясно и от вмененото
нарушение, което засягало отдел 309"д". За него в уволнителната
заповед се твърдяло, че снеголомната дървесна маса през 2015/2016г. не е
маркирана и не е усвоена, т.е. касаело се за зимния период между 2015 и 2016г.,
а ищеца поел охраната на този отдел през 2017г. За отдел 310"а" като
нарушение било посочено, че: „е предвидена почвоподготовка, но същият отдел не
е почистен". Същевременно в т.2 от протокол вх.№130/12.12.2017г., издаден
след проверка от ЮЦДП Смолян, било посочено, че обекти, включително и
310"а" са включени само за почвоподготовка, без почистване. Въпреки
това от същия протокол ставало ясно, че реално почвоподготовката е извършена за
4 декара, колкото и е предвидена, т.е. същата е извършена. Освен това, от
констатациите в протокола, ставало ясно, че предвиждането на почвоподготовката
е направено така, че тя предхожда сечта. Т.е, нарушение липсвало. За отдел
310"д" в уволнителната заповед се сочело „неправилно маркиране на
снеголомна маса“ но с искане по чл.193 от КТ с изх.№6420/15.12.2017г. на били
искани обяснения за „неправилно маркирана санитарна сеч", което коренно се
различавало от снеголомната маса. Т.е., работодателят си противоречал какво
нарушение вменява за този отдел, след като излагал две коренно различни
нарушения.
От обясненията дадени от ищеца ставало ясно,
че дори и да има неправилно маркиране, то се касае за едно дърво, което не е
неправилно маркирано, а е останало от стара маркирация. Но дори и да се
приемело това за нарушение, то не било с такава тежест, че да доведе до
налагане на най-тежкото от предвидените в закона дисциплинарни наказания.
На осмо място счита уволнението за незаконно,
тъй като работодателят не бил направил
адекватна преценка по чл.189, ал.1 от КТ за тежестта на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, които да могат да обосноват налагането
на най- тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение". Поради това и
уволнението се явява незаконно и на това основание.
Ищецът твърди още, че в резултат на уволнението
е останал без работа и доходи. Последният месец, предхождащ месеца на
уволнението, в който М.Д. имал отработени повече от 10 дни е месец ноември
2017г. Начисленото му БТВ за този месец възлиза на 1186.99лв.
След уволнението постъпил на работа в
„Назар2007"ЕООД, по силата на трудов договор №3/15.01.2018г., считано от
15.01.2018г., където получаваното от него трудово възнаграждение е било в
размер на 510лв. Този трудов договор бил прекратен на 29.01.2018г., т.е.
продължителността му била 13 дни.
С оглед на горното счита, че на основание
чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ работодателят дължи обезщетение на ищеца в размер
както следва:
За периода от 15.12.2017г. до 14.01.2018г.
сума в размер на 1186.99лв. на основание чл.225, ал.1 от КТ, поради оставането
му без работа.
За периода от 15.01.2018г. до 28.01.2018г.,
на основание чл.225, ал.2 от КТ, сума в размер 293.41 лева, съставляваща
разликата между трудовото възнаграждение, което
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповеди №
27/15.12.2017г. за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане
на ответника да заплати сумата от общо 5714,06лв. – обезщетение за оставане без
работа шест месеца, в това число: 1186,99лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
за оставане без работа в периода от 15.12.2017г. до 14.01.2018г.; 293,41лв. -
обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за разликата между това което би получил при
работодателя и полученото при новия работодател в периода от 15.01.2018г. до
28.01.2018г. и 4233,66лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа
в периода от 29.01.2018г. до 15.05.2018г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В определения срок е постъпил писмен отговор
от ответника, чрез на представителя по закон директора И.Г., в който не оспорва
допустимостта на исковете, но оспорва тяхната основателност. Намира подадената
искова молба за неоснователна поради няколко причини, а именно.
На първо място оспорва твърдението на ищеца,
че Заповед № 27/15.12.2017г. за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение" е връчена по време на ползване на отпуск по болест. Невярно
било твърдението, че ищецът е уведомил да е в болнични, тъй като преди връчване
на Заповедта от служителя ЧР му била представена декларация, в която да опише дА.е
започнал ползването на отпуск поради временна неработоспособност. В нея ищецът
декларирал, че не започнал ползването на такъв. Действително ищецът представил
в деловодството на предприятието болничен лист, но това направил едва на
18.12.2017г. и след като уволнителната заповед му била вече връчена.
Оспорва и твърденията на ищеца за е нарушена
разпоредбата на чл.333, т.3 КТ, тъй като независимо в искова молба да били
посочени 2 бр. епикризи издадени на ищеца, установяващи негово заболяване ИБС,
то те не били представени на работодатели и приложени към трудовото му досие.
При което и работодателя не бил запознат с наличие на заболяване на ищеца.
Не
било извършено и нарушение на чл.193 КТ, тъй като работодателя бил изпълнил
задължението си да иска и приеме обяснения на ищеца за допуснатите от него
нарушения, така като били описани в заповедта. За някой от нарушенията били
поискани устно обяснения и били дадени устни обяснения. А за други били
поискани на 15.02.2017г. в писмен вид обяснения и такива били дадени от ищеца
писмено от ищеца на 15.02.2017г.
Настоява се на това, че работодателя е бил
добросъвестен при налагане на дисциплинарното наказание, като е поканил
работника и го е запознал със съдържанието на актовете и констативните
протоколи, където били описани констатираните нарушения и въз основа на които
била издадена уволнителната заповед. Събрал и оценил обясненията, като при определяне
на дисциплинарното наказание взел предвид тежестта на нарушенията,
обстоятелствата при които са извършени и поведението на работника.
По тези съображения, като намира обжалваната
заповед за законосъобразна се иска отхвърляна на исковете като неоснователни.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Д.П.,
поддържа изцяло исковете.
В с.з. ответникът, чрез пълномощника си
юриск.П., оспорва исковете подържа възраженията си, с подробни съображения в
защита.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема следното :
Страните
и не спорят, а и от представените ЛТД и съдържащо се в него ДС № 54/28.08.2017г.
към Трудов договор № 61/01.09.2001г. (л.131), както и направени записвания в
Трудова книжка на ищеца се установява между ищеца М.Али Д. и ТД ДГС „Алабак” да
е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на
действие на този ТД и до прекратяването му на 15.12.2017г., ищеца да е работил
по безсрочен трудов договор, както е заемал последно и от 2011г. длъжността
„горски стражар”.
Със Заповед № 25/15.12.2017г. (л.5) на
директора на ТП ДГС „Алабак”, на основание чл.190, ал.1, т.7, във вр. чл.187,
ал.3 КТ – поради неизпълнение на възложената работа – не е упражнил контрол
като е допуснал незаконно сеч в поверения му участък, е прекратено трудовото
правоотношение на М.Д. за длъжността „горски стражар“, считано от 15.12.2017г.
Тази заповед е връчена на Д. на 13.12.2017г. при отказ, удостоверен две имена и
подписи на двама свидетели.
Ищецът счита тази уволнителна заповедта за
незаконосъобразна, тъй като връчването на заповедта за уволнение било оформено
в нарушение на изискванията на чл.195, ал.2 от КТ, изразяващи се в липсващи
реквизити като подпис на наказаното лице и подпис на връчител. Имало подпис на
служител „човешки ресурси", но от него не става ясно дали това е лицето,
притежава качеството връчител, а и липсвало доказателство за връчване на екземпляр
от същата. А нередовното връчване на заповед за уволнение опорочавало
уволнението, като го правело незаконосъобразно.
Съдът намира за напълно неоснователни тези
съображения на ищеца за незаконосъобразност на уволнението, поради следното: Съгласно
чл.195, ал.2 КТ „Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на
работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят
му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка“. В конкретния случай
ищецът и сам твърди, че заповедта за дисциплинарно уволнение му е връчена и той
е отказал да я получи. Тоест изправени сме пред първата хипотезата на връчвана
на заповед за дисциплинарно уволнение на конкретна дата, при отказ за
получаването й. Именно този отказ е удостоверен с имената и подписите на двама
свидетели. Техните подписи заместват
подписа на работника, който е отказал да получи уволнителната заповед. Без
каквото и да било правно значение е дали лицето което извършва самото връчване
на уволнителната заповед има такива права и задължения, тъй като подобно
изискване в КТ няма. Определено няма и как реално и фактически да е
удостоверено да е връчен екземпляр от обжалваната заповед на ищеца, тъй като той е отказал да я получи. С този си
отказ от получаването на заповедта ищеца сам се лишил от възможността да получи
екземпляр от Заповедта за дисциплинарно наказание. А неговото поведение не може да води до
опорочаване на връчването, респективно до незаконосъобразност на уволнението.
Видно от изложеното като мотиви в обжалваната
Заповед № 25/15.12.2017г., в нея е посочено следното: Не е упражнен контрол,
поради което на терена се констатира незаконна сеч в поверения му участък, а
именно:
1.
В
отд.309 "д" има масова незаконна сеч на свежа дървесина от зелена
дуглазка с диаметри подробно описани в констативен протокол серия Н-8 №
002930/21.11.2017 г.като снеголомната дървесна маса през 2015/2016 г. не е
маркирана и не е усвоена.
2.
В
отд.309 "и" е констатирана сеч на немаркирани дървета с диаметри подробно
описани в констативен протокол серия Н-8 № 002374/16.11.2017 г.
3.
В
отд.310"г" има незаконна сеч на свежа дървесина от зелена дуглазка с
диаметри подробно описани в протокол серия НОО № 072759 от 21.11.2017 г.
4.
В
отд.310 "а"' е предвидена почвоподготовка, но същият отдел не е
почистен.
5.
В
отд 310 "д“ неправилно маркиране на снеголомна маса подробно описана в
констативен протокол вх.№ 248/13.12.2017 г.
От
така изложеното като мотиви в уволнителната заповед става в достатъчна степен
ясно, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено, поради неизпълнение на
задължението на ищеца, в качеството му на „горски стражар“ да упражнява контрол
върху поверените му за охрана участъци /подробно описани в заповедта/, като в
резултат на не упражняването на контрол е допуснал да се извърши незаконна сеч.
Действително в нея липсва период на извършване на нарушенията, но като са
посочени констативните протоколи с които те са установени и тяхната дата, то от
тогава е открито нарушението и са започнали да текат сроковете за налагане на
дисциплинарното наказание.
При
което и съдът намира, че процесната заповед в достатъчна степен отговаря на
изискванията на чл.195 КТ за мотивираност.
Основателни съдът намира твърденията на
ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на чл. 333,
ал.1, т.3 КТ, според който в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 /дисциплинарно
уволнение/ работодателят може да уволни работника боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването, само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. В същност
разпоредбата на чл.333, ал.2 КТ поставя и изискване В случаите по т. 2 и 3 на
предходната алинея 1, т.е. при уволнение на трудоустроен работни или такъв
страдащ от болест по Наредбата, преди уволнението се взема мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия.
Видно от представените от ищеца ЕР на ТЕЛК №
4095-174/02.11.2015г. за преосвидетелстване – ищеца Д. страда от ИБС,
установено от епикризи и му е определена ТНР от 46% за срок от две години.
Обстоятелството да боледува от заболяването ИБС се установява и от
представените 2 бр. епикризи от 04.07.2014г. и от 09.05.2012г. /л.12 и 13/ в
който след престой в болница е поставена диагноза ИБС.
Напълно неоснователно е твърдението на
ответника, че не му било известно ищеца да страда от заболяването ИБС. От
съдържащата се в ЛТД на ищеца Епикриза от 09.05.2012г. /л.130/ в нея е
посочено, че боледува от ИБС. Нещо повече в подписаната от ищеца на
15.12.2017г. Декларация /л.195/, той изрично е посочил да боледува от това
заболяване. Всъщност страните и не спорят по обстоятелството, че заболяването
ИБС е предвидено в Наредбата, като такова посочено в чл. 1, ал. 1 от Наредба №
5/87 г. на Министъра на здравеопазването, а и това заболяване изрично е
предвидено в тази Наредба.
По делото няма данни, а не се и твърди от
ответника- работодател, да искал или получил мнението и на трудово-експертната
лекарска комисия и предварително
разрешение на инспекцията по труда.
Съгласно чл.344, ал.3 от КТ В
случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното
съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е
било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор
по същество. И тъй като именно такъв е
настоящия случай, то на осн. чл.344, ал.3 КТ извършеното със Заповед № 25/15.12.2017г.
дисциплинарно уволнение на Д. ще се отмени, като незаконно, поради извършването
му без предварителното съгласие на инспекцията по труда и в нарушения на
закрилата предвидена в чл.333, ал.1, т.3 КТ. А искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен и като такъв ще се уважи.
С оглед изхода на спора по главния иск –
основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то основателен се явява и иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв също ще се уважи, като М.Д. се
възстанови на заеманата длъжност „горски стражар” в ДГС „Алабак”.
По същите съображения основателен се явява и
искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 КТ,
поради незаконно уволнение, каквото се и установи да е настоящото.
За доказване на обстоятелството, че ищеца е
останал без работа шест месеца и в периода от 15.12.2017г. /дата от която е
уволнен/ до 15.05.2018г. от него са ангажирани доказателства, като е представил
в оригинал трудовата си книжка в о.с.з на 17.05.2018г. Видно от Трудова книжка
след направени от ответника ДГС „Алабак” записвания на стр. 8-9 и записвания от
работодател „Назар 2007“ за периода 15.01.2018г.-29.01.2018г. на стр 10-11 от
ТК №099272 с-я 3, на следващи страници няма направени записвания за работа при
друг работодател. При което безспорно се установява, че в периодите от
15.12.2017г. до 24.01.2018г. вкл. и от 30.01.2018г. до 15.05.2018г. ищеца е
останал без работа поради извършеното с обжалваната заповед незаконно
уволнение. А в периода от 15.01.2018г.-29.01.2018г. и само за 14 дни ищеца е
работил при друг работодател.
Видно от представения Трудов договор №
3/15.01.2018г. ищеца е започнал работа в „Назар 2007“ по временен трудов
договор, като общ работник – до завършване
на определената работа. Той е прекратен със Заповед № 1/29.01.2018г и на
основание чл.325, ал.1, т.4 КТ – поради завършване на работата. В случая съдът
намира, че обстоятелството ищеца да е работил при друг работодател за кратък
срок от време по временен договор, само по себе си представлява опит от негова
страна да набави за себе си средствата, от които е лишен поради незаконното
уволнение. Така реализирания от него доход по временния трудов договор само
намалява отговорността на ответника към ищеца за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно извършеното уволнение.
За установяване размера на претендираното от
ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 КТ по делото е изслушана и приета
неоспорена от страните ССЕ изготвена от вещото лице Дамянов, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от допълнително заключение
по ССЕ за последния пълен работен месец 09.2017г. на ищеца Д. е начислено и той
е получил БТВ в размер на 1104,0лв., формирана от ОТВ от 800лв. и ДТВ /клас/ от
304,0лв., съгласно правилото на чл.228 КТ.
За оставане без работа в период от 6 месеца
ищеца има право на обезщетение в размер на общо 5288,10лв. , в това число:
1104лв. за оставане без работа в периода от 15.12.2017г. до 24.01.2018г.;
3917,38лв. за оставане без работа в периода от 15.01.2018г. до 15.05.2018г.;
266,72лв. – обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за периода от 15.01.2018г. до
29.01.2018г., разлика между това което би получил при ответника за тези 14 дни
и получените при новия работодател 231,82лв.
При което предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 и 2 КТ е доказан по основание и по размер и се явява частично
основателен и като такъв ще се уважи частично, като на ищеца следва да се
присъди сумата от 5288,10лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
в период от шест месеца поради незаконно уволнение, която и сума ще се осъди
ответника да му заплати, ведно със законната лихва върху нея считано от
14.02.2018г. /дата на искова молба/ до окончателното плащане. А над този размер
до пълния претендиран такъв от общо 5714,06лв. искът по чл.225, ал.1 и 2 Кт,
както и за законното лихва върху разликата,
ще се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски по съразмерност с уважената част от исковете,
при направените от него такива от 1180лв. за адвокатско възнаграждение общо по
трите иска, съгласно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и ще се осъди ответника да заплати
на ищеца разноски в размер на 1150,68лв. по съразмерност.
С
оглед изхода на делото ответника има право на разноски по съразмерност с
отхвърлената част от осъдителния иск, като е представляван от юрисконсулт.
Ответника обаче не е претендирал разноски, а съдът не дължи произнасяне по
непредявени претенции било то и за разноски, поради което и такива не му се
следват.
До колкото делото е с предмет трудов спор, то
ищеца е освободен от задължението за внасяне на ДТ и разноски, при което и на
осн.чл.78, ал. ГПК ще се осъди ответника да заплати държавна такса в размер на
общо 291.52 лева ( 2 по 40,0лв. за исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и
211,52 лв. за иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, както и разноски по делото на
Велинградски районен съд в размер на 80лв. – изплатено възнаграждение на вещото
лице.
По изложените съображения, Велинградски
районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО
уволнението на М.АЛИ Д., ЕГН ********** ***, извършено с Заповед №27/15.12.2017г.
за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ на директора на ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО (ТП-ДГС) “АЛАБАК”, ЕИК 2016195800160, със
седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул.”Съединение” №125, и като
такова го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.АЛИ Д., ЕГН ********** ***,
на предишната работа „горски стражар” в ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО “АЛАБАК”,
ЕИК 2016195800160 - гр.Велинград.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО (ТП-ДГС) “АЛАБАК”, ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, бул.”Съединение” №125, да заплати на М.АЛИ Д., ЕГН **********
***, СУМАТА от общо 5288,10лв. (пет
хиляди двеста осемдесет и осем лева и 10ст.), представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 и 2 КТ, в това число: 1104лв. за оставане без работа в периода от
15.12.2017г. до 24.01.2018г.; 3917,38лв. за оставане без работа в периода от
15.01.2018г. до 15.05.2018г.; 266,72лв. – обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за
периода от 15.01.2018г. до 29.01.2018г., разлика между това което би получил
при ответника и полученото по-малко възнаграждение при новия работодател, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 14.02.2018г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
горния размер до пълния претендиран такъв от общо 5714,06лв., както и за
законното лихва върху разликата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО (ТП-ДГС) “АЛАБАК”, ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, бул.”Съединение” №125, да заплати на М.АЛИ Д., ЕГН ********** ***50,68 лв. /хиляда сто и петдесет лева и 68ст./, разноски по
производството за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка
на РС Велинград, бюджетна сметка на ВСС,
сумата 291,52 лева /двеста деветдесет и
един лева и 52ст./, държавна такса за настоящото производството, както
и сумата от 80 /осемдесет/ лева,
направени бюджетни разноски за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено на страните
изготвянето на решението – 31.05.2018г., а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)