РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело №
20231200900026 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1490/06.02.2023
г., депозирана от С. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. Ю., общ. Я. обл. Б., чрез
адвокат от САК, срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
89Б, по предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45
от ЗЗД за сумата от 26 000 лева, предявена частично от сума в размер на 150
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и
за сумата от 5 667,87 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Ищецът излага в исковата молба, че на 14.10.2022 г. около 19.00 ч. на път
III-1901, при км. 1+400, е настъпил пътен инцидент с участието на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № ***, управляван от Д. С.
П., ЕГН **********. Лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг.
1
№ *** се е движел по път III-1901 с посока на движение от с. Баня към гр.
Банско, като при км. 1+400 e навлязъл в лентата за насрещно движение и е
ударил челно движещия се в обратна посока лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Фабия“ с peг. № ***, управляван от С. М. Б., ЕГН **********. При
процесното ПТП е пострадал ищеца С. М. Б., в качеството си на водач на лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с peг. № ***
Ищецът сочи, че местопроизшествието е било посетено от дежурен при
РУ - Банско Р.К., който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 21, където са описани причините и обстоятелствата за настъпване на
инцидента, както и участниците в последния. По случая е било образувано и
досъдебно производство.
Ищецът твърди, че вина за настъпване на инцидента има водачът на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № ***, който не е
съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни
разпоредби от ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл.
20 от ЗДвП.
Излага се, че пострадалият е бил хоспитализиран по спешност на
15.10.2022 г. в УМБАЛ „ Света Анна“ АД - София с оплаквания от
****************
С. М. Б. е бил хоспитализиран от 15.10.2022 г. до 27.10.2022 г., като са му
били извършени множество ПХО на ************** След отпадане
необходимостта от денонощно лекарско наблюдение ищецът е бил изписан с
препоръки за ХДР, ********
Ищецът сочи, че получените при ПТП травматични увреди са
причинили **************. Чувствал се е в тежест на близки и роднини.
Ищецът сочи, че във връзка с лечението си е извършил значителни
имуществени разходи на обща стойност 5667,87 лв.
Излага, че по отношение на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И X
35“ с peг. № *** е била налице сключена застраховка Гражданска
отговорност“ при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със застрахователна
полица № BG/06/122002134020 със срок от 24.07.2022 г. до 23.07.2023 г. На
основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
2
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, поради което ищецът е депозирал
писмена застрахователна претенция на 02.11.2022 г. до застрахователното
дружество съобразно изискванията на чл. 380 от КЗ, но не е било налице
произнасяне в предвидения 3-месечен срок по чл. 496 от КЗ.
С оглед изложеното С. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. Ю., общ. Я.
обл. Благоевград, моли съда да осъдите ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК121718407, да му заплати застрахователно
обезщетение на основание чл. 432, ал.,1, КЗ сума в размер на 26 000,00 лв.
като частично предявен иск от общ размер на претенцията от 150 000,00 лв -
за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 14.10.2022 г., със законната лихва върху тази
сума считано от 02.11.2022г. (датата на сезиране на застрахователя на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата; и
сума в размер на 5667,87 лева - за претърпени имуществени вреди под
формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от 26.01.2022
г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.11.2022 г. (датата
на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до
окончателно изплащане на сумата. Претендира и направените разноски.
Ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е подал писмен
отговор в указания срок и на основание чл. 131 от ГПК, като оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Заявява, че не оспорва наличието на валиден към датата на процесното ПТП договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен в
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с
peг. № ***.
Оспорва твърдението на ищеца че са осъществени предпоставките от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ
отговорността на застрахования в дружеството ни водач, респективно
договорната отговорност на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на застрахования в дружеството автомобил. Оспорва твърдението на
ищеца, че причината за настъпване на ПТП е нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил марка „Хюндай“,
3
модел „И X 35“ с peг. № ***. Оспорва механизма на ПТП и обстоятелствата,
при които е настъпило. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи по несъмнен начин извършването на описания в исковата молба
механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му,
които да са довели до вредоносните последици за ищеца.
Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни
увреждания, механизма на причиняването им и наличието на пряка причинно-
следствената връзка между уврежданията и събитието. Сочи, че от
представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който липсва описание на причините и обстоятелствата за ПТП, не
може да се установи твърдението на ищеца, че застрахованият в дружеството
водач е извършил описаното в исковата молба нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
претендираните имуществени вреди /разходи за лечение/ и настъпилото на
14.10.2022 г. ПТП. Счита, че не всички разходи, посочени в представените
фактури са във връзка с получените при ПТП увреждания.
При условие на евентуалност, при положение, че по делото бъдат
установени предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
застрахования водач, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца С. М. Б., като твърди, че същият е бил без
поставен препазен колан, е управлявал МПС под въздействието на алкохол и
към момента на настъпване на събитието се е движил с превишена скорост и
със скорост, несъобразена със състоянието на пътя, характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, поради
което не е бил в състояние да спре при възникналата опасност за движението и
да избегне сблъсък с другия участник в ПТП.
Ответникът оспорва и размера на предявените искове, като завишени.
Оспорва и претенцията за законна лихва от претендираната дата - датата
на предявяване извънсъдебната претенция пред застрахователя. Твърди, че
предвид липсата ни е могло да се произнесе по извънсъдебната претенцията с
изплащане на застрахователно обезщетение.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски в
производството.
4
В съдебно заседание ищецът С. М. Б. не се явява. Представлява се от
адвокат от САК, който поддържа предявените искове по съображенията в
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по изложени
съображенията. Претендира разноски.
В последното съдебно заседание по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е
допуснал изменение на иска за обезщетение за неимуществени вреди,
предявени от ищеца, като е приел, че същият е предявен за сумата от 150
000,00 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. – датата на завеждане на
застрахователната претенция до окончателното плащане.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят относно съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № *** с ответника „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД към датата на събитието – 14.10.2022 г.
По делото, с исковата молба, са представени констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 21, издаден от РУ към ОД на МВР гр. Благоевград
на 03.11.2022 г., епикриза на С. М. Б., издадена от Клиника по ортопедия и
трвматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, фактури за закупени
медицински изделия и медикаменти, медицински транспорт, които са
относими към делото.
По делото са приложени преписи от материалите по ДП 203/2022 г. по
описа на РУ гр. Банско, включително и протокол от химическо изследване
/химическа експертиза/ за изследване наличието на алкохол в кръвта на С. М.
Б., ЕГН **********, във връзка с ПТП, удостоверено с Констативен протокол
за ПТП № К 23 от 10.01.2015 г. на ОПП СДВР. От приложения талона за
изследване и протокол за химическа експертиза не е било установено наличие
на етилов алкохол в кръвта на С. М. Б..
Допуснат е до разпит свидетел за установяване характера и
продължителността на болките на С. М. Б. – А.И.К., която е във фактическо
5
съжителство с пострадалия. Същата описва състоянието на С. непосредствено
след ПТП-то, както и протичането на възстановяването му. Сочи, че близо
****. Излага, че същият не може и към момента да практикува като масажист,
каквото е работел към датата на инцидента.
По делото са разпитани и двама свидетели – очевидци, за установяване
механизма на ПТП. Свидетелката Д. П. е водачът на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № ***. Същата излага, че ПТП-то е станало
между 18.00-19.00 ч., като е било тъмно и е валяло дъжд. Ударът е бил челен,
като според нея е настъпил в нейната лента за движение. Заявява, че се е
движела със скорост 70-80 км./ч/ и се е опитала да спре, като не е имало други
автомобили. Не може да каже дали водачът на другия автомобил е бил с
предпазен колан или не.
Свидетелят Емилиян Н. М. заявява, че е бил очевидец на процесното
ПТП. Описва механизма, като сочи, че водачът на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № *** се е движел зад него, ускорил е
скоростта и го е изпреварил след завоя. Сочи за своята скорост, че е била 60-70
км./час. ПТП-то е настъпило в лентата на насрещното движение, като според
него нито една от страните не е успяла да реагира, поради началния момент на
изпреварването, а ударът е станал още преди лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „И X 35“ с peг. № *** да го изпревари напълно.
Въз основа на приетото заключение по допуснатата съдебно авто –
техническа експертиза и другите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че механизмът на ПТП е следният: водачът на
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № ***, който се е
движел по път III-1901, посока на движение от с. Баня към гр. Банско, е
реализирал ПТП при км. 1+400, като при изпреварване на микробус Ивеко с
платформа за превоз на автомобили, е ударил челно в насрещната лента за
движение лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с peг. № ***,
управляван от С. М. Б., ЕГН **********. Скоростта на движение на
микробуса Ивеко и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. №
*** е била около 60 km/h и известно време двете МПС се движили един зад
друг. При наближаване на км. 1+400 водачът П. е решила за изпревари
движещия се пред нея микробус, предприела навлизане в насрещната пътна
лента и е ускорила управлявания от нея автомобил до около 114 km/h.
6
Вещото лице С. също е констатирала от анализа на снимките на леките
автомобили след удара, че водачът Б. не е бил с поставен обезопасителен
колан.
На С. М. Б. са нанесени травми, подробно описани в исковата молба и в
приложените писмени доказателства. Няма данни дали С. М. Б. е бил с
поставен предпазен колан, но от събраните доказателства се установява, че
няма наличие на етилов алкохол в кръвта. Не се установява същият да е
нарушил конкретни разпоредби от ЗДвП. От изяснената фактическа
обстановка, настоящият състав приема, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № ***,
поради изпреварване и движението си с несъобразена скорост в насрещната
лента за движение, без да съобрази наличието на насрещно движещ се лек
автомобил.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено и съответно на събраните гласни и писмени
доказателства, се установява, че ищецът С. М. Б. в резултат на ПТП, настъпило
на 14.10.2022 г. е получил следните увреждания: ********Към датата на
прегледа – 09.01.2025 г., вещото лице сочи, че е установило *******
По отношение на сторените разходи за лечение и медикаменти, вещото
лице заявява, че същите са обосновани и са свързани с лечението на С. Б. -
3780 лв. за медицински изделия, 170,13 лв. за медикаменти - обезболяващи,
антикоагуланти, антибиотик, 583,00 лв. за медицински транспорт, 54,00 лв. за
антикоагуланти и спазмолитик, 90,00 лв. за медикаменти и консумативи за
превръзки, 46,00 лв. за медикаменти - мазила срещу белези, 112,00 лв. за
медикаменти, 86,00 лв. за аналгетици и антикоагуланти, 138,00 лв. за
медикамент за стимулиране на зарастването, 93,00 лв. за обезболяващи и
консумативи, 11,00 лв. за обезболяващи и консумативи, 280,00 лв. за
физиотерапевтични процедури.
Вещото лице С. е установило, че при пострадалия С. Б. няма
категорични данни за следи по тялото, удостоверяващи поставен предпазен
колан, но от получените травми е достигнал до извода, че получените травми,
описани в медицинската документация, най-вече ЧМТ и счупването на
пателата показват по-скоро, че С. Б. е бил без прадпазен колан. Ако С. Б. е бил
с предпазен колан, по-скоро не би бил получил описаните в исковата молба
7
увреждания или поне биха били по-леки, най-вече тези, засягащи главата,
коляното и двете ръце.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите спрямо застрахователя по договор „гражданска отговорност”,
застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да
бъде уважен иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да се установи наличието на
следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца
неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди.
На първо място следва да се посочи, че в производството се доказа, че за
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И X 35“ с peг. № *** е налице договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответното дружество и собственика на посоченото МПС, която е била валидна
към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото се доказа и това, че е налице противоправно поведение от
страна на Д. С. П., която на 14.10.2022 г. е реализирала ПТП при изпреварване на
микробус Ивеко с платформа за превоз на автомобили, като е ударила челно в насрещната
лента за движение лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с peг. № ***, управляван
от С. М. Б., доколкото със свое действие е нарушила задължения, установени от
правните норми, а именно правилата за движение по пътищата. Този извод
съдът прави от представения констативен протокол за ПТП, както и от
събраните гласни доказателства и изслушани заключения по САТЕ и СМЕ.
Вината на дееца се предполага по силата на оборимата презумпция,
предвидена в чл. 45 от ЗЗД, която не беше оборена от ответното дружество.
Ето защо и следва да се приеме, че за ответника е възникнало
задължение да заплати на увредения обезщетение за вредите, причинени в
резултата на настъпилото застрахователно събитие. Съдът приема, че от
събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав пораждащ съдебно предявените материални права на
8
вземания. Ищецът е претърпял ПТП, от което са настъпили неблагоприятни
изменения в правната му сфера – увреждане на здравето му, описано в
изготвеното заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза,
със срок на възстановяване около 6 месеца, като са налице ограничения на
движението и към настоящия момент, които ще останат трайни. Доказаха се и
последващи негативни последици вследствие на претърпяното ПТП, в това
число невъзможност да осъществява трудовата дейност, която е осъществявал
преди датата на ПТП.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се
изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право - здравето - обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го
характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността
от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко
физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в
травматично увреждане на тъкани, което смущава нормалното им
функциониране, които увреждания представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, които увреждания са предизвикали отрицателни
емоционални преживявания – болка и страдания за период минимум от около
6 месеца. Към момента здравето на ищеца не е напълно възстановено.
Поради това, изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което
според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането,
че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава, настоящият съдебен
състав намира, че на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер
на 80 000,00 лв., което съдът счита, че отговаря в пълен размер на
9
претърпените вреди.
По отношение наведените в отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване от страна на ищеца, следва да се посочи, че по делото се
установи, че ищецът е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен
колан. Такива са изводите в приетите заключения по допуснатите САТЕ и
СМЕ. От друга страна съдебната практика приема безпротиворечиво, че дори
и да е установено такова обстоятелство, то само по себе си не е достатъчно, за
да се приеме, че е налице съпричиняване, освен ако не са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и е
улеснил със своите действия или бездействия настъпването на
неблагоприятните последици /в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК /. В настоящия случай вещото лице С.
сочи, че ако С. Б. е бил с предпазен колан, по-скоро не би бил получил
описаните в исковата молба увреждания или поне биха били по-леки, най-вече
тези, засягащи главата, коляното и двете ръце, тоест съдът следва да приеме,
че е налице съпричиняване по отношение на нанесените травми от страна на
С. М. Б., като приема, че същото е в размер на 20%.
С оглед обстоятелство, че съдът е приел, че С. М. Б. има 20% вина за
настъпилите травми от реализираното ПТП, съдът следва да присъди на
ищеца сумата от 64 000,00 лв.
Въз основа на гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над 64 000,00 лв. до пълния
претендиран размер от 150 000,00 лв. следва да се отхвърли като недоказан.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5667,87 лв., съдът приема изцяло заключението на вещото лице в
тази част и споделя изводите на същото, че сторените разходи по приложено с
исковата молба фактури са изцяло във връзка с процесното ПТП, поради което
съдът, след като съобрази определения процент на съпричиняване, следва да
присъди 80 % от претендираната сума или сума в размер на 4 534,30 лв. В
останалата част иска следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Отговорността на
застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за вреди
към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и
10
съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД. При
уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е
поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. С решение № 128 от 04.02.2020 г., по т.
д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., което настоящият съдебен състав споделя, е
разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от деликвента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на
чл. 429, ал. 1 - ал. 3 от КЗ, така и от въведената със сега действащия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ- отправянето
на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече
нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е
свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която
дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви
иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В обобщение, на основание чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне или
плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за
собствената си забава. С оглед изложеното съдът следва да присъди законна
лихва върху присъдените суми за главници за периода от 02.11.2023 г. (датата
на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане.
11
В представеното с исковата молба пълномощно и представен в последно
открито съдебно заседание списък на разноските по чл. 80 от ГПК е уговорено
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на
6 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за
заплащане на държавна такса и съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ОС - Благоевград, сумата от 2 741,37 лв., съставляваща
държавна такса върху уважените искове, сума в размер на 365,52 лв.
съразмерно за заплатени възнаграждения на вещи лица, както и 5,00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът следва да се произнесе и по направени искания за разноски от
страна на ответника съобразно отхвърлителната част от предявените искове,
като осъди С. М. Б. да заплати разноски в общ размер на 525,43 лв. от
претендирани в обща размер разноски от 1150,00 лв. (50,00 лв. за явяване на
свидетел, 400,00 лв. за възнаграждения за вещи лица и 300,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. Ю., общ. Я. обл. Б., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер на 64
000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 14.10.2022
г., със законната лихва върху тази сума считано от 02.11.2022 г. (датата на
сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до
окончателно изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 64 000,00
лв. до пълния предявен размер от 150 000,00 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, ДА
12
ЗАПЛАТИ на С. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. Ю., общ. Я. обл. Б., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер на
4 534,30 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
под формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от
14.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.11.2022
г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ)
до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над
4 534,30 лв. до пълния предявен размер от 5 667,87 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Антоан Велчев от САК, адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000,00 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Благоевградския окръжен съд сума в размер на
2 741,37 лв., съставляваща държавна такса върху уважените искове, сума в
размер на 365,52 лв. съразмерно за заплатени възнаграждения на вещи лица,
както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. Ю., общ. Я. обл. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, сума в
размер на 525,43 лв., представляваща направени разноски, съобразно
отхвърлителната част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13