Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 30. 06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Атанас Христов
при секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от съдията Анелия
Йорданова в.гр.дело № 91 по описа за
2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.Х.М. чрез пълномощник против Решение № 26/ 21.
02.
2020
г. по гр. д. № 598/
19 г.
по описа на РС Кубрат, с което съдът е признал
за установено на осн. чл.
23, ал. 1 от СК /чл. 21, ал. 1 от СК отм./
по отношение на жалбоподателката М., че лична собственост на С.Н.М. е правото на собственост върху недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 10, находящ се в гр. Кубрат,
ул. „Борис I“, ЕК – 2, етаж 5, състоящ се от дневна
с кът за хоби, кухня – столова,
две спални, балкон и сервизни помещения със застроена площ
от 74, 76 кв. м. , заедно с прилежащото му избено помещение
№ 9 с площ от 8, 48 кв. м. , заедно със 7, 21 % идеални части от общите
части на сградата и ОПС, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40422.505.2170.1.22,
а сградата с идентификатор
40422.505.2170.1, описан подробно
в НА № 174, т. II, рег. № 1488, дело
№ 273/ 26. 07. 2002 г. на нотариус с рег.
№ 291 на НК за сумата 6 501, 30 лв., дарени му лично
от дядо му
Мердан Велиев Н.. Изложени са доводи, че решението
е необосновано, незаконосъобразно,
постановено в противоречие на материалния закон.
Моли въззивната инстанция да отмени решението
и да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, в който
се излагат съображения за нейната неоснователност.
Разградският окръжен
съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо,
а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява
неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се
установява от събраните по делото
писмени доказателства, че процесният недвижим
имот - апартамент, находящ се на административен адрес в гр. Кубрат,
община Кубрат, ул. „Борис I“, ЕК – 2,
ет. 5, описан подробно в нотариален акт № 174, т. II, рег. №
1488, дело № 273/ 26. 07. 2002 г. на нотариус
вписан в НК с рег. № 291,
е придобит от страните по делото
през време на брака им
/сключен на 02. 05. 1999 г. и прекратен с развод през 2018
г./ чрез възмездна сделка. Като купувач по сделката в нотариалния акт е посочен
ищеца С.Н.М.. Цената на която е придобит
имота е 6 501, 30 лв.
Ответницата – въззивник в настоящото производство, е подписала на 26. 07.
2002 г. нотариално заверена декларация, с която е декларилала,
че средствата, с които съпругът й С.Н.М. е закупил процесния недвижим имот „не
са от семеен произход“ , а средствата послужили за продажната цена по
закупуване на имота, са дадени изцяло от Мердан
Велиев Н. – дядо на съпруга й.
Свидетелите Н.В.и З. М. – съотв. баща и брат на ищеца, разпитани в качеството на свидетели по
делото, твърдят, че дядото на ищеца му
дарил сумата около 6 000
лв., необходима за закупуването
на имота. И двамата
свидетели присъствали при
предаване сумата.
Разговаряли и се разбрали дядото да дари къщата си на село на свидетеля М., а
на ищеца да даде пари да си купи апартамент в гр. Кубрат, за да има имот и да
живее там със семейството си.
Св. Маринова – съсед и Н.– майка на ответницата твърдят, че имота бил
закупен за 16 000 лв. , от които 12 000 лв. дал дядото на ищеца, а
4 000 лв. дали ищеца и ответницата.
Ищецът твърди, че имота е закупен изцяло с негови лични средства, получени
чрез дарение от неговия дядо Мердан Велиев Н..
В писмения отговор, ответницата не оспорва този факт, но твърди, че дарената
сума от дядото била с цел двамата със
съпруга й да се обзаведат
със собствено жилище, т. е. дарението било на двамата съпрузи. Изходящата от
нея декларация не отразявала действителната й воля, тъй като била принудена от
ищеца с много заплахи да я подпише. С допълнителен отговор на исковата молба
ответницата заявява, че закупуването на процесния имот било извършено с общи
финансови усилия на семейството на ищеца
С. и на нейното семейство, без да уточнява в какъв размер. Във въззивната жалба въззивницата
развива довода, изложен в първия писмен отговор, че дарената сума от дядото на въззиваемия
е дарена на двамата съпрузи.
По този начин очертан, спорът между
страните пред въззивната инстанция е дали стойността на недвижимия имот,
находящ се в гр.
Кубрат,
закупен от ищеца през
време на брака му с ответницата е заплатена от дядото на
ищеца като дарение лично за
него.
Според чл.
19, ал 1 и ал. 3 от СК /отм./, вещите и правата върху вещи,
както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това на чие
име са придобити,
а съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Прието е в съдебната практика, че до доказване
на противното се счита, че
даденото от родителите на единия
съпруг е дарение за него, а не
за двамата съпрузи./
Решение № 81/15.03.2011 Г. По Гр. Д. № 172/2010 Г.,
на II г. о./ Дадено е и тълкуване, че ако
другият съпруг твърди, че е подарено
и нему или че прехвърлянето е възмездно, това са твърдения в негова доказателствена тежест - Решение № 727 от
23.11.2010 г. по гр. д. №
978/2010 г. IV г. о.
Безспорно е
установено от събраните гласни и писмени доказателства, твърденията и
признанията на страните по делото, че процесният имот
е закупен със средства, дарени от дядото на ищеца, на негово име. Свидетелите Н.В.и
З. М. дават показания, че присъствали, когато дядото дарил на своя внук С.
парите, за да си купи жилище в гр. Кубрат. След като договорът за дарение е
сключен само между въззивеамия
С. и неговия дядо, без участието на въззивницата З., явно
е изразено съгласие да се надари само единия съпруг. По делото ответницата не
сочи доказателства, че дарственото намерение на
дядото Мердан Н.
е било да надари нея и ищеца. Св. Н.– майка на ответницата дава показания, че
дядото дарил парите за семейството, че имота бил закупен за 16 000 лв. ,
от които 12 000 лв. дал дядото на С., а останалите 4 000 лв. били
платени от С. и З., но показанията й не следва да се кредитират, тъй като е
заинтересована от изхода на спора, няма непосредствени впечатления от дарствения акт, както и не кореспондират със събрания доказателствен материал и твърденията на ответницата –
нейна дъщеря. Ответницата не сочи доказателства, че със съпруга си
са разполагали с паричните средства в момента на придобиването на имота,
а и този довод, изложен в допълнителния писмен отговор, не се релевира във въззивната жалба. Не
са налице посочени доказателства за упражнена принуда да подпише, изходящата от
нея декларация на 26. 07. 2002 г. Св. Н.твърди, че е упражнен натиск от
семейството на С. за подписване на декларацията, но не сочи конкретни прояви на
упражнени сила или заплашване, нито период от време, когато бил упражнен
натиска. Не изнася конкретни факти в показанията си.
Фактите, че като купувач по сделката за покупко-продажба е посочен само
ищеца и подписаната нотариално заверена декларация от ответницата през същия
ден, с която е декларирала, че средствата, с които съпругът й С.Н.М. е закупил
процесния недвижим имот „не са от семеен произход“, доказват воля
да се придобие
имота на лично
основание от ищеца с паричната сума, дарена от неговия дядо. Тези
обстоятелства се подкрепят и от посочените от ищеца гласни доказателства –
показанията на св. Н.В.и З. М.. Същите, като роднини на ищеца, макар и
заинтересовани от изхода на спора, дават последователни и пълни показания,
които съответстват на другите събрани по делото доказателства и не са
опровергани от други гласни или
писмени доказателства, посочени
от ответницата.
Необоснован е изложеният довод, че имота е
съпружеска имуществена общност, тъй като въззивницата
участвала като страна в сключен от
бившите съпрузи договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху имота. В Решение № 168 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2411/2016 г., II г. о., ГК е посочено, че без правно значение за преценка
статута на имуществото като съпружеска имуществена общност са изявленията на
съпрузите, направени по повод обезпечаване на дълг, за който двамата съпрузи
отговарят в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека
признават общностния му характер, поради което и в
тази хипотеза е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на
основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК. Дали
придобито по време на брака чрез договор за покупко-продажба недвижимо
имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост /изцяло или
частично/ на единия съпруг, зависи единствено от характера на средствата, с
които е заплатена покупната цена. В случая, въззивницата
не сочи и доказателства за направено признание
от въззиваемия на общностния
харакетр на жилището при сключване на договора за
ипотека. Безспорно се установява от твърденията и признанията на страните,
както и от събраните гласни доказателства, че имота е имал характер на „семейно
жилище“, според легалното определение на § 1 от Допълнителни разпоредби
на СК, което не променя статута на правото на собственост върху него.
Предвид изложеното, следва да
се приеме, че процесният недвижим имот, макара и
придобит през време на брака на страните по делото, е лична собственост на въззиваемия С.М..
Въз основа на изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на събраните по делото доказателства,
което според въззивницата е довело
районния съд до неправилен извод,че
предявения иск е основателен, е необосновано, поради което в това отношение
не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на спора и неоснователността на подадената въззивна жалба, претенцията на въззивницата за присъждане на направените
в настоящото производството
разноски е неоснователна, поради което не
следва да й бъдат
присъждани претендираните разноски. На въззиваемия, на осн. чл. 78 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на
300 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/
21.
02.
2020
г. по гр. д. № 598/
19 г. по
описа на Кубратския районен
съд.
ОСЪЖДА З.Х.М. ***, ЕГН ********** да заплати на С.Н.М. ***, ЕГН ********** сумата 300 лева разноски по
делото пред въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ