Р Е Ш Е Н И Е
№ 198/07.02.2020 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар: Г.С.,
разгледа адм. дело № 1591/2015 година.
Производството е по чл. 215 ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура - Бургас против удостоверение за въвеждане в експлоатация №
21/27.04.2011 година на главния архитект на община Царево (Удостоверение № 21).
С протестираното Удостоверение № 21 е въведен в
експлоатация строеж – подобект „Магазин за хранителни стоки и хотелска част“,
четвърта категория, от обект „Ресторант с кухня, магазин за хранителни стоки и
хотелска част“, разположен в ПИ с идентификатор 44094.2.2 по кадастралната
карта на село Лозенец, община Царево, в местността „Караагач“.
Удостоверението е протестирано с аргументи за
нищожност на разрешение за строеж № 76/27.03.2006 година на главния архитект на
община Царево, с което е било разрешено извършването на СМР за цялостния обект.
В протеста се твърди, че в резултата на проверка, извършена от междуведомствена
комисия, назначена със заповед на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на околната среда и водите, в ПИ с идентификатор
44094.503.3 по кадастралната карта на село Лозенец, община Царево е
констатирано наличието на сиви стабилизирани дюни. Поддържа се, че
строителството е започнало непосредствена близост със защитена зона (с особена
териториално – устройствена защита), без да бъде спазена процедурата по чл. 31
от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Сочи се, че бреговата ивица на
плаж „Къмпинг Юг“, в който е разположен строежа, е граница на акваториалната
част на разширението на защитена зона BG0001001 „Р.“ и последствията от
засиленото антрогенно присъствие са предпоставка са преки и косвени негативни
въздействия върху природните местообитания и видове, а тези обстоятелства не са
били изследвани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС). Заявява се, че Удостоверение № 21 е издадено при толкова съществени
нарушения на ЗООС и ЗБР, че се явява правно нетърпимо и следва да бъде
прогласено за нищожно.
Отделно, в подробна пледоария по съществото на спора
протестиращият прокурор поддържа, че главният архитект на общината не е
разполагал с компетентност да въвежда в експлоатация само част от разрешения
строеж, защото тази правна възможност е въведена в материалното
законодателството след датата на въвеждане на подобекта. Също така, твърди, че
срокът по чл. 177 ал. 3 от ЗУТ - за издаване на удостоверението - е преклузивен
и предвид обстоятелството, че не е бил спазен от административния орган,
първоначално е бил формиран мълчалив отказ за въвеждане на подобекта в
експлоатация (необжалван от титуляра на разрешението за строеж), а след това –
издаден, противоположен по съдържание, изричен благоприятен административен акт
(Удостоверение № 21), без да е налице необходимата компетентност за това.
Ответникът изразява становище за законосъобразност на
протестираното удостоверение (лист 745 и 862). Представя административната
преписка по издаването на разрешението за строеж и Удостоверение № 21.
Заинтересованата страна „Лазурно море“ АД
(правоприемник на „ИФ Фаворит“ ООД, в чиято полза е издадено протестираното
удостоверение), оспорва протеста. Чрез процесуалните си представители изразява
становище за неоснователност на доводите на прокурора и законосъобразност на
административния акт. Ангажира доказателствени средства. Представя
доказателства. Претендира разноски.
По представената преписка и допълнително събраните
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка.
С нотариален акт № 38.01.02.2006 година на нотариус
рег. № 370 на Нотариалната камара - за собственост на недвижими имоти,
придобити чрез приватизация по ЗППДОбП (отм.) чрез продажба на акции, апортна
вноска, промяна на статута на имотите и
одобряване на ПУП - ПРЗ (лист 62 - 63) “ИФ ФАВОРИТ”ООД - Бургас се легитимира
като собственик на УПИ I - 1,2, кв. 2 по плана на село Лозенец, местността
„Караагач“, община Царево с площ 55 614 кв. м, отреден за “ваканционно селище с
хотелска част”, УПИ II-1, кв.2 по плана на с. Лозенец, местността „Караагач“ с
площ 211 кв. м, отреден за ”комплексно
обществено обслужване” и УПИ V-1, кв.2 по плана на село Лозенец, местността
„Караагач“ с площ 770 кв. м, отреден за “здравен пункт”.
Описаните УПИ представляват ПИ с идентификатори
съответно 44094.503.3, 44094.503.4 и 44094.503.6 по КК на село Лозенец,
одобрена със заповед № РД-18-54/24.08.2006 година на изпълнителния директор на
АК, изменена със заповед № КД-14-02-936/25.06.2007 година на началника на СГКК
– Бургас и са внесени като част от непарична вноска в капитала на “Лазурно
море”АД.
Със заповед № РД-01-222/30.03.2004 година на кмета
на община Царево, по искане на „ИФ Фаворит“ ООД, е одобрен ПУП - ПРЗ за до този
момент неурегулирани поземлени имоти пл.
№ 000113 и № 000012, двата в местността „Караагач“, като се образуват УПИ I-1,2
в кв. 2, отреден за “ваканционно селище с хотелска част” с площ от 55 473 кв.
м, УПИ II - 503,001 с площ 211 кв. м, отреден за КОО”, УПИ III - 503,002 с площ
60 кв. м, отреден “за трафопост” с граници по сини, червени и жълти по графичната част на плана.
Процесният строеж е разположен в ПИ с идентификатор
44094.503.3.
С решение № 05-04/2004 година по оценка на
въздействието върху околната среда (ОВОС), издадено на основание чл. 99 ал. 2
от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 19 ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда
(загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.) е било одобрено осъществяването на
инвестиционно предложение “Изграждане на хотелски комплекс “Лазурно море” в
имоти № 000012 и № 000113 в землището на село Лозенец, община Царево” с
инвеститор „ИФ Фаворит“ ООД (лист 879). Решението е било издадено във връзка с
промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди на
територията на имоти № 000012 и № 000113
(бивш къмпинг „Юг“) в землището на село Лозенец.
С решение № КЗЗ-10 от 21.12.2004 г. на Комисията за
земеделски земи към Министерството на земеделието и горите е било променено
предназначението на земеделската земя, собственост на „ИФ Фаворит“ ООД, върху
която е изграден къмпинг „Юг“.
Със заявление № 94-И-607/23.02.2006 година до
главния архитект на община Царево, „ИФ Фаворит“ ООД е поискало одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: “Ресторант“ в
УПИ I-2, кв.2 по плана на с. Лозенец, м. Караагач. Към заявлението са приложени документ за собственост, скица с виза, архитектурен проект, конструктивен
проект, проекти по предварителни договори с експлоатационните дружества, оценка
за съответствие, проекти по Ел, ОВ, ВиК, топлотехническа ефективност, решение
по ОВОС по реда на ЗООС, документ за заплатена такса за извозване на земни
маси, план за безопасност и здраве.
Проектите са одобрени на 30.02.2006 година. Въз основа на тях е
издадено разрешение за строеж № 76/27.03.2006 година (РС № 76) за обект: за
„Ресторант“, находящ се в УПИ I - 2, кв. 2, местността „Караагач”, землище село
Лозенец, община Царево, Бургаска област, идентичен с ПИ с идентификатор
44094.503.3 по КК на село Лозенец (лист
68).
До датата на издаване на протестираното
Удостоверение № 21, параметрите на СМР, разрешени на търговското дружество с РС
№ 76, са променяни двукратно (лист 254).
Първата промяна на РС № 76 е от 16.05.2007 година и
е извършена във връзка с молба вх. № МЖ
– 03 – 882/03.04.2007 година, подадена от управителя на „ИФ Фаворит“ ООД.
Втората промяна на РС № 76 е от 29.11.2010 година и
е обусловена от заявление за одобряване на промени по време на строителството
по чл. 154 ал. 5 от ЗУТ с вх. № 53 – 00 – 911/11.11.2011 година, подадено също
от „ИФ Фаворит“ ООД. Именно във връзка с второто допуснато изменение на
разрешеното строителство, разрешеният обект е преработен от „Ресторант с кухня“
на „Ресторант с кухня, магазин за
хранителни стоки и хотелска част“, като към него е представена съответна
административна преписка – с приложени части – архитектурна, конструктивна,
„електро“, ВиК, , топлотехническа ефективност, , санитарно – хигиенни
изисквания и пожарна и аварийна безопасност. Според проекта, преработката
обхваща трансформиране на помещение за ресторант и обслужващите го прилежащи
пространства в пет хотелски единици – три стаи и два апартамента с бани и
лоджии с изграждане на вход, фоайе, рецепция
и други помещение с цел категоризиране на хотелската част като
туристически обект „три звезди“. Уточнено е, че част от съществуващите
конструктивни елементи ще бъдат запазени, друга част разрушена, а трети –
тепърва изградени, за да бъде променено разположението на отделните помещения,
но без да се променят общите технически показатели на сградата, спрямо
първоначално одобрения проект – общият ѝ капацитет се намалява на 120
посетители, тъй като отпадат 72 места от предвидения ресторант. По отношение на
магазина за хранителни стоки е заявено, че той ще бъде разположен на партерното
ниво на сградата, посочени са номенклатурата на стоките, които ще се продават в
него, обслужващите го помещения, както и начина на зареждането му. За отделните
етапи от строителството са съставени протоколи – за определяне на строителна
линия и ниво, а също и за контролни проверки на ниво „изкоп“, „цокъл“, „корниз“
и „било“. Строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта на село Лозенец,
като за този факт е издадено удостоверение от 23.03.2001 година от началника на
СГКК – Бургас, според което строежът е ПИ с идентификатор 44094.503.3.59. За
промяната е изготвен комплексен доклад № 05 – 045 – Рп2 от лицензиран
консултант за извършване на оценка на съответствието на инвестиционните проекти
и упражняване на строителен надзор (лист 82, 153 - 251).
При така представената преписка по допуснатото
изменение и реализираното строителство, Д.А. - главният архитект на община
Царево, е разгледал издаденото РС № 76 и е приел, че за изградения подобект
„Магазин за хранителни стоки и хотелска част“ (част от разрешения строеж
„Ресторант с кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част“) са налице
предпоставките за въвеждане в експлоатация. Затова е издал и Удостоверение №
21, протестирано в настоящото производство.
По делото са представени решение № 1431/25.07.2016
година по адм. д. № 1601/2015 година на АдмС – Бургас, с което е отхвърлена
жалбата на „Лазурно море“ АД против заповед от 21.07.2015 година на началника
на РДНСК – ЮИР, с която е прогласена нищожността на РС № 76 и решение №
7277/15.05.2019 година по адм. д. № 11381/2016 година на Второ отделение на
ВАС, с което решението на АдмС – Бургас е отменено, а като незаконосъобразна е
отменена и заповедта на началника на РДНСК – ЮИР, т.е. проверката за нищожност
на РС № 76 е установила, че то не е издадено при особено грубо нарушение на
закона, правещо го несъвместимо с установения в страната правопорядък (лист 729
– 733 и 726 - 728).
По искане от процесуален представител на
заинтересованата страна „Лазурно море“ АД по делото е допусната и приета
съдебно - техническа експертиза. В хода на експертизата вещото лице е изготвило
комбинирана скица между имота, в който е изграден въведения в експлоатация
строеж и границите на защитените зони по данните от Регистъра на защитените
територии и защитените зони в България, поддържан от Изпълнителна агенция по
околна среда. Експертът е установил, че ПИ с идентификатор 44094.503.3 не
попада в границите на защитени територии по Закона за защитените територии, не
попада в границите на защитените зони „Р.“ (на отстояние 17,60 м) и „Караагач“
(на отстояние 407 м), а също така не засяга морски плаж „Къмпинг Юг“, но попада
върху част от стари съоръжения на къмпинга – алеи и площадки (лист 866 и 885 -
895).
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 149 ал. 5 от АПК, приложим на
основание препращащата норма на чл. 219 ал. 3 от ЗУТ, административните актове
могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. Активната легитимация на прокурора произтича от чл. 147 ал.2 във
връзка с чл. 126 и чл. 16 ал. 1 т. 1 от АПК. Протестът, инициирал настоящото
производство, е подаден от надлежно легитимирано лице, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустим.
В конкретното съдебно производство съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
- въз основа на представените от страните доказателства - да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК при
съобразяване с предмета на делото – твърдението, че Удостоверение № 21 е нищожен административен акт, т. е.
страдащ от толкова съществен порок, че правните последици, целени с него, не
възникват в правния мир.
В приложимото българско законодателство няма
нормативно установено определение на понятието „нищожен административен акт“.
Нищожността е тежка форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. В мотивите в ТР № 5/20.07.2010 година на Общото
събрание на колегиите на ВАС е прието, че един административен акт е нищожен,
когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изисквани от
закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на
някое от нормативно установените изисквания за законност на административните
актове - изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към
които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при
констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния
мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
АПК не съдържа изрична квалификация на пороците,
водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.
173 ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е
нищожен поради некомпетентност. Компетентността е определената от държавата за
съответния неин орган публична управленска функция и предоставената му власт - правата
и задълженията, чрез които тази функция следва да се осъществява. Материалната компетентност се изразява в определения по материя кръг от
въпроси и е абсолютна предпоставка за валидността на административните актове.
Липсата на компетентност предполага липса на административноправен субект и
представлява нарушение на изискванията за законосъобразност на административния
акт, водещо до неговата нищожност.
В тази връзка, на първо място, следва да се прецени
компетентността на органа, издал процесния акт. Нищожен е актът, който не е
издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява
по материя, по място и по степен, а в случая и по време – с оглед датата на
издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация (27.04.2011 година).
Съгласно нормата на чл. 148 ал. 1 – 2 от ЗУТ (в
приложимата редакция към ДВ бр. 19/2009 година), строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от
главния архитект на общината, а за градовете с районно деление - по решение на
общинския съвет - от главния архитект на района.
Съгласно чл. 177 ал. 3 от ЗУТ (в приложимата
редакция към ДВ бр. 43/2008 година), В 7-дневен срок от постъпване на искането
органът, издал разрешението за строеж,
след проверка на окомплектоваността на документите, регистрира въвеждането на строежа в експлоатация и издава
удостоверение за въвеждане в експлоатация.
В конкретния случай, за град Царево е ноторно, че
той - с оглед числеността на населението си - не е сред населените места, в
които е въведено районно деление, т.е. компетентен административен орган при
издаването на РС е главният архитект на общината, съответно по силата на чл.
177 ал. 3 от ЗУТ той е и административния орган, който може да издаде
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, разрешен с РС № 76. По РС
№ 76, обаче, първоначално е разрешено осъществяването на строеж „Ресторант“, а към момента на издаване на
Удостоверение № 21 разрешението е преработено два пъти и с него вече е
разрешено изграждането на друг обект – „Ресторант
с кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част“.
Към 27.04.2011 година действащото законодателство
не предвижда отделното (самостоятелното) въвеждане в експлоатация на част или
етап от вече разрешен строеж. Едва с допълването на чл. 177 ал. 3 от ЗУТ (ДВ
бр. 13/2017 година) и извършеното препращане към условията и по реда,
„определени в наредбата по ал. 2“ от същия член - съответно със създаването на
чл. 19а ал. 2 от глава Трета „а“ на Наредба № 2/31.07.2003 година за въвеждане
в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
(Наредба № 2) такава възможност вече съществува.
Към 27.04.2011 година приложимото право – чл. 152
ал. 1 – 2 от ЗУТ (в редакцията между ДВ бр. 19/2011 в сила от 08.03.2011 година
и ДВ бр. 35/2011 в сила от 03.05.2011
година) предвижда, че разрешението за
строеж се издава за целия строеж,
като може да се издава и за отделни етапи
(части) на строежите, които могат да се изпълняват и използват
самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата - при
условие, че се завършва архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на
всеки етап от строителството. В случая, обаче, РС № 76 не е издадено за отделен етап от по – голямо цяло (дори и
след преработката от 29.11.2010 година), а за цялостен строеж, който към датата
на издаване на протестираното Удостоверение № 21 (за „подобекта“) съдържа
допълнителна част („Ресторант с кухня“), която е разрешена, но не е
реализирана. Съответно чл. 177 ал. 3 от ЗУТ (в същата редакция) не съдържа
нормативна възможност за отделно въвеждане в експлоатация на част/етап/подобект
от вече разрешен строеж, а единствено допуска въвеждане в експлоатация на целия
обект, за който е издадено разрешението за строеж.
Съдът приема, че липсата на правна уредба (към 2011
година), даваща изрична юридическа възможност на главния архитект на общината
да въвежда в експлоатация отделни етапи (части, подобекти) от разрешен строеж,
не може да бъде тълкувана през призмата на принципа „това, което не е
забранено, е разрешено“, определящ същността на голяма част от правоотношенията
в гражданския оборот.
Правоотношението по въвеждане в експлоатация на (част от) строеж е типично
административно правоотношение, т. е. правоотношение с публичноправен характер.
Посредством съответните норми публичното право определя пределите на държавната
власт и така гарантира автономията на гражданското общество спрямо държавата.
Поради това публичното право се основава на принципа „разрешено е само това,
което е изрично предвидено в закона”, като очертава изчерпателно и детайлно
компетенциите на всеки отделен държавен и публичен орган, осъществяващ
властнически правомощия. След като съответният орган не е нормативно
оправомощен да издава конкретен административен акт (напр. да въвежда в
експлоатация част/подобект от цялостен строеж), той действа при липса на
компетентност, а това винаги обуславя нищожност на акта.
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че в
действащото законодателство, преди приемането на ЗУТ, е съществувала възможност
за въвеждане в експлоатация (разрешаване на ползването) на отделни части от
строежи, годни за самостоятелно ползване, при необходимата проектна
обезпеченост за това, предвидена с нормата на чл. 304 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.).
Към 2011 година, нормата на чл. 304 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) не е била действащо
право и главният архитект на общината не е разполагал с компетентност да
въвежда в експлоатация „подобект“, вместо целия обект, чието изграждане е
надлежно разрешено. Но липсата на компетентност на административния орган
винаги е основание за прогласяване на нищожността на волеизявлението му, защото
липсата на надлежно оправомощен субект е равнозначна на липса на същностен
елемент на акта и той е нищожен.
Отделно от изложеното, съдът счита, че е налице още
едно обстоятелство, обуславящо извод за нищожност на издаденото Удостоверение №
21. Административният акт е нищожен при липса на фактическо основание за
издаването му, както и когато правните последици от него са противоположни или
съществено различаващи се от предвидените в правната норма. Критерият за
нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е
налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено
съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да
бъдат относими както към правните така и към фактическите основания за издаване
на акта.
От доказателствата по делото - в това число и от
текста на РС № 76 - се констатира, че подобектът „Магазин за хранителни стоки и
хотелска част“ е разположен в ПИ с идентификатор 44094.503.3 в местността „Караагач“, землището на село Лозенец,
община Царево. Целият строеж, за който е издадено РС № 76, е отразен в СГКК –
Бургас с идентификатор 44094.503.3.59 в
същата местност и същото землище, съгласно удостоверение изх. №
99-4891-02-10-6842/23.03.2011 година (лист 82).
В протестираното Удостоверение № 21
местоположението на „подобекта“ е в ПИ с идентификатор 44094.2.2 в местността „Караагач“, землището на село Лозенец, за
който поземлен имот на „ИФ фаворит“ ООД не е издавано разрешение за строеж, не
е изготвян инвестиционен проект, не са приемани изменения на РС № 76 и не са
налице каквито и да е данни, че дружеството е собственик на поземления имот или
че правомерно е извършвало в него СМР. В този смисъл, съдът приема, че липсват
каквито и да е фактически и правни основания за издаването на удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 21/27.04.2011 година - за подобект „Магазин за
хранителни стоки и хотелска част“, „находящ се в: ПИ 44094.2.2 по кадастралната карта на с.Лозенец, м. Караагач,
Община Царево с административен адрес: с.Лозенец, м. Караагач“, както е приел
главният архитект на общината (лист 42).
Неоснователни са останалите доводи за нищожност на
Удостоверение № 21 в протеста, свързани с близостта на строежа до защитени зони
и територии, и необходимостта на ОВОС, каквато липсва, според прокурора, с
нищожността на РС № 76 (по същите съображения) и с първоначалното наличие на
необжалван мълчалив отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на подобекта (поради изтичане на преклузивен срок по чл. 177 ал. 3
от ЗУТ), и свързаното с него неправомерно последващо волеизявление на главния
архитект, вече благоприятно за заявителя (самото Удостоверение № 21).
Имотът, за който е разрешено строителството (ПИ
44094.503.3), не попада в границите на защитена територия и не граничи със
защитени зони „Караагач“ и „Р.“. Имотът е урбанизирана територия – със
съответен номер и е част от конкретен квартал (кв. 2) по плана на местността
„Караагач“, село Лозенец. Той не попада в обхвата на т. 24 от Приложение № 1
или т. 12 от Приложение № 2 към ЗООС, поради което по отношение на строежа не
се прилагат процедурите по реда на глава шеста от ЗООС, т.е. не е налице
неизпълнение на императивни законови норми, свързани с опазването на околната
среда.
Законосъобразността на разрешението за строеж, въз
основа на което е изграден строежа, е контролирана по съдебен ред и със сила на
пресъдено нещо от ВАС е установено, че този административен акт не е нищожен –
обстоятелство, което би обусловило и нищожността на удостоверението за
въвеждане в експлоатация. Личното мнение на настоящия съдебен състав относно
мотивите на ВАС относно законосъобразността на РС № 76 е ирелевантно за спора.
Съдът не споделя и аргумента в пледоарията по
същество на прокурора, че 7-дневният срок по чл. 177 ал. 3 от ЗУТ (в реакцията
му към 27.04.2011 година) за произнасяне на органа по подаденото заявление за
въвеждане на обект в експлоатация, е преклузивен и че, предвид липсата на
произнасяне в рамките му (по искане вх. № 53-00-282/12.04.2011 година),
главният архитект е формирал първоначално мълчалив отказ, а впоследствие –
издал нищожен акт с обратно по смисъл съдържание (Удостоверение № 21). Срокът
по чл. 177 ал. 3 от ЗУТ не е преклузивен, а е инструктивен, защото с
пропускането му не прекратява (ex lege) правомощието на административния орган да се
произнесе по направеното заявление.
От всичко
изложено дотук съдът прави извод, че протестът е основателен и следва да бъде уважен
като бъде прогласена нищожността на Удостоверение № 21. При този изход на
делото разноски не се дължат и не следва да се присъждат.
Предвид мотивите, на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА нищожността на удостоверение за въвеждане в експлоатация №
21/27.04.2011 година, издадено от главния архитект на община Царево.
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Върховен административен съд в 14 –
дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: